№ 45426
гр. София, 23.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110101681 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх.
№ 6299/13.01.2022г., подадено от С. Д. Н. срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ за сумата от 7000
лева, представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта HOUS-11211085/23.03.2015г.
Заявителят твърди, че сключеният между него и банката длъжник договор е изцяло
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, евентуално се позовава на неравноправност на
договорните клаузи, уреждащи вземанията по него, различни от тези за главницата. Сочи, че
чистата стойност на кредита била 19600 лева, докато на 12.08.2017г. била погасила
предсрочно сума в размер на 26602,26 лева. Счита, че разликата между двете суми
подлежала на връщане като платена без основание.
С разпореждане от 19.01.2022г. съдът е указал на заявителя да уточни за погасяване
на какви вземания по договора за кредит е заплатена сумата от 7000 лева, /лихви, такси,
застрахователни премии и др./, като посочи поотделно всяко от вземанията по вид, размер и
период. Заявителят е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията – че
заявлението ще бъде отхвърлено.
С молба от 10.02.2022г. заявителят е посочил, че сумата от 7000 лева била формирана
чрез приспадане на чистата стойност на кредита от платената сума и разликата била
недължима поради недействителност на договора. Други уточнения не са направени.
Съдът намира, че релевираната със заявлението претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
се основава на две конкуриращи се основания /фактически твърдения/ – за недействителност
на целия договор съгласно, евентуално за недействителност на отделните договорни клаузи,
уреждащи различните вземания по него, извън вземането за главница. При това положение
индивидуализацията на вземането като разлика между платеното от заявителя и чистата
стойност на кредита не е достатъчна, за да удовлетвори изискването за редовност на
заявлението. Наведено със заявлението евентуално основание за недължимост касае
валидността на всяка от клаузите, които уреждат плащането на всяко едно от договорните
вземания, съставляващо общата разлика /за лихви, за такси, за застрахователни премии и
пр./, поради което редовността на заявлението /респ. исковата молба по чл. 422 ГПК като
продължение на заповедното производство/ изисква от заявителя да посочи вида и размера
1
на всяко договорно вземане поотделно. Такава индивидуализация е необходима и с оглед
защитата на длъжника в заповедното производство, който следва да бъде информиран кои от
договорните вземания се отричат като недължими, респективно кои от получените от него
суми по договора подлежат на връщане.
В случая в заявлението за издаване на заповед за изпълнение са посочени по
основание и размер само две конкретни договорни вземания: сумата от 4350 лева – за
застрахователна премия по застраховка „защита на плащанията“ и сумата от 400 лева –
такса ангажимент, събрана служебно при отпускане на кредита. Относно застрахователната
премия, обаче, заповед за изпълнение не може да бъде издадена, тъй като видно от
представения договор, същата е сключена за целия срок на договора за кредит – до
05.02.2020г., а в случая кредитът е предсрочно погасен на 12.08.2017г., поради което не
може да бъде установено служебно от съда какъв е размерът на платената от заявителя част
от премията само за периода от м.05.2015г. до м.08.2017г. Ето защо следва да бъде издадена
заповед за изпълнение само в частта относно „такса ангажимент“, която е определена по
размер – 400 лева и период – таксата е събрана при отпускане на кредита. За разликата над
400 лева до пълния претендиран размер от 7000 лева, заявлението следва да бъде
отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
С оглед частичната неоснователност на вземанията, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за държавна такса за разликата над 8 лева до пълния
претендиран размер от 140 лева, както и за адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв за разликата над 27,14 лева до пълния претендиран размер от 475 лева.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с с вх.
№ 6299/13.01.2022г., подадено от С. Д. Н. срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, В ЧАСТТА за
разликата над сумата от 400 лева до пълния претендиран размер от 7000 лева, В ЧАСТТА за
разноските за държавна такса – за разликата над 8 лева до пълния претендиран размер от 140
лева и В ЧАСТТА за претендираното от адв. К.Б. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв – за разликата над 27,14 лева до пълния претендиран размер от 475 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2