Р Е Ш Е Н И Е
№ 349
31.10.2022 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 446 по описа на съда за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.
Образувано е по
жалба на Г.Г.Н.-К., с ЕГН **********адрес ***, лично и в качеството й на
законен представител на малолетния Г.М.К.с ЕГН *********** срещу Направление за
включване в механизма „Лична помощ“ с № 22013253/18.07.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик, потвърдено с Решение №
08-РД06-0008/09.09.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ –Добрич.
Жалбоподателката счита,
че постановените актове са неправилни, немотивирани, несъответстващи на материалния
закон и неговата цел. Излага твърдения,
че с направлението неправилно е извършена оценка от 30 точки по раздел І
„Двигателно функциониране“, поради което неправилно е определен и максималния
брой точки на 24. Навежда доводи за неправилно прилагане на Методиката, въз
основа на която се определят часовете за лична помощ, както и за противоречие
на издаденото направление с установените принципи в чл.2 от Закона за хората с
увреждания и в чл.2 от Закона за личната помощ. Посочва допуснати нарушения на процесуалните
правила в специалното административно производство. Претендира отмяна на обжалването
направление и да се постанови решение, по силата на което да се полагат
максимално предвидените 168 часа месечно лична помощ за детето.
Ответната страна,
директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- Балчик, чрез
пълномощника си старши юрисконсулт Филиз Ш., оспорва жалбата, излага становище,
че оспореното направление е издадено в съответствие с нормативната уредба и
действащата Методика. Посочва, че съобразно чл.23 от ЗХУ самооценката била
основния критерий за определяне на броя часова. Моли оспорения административен
акт да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспореното
направление № 22013253/18.07.2022 г. е издадено в производство по Глава трета
„Индивидуална оценка на потребностите“, чл.20 и сл. от Закона за хората с
уврежданията, и с него на основание чл.25, ал.2 от ЗХУ са определени 159 брой
часове месечно за лична помощ на детето на жалбоподателката, Г. М. К..
Направлението е
връчено лично на Г.К. на 20.07.2022 г., било е обжалвано по административен ред
пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ –Добрич с жалба,
постъпила на 27.07.2022 г. Жалбата е отхвърлена с Решение №
08РД06-0008/09.08.2022г. В мотивите на решението е описан процеса по изготвяне
на индивидуалната оценка на потребностите, както и че полученият брой от 102
точки е умножен по коефициент 1,556 на основание чл.10.,ал.2, т.3, т.1, б.“в“
от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа
на хората с увреждания и правилно са определени 159 часа месечно за лична помощ
на детето.
Установява се, че
административното производство по чл.20 и сл. от ЗХУ е започнало на 04.07.2022 г.
със регистриране в ДСП-Балчик на подадено от майката на малолетното дете
заявление, с което е декларирано състояние на работоспособност на детето от 100
% с чужда помощ и е поискана лична помощ от личен асистент. Към заявлението са
подадени изискващите се по чл.21, ал.3, т.2 и т.3 от ЗХУ документи, необходими
за изготвянето на оценката - медицински документи – решение на ТЕЛК и формуляр
за самооценка.
От приложеното Експертно
решение (ЕР)№ 90577/69 от 13.06.2022 г. на ТЕЛК-Специализиран състав по
психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести се установява, че на детето е
поставена водеща диагноза и общо заболяване „Детски аутизъм“. Заболяването е описано в
представената по делото Епикриза от м.декември 2021 г. на
лекуващ лекар в УМБАЛ „Света Марина“ –Варна.
С експертното
решение на ТЕЛК е установена степен на работоспособност от 100 % с чужда помощ.
Специализираният лекарски състав на ТЕЛК е посочил в мотивите на ЕР в
заключение, че определя вид и степен на увреждане 100% с чужда помощ, поради
необходимостта от допълнителни грижи в бита и комуникацията, включване на
различни специалисти и контрол на поведението. Посочено е също, че срокът на
чуждата помощ е пожизнен, поради невъзможността от пълно или частично
възстановяване и че датата на инвалидизирането е 13.10.2019 г., определена като
ранно детство, поради естеството на заболяването и началото на психичните отклонения.
Дадени са препоръки за по-нататъшно наблюдение и рехабилитация.
Във формуляра за
самооценка майката на малолетното дете е посочила, че има необходимост от личен
асистент за предоставяне на лична помощ и е отговорила на всички поставени
въпроси, свързани с необходимостта от личен асистент в шест раздела:
І.Двигателно функциониране, ІІ.Самообслужване, ІІІ.Ориентация и самозащита, ІV.Психо-социални
функции, V.Социално функциониране и VІІ.Социални взаимоотношения.
Във връзка с
отправено запитване до детското заведение което посещава малолетното дете,
директорът на Детска градина № 1 „Здравец“ в гр.Балчик в писмо до
ДСП-Балчик с вх. №
0801-67-00-0355/05.08.2022 г. посочва, че Г.К.е записан в детската градина на
21.09.2020г. и посещава първа възрастова група като през учебната 2021/2022 г.
работи с ресурсен учители му се оказва допълнителна подкрепа. Към момента на
отговора детето пребивава самостоятелно под грижите на персонала на детската
градина преди обед, поради нуждата му от специална диета. Отсъствията му са по
здравословни причини и при посещения на допълнителни терапии. Детето няма
развити умения за самообслужване, не общува вербално, няма развита реч,
произнася някой звуци нецеленасочено. Ръководителят на детското заведение определя,
че периодът на внимание на детето трае от 2-3 до 5 минути в рамките на
индивидуалните занимания. Посочва също, че детето не осъществява очен контакт,
ходи на пръсти, има моменти на агресия и автоагресия, често не провокирани от
нищо и че в детската градина се работи индивидуално с него.
На 18.07.2022 г.
социалните работници в ДСП-Балчик са изготвили Индивидуална оценка на
потребностите на Г. К., с която е определена потребност от лична помощ при
отглеждането на детето при 159 часа месечно за периода от 01.07.2022 –
31.07.2023 г., заради установена четвърта степен на затруднения – тотална
зависимост.
От Формуляр за
оценка, попълнен от служителя, водещ случая (л.38-45) се установява, че при
определяне на степента на затруднения на малолетното дете, свързани със
способностите му за т.нар. „Двигателно функциониране“ в част Четвърта, т.4.1 от
формуляра, социалният работник не е оценил затрудненията и зависимостите от
чужда помощ на детето с максималния брой точки по три от деветте посочени
критерия. Именно тази оценка е довела до намаляване на общата крайна оценка,
определяща необходимият брой часове за лична помощ.
По делото не е
спорно, че детето е отглеждано от двамата си родители, жалбоподателката и
съпругът й, които работят на пълен работен ден от 8 часа.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима. Подадена е в 14-дневния срок за обжалване, от легитимирана страна и
е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Компетентност на
издателя на акта
Оспореното
направление е издадено от компетентен орган, директорът на дирекция "Социално
подпомагане"- Балчик, на когото с чл.25, ал.2 от ЗХУ е възложено да издава
направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални
услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон.
Форма на акта
Направлението е постановено
в предвидената от закона писмена форма, но от съдържанието му не може да се
установи причината за определяне на по-малко от предвидения в закона максимален
брой часове месечно за лична помощ. В мотивите си издателят на акта препраща
към заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, но от съдържанието
на индивидуалната оценка също не може да се установи конкретната причина за
определения по-малък брой часове месечно. От една страна с индивидуалната
оценка е призната четвърта степен на затруднения – тотална зависимост – нормативна
оценка за най-силна необходимост от лична помощ, според Приложение 2, към чл.3
от Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа
за хората с увреждания (Методиката), в сила от 01.04.2019 г. А от друга страна,
на детето с увреждане са дадени по-малък брой точки от максималните 4,
определящи четвърта степен на затруднения – тотална зависимост като нито в
направлението, нито в индивидуалната оценка е посочено кои налични проблеми с
функционирането на оценяваното дете с увреждане са получили по-ниска оценка.
Едва след
запознаването с Формуляра за оценка, попълнен от служителя, водещ случая, може
да се разбере донякъде и само формалната причината за определения по-малък брой
часове месечно за лична помощ. В самия формуляр обаче, както и в
административната преписка, също лисват данни
за съображения на социалния работник при определяне на степента на затруднения
на малолетното дете, свързани със способностите му за т.нар. „Двигателно
функциониране“. Видно е, че в част Четвърта, т.4.1 от формуляра два от деветте
посочени критерия са получили оценка 3, а един оценка 0, т.е. няма проблем,
няма нужда от подкрепа. По никакъв начин не може да се установи въз основа на какви
наблюдения, лични срещи с увреденото лице или документи от преписката - медицински документи с направените в тях
заключения, или други документи, социалният работник е приел, че по посочените
критерии степента на затруднение на малолетното дете не е от най-високата
степен. По този проблем в съдебно заседание процесуалният представителна
ответната страна изтъква единствено данните в самооценката, попълнена от
законния представител на детето.
Причините за
намаляването на степента на зависимост и затруднение на детето с увреждане в
конкретния случай са спорният по делото момент и съществен елемент от фактическа страна за решението
на административния орган да определи 159 часа месечно лична помощ вместо
максимално предвидените 168 часа месечно. Съображенията за определяне на оценка
3 по критерий 4.1.1 и 4.1.3. и оценка 0 по критерия 4.1.4 в част 4.1
„Двигателно функциониране“ от формуляра по Приложение № 2 към чл.3 от
Методиката е следвало да бъдат ясни, обосновани и изложени в съставената
впоследствие индивидуална оценка, към която се препраща в направлението.
Тези фактически
съображения обаче липсват в административната преписка при издаване на
оспореното направление. Те не са изложени и в хода на административното
обжалване в мотивите на решението на по-горестоящия административен орган. Дори
в съдържанието на решението на директора на РД“СП“- Добрич погрешно е посочено,
че при извършване на оценката в подраздел „Двигателно функциониране“ (от
формуляра, който се попълва от социален работник), детето е получило
максималния брой точки по този критерий - 24. Така направените констатации са в
противоречие с предвиденото в Методиката (Приложение 2 към чл.3) и допълнително
внасят неяснота по отношение на фактическите обстоятелства мотивирали решението
на административния орган.
В Приложение 2 към
чл.3 от Методиката е определено, че т.нар. „двигателно функциониране“ на човека
с увреждане се оценява по девет негови физически способности, за които се
изисква да бъдат освен самостоятелни и осъзнати. За всяка осъзната самостоятелна
способност човекът с увреждане може да
получи от 0 до 4 точки, като с 0 точки се оценява липсата на проблем или
самостоятелното и осъзнато извършване на посочена физическа способност (напр.затваряне
на врата), а с 4 точки се оценява тоталната зависимост от чужда помощ, поради
пълна невъзможност за извършване на самостоятелно и осъзнато физическо
движение. Затова според Методиката и оценяваните 9 броя физически способности
на човека с увреждане максималния брой точки по критерия „Двигателно
функциониране“ е 36 точки, а не 24 или 30, както неясно е прието в решението на
по-горестоящия административен орган.
Липсата на
фактически съображения за намаляване на оценката от чужда помощ по посочения
критерий е съществен порок във формата на административния акт, тъй като е
довел до нарушаване на правото на защита на заинтересованото от производството
лице, както и до невъзможност в съдебното производство да се съберат
съответните доказателства с цел осъществяване на проверката за
законосъобразност на извършената на детето оценка по три посочени негови
способности с 0 и с 3 точки. Липсата на конкретни фактически съображения за намаляване на направената
оценка на потребността от чужда помощ на детето с увреждане, като съществен
порок във формата на акта, е самостоятелно основание за неговата отмяна по
чл.146, т.2 от АПК.
Спазване на
административно-производствените правила
Направлението е
издадено и при съществени процесуални нарушения на правилата, регламентиращи
реда за извършване на индивидуалната оценка по глава трета, чл.14- чл.20 от Правилника
за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ).
Съгласно чл.15,
ал.3 от ППЗХУ, при извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората
с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ служителят, водещ случая,
задължително: 1. осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва
посещение в дома му за установяване на неговите реални затруднения и
потребности, и 2. провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен
представител или с човека, който полага грижи за него.
В документите от
административната преписка няма данни социалният работник да е провел личен
контакт с детето с увреждане. Протокол от проведена лична среща с детето не е
представен. Няма данни за отправяне на покани за провеждане на подобна среща.
Обстоятелството, че човекът с увреждане е на ранна детска възраст, не отменя
това задължение на администрацията. Нарушението на процесуалното изискване по
чл.15, ал.3, т.1 от ППЗХУ е съществено, тъй като в случая социалният работник е
оценявал физическите способности на детето, като по един от критериите дори е
приел, че проблем няма, без да е придобил лични впечатления от поведението на
оценявания.
Допуснато е нарушение и на чл.16,
ал.4 във вр. с чл.17, ал.1, т.2 от ППЗХУ, който предвижда правото на всеки
човек с увреждане (в случая законния
представител на детето), да присъства на заседание, на което се изготвя
индивидуална оценка на неговите потребности.
В представената административна
преписка няма данни жалбоподателката да е била поканена да присъства на
проведеното заседание, каквато изрично е предвидена в чл.17, ал.1, т.2 от
ППЗХУ. Декларираното от жалбоподателката знание за датата на провеждане на
заседанието на комисията на 18.07.2022 г. в заявлението й по чл.20 от ЗХУ, не
може да бъде приравнено на покана тя да присъства. В типовия образец на
заявлението не се съдържа отправена покана. Нарушаването на правото за
присъствие на заседанието е съществено процесуално нарушение, тъй като е ограничило
правото на участие на жалбоподателката в производството лице, както и от
възможността да представи доказателства за спорните обстоятелства.
Отделно от това в преписката липсва протокол
от проведено заседание, каквото изискване се съдържа в чл.17, ал.1, т.1 от
ППЗХУ, което води до невъзможност да се провери дали заседание изобщо е
проведено.
Оспореният акт е издаден и в
нарушение на материалния закон.
Както бе посочено по-горе, в част
Четвърта, т.4.1 от формуляра, попълван от водещия производството социален
работник, два от деветте посочени критерия са получили оценка 3, а един оценка
0, т.е. няма проблем, няма нужда от подкрепа. По критериите 4.1.1. и 4.1.3.
съответно оценяващи способностите за самостоятелно и осъзнато ползване на
ръцете - способност за хващане и преместване на чаша, отваряне и затваряне на
чешма, пускане и спиране на чешма и на способността за осъзнато и самостоятелно
ползване на краката - ходене, клякане, стоене в изправено положение, по които затрудненията
на детето с диагноза „Детски аутизъм“ са оценени с три точки – „има проблем:
степен на много тежка зависимост/ затруднение“. Така направената оценката не е
извършена нито на база лични наблюдения, нито въз основа на медицинските
заключения и характеристиката на детето, направена от възпитатели от
посещаваната детска градина, а единствено по данни във формуляра за самооценка.
Съгласно чл.22, ал.1 от ЗХУ, индивидуалната
оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за: 1. самооценката
на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях;2.
увреждането/здравословното състояние; 3. вида на затруднения във
функционирането на човека с увреждане; 4. степента на затруднения във
функционирането на човека с увреждане; 5. степента на включване в социалната
среда на човека с увреждане; 6. мобилността на човека с увреждане в социалната
му среда и затруднения извън дома;7. други обстоятелства.
Видно е, че освен самооценката на
човека с увреждане, която в случая е попълнена от неговия законен представител
и майка, законът изисква преценката за състоянието на заявителя на лична помощ
да се извърши въз основа на множество други данни, съдържащи се основно в
медицински документи, експертни мнения и т.н.
Обстоятелството, че майката на
детето с увреждане, водена от чувството си на обич, е вписала определени
способности на детето във формуляра за самооценка, не определя по безспорен и
категоричен начин наличието на тези физически способности. Именно затова
законът изисква и лични срещи с увредения човек, медицински данни и заключения
от експерти.
Обстоятелството, че заявените във
формуляра способности не следва автоматично да бъдат пренасяни от социалния
работник в изготвения от него формуляр и че на формуляра за самооценка в
конкретния случая не може да се дава първостепенно значение, е видно от факта,
че във формуляра за самооценка не се изисква преценката на попълващия го, дали декларираните
способности са осъзнати, т.е. съзнателно извършвани. Докато във формуляра,
попълван от служителя ( Приложение № 2, към чл.3 от Методиката) се изисква категорично
преценката за осъзнатост. Затова на социалния работник законът е възложил да
извърши оценката въз основа на данните във всички представени документи по
чл.22, ал.1, от ЗХУ, както и въз основа на личните си наблюдения.
Понеже в преписката не се
съдържат данни, че оценката на определени способности на детето в част 4
„Двигателно функциониране“ е основана и на лична преценка и на медицински
заключения за осъзнато извършване на определените действия, съдът счита че
направлението е постановено в нарушение на чл.22, ал.1, т.2-7 от ЗХУ.
По изложените
съображения оспореният акт следва да бъде отменен на основанията по чл.146,
т.2, т.3 и т.4 от АПК, а преписката да се изпрати на директора на ДСП-Балчик за
ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката на етап изготвяне на
формуляр от водещия производството служител след извършване на лична среща с
детето и при спазване на останалите административно производствените правила за
издаването на индивидуалните административни актове.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич,
ІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Г.Г.Н.-К., подадена лично и в качеството й
на законен представител на малолетния Г. М. К., НАПРАВЛЕНИЕ за включване в механизма „Лична помощ“ с №
22013253/18.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Балчик, потвърдено с Решение № 08-РД06-0008/09.09.2022 г. на
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ –Добрич.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: