№ 1661
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502402 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. Е. З. срещу решение № 2184 от
04.07.2022 г., постановено по гражданско дело № 279 по описа за 20221 г. на Районен съд – Варна,
в частите с които, на основание чл.150 СК са изменени размерите на определените с влязло в сила
решение № 3480/26.07.2019г. по гр.д. № 14018/2018г. на ВРС издръжки, дължими от въззивника в
полза на децата Д. и Я. и същите са увеличени от 400лв. на 550лв. за Д. и от 330лв. на 400лв. за Я.,
считано от датата на предявяване на исковете – 12.01.2022г., ведно със законната лихва, върху
всяка просрочена вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, както и въззивникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 316,80лв. и
разноски на ищцата в размер на 708,18лв., на основание чл.78 ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението.
Съдът неправилно е приел, че са налице съществени изменения в разходите необходими за
осигуряване издръжката на децата и трайно изменение в размера на доходите на бащата, чрез
увеличение на размера на получаваното от него възнаграждение. Посочва, че от доказателствата
по делото и от съпоставка на разходите за посещаваните от децата през 2019г. и към настоящия
момент извънкласни занимания, не се установява съществена промяна към повишаване на размера
им. Съдът не е съобразил, установеното по делото обстоятелство, че значителна част то разходите
за заплащане на уроци не са с траен и постоянен характер, а са се наложили с оглед предстоящото
кандидатстване след 7 клас на Д.. Не е отчетено и обстоятелството, че децата и майката живеят в
общо домакинство с родителите на майката, поради което всички разходи за консумативи,
прехрана и режийни разноски се правят за това разширено семейство и разходът за децата от този
характер е значително по-малък. Неправилно и в противоречие с представените по делото писмени
доказателства, съдът е приел, че майката получава доход в размер на 1300лв. месечно, като се
твърди, че размера на възнаграждението, получавано от майката в сравнение с предходното
определяне на издръжките се е увеличил, а на това, получавано от въззивника е намален. Счита, че
неправилно и необосновано са определени завишени общи размери на издръжките за двете деца,
като същите са и неправилно разпределени между родителите.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове с правно
основание чл.150 СК се отхвърлят като неоснователни, евентуално да се уважат до размера на
470лв. за детето Д. и 380лв. за детето Я..
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна и се изразява становище за потвърждаване на решението, в частта, с
която са уважени предявените искове с правно основание чл.150 СК.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от Д. Л. Г. срещу същото решение в частите, с
които са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.150 СК за изменение на
размера на определените с влязло в сила решение № 3480/26.07.2019г. по гр.д. № 14018/2018г. на
ВРС издръжки, дължими от В. З. в полза на децата Д. В. З. и Я. В. З. за разликата над 550лв. за Д.
до предявения размер от 600лв. и за разликата над 400лв. до предявения размер от 500лв. за Я.,
като се твърди, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства и неправилно е
приложил материалния закон. Неправилно и в противоречие с доказателствата е прието, че
необходимите средства за издръжката на Д. са в размер на 800лв. месечно, тъй като от
доказателствата се установява, че разходите на детето са в размер на 1160лв., включващи разходи
за облекло-50лв., обувки, за транспорт около 100лв. на месец, за тренировки, за здравеопазване- за
закупуване на хранителни добавки, прегледи, лекарства, за спорт – 76лв., за ски почивки – 76лв. ,
за забавления – 30лв., 24лв. за заплащане на телефон, за курсове, школи. Посочва също, че в
периода след постановяване на решението е възникнала необходимост от нови разходи, свързани с
преминаването на Д. в по-висока степен на обучение и закупуване на учебници и помагала, за
посещение на тренировки по плуване, курс по изобразително изкуство, за екскурзии, организирани
от училище с образователна цел. Твърди се, че децата посещават и тренировки по тенис, за което
се заплаща такса между 17лв. и 26лв., в зависимост то това от колко деца се състои групата за
провеждане на тренировката. Относно детето Я. се излагат твърдения, че необходимите средства
за неговата издръжка са в размер на 993лв., като съдът не е взел предвид средствата за заплащане
на такси за посещение на курс по математика, за забавления, за медицински разходи, за дрехи, ски
уроци, ски почивки, разходи за транспорт, за закупуване на учебници и учебни помагала и др.
Твърди се също, че в периода след постановяване на обжалваното решение детето е започнало да
посещава тренировки по плуване и тенис, което е довело до увеличаване на разходите за
издръжката му. Излага се също, че предвид инфлацията размера на средствата, необходими за
издръжката на децата е увеличен, тъй като са се повишили цените на медицинските услуги и
лекарства, на горивата и хранителните продукти. Моли за отмяна на решението в частите, с които
са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.150 СК, като се постанови ново, с което
същите се уважат в предявените размери.
В. Е. З. е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба, с който последната се оспорва
като неоснователна.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбата.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба Д. Л. Г., като майка и законен представител на Д. В. Злагева, р. на
15.03.2008г., и Я. В. З., р.на 08.02.2013г. твърди, че с влязло в сила решение №3480 от 26.07.2019
г., постановено по гр.д. № 14018/2018 г., по описа на Варненски районен съд, ответникът, като
баща на децата е осъден да заплаща издръжка в размер на 400 лева, за Д. и 330лева за Я.. От
определяне на издръжката през 2019г. до момента са настъпили промени в нуждите на децата,
свързани с тяхното израстване и преминаване в по-горен курс на обучение, както и в
икономическите условия в страната. Предявява иск за изменение на присъдената издръжка,
посредством нейното увеличение на 600лв. за Д. и 500лв. за Я., считано от датата на предявяване
на иска. Излага се, че към момента на подаване на исковата молба Д. е навлязла в пуберитетна
възраст, започнала е да посещава курс по английски език, школа за подготовка по български език и
литература, школа по математика и клуб по акробатичен рокиндрол. Я. е ученик във втори клас и
посещава курс по английски език, частни уроци по математика, тренировки по футбол, занималня
сред природата. Децата ежедневно приемат мултивитамини под формата на хранителни добавки,
необходимо е закупуването на учебници за изучаване на чужд език и учебни помагала. Излага, че
всеки зимен сезон ги води на уроци по ски, като прави и значителни разходи за подмяна на
гардероба на децата. Посочва, че общата сума необходима за издръжката на Д. е 1063лв. месечно, а
за Я.- 1350лв. Ответникът работи и получава месечно възнаграждение в размер на 3500лв., поради
което и е във възможностите да заплаща претендираните издръжки.
В срока за отговор ответникът В. Е. З. е оспорил исковите претенции, като излага
становище, че не е налице трайно съществено изменение в нуждите на децата, тъй като и към
2
момента на определяне на предходната издръжка Д. е посещавала уроци по английски и
математика, уроци по плуване, а вместо тях сега посещава уроци по български език и литература.
Разходите за мобилен телефон също не са нови. При определяне на предходната издръжка съдът е
взел предвид обстоятелството, че Я. е посещавал логопед, за което плащането е било около 200лв.
месечно, а сега детето не посещава логопед. Излага също, че предвид епидемиологичната
обстановка в целия свят, доходите му са намалели, макар, че продължава да работи като пилот.
През м. януари 2021г. основното му месечно възнаграждение било определено в размер на 1777лв.
ВОС, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото заверени копия от Удостоверения за раждане се установява, че
родители на децата Д., р. на 15.03.2008г., и Я., р. на 08.02.2013г. са Д. Л. Г. и В. Е. З.. Към момента
на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, Д. е на 14 години, а Я. е на 9 години.
С решение, постановено по гр.д. № 1418/2018г. по описа на РС Варна, В. Е. З. е осъден да
заплаща в полза на детето Д., месечна издръжка в размер на 400лв. и в ползана детето Я. месечна
издръжка в размер на 330лв.
Не се спори между страните, че преките и непосредствени грижи за децата се полагат от майката.
По първоинстонционното дело са представени служебни бележки и удостоверения, от
които се установява, че децата са били записани като ученици в ОУ „Захари Стоянов“ за
учебната 2021/2022г. , като Я. е бил във втори клас,а Д. е в седми клас; Д. е посещавала курс по
английски език с месечна такса в размер на 116лв., школа за подготовка по български език и
литература с годишна такса от 1000лв., школа по математика с такса в размер на 120лв. месечно;
тренировки по акробатичен рокендрол, за което заплаща членски внос в размер на 50лв. месечно;
Я. посещава уроци по английски език с такса 116лв. месечно, тренира футбол.
Представен е и договор, сключен на 12.06.2021г. от Д. Г. с „Детски център Здравец“ЕООД,
за организирани летни занимания сред природата за деца от 6 до 12 години за периода от 12.07.-
23.07., за която услуга е заплатила 150лв.
От показанията на разпитаната пред първата инстанция като свидетел В.Т./ баба на децата
по майчина линия/ също се установява, че Д. посещава школа по английски език, математика и
български език, а Я. по английски език и математика, футбол. Посочва, че за посещението на
спортните занимания за децата са необходими специални екипи, обувки; през зимата ходят
задължително на ски. Дневните джобни на Д. са между 6 и 8 лв., а на Я. – 2-3 лв. Храната за всяко
от децата е в порядъка на 200лв. месечно. Свидетелката също така посочва, че голямо перо в
издръжката на децата са транспортните разходи.
От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че Д. е
записана като ученичка в 8 –ми клас на Първа езикова гимназия, редовна форма на обучение през
учебната 2022/2023г., а Я. е записан като ученик в трети клас в ОУ“Захари Стоянов“; Д. посещава
школа по английски език с месечна такса 120лв., тренировки по акробатичен рокендрол с членски
внос 50лв. месечно, тренировки по плуване с месечна такса от 80лв., школа по изобразително
изкуство с месечна такса от 80лв. ЯЯ. посещава школа по английски език с месечна такса – 120лв.,
школа по математика с годишна такса от 1080лв. И двете деца посещават тренировки по тенис на
корт, с месечна такса по 130лв.; Представени са амбулаторни листи, медицински бележки и касови
бонове, от които се установява, че за изследвания, манипулации и лекарства за детето Я., в
периода м. юни м. август са заплатени около 650лв.; представени са: доказателства за заплащане на
медицински разходи и закупуване на хранителни добавки в размер на 70лв.; фактури и фискални
бонове за закупуване на дрехи обувки и храна и консумативи; за учебници в размер на 250лв. за Д.
и 62лв. за Я.; за закупуване учебни помагала и пособия; за закупуване на униформа – 150лв.
По делото са представени и касови бонове за закупуване на гориво; договор за
организирано пътуване.
От представеното удостоверение за декларирани данни се установява, че Д. Г. получава трудово
възнаграждение в размер на 1300лв.
От удостоверение, издадено от „България Еър Чартър“ЕАД се установява, че В. З. е
получил трудово възнаграждения в периода 01.01.2021г. – 01.12.2021г. в нетен размер на
48 570,62лв. На 04.01.2021г. „България Еър Чартър“ЕАД и В. З. са сключили допълнително
споразумение, с което са уговорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1777лв.
3
От представената по делото справка от ТД на НАП Варна се установява, че В. З. в периода
01.01.2021г. – 30.04.2022г. е получавал месечни възнаграждения в размер значително надхвърлящ
уговорения с допълнителното споразумение, като в периода след м. 05.2021г. до м. 03.2022г.
получаваното то В. Е. месечно трудово възнаграждение е в размер над 5000лв.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която намират правното си основание предявените искове,
предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от
издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите
на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на децата, изразяващо се
порастване на децата; преминаване на Д. в по-горна степен на обучение, увеличаване на
необходимите средства във връзка с обучението в училище и на двете деца за закупуване на
учебници и училищни пособия, необходимост от средства за заплащане на такси за извънкласни
форми на обучение, за спортни занимания, промяна в обществено икономическите условия в
страната. От изложените твърдения съставът намира, че основателни са тези, свързани с
увеличение на необходимите средства за издръжка поради израстването на децата и, че
обучението им изисква и повече средства за закупуване на учебници, помагала, както и средства за
заплащане на такси за извънкласни занимания, за закупуване на дрехи и дневни разходи. От
определяне на издръжките с предходното решение са изминали три години, през който период
децата са пораснали и заедно с това поради продължаване на обучението им в по- горни класове и
степен на образование се налагат и повече разноски за храна, облекло, дневни разноски, учебни
помагала и материали и заплащане на такси за обучение.
Затова и съставът на съда приема, че е налице трайно изменение на потребностите на
децата Д. и Я..
Не се установява изменение в нуждите и на двете деца, възникнали поради изключителните
способности или специални потребности, както и заболявания изискващи заплащане на средства в
размер превишаващ обичайния за деца на възрастта на Д. и Я..
Увеличение или трайно намаление на доходите на бащата в сравнение с периода на
определяне на предходната издръжка, също не се установява от представените доказателства.
Ответникът работи и получава възнаграждение в размер надвишаващ няколкократно средната за
страната работна заплата. Обстоятелството, че за периода на епидемиологичната обстановка
ответникът е получавал трудово възнаграждение, по-ниско от това което преди това е получавал
не може да бъде прието като трайно намаление на доходите, тъй като видно от представените
писмени доказателства от началото на 2022г., същият получава доход в размер около и над 5000лв.
Освен това предвид обстоятелствата, че ответникът е в трудоспособна възраст, липсват твърдения
и не са представени доказателства, че страда от заболявания, които препятстват или ограничават
възможността за полагане на труд, както и че притежава висока професионална квалификация,
настоящият състав на съда приема, че той е в състояние да си осигурява доход в размер по-висок
от средната за страната работна заплата.
Предвид всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите
на издържаните лица, обусловено от възрастта, е настъпило. Налице е и изменение в
икономическата обстановка в страната и размера на минималната работна заплата. Посоченото
налага допускане на изменение на размера на определените издръжки. Към момента Д. е ученичка
в осми клас, а Я. – трети клас. И двете деца посещават извън класни форми за езиково обучение и
спортни занимания. От представените по делото доказателства не се установяват твърдението в
исковата молба и въззивната жалба за посещение и заплащане на ски тренировки, ски почивки и
участие на децата в организирани от училище пътувания с образователни цели. По отношение на
Д., която е продължила обучението си в друго учебно заведение, въпреки, че и при обучението в
седми клас, учебниците са били закупувани от родителите, когато е определяне предходната
издръжка, изменение в този вид разходи най-вероятно има, доколкото същата е ученичка в
специализирана езикова гимназия, като ноторно е известно, че след седми клас започва
изучаването на повече и нови специални предмети, което от своя страна налага и повече разноски
4
за закупуване на допълнителни учебници пособия по тези предмети. Децата са пораснали с три
години от последното определяне на издръжките, което обуславя по-високи разходи за закупуване
на облекло/ включително и учебна униформа/, храна, дневни, за транспорт. Затова и съставът
приема, че в този аспект, определен от по-голямата възраст на децата, е налице изменение на
потребностите им в известна степен.
Досежно останалите твърдения за настъпили изменение на нуждите на децата,
включително възникнали и такива поради влошено здравословно състояние, тренировки по тенис
и участие в пътувания, организирани с образователна цел, посещение на нови допълнителни
извънкласни обучения, съставът приема за неоснователни. Не са изложени твърдения за
необходимост от допълнителни разходи, свързани с изключителни способности на децата. Самата
ищца посочва, че децата са посещавали посочените извънкласни форми на обучение по език,
танци, спорт и към момента на определяне на предходната издръжка. Към настоящият момент се
излага, че децата са започнали да посещават уроци по тенис на корт и предстоят пътувания на Д.
по организирани от училище екскурзии с образователна цел. Настоящият състав намира обаче, че
тези разходи не са периодични, тъй като няма данни да са ежемесечни, нито пък постоянни през
определен период. Наред с това следва да се съобрази, че приложените доказателства – служебни
бележки и типов договор за организирано пътуване, представляват доказателства единствено че
децата посещават спортните заниманията след м. септември 2022г. и е отправено предложение за
подписване на договора за пътуване, графика на пътуването, срокове и начини на заплащане на
цена. От доказателствата не се установява в какъв период децата са посещавали уроците по тенис,
нито размера на заплащаната такса за посещение / дали за индивидуални или групови тренировки/,
точната цена за екскурзията, както и че по отношение на Д. е подписан договор за пътуване или е
заплатено капаро по договора. Наред с това следва да се отбележи, че категорично липсват
доказателства за направени постоянни разходи в тази връзка разходи и техния размер. Ето защо и
съставът приема, че изменение не се установява да е настъпило и досежно разходите за сочените
извънкласни форми на обучение, спорт и екскурзия. Не се установи и наличие на допълнителни
разходи, обусловени от изключителни способности на децата, както и за уроци по ски и ски
почивки, тъй като по изложени по-горе мотиви такива не се установиха.
Първоинстонционният съд правилно и въз основа на представените доказателства,
съобразявайки възрастта и потребностите на децата е определил общия размер на издръжката за
всяко едно от децата. Необходимата сума за задоволяване на базовите потребности на детето Д. от
храна, дрехи, транспорт, учебници и учебни пособия, такси за обучение и забавления, съобразно
представените доказателства съдът определя в размер на 800лв., а тази за Я. – 650лв. като бащата
следва да бъде осъден да заплаща увеличен размер на издръжката – 550лв. месечно за детето Д. и
400лв. месечно за детето Я.. Разликите от по 250лв. от издръжките за всяко от децата са за сметка
на майката, която е и родителят, полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи за децата.
Изменение следва да бъде допуснато като определените издръжки бъдат увеличени в посочените
размери. Предвид съвпадане на фактическите и правни изводи на настоящият въззивен състав, с
тези на първоинстонционния съд, решението в частта, с която са уважени предявените искове с
правно основание чл.150 СК следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Решението на ВРС следва да бъде потвърдено и в частта, с която исковете за изменение на
издръжките за разликата над 550лв. до предявеният размер от 600лв. за Д. и над 400лв. до
претендирания размер от 500лв. за Я. са отхвърлени като неоснователни.
По разноските: Предвид изхода от спора, въззивникът следва да заплати на въззивницата сумата от
800лв., представляваща разноски във въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2184/04.07.2022г., постановено по гражданско дело № 279 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Варна.
5
ОСЪЖДА В. Е. З. ЕГН: **********, да заплати на Д. Л. Г., ЕГН ********** сумата от 800лв.,
представляваща разноски във въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6