Решение по дело №2790/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от „ШМИТ МАШИНЕН“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от управителя П. К. П., подадена чрез адв. И. О., срещу Заповед № 4280 от 06.12.2023 г. на Директора на Дирекция УСКОР на Община Варна, с която е наредено спиране изпълнението на строеж: „Жилищна сграда“ в урегулиран поземлен имот (УПИ) *, кв. * (поземлен имот – ПИ, ***) по плана на „Вилна зона“, гр. Варна, с възложител оспорващото дружество, както и да се изпълнят всички обезопасителни мерки на строежа, съгласно одобрен проект част ПБЗ и чл. 35 от Наредбата за обществения ред на Община Варна и да се отстрани допуснатото съществено отклонение от одобрените проекти.

С жалбата се настоява, че оспореният акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на всички основания, визирани в чл. 146 АПК. Твърди се, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и липсват изложените фактически основания, които да обосновават наличието на посоченото правно основание за издаване й – чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ, във връзка с нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Според оспорващия соченото в заповедта отклонение от одобрените инвестиционни проекти не обуславя извод за съществено такова, а и е налице неяснота в описанието на отклонението, предвид използването и съпоставката не на едни и същи, а на различни величини – абсолютна височина, абсолютна кота и кота. В нарушение на чл. 35 АПК не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са съобразени представеното допълнено геодезическо заснемане, не е извършена проверка на място и не са обсъдени възраженията на дружеството срещу констативния акт. На следващо място се изтъква, че са неверни констатациите за изпълнение на строителството в отклонение от одобрените на 18.05.2022 г. инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 83 от 18.05.2022 г. Твърди се, че: железобетонната конструкция на сградата не е завършена; кота 0,00м на строежа съвпада с абсолютната кота на първия етаж – 81,20м (а не с абсолютна кота 86,79м); нивата на изпълнените на място етажи на сградата напълно съответстват на проектираните; на място нивото на абсолютната кота на първи етаж е 81,14м, т.е. отклонението е в минус като разликата 6см е незначителна и е обусловена от последващото изпълнение на замазка и настилка с цел постигане до проектираното ниво, като отклоненията са подобни и за останалите етажи; твърдяното от ответника отклонение не би могло да обуслови промяна на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. Оспорващият излага доводи, че е абсолютно недопустимо и в нарушение на целта на закона налагането на мярката по чл. 224, ал. 1 ЗУТ, когато липсват предпоставките за това. Искането е да се отмени оспореният акт, като се претендира и присъждане на разноски по делото. В хода на устните състезания и с писмени бележки процесуалният представител на оспорващото дружество поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като в подкрепа основателността на жалбата се позовава на заключението по извършената експертиза от вещи лица.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ (УСКОР) при Община Варна, чрез процесуалния си представител - ст. юриск. П. К., с придружителното писмо, с което се изпраща на съда административната преписка, в хода на делото и с писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за отхвърлянето й.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема следното:

Жалбата е редовна и допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт (арг. чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 3 от ЗУТ). Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ, актовете за спиране на незаконни строежи са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за оспорване акт. Жалбата, подадена на 20.12.2023 г. е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ, считано от датата на издаване на заповедта 06.12.2023 г.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

За строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ* (ПИ *** по КККР на гр. Варна), кв. * по плана на „Вилна зона“, гр. Варна, с възложител оспорващото дружество, съгласно [нотариален акт], *** на НК, е издадено Разрешение за строеж 83 от 18.05.2022 г. от Главния архитект на Община Варна, въз основа на одобрен от Главния архитект на Община Варна технически инвестиционен проект на 18.05.2022 г.

На 02.11.2023 г. в Община Варна е постъпил сигнал от А. З. С. за извършване на незаконен строеж в имота на оспорващия.

Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнато със съставянето на Констативен акт (КА) № 43/17.11.2023 г. от служители в отдел „Строителен контрол“, Дирекция УСКОР при Община Варна. КА обективира установени отклонения от одобрените на 18.05.2022 г. инвестиционни проекти за строежа, видни от „представеното заснемане от правоспособен геодезист“, а именно:

Етаж 1 е с измерена абсолютна височина 81,20м, а на одобрения проект първи етаж от четирите следва да е на ниво с абсолютна кота 78,20м;

Етаж 2 е с измерена абсолютна кота 83,98м, а съгласно одобрения проект втори етаж от четири етажа следва да е 81,20м;

Етаж 3 е с измерена абсолютна кота 86,79м, а на одобрения проект трети етаж от четири етажа е 84,03м абсолютна кота.

Прието е, че е установено безспорно отклонение от одобрените инвестиционни проекти, при което изградените етажи са с по-висока кота от предвидената още от първия етаж с 3 метра.

Установените нарушения е посочено, че са „съгласно 224, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 8 от ЗУТ и попада в обхвата на чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ“, като нарушената разпоредба е чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ.

След връчване на 27.11.2023 г. на КА, дружеството-възложител на строежа подава възражение с рег. № РД23025610ВН/30.11.2023 г., с което се сочи, че изпълненото строителство е в съответствие с одобрения на 18.05.2022 г. инвестиционен проект, според който проект полуподземния етаж е с абсолютна кота 78,20м, първи етаж – 81,20м, втори етаж - 84,03м, а третия етаж – 86,86м, като е налице и подписан на 25.09.2023 г. от служител на общината Констативен акт, обр. 3 за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа. Отклонението в минус 5-7см е незначително и обусловено от последващо изпълнение на замазка и настилка до достигане на проектираното ниво, а и не е налице отклонение в нивото на етажите от 3м. Пояснява се, че в цитираното геодезическо заснемане са отразени само надземните етажи. С възражението е отбелязано, че служителите на общината не са извършили замерване на отделните нива на строежа или оглед, като дружеството прилага геодезическо заснемане, включващо и полуподземния етаж, в подкрепа на твърдението, че нивата на етажите са съответстващи на котите по одобрения проект. Отправено е искане за извършване на оглед и при необходимост и замерване.

С оспорената заповед е възприето изцяло на установеното с КА отклонение от одобрените инвестиционни проекти по отношение на изпълнените нива и коти, както и по отношение на по-високата кота още от първия етаж с 3 метра, като е посочено, че СМР към 12.10.2023 г. са завършена изцяло железобетонна конструкция и направен кофраж на плоча и частично монтирана армировка на ниво плоча ±0,00м=86,79м. Строежът е определен като пета категория, съгласно чл. 137, т. 5, б. „а“ ЗУТ. Във връзка с постъпилото възражение срещу КА е отбелязано, че „направените констатации установяват, че е налице част от строеж при изпълнението, на който е допуснато съществено отклонение от одобрените проекти“. Посочено е в оспорения акт, че с КА е установено нарушение по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ и е осъществен състава на чл. 224, ал. 1 ЗУТ, като с КА е сложено началото на административно производство по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ за спиране изпълнението и забрана достъпа до строителния обект.

Така обосновавайки се, Директорът на Дирекция УСКОР при Община Варна е наредил спиране изпълнението на процесния строеж, определил е 14-дневен срок от получаване на заповедта, в който да се изпълнят указанията на заповедта, като е отправена покана за доброволно изпълнение до дружеството-възложител и до строителя „АЛТЕРА КА“ ЕООД, които са задължени да изпълнят всички обезопасителни мерки на строежа, съгласно одобрен проект част ПБЗ и чл. 35 от Наредба за обществения ред на Община Варна, както и да отстранят допуснатото съществено отклонение от одобрените проекти. Наредено е при липса на доброволно изпълнение в 3-дневен срок след изтичане на 14-дневния срок да се пристъпи към принудително изпълнение, както и е наредено да се прекъсне захранването и преустанови доставянето на ел. енергия и да се прекъсне водоподаването до строежа и имота. Указано е, че разрешение за продължаване на спряното строителство ще бъде дадено след отстраняване на допуснатото съществено отклонение от одобрените инвестиционни проекти и след заплащане на дължимите глоби.

Ответникът представя по делото Заповед № 4153 от 28.11.2023 г. на Кмета на Община Варна, с която на Директора на дирекция УСКОР при Община Варна са предоставени функциите и правомощията по чл. 223, ал. 1, т. 1-10 ЗУТ, сред които е и да издава мотивирани заповеди по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ за спиране изпълнението и забрана достъпа до строежи или части от тях от четвърта до шеста категория при нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ.

По делото е допуснато извършването на комплексна съдебно-техническа експертиза от две вещи лица – архитект и геодезист, заключението по която съдът напълно възприема като обосновано, компетентно, обективно и кореспондиращо с доказателствения материал по делото.

От заключението на експертизата и от заявеното от вещите лица при изслушването им от съда се установява следното:

1. Котите на строежа по одобрения на 18.05.2022 г. инвестиционен проект и измерените на място са както следва:

Етаж	част „Архитектурна“	част „Конструктивна“	Измерени на място
Полуподземен етаж	Кота готов под (конструкция плюс настилки), относителна кота -3м=78,20м абсолютна кота	Кота горна повърхност на стоманобетонна плоча, относителна кота -3,05=78,15м абсолютна кота	Относителна кота горна повърхност на стоманобетонна плоча е -3,08м=78,12м абсолютна кота
Първи етаж	Кота готов под (конструкция плюс настилки), относителна кота ±0,00м=81,20м абсолютна кота	Кота горна повърхност на стоманобетонна плоча, относителна кота -0,05=81,15м абсолютна кота	Относителна кота горна повърхност на стоманобетонна плоча е -0,06м=81,14м абсолютна кота
Втори етаж	Кота готов под (конструкция плюс настилки), относителна кота +2,83м=84,03м абсолютна кота	Кота горна повърхност на стоманобетонна плоча, относителна кота +2,78=83,98м абсолютна кота	Относителна кота горна повърхност на стоманобетонна плоча е +2,77м=83,97м абсолютна кота
Трети етаж	Кота готов под (конструкция плюс настилки), относителна кота +5,66=86,86м абсолютна кота	Кота горна повърхност на стоманобетонна плоча, относителна кота +5,61=86,81м абсолютна кота	Относителна кота горна повърхност на стоманобетонна плоча е +5,60м=86,80м абсолютна кота

Кота 0 на строежа по одобрения проект част „Архитектура“ съвпада с кота готов под на първи етаж, който етаж е с абсолютна кота 81,20м.

Разликата от 5см в нивата на всеки от етажите по част „Архитектура“ и част „Конструкции“ се дължи на това, че в част „Архитектура“ задължително се дава кота готов под, като кота готов под предполага настилки върху стоманобетонната плоча и затова винаги във всички проекти архитектурата дава котата на готовия под, а конструкцията дава 5см на плочата по-ниско от нивото.

За процесния строеж в момента не са изпълнени настилките, а същият е на етап стоманобетонни плочи.

Извършеното строителство отговаря на одобрените проектни нива по част „Конструктивна“, а разминаването от 1-3 см е незначително и не се определя като отклонение от проектите, още по-малко като съществено.

2.Одобреният инвестиционен проект на 18.05.2022 г. е изпълнен на място без отклонения (или с незначителни такива), но няма отклонение от проекта с по-голяма кота още от първия етаж с 3 м.

3.Железобетонната конструкция на сградата не е завършена. Ако е завършена железобетонната конструкция на сградата, не може да се има направен кофраж на плоча и частично монтирана армировка на ниво плоча ±0,00м=86,79м.

4. С така изпълненото строителство не се променя строителната конструкция и видът на конструктивните елементи и/или натоварванията и не се нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания.

Съобразявайки представеното писмено заключение и уточненията на вещите лица при изслушването им, съдът намира, че следва да кредитира заключението като кореспондиращо с фактите, установяващи се от останалите доказателства по делото, а и като неоспорено от страните.

Съдът съпостави заключението на вещите лица с одобрения инвестиционен проект част „Архитектура“, част „Конструкции“ и част „Геодезия“, както и с геодезическите заснемания, представени от оспорващото дружество към възражението по КА, както и предходно представените такива.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и доказателствата, събрани в хода на делото.

От правна страна, съдът приема следното:

Оспорената заповед е издадена в рамките на надлежно делегирани от Кмета на Община Варна със Заповед № 4153 от 28.11.2023 г. правомощия по чл. 223, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 224а, ал. 1 ЗУТ на Директора на Дирекция УСКОР. С оглед и местонахождението на процесния по делото строеж в гр. Варна и категорията му - пета, е налице функционална и териториална компетентност на ответника. Възражението на оспорващия за нищожност на акта като издаден от некомпетентен орган е неоснователно.

Неоснователно е и възражението за неспазване на изискуемата форма на акта. Оспорената заповед е в писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания за постановяването й, а правилното установяване на фактите и правилното им отнасяне към правото, както и обосноваването приложимостта на дадена нормативна хипотеза е от значение за материалната законосъобразност на акта.

В случая е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Независимо че органите по контрол на строителството при Община Варна са връчили КА на оспорващото дружество като възложител на строежа, и е осигурена възможност за подаване на възражение, няма данни за извършена проверка на място, в присъствието на представител на дружеството-възложител нито преди съставянето на КА, нито при съставяне на КА. Няма данни и за извършени замервания именно от страна на контролните органи, които се предполага (а и се изисква) да притежават специални знания. Съдът намира, че не следва да се толерира наложилата се порочната практика на общинските служители, с която съдът е запознат, да изискват от проверяваните заинтересовани лица да възлагат и представят за нуждите на дължимата от общинските служители проверка замервания и становища от правоспособни лица. Констатациите на административния орган следва да се основават на непосредствено извършени именно от неговите служители измервания и установявания, като при необходимост от по-специални знания е налице възможност от компетентния орган да се възлага извършването на експертиза в рамките на административно производство.

На следващо място няма данни, в съответствие с разписаното в чл. 35 АПК, преди да издаде оспорваната заповед административният орган да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и да е обсъдил възраженията и исканията на дружеството-възложител на строежа. Същевременно нормата на чл. 36, ал. 3 АПК задължава административния орган да провери и прецени всички събрани доказателства. Маркирането в оспорената заповед на обстоятелството, че дружеството е подало възражение срещу КА, без да се уточнява точно какви доводи са изложени във възражението, и посочването единствено, че „направените констатации установяват, че е налице част от строеж при изпълнението на който е допуснато съществено отклонение от одобрените проекти“, освен че е неясно, не отговаря на стандартите за мотивиране на неоснователността на възраженията на заинтересованите лица в административното производство и е в несъответствие с прокламираните в АПК основни принципи на административния процес.

Освен това в случай, че беше извършена проверка на място, при която контролните органи съпоставят заложеното в инвестиционния проект част „Архитектура“, част „Конструкции“ и част „Геодезия“ с установяващо се от замервания на служителите в звеното на Община Варна за контрол на строителството, каквото искане е отправено от оспорващия с възражението му срещу КА, е възможно да бъде направен друг извод по отношение на спорното обстоятелство – налице ли е отклонение от инвестиционния проект.

В подкрепа на така направения извод за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила са и констатациите на съда по фактите, послужили като основания за постановяване на оспорената заповед.

По отношение съответствието на оспорената заповед с материалноправни разпоредби, съдът приема следното:

Не се установява изпълнението на процесния строеж да е в хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ - при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, а именно отклонения, с които се променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията.

Съдът констатира, че с КА и с оспорената заповед не е съобразено наличието в инвестиционния проект на полуподземен етаж, независимо че в заповедта е посочено, че жилищната сграда е четириетажна. Този извод съдът извежда от съпоставянето на одобрения проект по част „Архитектура“ и геодезическото заснемане представено от оспорващото дружество в хода на административното производство пред органа, въз основа на което заснемане ответникът приема, че се установяват котите на извършения строеж на място. Съдът установява, че погрешно ответникът приема и посочва, че предвидената по одобрения проект част „Архитектура“ абсолютна кота на първия етаж е 78,20м. Според одобрения инвестиционен проект част „Архитектура“ тази абсолютна кота всъщност е на полуподземния етаж, а не на първия етаж – предвид чертеж: План полуподземен етаж, фаза Технически проект, част „Архитектура“, л. 9 от адм. пр. Така грешката е пренесена и по нататък, като неправилно е прието, че абсолютната кота според одобрения инвестиционен проект на втория етаж е 81,20м (която е всъщност относима за първия етаж) и на третия етаж е 84,03 (която всъщност е относима за втория етаж). Съответно с оспорената заповед, в несъответствие с действителната фактическа обстановка е прието, че е налице отклонение от одобрения инвестиционен проект, тъй като неправилно разчетените коти на 4-те етажа на сградата по инвестиционния проект неправилно са съпоставени с котите по представеното от оспорващия геодезическо заснемане на изпълнените плочи за първи, втори и трети етаж, без да е съобразена абсолютната и относителна кота на полуподземния етаж, като полуподземният етаж е изцяло игнориран от ответника.

Както се посочи, съдът напълно възприема заключението на вещите лица по комплексната съдебно-техническа експертиза, включително в частта, отнасяща се до предвиденото в инвестиционния проект, което експертно заключение кореспондира и с установеното от съда от одобрените на 18.05.2022 г. проектите по част „Архитектура“, част „Конструкции“ и част „Геодезия“, въз основа на които е издадено Разрешение за строеж № 83 от 18.05.2022 г. от Главния архитект на Община Варна.

С оглед възприетите от съда констатации на експертите при извършените замервания на място и съпоставянето на замерванията със заложеното в одобрения инвестиционен проект, съдът приема, че независимо от установеното разминаване с 1-3см на нивата в абсолютни коти на изпълнените полуподземен и три надземни етажа на процесната сграда на място, изпълненото строителство съответства на абсолютните и относителни коти по одобрения инвестиционен проект по част „Конструктивна“, доколкото разминаването е незначително, а и посредством замазка ще се постигнат, предвидените коти по проекта част „Архитектура“. Съдът споделя като обосновано и логично заявеното от вещите лица, че в инвестиционния проект част „Конструкции“ по принцип се залагат абсолютни и относителни коти на съответната плоча, който са с 5см по ниско от нивото на плочата по проекта част „Архитектура“, като в част „Архитектура“ абсолютните и относителни коти се залагат за готов под, със замазка. В този смисъл измерените от вещите лица абсолютни и относителни коти на извършения строеж не се установява да не съответстват на заложените такива в инвестиционния проект част „Архитектура“, част „Конструктивна“ и част „Геодезия“. Не се установя отклонение от инвестиционния проект и с по-голяма кота още от първия етаж с 3 метра, като не е налице и соченото в оспорената заповед „вертикално отклонение за строежа“. Освен това не се установява и соченото в оспорената заповед, че е завършена изцяло железобетонната конструкция на жилищната сградата, като освен че така соченото в заповедта не се установява, вещите лица заявяват и че очевидно е несъвместимо едновременно да е изцяло завършена конструкцията и да е налице „направен кофраж на плоча и частично монтирана армировка на ниво плоча ±0,00м=86,79м“

Както се посочи, не се установява извършеният строеж да е изпълнен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект в хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Не се установява с изпълненото строителство да се променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, т.е. не е налице съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ, на която хипотеза се позовава административният орган в оспорената заповед. Заключението на вещите лица е категорично в този аспект.

Предвид липсата на отклонение от инвестиционния проект по отношение заложените в него коти и изрично заявеното от експертите, не се установява и с изпълненото строителство да се нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания, т.е. в случая не е налице съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ, която разпоредба необосновано и неясно защо е посочена в КА, но не е възприета от издателя на оспорената заповед.

Посоченото в КА, че установените нарушения са съгласно чл. 224, ал. 1, т. 5 и т. 8 ЗУТ, също не е възприето от издателя на оспорената заповед, но и не кореспондира с констатациите по отношение представените строителни книжа и документи, както и с обективираните в КА констатации. Съдът приема, че с основание оспорващият поддържа, че така посочените хипотези са неотносими, още повече, че в оспорената заповед липсва посочване, че строежът се извършва в хипотезите на чл. 224, ал. 1, т. 5 и т. 8 ЗУТ (извършване на строежа без да е съставен протокол за строителна линия и ниво и/или без да е заверена заповедната книга чл. 224, ал. 1, т. 5 ЗУТ, както и без осигурен от възложителя авторски надзор, в случаите когато такъв е задължителен). Независимо от неотносимостта на посочените две хипотези на чл. 224, ал. 1, т. 5 и т. 8 ЗУТ, оспорващият представя Протокол обр. 2 от 30.05.2023 г. за откриване на строителна линия и ниво на процесния строеж, подписан от служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ – ст. инспектор „Строителен контрол“, както и Констативен акт обр. 3 от 25.09.2023 г. за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за това, че ПУП е приложен по отношение на застрояването. Действително съгласно чл. 162, ал. 2 ЗУТ авторският надзор по всички части е задължителен за всички строежи от първа до пета категория включително, но словесни констатации и данни за липса на такъв не са направени нито от контролните органи в КА, нито от издателя на заповедта. Последното е относимо и за непредставянето на контролните органи на заверена заповедта книга. С основание оспорващият настоява, че разпоредбите на чл. 224, ал. 1, т. 5 и т. 8 ЗУТ са произволно само цифрово изписани в КА. Нещо повече с посочването цифрово на различни хипотези, който се приема, че са нарушени, без словесно да са обосновани тези хипотези, се засяга правото на защита на наказаното лице доколкото се създава неяснота срещу кои юридически факти да се защитава.

Така изведените от доказателствата по делото факти, обуславят извод, че не се установя по делото наличието на посочените в оспорената заповед фактически основания за издаване на обжалваната заповед.

Постановяването на спиране на процесното строителство на строеж, който не се явява извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, е в несъответствие и с целта на закона.

Обжалванията акт не способства за недопускане и отстраняване на строителство, изпълнявано в отклонение на одобрения инвестиционен проект каквато е законодателната цел с нормативната регламентация в ЗУТ Глава двадесет и първа. Проведеното административно производство, завършило с издаване на оспорената заповед не е в съответствие и с целта на общия процесуален закон – АПК. Постановената заповед е в несъответствие с принципа за истинност – чл. 7 АПК, според който административните актове следва да се основават на действителните факти от значение за случая, като всички факти и доводи от значение за случая подлежат на преценка, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в АПК.

Установява се наличие на противоречие и с принципа за законност – чл. 4, ал. 2 и ал. 3 АПК, изискващ административни актове да се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона, като субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Налице е несъответствие и с принципа за съразмерност – чл. 6, ал. 5 АПК, според който административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна поради несъответствие с материалноправните норми и като постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, а и в несъответствие с целта на закона.

 

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва Община Варна, да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените по делото разноски по представения списък в цялостния им претендиран размер – 4 090 лв., от които 50 лв. платена държавна такса, 1040 лв. платено възнаграждение на вещи лица и 3000 лв. платен адвокатски хонорар. За да уважи претендираното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази конкретната фактическа и правна сложност на спора, изискващ специални знания, както и обема и качеството на предоставената правна помощ (извършените процесуални действия от адвоката и процесуалната му активност за пълното изясняване на релевантните факти, посредством поставянето на конкретни задачи за съдебно-техническа експертиза и поставяне на въпроси към вещите лица при изслушването им, провеждането на две открити съдебни заседания, на които процесуалният представител на оспорващия се явява).

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Заповед № 4280 от 06.12.2023 г. на Директора на Дирекция УСКОР на Община Варна, с която е наредено спиране изпълнението на строеж: „Жилищна сграда“ в УПИ * кв. * (ПИ ***) по плана на „Вилна зона“, гр. Варна, с възложител „ШМИТ МАШИНЕН“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от управителя П. К. П., както и е наредено да се изпълнят всички обезопасителни мерки на строежа, съгласно одобрен проект част ПБЗ и чл. 35 от Наредбата за обществения ред на Община Варна, и да се отстрани допуснатото съществено отклонение от одобрените проекти.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „„ШМИТ МАШИНЕН“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от управителя П. К. П., сумата в размер на 1 085 (хиляда и осемдесет и пет) лева - направените разноски по адм. дело № 2790/2023 г. за държавна такса и за възнаграждения на вещи лица и на адвокат.

Решението подлежи на обжалване през ВАС на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяване на настоящото решение.