Р Е Ш Е Н И Е
№ 405/20.05.2022 г.
Гр. Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на
двадесети април две хиляди и двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мария Колева
2. Николай Ингилизов
|
при секретар |
ЯНКА
ВУКЕВА |
и
с участието |
|
на прокурора |
ПЕТЪР
НЕЙЧЕВА |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
касационно адм. дело № 216 по описа
на съда за 2022 г.
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63,
ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Ц. А.В.,
чрез адвокат К., АК Благоевград, против решение №74/13.12.2021 г.,
постановено по АНД №173/2021 г. по описа на Районен съд - Велинград. В
касационната жалба са релевирани доводи, че решението на първата съдебна
инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и
връщането му на друг състав за събирането на допълнителни доказателства.
Ответникът – РУ Велинград при ОД на МВР – Пазарджик
- редовно призован, не изпраща представител. В ПИСМЕНА ЗАЩИТА счита, че касационната жалба е неправилна и
незаконосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в касационното производство
прокурор от Окръжна прокуратура - Пазарджик дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените в
жалбата основания за отмяна на оспореното решение, поради което същото следва
да се остави в сила.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и след
извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, против
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С решението си Районен съд – Велинград изменя
Наказателно постановление № 19-0367-001894 от 28.01.2020 г. на Началника
на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, в частта, с която на Ц. А.В. е наложено
административно наказание, глоба в размер на 850, 00 (осемстотин и петдесет) лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на осн. чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
като намалява размера на наложеното наказание глоба от 850,00 (осемстотин и
петдесет) лева на 800,00 (осемстотин) лева и го потвърждава в останалата
част, както отменя наказателно постановление № 19-0367-001894 от
28.01.2020 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР - Пазарджик, в
частта, с която на Ц. А.В. е наложено административно наказание – глоба, в
размер на 10,00 (десет) лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
При преценка на представените по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е счел за установено от фактическа страна
следното:
На 10.07.2019 г., в 09,18 часа, в гр.
Велинград, в близост до ГКП „Лъджене“, в посока от гр. Велинград към с. Юндола,
при разрешена скорост за населено място от 50 км./ч. и отчетен толеранс - 3 км./ч.,
с мобилна радарна система № TFR1-M 564, бил заснет лек автомобил „Джип Чероки
2, 8 ЦРД“, с рег. номер ***, който се движел със скорост 115 км./ч. След
справка в базата данни на МВР за собственика на управляваното МПС се
установило, че това е Г. Д. В.. Въз основа на данните от техническото средство
и след установяване собственика на автомобила, до началника на РУ Велинград
било отправено предложение да се образува административнонаказателна преписка,
тъй като при констатираното превишение на скоростта от 65 км/ч., законът
предвиждал наказание лишаване от право да се управлява МПС и за него, по арг.
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не можело да се издаде електронен фиш. С резолюция от
09.12.2019 г. било разпоредено да се образува административнонаказателно
производство. Преписката била разпределена с резолюция от 12.12.2019 г. на
актосъставителя мл. автоконтрольор Б.С. за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН).
Собственикът на автомобила Г. В. бил
запознат с нарушението и начина на установяването му от служителите на РУ
Велинград - свидетелите Б.С. и А. Г.. В собственоръчно попълнена декларация на
16.12.2020 г. посочил, че на посочената дата и час е предоставил
ползването на автомобила на съпругата си - жалбоподателката Ц.В.. В писмени
обяснения от същата дата В. потвърдила декларираните от съпруга ѝ
обстоятелства. Контролните органи я уведомили, че ще ѝ бъде съставен АУАН
и изискали документи за правоуправление. В. не представила контролен талон към
СУМПС.
На 16.12.2019 г. на Ц.В. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 103710, за това че
на 10.07.2019 г., в 09,18 часа в гр. Велинград, ул. „Юндола“, като водач
на лек автомобил с рег. номер ***, управлява горепосоченото МПС, собственост на
Г. Д. В. при КПП „Лъджене“, в посока на движение от гр. Велинград към с.
Юндола, при общо въведено ограничение от 50 км/ч., със 115 км/ч., с което е
нарушила чл. 21, ал. 1 ОТ ЗДвП и че не носи контролен талон към СУМПС-нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочено е, че нарушението е установено и
заснето с мобилна радарна система ТFR1-M с фабричен номер 564, клип 1739 от
10.07.2019 г. и че е изготвен снимков материал, показващ точен час, дата и
номер на автомобила, който е показан на водача.
Въз основа на съставения АУАН, на 28.01.2021 г.
е издадено обжалваното наказателно постановление, в което обективните признаци
от състава на нарушенията са описани по идентичен начин. Възприета е и дадената
от актосъставителя правна квалификация. С него на Ц.А.В. са наложени административни
наказания, както следва: 1. глоба в размер на 850,00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП,
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и 2. глоба в размер на 10, 00 лв., на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на Министъра на вътрешните работи
на водача са отнети общо 12 точки.
Описаната фактическа обстановка съдът е приел
за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства: показанията на свидетелите Б. О. С. и А. Ш. Г., представените по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
Протокол № 3-27-18 от 06.12.2018 г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M, Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10 от 10.07.2019 г., справката за собственик на
процесния автомобил, Декларация за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП
от 16.12.2019 г., писмени обяснения на Ц.А.В. от 16.12.2019 г., снимков
материал от клип № 1730 от техническо средство TFR1-M № 564/10.07.2019 г., с
което е заснето движението на лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. номер ***, писмо
на Община Велинград изх. № 11-05/161 от 14.07.2021 г., писмо на Община
Велинград изх. № 11-05/176 от 29.07.2021 г., извадка от КК на гр. Велинград,
писмо на Община Велинград изх. № 11-05/217 от 12.10.2021 г., ведно с извадка с
фиксирани координати и извадка от действащия РП с маркирана в жълт цвят ул. „Юндола“,
писмо изх. № 11-00-289/03.11.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно
пътно управление-Пазарджик.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че атакуваното наказателно постановление е
изправно от гледна точка на реквизити и издателя си, но е изменил наложената
глоба на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП от 850,00 (осемстотин и петдесет) лева на 800,00
(осемстотин) лева и мотивирано е отменил второто наложено наказание за
нарушение на чл. 100, ал. 1, ал. 1 от ЗДвП.
Редът и условията за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата са разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /обн.
ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./. Според правилата на наредбата, за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система (чл. 3). Предвид
констатираното превишаване на скоростта от 62 км./ч, законът предвижда
лишаване от правото да се управлява МПС и за него, по арг. от чл.189, ал.4 от ЗДвП,
не може да се издаде електронен фиш. За осъществяване на контрол на движението
по пътищата се използват АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или
от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор (чл. 4).
За осъществяване на контрол с мобилни
АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно
разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл.
9, ал. 1/. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система
и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол и поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/. По време на
измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява
наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и
подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение
/чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за контрол служителят изключва
автоматизираното техническо средство или система, като информацията със
запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или
локален сървър за издаване на административни документи във връзка с
установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал.
4/. За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложение /чл. 10, ал. 1/. При работа с временно разположени на участък от
пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/.
В случаите на осъществяване на контрол с
мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се
предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност
за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на
движение, електронни фишове не се издават. /чл. 11, ал. 3/. Данните за
нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната
преписка във формата и вида, изготвен от АТСС. При необходимост същите могат да
се отпечатват /чл. 16, ал. 1/. Информацията от АТСС се предоставя като отпечатано
статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен
номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в
административния процес /чл. 16, ал. 3/.
Изходните данни от процесната мобилна
АТСС като доказателствен материал са годни за установяване на извършеното
нарушение от обективна и субективна страна. В случая по делото са представени
надлежни удостоверения и протоколи за изправността на автоматизираното
техническо средство. Протоколирано е конкретното му използване в образец по
форма и реквизити, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г.
Съдържанието на всяка от снимките ясно
обозначава: издателя - РУ Велинград - ОДМВР – Пазарджик; мястото с точни GPS координати, датата, точния час на
извършване на нарушението; позиционирането на АТСС; местоположението на пътния
участък; действащите правила за движение и ограничението на скоростта;
установената скорост на движение на моторното превозно средство, което е
индивидуализирано с регистрационен номер.
Правилно РС не е кредитирал
възражението, че описанието на мястото на нарушението налага извод, че е
извършено извън населено място. От събраните по делото доказателства безспорно
става ясно, че GPS
координатите, посочени от АТСС Е.23.97029 градуса и N 42.02962 се намира на държавен път II-84, в поземлен имот идентификатор
1045.148.1 по КККР на гр. Велинград в местността Марина Ливада. Установено е, че
АТСС се намира на 130 м. западно от ГКП „Лъджене“, който е с километрично
положение по републиканския път на км.38+685, на 1503 м. от края на
населеното място, обозначено с пътен знак Д12 съгласно чл. 38, б. „г“ от Правилника
за прилагане на ЗДвП, т.е в рамките на населено място, където максималната разрешена
скорост е 50км/ч. От събраните данни с точност се определя къде е извършено
нарушението, коя е посоката на движение и какъв е размерът на нарушението. С оглед на което се явяват неоснователни
наведените в касационната жалба твърдения, че фактическата обстановка не
отговаря на действителната.
Първоинстанционният
съд правилно е приел за установено, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати нарушения, същият съдържа всички изискуеми от
закона реквизити, както и че не се установява и засягане правото на защита на
нарушителя и възможността му да разбере в какво се изразява противоправното му
поведение, за което му се вменява административнонаказателна отговорност.
Настоящата касационната инстанция счита,
че първоинстанционният съд основателно е
приел за правилно определена приложимата санкционна норма, но не и размерът на
наказанието. Съгласно разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за превишаване на
разрешената скорост с над 50 km/h е предвидено административно наказание
- глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.
Видно от наказателното постановление МПС
е управлявано със 115 км/ч.,
но наказуемата скорост е 112 км/ч. след приспаднат толеранс от 3 км/ч. в полза на водача. При
разрешена скорост от 50 км/ч. водачът се е движил с превишение на скоростта от
62 км/ч. С оглед на това обстоятелство правилно наложеното административно
наказание е намалено от съда от 850,00 лева на 800,00 лева.
Правилни са и изводите на съда за
основателност на жалбата в частта относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. С посочената разпоредба е вменено задължение за водачите на МПС да
носят свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния
талон към него. Визираното задължение се отнася за водачите на МПС, т.е. за лица,
които управлява МПС. Процесното нарушение не може да бъде установено с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган, а единствено чрез извършване
на физическа проверка, при която контролният орган да изиска от водача да
представи документа и лично да се убеди, че не го носи. На 09.07.2019 г. обаче
такава проверка по отношение на жалбоподателката В. не е извършвана. За неносенето
на контролен талон към СУМП по време на съставяне на АУАН на 16.12.2019 г.,
Ц.В. не следва да носи отговорност. Установено е, че към тази дата не е имала
качеството на водач на МПС. Според показанията на свидетелите Г. и Г., актът за
установяване на административното нарушение е съставен след посещението им на
работното място на В., по това време В. не е управлявала МПС.
С оглед на гореизложеното съдът правилно
е отменил наказателното постановление в тази част.
Настоящата касационна инстанция намира
решението на районния съд за правилно и законосъобразно и не са налице
основания за отмяната му. Касационният състав споделя изводите на районния съд,
които се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото. Същият е извършил преценка на релевантните по делото факти, които се
извеждат от всички относими доказателства /разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност/ и ръководейки се от закона е постановил правилен съдебен акт.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилно извеждане на
фактите, които се установяват от доказателствата по делото, разгледани
поотделно и в съвкупност. РС Пазарджик правилно е приложил материалния закон.
При извършената служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК,
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за
отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
Предвид неоснователността на
касационната жалба, следва да се остави в сила обжалването решение на РС - Пазарджик.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН предвид
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за
основателно. Следва касаторът да бъде осъден на плати на ответната страна сума
в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№74/13.12.2021 г., постановено по АНД №173/2021 г. по
описа на Районен съд- Велинград, с което е изменено наказателно постановление №19-0367-001894 от
28.01.2020 г., издадено от Д. Б. Б., на длъжност началник РУ към ОД на МВР
– Пазарджик, РУ Велинград.
ОСЪЖДА Ц. А.В.,***,
представлявано от адв. В. П. К. да заплати на РУ Велинград при ОД МВР Пазарджик
сумата от 100,00 (сто) лева разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.