Р Е Ш Е Н И Е №146
23.03.2010 година, град
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският административен съд в открито
заседание на двадесет и трети февруари през
две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
При участието на секретар:А.Л.…….…………………
и Прокурора…………………………………………………………………,
като разгледа докладваното от съдия
Костова-Грозева административно дело №7
по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.233 от ЗМВР.
Съдебното производство е образувано по
жалба на главен полицай П.А.А. мл.разузнавач в гр.”Противодействие на престъпността”
при РУ на МВР Х. кат.Д, против Заповед рег.№3701/11.12.2009г. на ВНД Директор ОД
на МВР-Х., с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от
6 месеца.
Жалбоподателят твърди, че заповедта
била издадена от некомпетентен орган, при съществено нарушение на процесуалните
правила и материалния закон, в несъответствие с целта на закона и затова моли
съдът да я отмени.
Излага следните аргументи: описаното в
приложена справка №6025/16.11.2009г. и послужило за издаване на акта не
отговаряло на истината, както и не отразявало обективно фактическата обстановка
в случая. В същата не се описвало, че били представени всички дневни и месечни
отчети, които служели и за изготвяне на шестмесечния отчет. Освен това този
отчет бил изготвен на магнитен носител. Не бил обсъждан и факта, че до този
момент оспорващият нямал наложени дисциплинарни наказания.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован се явява лично, като поддържа оспорването си.
Ответникът, редовно призован не се
явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата.
Хасковски административен съд-пети
състав въз основа на събрания по делото доказателствен материал намира за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на Заповед на Министъра на
вътрешните работи от 26.10.2009г. била извършена проверка на РУ на МВР Х. при
ОД на МВР Х., за констатациите от която била съставена справка с рег.
№6025/16.11.2009г. По повод на проверката П.А. дал обяснения от дата
11.11.2009г.Оспорващият се запознал със съдържанието на справката на
30.11.2009г., като на същата дата подал и възражение против нея. Обясненията от
11.11.2009г. и възражението от 30.11.2009г. били приети от В.Д.ОД на М.Х.на
10.12.2009г. На 11.12.2009г. В.Д.ОД на М.Х. издал заповед за налагане на
дисциплинарно наказание по ЗМВР на П.А.. Същият подал жалба против нея до ХАС
чрез органа на 22.12.2009г.
При съвкупната преценка на
доказателствата по делото съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта: жалбата е допустима,
като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 АПК, вр. с чл.233 ЗМВР. По делото органът не представя данни за момента на съобщаване на
процесната, заповед, но с оглед датата на издаването й и момента на подаване на
жалбата, който период е по-къс от установения 14-дневен срок, следва да се
обоснове извода за срочност на оспорването. То произтича от процесуално
легитимно лице, срещу годен за обжалване административен акт /АА/. По делото
няма данни за други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК, които да водят до
недопустимост на оспорването. Настоящият съд е местно компетентния да разгледа
административно-процесуалния спор.
С
оглед нормата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е длъжен да осъществи пълна проверка
на административния акт /АА/, като по арг. от чл.146 от АПК същият установи
следното:
Неоснователно
е възражението за некомпетентност на издателя на процесната заповед.
Правомощието на Директор на съответната ОД на МВР да бъде дисциплинарно-наказващи
орган произтича пряко от закона /арг. чл.228, т.2, предл.първо, вр. с чл.186,
ал.1 от ЗМВР, ред. бл.42/2009г. на ДВ/. По тези съображения настоящият състав
намира, че не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК за отмяна на
процесната заповед, нито за обявяването й за нищожна.
Не
е налице и основанието по чл.146, т.2 от АПК. Заповедта е изготвена в
изискуемата се писмена форма. Съдържа правни основания, като визира в себе си чл.224,
ал.2, т.2 от ЗМВР, чл.226, ал.1, т.3, ЗМВР, вр. с чл.227, ал.1, т.11 от ППЗМВР.
В заповедта се констатират и конкретни фактически основания, както и другите
реквизити по чл.246, ал.1 от ППЗМВР. Съдът намира, че от формална гледна
императива на чл.246, ал.1 от ППЗМВР е спазен.
Относно
особените процесуални правила, установени в ЗМВР и ППЗМВР за издаване на
заповед за налагане на дисциплинарно наказание съдът намира следното: преклузивният
срок по чл.225, ал.1 от ЗМВР в настоящия случай е започнал да тече от 17.11.2009г.,
когато е поставена заверка върху изготвената и изпратена от Дирекция „Инспекторат”
при МВР справка с рег. №6025, т.е. тази дата е по см. на чл.223, ал.1 от ППЗМВР
момента на откриване на нарушението. Процесната заповед е издадена на 11.12.2009г.,
т.е. в определения двумесечен срок по чл.225, ал.1 от ЗМВР.
Дисциплинарното
нарушение следва да бъде установено от дисциплинарно наказващия орган, който
тук е Директора на ОД на МВР, който е длъжен при наличие на данни за извършено
нарушение и неговия извършител да образува дисциплинарното производство. По
арг. от чл.230, ал.1 и чл.231, ал.1 от ЗМВР съдът следва да проконтролира
спазване на особените процесуални изисквани, установени в ППЗМВР, тъй като
конкретното нарушение е правно основано с нормата на чл.227, ал.1, т.11 от ЗМВР. Категорични данни за образуване на дисциплинарно производство срещу П.А.
от компетентния наказващ орган няма по преписката. Видно от нея наказаният е
запознат на 30.11.2009г. със съдържанието на справка №6025, като на същата дата
изготвя и своето възражение по изнесеното в нея, входирана в ОД на МВР Х. с
рег. №22049/30.11.2009г. В една по-предна дата-11.11.2009г. А. изготвя и
„сведение”, без адресат, върху което има поставена резолюция „приех сведението”
от ВНД Директор от 10.12.2009г. На същата дата от ВНД Директор е прието и
възражението по справката с рег.№6025.
При
така установените факти съдът намира, че органът не е спазил изискването на чл.229,
ал.1 от ЗМВР преди налагане на наказанието да се даде възможност на служителя
да се защити, било като даде писмени обяснения или бъде изслушан. Изводът се
следва от обстоятелството, че по делото не се представят доказателства, че към
30.11.2009г. спрямо А. има образувано дисциплинарно производство, във връзка с
установяване на конкретно дисциплинарно нарушение, за каквото се индицира в т.нар.
„справка”. От там следва, че възражението, което е депозирано до Директора на
ОД на МВР Х. на 30.11.2009г. не е по повод на такова дисциплинарно производство.
Този извод се потвърждава и от изложеното в него. Видно от съдържанието на
възражението, то е съставено относно „справка №6025/16.11.2009г. на Дирекция
„Инспекторат” /не по повод на образувано дисциплинарно производство и по искане
от дисциплинарно-наказващия орган/. Изложените във възражението факти и
провежданата защитата е насочена единствено към оборване констатациите в тази
справка и по никакъв начин, не индицират, че тя е във връзка с образувано
дисциплинарно производство.В този смисъл съдът намира, че има извършено
нарушение на чл.229, ал.1 от ЗМВР, защото няма непосредствено изслушване на
наказания, преди да му се наложи наказанието, тъй като даденото от него
„възражение” не е относимо към образувано срещу това лице дисциплинарно производство
от компетентния дисциплинарно-наказващ орган.
Обстоятелството,
че законът за това наказание, не предвижда изрично изискване за издаване на нарочен
акт /заповед/ на дисциплинарно-наказващият орган за образуване на дисциплинарно
производство, не води до отпадане на задължението органът да сведе по несъмнен
начин до знанието на наказания, че такова се инициира срещу него. Това е
задължение на наказващият орган, а именно Директорът на ОД на МВР Х., каквото изпълнение
не се доказва пред съда, още по-малко се доказва и обстоятелството, че именно
във връзка с такова образувано дисциплинарно производство от този орган се
изискват обяснения по см. на чл.229, ал.1 от ЗМВР, и че даденото „възражение”,
е именно в това си процесуално качество. Не следва само формално да се съставя
и представя един документ, за който, само защото носи по предна дата от датата
на заповедта, да се претендира, че е „обяснение” по см. на чл.229, ал.1 от ЗМВР. Горните изводи на съда се подкрепят изцяло и от цялата новела на чл.243 от
ППЗМВР, което води до извод за нарушение на особеното дисциплинарно
производство. От неизпълнението на чл.243 се следва и установява и неизпълнение
на особените изисквания и на чл.244 от ППЗМВР, което отново обосновава извод за
съществени нарушения на производствените правила, още повече, че те са свързани
и касаят именно правото на защита на наказания служител.
Така съдът намира, че
е налице основанието по чл.146, т.3 от
АПК, вр. с чл.233 от ЗМВР.
За
пълнота на проверката съдът намира, че следва да проконтролира и правилността
на заповедта.
Изложените
в акта фактически основания са правно аргументирани от органа с чл.224, ал.2,
т.2 от ЗМВР, чл.226, ал.1, т.3 от ЗМВР, вр. с чл.227, ал.1, т.10 от ППЗМВР.
Наказващият
орган се стреми да обоснове за конкретното нарушение налагане на
дисциплинарното наказание „порицание” по чл.226, ал.1, т.3 от ЗМВР. То е
предвидено като вид наказание, а конкретните обстоятелства, при които е
допустимо да се налага са посочени именно в чл.227 от ППЗМВР. Дадената от
органа квалификация на изнесените от него факти е т.11 на чл.227 от ППЗМВР,
която гласи „неизпълнение на служебни задължения или заповеди”. Независимо от
неточната и непълна квалификация, съдът приема, че органът обосновава единствено
първата хипотеза на нарушението, „неизпълнение на служебни задължения”, тъй
като това е изписано от него с думи.
Настоящият
съдебен състав намира, че процесната заповед е неправилна, поради нарушение на
материалния закон, вкл. й като се визира чл.229, ал.2 от ЗМВР. В тази норма се
сочат условията, които следва да съблюдава дисциплинарно-наказващият орган,
когато определя вида и размера на дисциплинарното наказание, за конкретно
установеното от него нарушение. Тяхното спазване, съотв. нарушение, ще влияе
върху контролната роля на съда, когато проверява правилността на конкретното
властническо волеизявление. Решението на административния орган относно вида и
размера на наказанието, което се следва в даден случай, се обуславя от тежестта
на конкретното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които то е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя по
време на службата му.
Конкретните
данни от делото сочат, че дисциплинарно-наказващият орган е допуснал нарушение
именно при изграждане на волята си дали да наложи наказание и относно вида на
наложеното таково. На първо място този извод се следва от представената
длъжностна характеристика на наказания служител, която е основната правна рамка
при осъществяване на неговите задължения. Безспорно едно от задълженията, които
му се вменяват е познаване на основната нормативна база, регламентираща
дейността и функциите на полицията, което вкл. и познаване на всички актове на
Министъра на МВР. В заповедта се обосновава неизпълнение на служебно
задължение, произтичащо от нарушение именно на такъв акт, като конкретно
визирания е Инструкция №Із-789 за планиране на управленската дейност в МВР. Не
се спори по делото дали този акт на Министъра е известен на служителя.
Видно
от наименованието на инструкцията, а и от нейното съдържание, тя урежда
отношения, свързани с управлението и планирането на дейността в системата на
МВР, което е основно задължение на конкретните органи от нея, на които има
възложени такива функции. Настоящият оспорващ безспорно не удостоверява такива,
нито се доказват от органа. Няма също спор, че именно визираният чл.4 от инструкцията
/и то по-конкретно т.4 от него, която не се сочи в заповедта/ предвижда в
системата на МВР да се разработват планове в рамките на календарната
година-които алтернативно биват месечни, тримесечни или шестмесечни, за
изпълнението на основните и текущи задачи и дейности, изготвяни по преценка на
съответните ръководители. По арг. от тази норма и от цялостната уредба на
инструкцията, съдът на първо място намира, че основният ръководен план е
годишният и той не е задължение да се разработва от наказаното лице. На второ
място норматива допуска в алтернативност
/употребен е съюзът „или”/ и изготвянето на по-краткосрочни планове
/вкл. и шестмесечни/, които се изготвят по преценка на съответните
ръководители, отново не на редовия служител, какъвто е А.. Няма данни такова
„прехвърляне” на задължения да е извършено в РУ на МВР Х., не зависимо от
установената там „практика”. Такива планове са изцяло задължение на
ръководството на МВР и ръководителите на неговите структури и ще бъдат
задължение за редовия служител, ако са изрично залегнали в неговите конкретни
задължения, напр. ако се съдържат в неговата длъжностна характеристика, или има
издадена нарочна заповед, установяваща такова задължение. Нито едно от тези
неща се доказват по делото. Не маловажен довод в подкрепа на горепосоченото е и
установеното в §2 от ПЗР на инструкцията, който аргументира извода, че видовете
краткосрочно планиране се определят с акт на Министъра на ВР, какъвто не се
представя по делото, за да обоснове извод, че претендираното неизпълнение /не
изготвяна на плана за шестмесечието/
действително е вменено като задължение на този служител. Още повече
данните по делото сочат, че същият е изготвял едномесечните си и едноседмичните
си планове за оперативна дейност, вкл. и шестмесечния, чиято база обаче е годишният
план, както се вижда и от самата инструкция. Самият бивш началник на служителя
/св. Н./ свидетелства, че служителите от звеното, вкл. и А., са изготвили и
шестмесечни планове за работата си, но след пристигане на годишния са върнати
за преработване.
При
определяне на вида наказание и изобщо дали да се търси дисциплинарна
отговорност за едно нарушение законът релевира обстоятелствата по чл.229, ал.2 ЗМВР-тежест на нарушението, наличие на негативни последици от извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които то е извършване му, обстоятелства,
свързани с личността на дееца и пр. От съвкупната преценка на събраните
доказателства съдът счита, че така визираното от органа като нарушение, не
само, че не съставлява задължение на наказаното лице, от там, че неговото
неизпълнение от този служител не е резултат на негово виновно поведение, нито,
че от деянието му има произтекли каквито и да е негативни последици за
службата. При това положение неоснователно и необосновано органът извежда извод,
както за търсене на дисциплинарна отговорност от А., така и извод за налагане
на точно това по тежест наказание.
Съдът
счита, че има допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в
превратното му тълкуване и прилагане. Ведно с извода за допуснати съществени
процесуални нарушения решаващият състав обосновава и крайния си правен извод за
пълна отмяна на процесната заповед.
Водим
от това и на осн. чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на главен
полицай П.А.А., мл.разузнавач при група „Противодействие на престъпността” при РУ
на МВР Х., Заповед рег.№3701/11.12.2009г. на ВНД Директор ОД на МВР Х .
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :