Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 12.03.2021год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира
Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия М.Апостолова гр. дело №9955 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140
и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от Министерство на отбраната на Република България срещу Б.Д.Д.,
искове с пр.кв.чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата 28340,01лв.,
представляващи разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация за времето на обучението
му в НВУ „Васил Левски“, ведно със
законна лихва върху главницата
от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и
сума в размер на 2763,15лв.-обезщетение
за забава от 18,02,2019год. до дата
на ИМ- 07,01,2020год.
Релевират се доводи, че на 13.08.2011г. на основание
чл. 142, ал.2 от ЗОВСРБ е сключен договор за военна служба
№1-25-36/487/13.08,2011г. между Б.Д.Д. и началника на НВУ „Васил Левски“ -
упълномощено от министъра на отбраната длъжностно лице. В раздел I, т.2 от договора е установен срок за
изпълнение на военната служба след завършване на обучението. Срокът на военната
служба е 10 години изпълнение на военна служба като професия след завършване на
обучението. Ответникът е започнал изпълнение
на военна служба, считано от 22.07.2016 г., или задължението за
изпълнението й е до 22.07.2026 г.
С M3 № КВ-548/10.12.2018г. и M3 №КВ -7/02.01.2019г.
договорът за военна служба на ст. лейтенант Б.Д. е прекратен на основание
чл.163 от ЗОВСРБ, считано от 20.01.2019г., като неизпълненият първоначален срок
на договора за военна служба се твърди да е 7 години 6 месеца и 2 дни. Ето защо
поради частично неизпълнение на договорения срок се поддържа да е възникнало
вземане с основание съгласно чл.260, ал. 1 от ЗОВСРБ за възстановяване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на
неизпълнението.
Общите разходи
за обучението и издръжка на ответника са в размер на 46 139,89лв., от
които подлежащите на възстановяване
съобразно срока на
неизпълнение са 34630,57лв., а
след прихващане на дължими обезщетения и вземания на ответника се дължи сумата
от 28340,01лв. Отправена е покана за доброволно изпълнение, но сумата не е
възстановена.
Съобразно изложеното е
заявено становище за
основателност на исковата
претенция. Претендира разноски по делото.
Ответникът- Б. Д.Д. в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага
становище за неоснователност на
исковата претенция. Не оспорва
наличието на сключен договор за кадрова
военна служба и неговото прекратяване.
Излага доводи за неоснователност на
исковата претенция по съображения да не е възникнало вземане за разходи, тъй като издадената Наредба
№Н-1/14,01,2013год. е незаконосъобразна,
приета в нарушение на ЗНА и принципите
за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност при приемането й. Релевира
възражение за прихващане със сума в размер на 6290,56лв.-дължими на ответника
обезщетения при прекратяване на договора
за кадрова военна служба.
Съобразно изложеното е заявено
становище за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира разноски.
При така изложеното,
след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните, че на 13,08,2011год. е сключен
договор за военна служба №1-25-36/13,08,2011год. между министерство на отбраната
на република България и Б. Д.Д. на
осн.чл.142, ал.2 от ЗОВСРБ уреждащ
отношенията между страните във
връзка с обучение на курсанта във Висше училище
за подготовка за изпълнение на военна служба като професия и задължение
за последващо изпълнение на военна
служба. Срокът на договора е 15 години, от които 5 години обучение по учебния
план за придобиване на висша образование
при условията на чл.1 и 10 години изпълнение на
военна служба като професия след
завършване на обучението. В
раздел 4, чл.9 е предвидено в хипотезата на
прекратяване на договора при условията на чл.7, т.2, т.3, т.5 и т.6
курсантът да възстанови на НВУ „Васил Левски“ разходите за издръжка и обучение, за периода
в който е бил обучаван.
Със заповед
№КВ-313/20,07,2016год. на осн.чл.146, т.2 от ЗОВСРБ ответникът-Б.
Д., е назначен на длъжност, считано от 22,07,2016год. на
специалност „Организация и управление на тактическите подразделения от
военновъздушните сили“, Специализация „Летец-пилот“ във военно формирование
24900-София от състава на военно формирование 32040-Крумово.
Със заповед
№КВ-548/10,12,2018год. на министъра на отбраната на осн.чл.26, т.6, чл.31,
ал.1 от ЗОВСРБ е прекратен договор за военна служба, считано от 20,01,2019год.
със старши лейтенант Б. Д..
Със заповед
на командира на военно формирование
24900 с №ЛС2/18,01,2019год. ответникът е отчислен от списъчния състав считано от 20,01,2019год. Дължимите парични
обезщетения посочени в т.1 са в размер на 5917,35лв. В т.2 е посочено, че
дължимата от Б.Д. сума на основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ е в размер на
34630,57лв. Освен сумите по т.1 следва да
бъдат удържани и суми по т.3,1, т.3,2 и т.3,3 като общата сума дължима от Д. е посочена в размер на 28340,01лв.
Сумите са
изчислени на база на финансова справка за издръжка на обучението на Б.
Д.Д. общо в размер на 46139,89лв./стр.18-30 от делото/.
Не е
спорно, че прослуженото време от ответника
по договор за военна служба е 2 години, 5 месеца и 28 дни, а
неизпълненият срок на военна служба е
7години, 6 месеца и 2 дни.
С
покана рег.№3-224/18,01,2019год. е
заявено искане за заплащане на процесната сума от 28340,01лв. в 30 дневен срок
от получаването й. Поканата е връчена на ответника на 18,01,2019год.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт, се установява, че разходите за периода на обучение от
13,08,2011год. до 10,12,2018год. са в
размер на 46162,27лв., от които за първи курс в периода от 13,08,2011год. до
31,08,2012год. -4865,32лв., за втори курс
за периода от 01,09,2012год. до 31,08,2013год.-10586,73лв., за трети
курс, за периода от 01,09,2013год. до 31,08,2014год.-10435,01лв., за четвърти
курс, за периода от 01,09,2014год. до 31,08,2015год.-11369,72лв. и за пети
курс, за периода от 01,09,2015год. до 31,08,2016год. -8905,49лв.
Дължимите на Б.Д. обезщетения
при прекратяване на договора за
военна служба са общо 6290,36лв., от които 2997,56лв.-две брутни месечни
възнаграждения, обезщетение за неизползван платен отпуск в размер на 2600,08лв., дължимо
трудово възнаграждение за м.01,2019год.
499,93лв., неусвоен вещеви лимит,
пропорционално за 2019год. на стойност 30,59лв., за храна за месец декември 2018од. -47,20лв.,
компенсационни суми за месец декември 2018год.- 115,00лв. След
приспадане на дължимите на ответника суми, подлежащата на възстановяване сума е
определена в размер на 28357,03лв.
От изслушаното
по делото допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че за периода от 01,02,2013год. до 31,08,2013год. индивидуалните разходи са в
размер на 6175,61лв., а за периода от 02,02,2013год. до
31,08,2013год.-6146,61лв.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен
иск с пр.кв.чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 260, ал. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2015
г., в сила от 01.11.2015 г.) военнослужещите, освободени от военна служба на
основание чл. 163 и 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по
чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл.
145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока
на неизпълнението. Ал. (4) на чл.260 от
ЗОВСРБ сочи на законова делегация, а именно, в правомощията на Министър на отбраната е определянето на реда
и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация. Същевременно е предвидена прихващане на сумата за
възстановяване със сумите за обезщетения и други вземания дължими на лицето при
прекратяване на договора за военна служба. Ето защо фактическият състав
обосноваващ основателност на исковата
претенция предполага установяване на сключен договор за кадрова военна служба с
ответника, прекратяване на договора за военна служба, което да е предсрочно,
размер на разходите за издръжка,
обучение квалификация и/или преквалификация
пропорционално на срока на
неизпълнението съобразно Наредба №Н-1/14,01,2013год. за реда и начина за изчисляване преквалификация на разходите
за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в
министерство на отбраната, структурите на
пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия, издадена на
осн.чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ.
За безспорни между страните са
приети първите два релевантни факта, а именно между Министерство на
отбраната и Б. Д.Д. да е възникнало
договорно правоотношение по договор за военна служба
№1-25-36/487/13,08,2011год., считано от същата дата, който е прекратен със
заповед №КВ-548/10,12,2018год., считано от 20,01,2019год. Срокът на договора е 15години, от които пет години
обучение по учебния план за придобиване
на висше образование и 10 години изпълнение на военна служба като
професия след завършване на обучението.
Не е спорно между страните договорът да е прекратен предсрочно
като прослуженото време от ответника е 2 години, 5 месеца и 28 дни, а неизпълненият
срок на договора е 7 години, 6 месеца и 2 дни.
Предвид изложеното исковата
претенция е основателна.
Спорно
между страните е как следва да бъде определена сумата за възстановяване поради
неспазване на срока на договора. Правото
да се претендира възстановяване на разходите за обучение, издръжка и
квалификация при предсрочно освобождаване на военнослужещите от военна служба, пропорционално на срока на
неизпълнението възниква за изправната страна, считано от момента на
прекратяване на договора за военна
служба, в конкретната хипотеза от 20,01,2019год. Към този момент съгласно
законовата делегация разходите за издръжка и обучение се определят съобразно
Наредба №Н-1/14,01,2013год.
за реда и начина за изчисляване
преквалификация на разходите за издръжка, обучение, квалификация
и/или преквалификация на военнослужещите в министерство на отбраната,
структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и българската армия, издадена на осн.чл.260, ал.4 от
ЗОВСРБ. Неоснователни са доводите на ответника същата да е неприложима, тъй
като е незаконосъобразен подзаконов нормативен акт. Действително видно от приложените
за сведение съдебни решения и при служебна проверка, съдът констатира
цитираната наредба да е отменена с Решение № 17460 от
19.12.2019 г. по адм. д. № 3316/2019 г. по описа на ВАС, потвърдено с Решение № 8962 от 07.07.2020 г. по адм.
д. № 1654/2020 г. на ВАС, обнародвано с ДВ,
бр. 63 от 17 юли 2020 г., в сила от 17.07.2020 г., т.е. към датата на приключване на съдебното
дирене цитираният съдебен акт е отменен. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Оспорването от заинтересованата страна не спира действието на акта,
освен ако съдът не постанови изрично друго –чл.180,
ал.2, вр.чл.188 от АПК, вр.чл.181 от АПК. Данни за спиране на
действието на оспорения акт при
заявеното оспорване по административен път не са налице, поради което и доколкото се касае до нормативен акт, то
действието на същия до отмяната му, считано от 17,07,2020год. не може да бъде
отречено. Аргумент за това е и нормата на чл.195, ал.2 от АПК изискващ от
компетентния орган в срок не по-дълъг от
три месеца от влизане в сила на съдебното решение да уреди правните последици, възникнали
от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем. Действително това законодателно разрешение за правните последици на съдебното
решение за отмяна не е в противоречие с разпоредбата на чл.15, ал. 3 от ЗНА, вменяващ задължение на правораздавателния орган, в случай, че постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречи на нормативен акт от по-висока
степен, да приложи по-високия по степен акт./ В този смисъл ТР №2/19,11,2014год. по т.д.№2/2014год. на
ОСГТК на ВКС/.
В
конкретната хипотеза ЗОВСРБ не предвижда нормативен ред за определяне на разходите по чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ, с който
настоящият състав да е длъжен да съобрази преценката на релевантни факти. В изпълнение на изискването
на чл.195, ал.2 от АПК е издадена от министъра на отбраната и Наредба № Н-11 от 29 октомври
2020г. за реда и начина за изчисляване на разходите
за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от
министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по
чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на република
България, в сила от 10,11,2020год., в която
методиката на определяне на разходите за
издръжка е аналогична на методиката предвидена в отменената Наредба Н-1/2013год. по пера. Ето защо дори и да бъде отречено приложението
на цитираната по –горе наредба, доколкото определя единствено механизма на
изчисляване на разходите, а не самото право за възстановяване, произтичащо от
закона-чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ, съдът е длъжен съобразно чл.162 от ГПК да определи
размер на задължението. В този смисъл
критериите за определяне на разходите на военнослужещите по време на обучение,
посочени в приложение към наредбата логично съответстват на процеса на обучение и издръжка и
биха могли да се използват като база за изчисляване на дължимото обезщетение. Аргумент
за това е и новата Наредба
Н-11/2020год., в който са посочени идентични критерии. Последните включват:
1.разходите
за издръжка на курсантите във
военните училища отнасящи се до личната издръжка на съответната категория
обучаеми, разходите за храна, облекло, основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения с постоянен характер, задължителни осигурителни
вноски от работодателя, стипендии, пътни пари, застраховки срещу злополука и
компенсационни суми;
2.разходите за
обучение, които биват а) общи
разходи - за материали, енергоносители, вода, външни услуги, командировки,
застраховки и други; б) разходи за учебен процес, поддръжка и развитие на учебно-материалната
база, които включват
такива извършвани за всички обучаеми и извършвани само за обучаемите от
конкретна специалност (специализация), както и
разходи за издръжка на административния, академичния, инструкторския състав и
обслужващ персонал.
Ето защо съдът намира, че при определяне на разходите за издръжка и обучение по реда на
чл.162 от ГПК следва да бъдат взети именно тази критерии съответстващи в
най-пълна степен на материално изискуемите условия за осигуряване на обучение
на военнослужещ. Освен това следва да се посочи, че няма как определянето
на тези разходи да е базирано единствено
на индивидуалните разходи за лицето, от
една страна, тъй като естеството на обучение предполага и ангажиране на
материална база, административен персонал, инструктори, консумативи и т.н.,
които следва да бъдат разпределени между обучаемите за съответния период, а от
друга страна индивидуалните разходи като отделно перо, са част от общо
определената сума за възстановяване. Неоснователно е възражението на ответника разходите да са
неправилно съобразени по финансовите разчети на НВУ Васил Левски-гр.Велико
Търново, доколкото ответникът се е
обучавал в гр.Долна Митрополия. Видно от сключения договор за обучение Б.Д., е
сключила договор именно с НВУ „Васил Левски“-гр.В.Търново. От друга страна
неоснователно е възражението на
ответника неправилно да са изчислени индивидуалните разходи за ответника, които не съответстват на отразените в
личната летателната книжка на Б.Д.. Доказателства в тази насока не са
ангажирани, а посочените суми в заключението на ССчЕ са основани на финансовите отчети от НВУ В.Търново.
Ето защо съдът намира, че разходите за възстановяване съответстващи
на неспазения срок на договора са в размер на 34647,39лв. След приспадане на
обезщетенията дължими при освобождаване от военна служба 6290,36лв. на
осн.чл.260, ал.5 от ЗОВСРБ дължимата за възстановяване сума е 28357,03лв. или
исковата претенция за сума 28340,01лв. е основателна.
Съдът намира
релевираното от ответника „възражение за прихващане“ да не съставлява искане за
съдебно прихващане, а видно от съдържанието на отговора на исковата молба е
несъгласие с размера на определените за
получаване от ответника суми, които са съобразени по чл.260, ал.5 от ЗОВСРБ./
цитираната служебна бележка №3-1272/08,05,2020год. касае възнаграждение за периода 2018-2019год.,
а дължимото при прекратяване на ДКВС
неплатено трудово възнаграждение е частично за м.януари 2019год./.
По иска с
пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 2763,15лв.-обезщетение за забава,
за периода от 18,02,2019год. до 07,01,2020год./
неправилно е посочена датата 03,02,20год., тъй като ИМ е депозирана на
07,01,2020год., а дадените указания са за посочване на размер на обезщетението
до датата на ИМ/.
На
осн.чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.2 от ЗЗД и доколкото липсва срок за изпълнение, длъжникът
дължи обезщетение за забава след покана. Видно от покана за доброволно изпълнение от
18,01,2019год., връчена на ответника на същата дата ищецът е предоставил 30 дневен срок за
доброволно изпълнение на процесното задължение - до 17,02,2019год. От
ответникът не са ангажирани доказателства за извършено погасяване на сумата, поради което за периода от
18,02,2019год. до 07,01,2020год. е дължимо обезщетение за забава, в размер
определен по реда на чл.162 от ГПК в размер на 2550,60лв., в който размер
исковата претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца се дължат разноски в размер на 1644,12лв., от които 1244,12лв.-д.т., 300,00лв.—в.л.
и 100,00лв.-юрк. възнаграждение.
На ответника на осн.чл.78, ал.3
от ГПК, с оглед изхода от спора разноски не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.Д.Д.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***, т.2 да заплати на Министерство на отбраната на Република България,
с адрес гр.София ул.******* на осн.чл.260,
ал.1 от ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума
в размер на 28340,01лв.,
представляваща разходи за издръжка и обучение на Б.Д.Д., пропорционално на
неспазен срок на договор за военна
служба №1-25-36/487/13,08,2011год., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба- 07,01,2020год. до изплащане на вземането, както и 2550,60лв.-обезщетение за забава, за
периода от 18,02,2019год. до
07,01,2020год. като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за обезщетение за забава
за горницата над 2550,60лв. до пълния предявен размер от 2763,15лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.Д.Д.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***, т.2 да заплати на Министерство на отбраната на Република България,
с адрес гр.София ул.****** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК, сума в размер на 1644,12лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: