Р Е Ш
Е Н И Е
№……/ 05.09.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети април през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 16479 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 108 ЗС.
Ищецът твърди, че на описания
с граници и месторазположение в ИМ поземлен имот № 811 с площ 2238 кв.м. е признат за собственик с констативен нотариален акт, съставен въз
основа на нотариален акт от 17.09.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен с продавача „Р.-ФМ“ АД. Още когато придобил имота, същия е бил във
владение на ответника, който го е бил оградил заедно с други имоти, като
оградата е била поставена така, че ограждала имота от всички страни. Ответникът
препятствал и достъпа до имота на ищеца, поставил на входа бариера и
пропускателен пункт на входа към вътрешния път, намиращ се в оградения имот и
осигурявал достъп до вътрешността срещу такса и в работно време от 09.00ч. до
17,00ч., като достъпът на представители на ищеца с оглед упражняване правото на
собственост на неговия имот изцяло е бил препятстван. Навежда, че ответникът е
собственик на тържище „С.Б." и използва имота като част от собствената си
зеленчукова борса, организирал е паркинг и пазар за плодове и зеленчуци с
железни навеси и сергии. Претендира да
се признае за установено по отношение на ответника, че той е собственик на имота
с площ 2 238 кв.м. и се осъди ответника да му предаде владението на същия.
Претендира разноски.
В законоустановения срок в
отговора на ИМ, ответникът е оспорил исковете. Посочил е, че решението, с което
Поземлена комисия (ПК) „Слатина“ е възстановила процесния имот на праводателите
на ищеца по реда на ЗСПЗЗ е незаконосъобразно, тъй като не са били налице
материално-правните предпоставки за възстановяване на собствеността и затова
ищецът не е станал собственик на имота. Твърди, че имотът е бил собственост на
„С.Б.“ ЕАД, чийто правоприемник е по реда на чл. 264 ТЗ, поради което е и
собственик на същия имот. Твърди, че имота е част от двора на ДСО „Б.“, а сега
тържище за плодове и зеленчуци „С.Б.“. При условията на евентуалност сочи, че е
станал собственик на процесния имот въз основа на давностно владение:добросъвестно
от 1998г. или недобросъвестно, от 1997г. Моли съда да отхвърли иска и да му се
присъдят направените разноски.
Съдът като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа страна:
От приложеното решение № 281/ 19.09.1970 г. (л. 59), се установява, че Комитетът
за стопанска координация на МС на НРБ е решил Изпълнителният комитет на
Софийски градски народен съвет (ИК на СГНС) да отреди до 395 декара
поливна земя в кв. Слатина, гр. София за строителство на зеленчукова база. На
14.12.1970 г. същият Комитет е утвърдил съставните клонове на държавното
стопанско обединение (ДСО) „Б.“ съгласно
представените протокол и списък.(л. 66-76).
Със заповед № 368/24.08.1971 г. ИК на СГНС на основание чл. 60,
т.1 от ППЗПИНМ във връзка с § 58, т.1, б. „б“ и § 61, ал. ІІІ от ППЗПИНМ е
одобрил терен в м. Слатина, отреден на ДСО „Б.“ за изграждане на Зеленчукова
база извън регулация и граници: ж.п. линия София-гара Искър от север, шосе
София- летище София от изток, м. Подстанция изток от юг и терена на Средното
практическо транспортно училище от запад (л. 60 и скици на л. 347 - 351). С
разпореждане № 98 от 04.06.1976 г.
(л. 61-63) Бюрото на МС е утвърдило общия генерален план и технико-
икономически доклад за първи подетап на „Търговска база за плодове и зеленчуци
и предприятие за готови храни“- София, местност Слатина. Със заповед № РД
34-649/ 03.03.1981 г. (л. 64) на
основание чл. 95 ЗТСУ в полза на държавата е отчужден недвижим имот вън от
регулация /без планоснимачен номер/ в м. Слатина, гр. София, собственост на АПК
„Средец“, за предвидено по застроителния и регулационния план мероприятие на ДСО
„Б.“ – зеленчукова база. На 30.09.1983 г.
е съставен протокол обр. 16, с който приемателна комисия окончателно е въвела в
действие (приела) обект„Зеленчукова база“ София с подобекти: вътрешни пътища и
вертикална планировка (л. 191 - 207). С последващ протокол обр.16 на 19.01.1984 г. към същия обект „Зеленчукова база“
окончателно е приет подобект -ограда и частично подобект – амбалажни полета (
л. 209-232)
На 27.08.1987 г. е съставен акт за държавна
собственост № 13 765 (л. 77), с който имота, находящ се на ул. **********, с
обща площ от 376 286 кв.м., включително складова площ от 67 663 кв.м. и
административна сграда с площ от 486 кв.м., са предоставени на Предприятие „Б.“
за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци.
Със Заповед № 42 от 18.07.1988 г. на М. на И.И. П., считано от
01.08.1988 г. е образувано предприятие „Б.“ в състава на Стопанското обединение
„Б.“-София като ЮЛ със седалище ***. Предприятието е образувано на основата на
Предприятие „Б.“ в бившите райони на столицата и Предприятието „Б.“ София-град,
като поема активите и пасивите им към 31.06.1988 г.видно от обнародваната
извадка в ДВ (л. 78). С разпореждане 135 от 21.12.1993 г. на МС предприятие „Б.“ София- град е преобразувано в
еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Б.“ ЕАД, което поема
активите и пасивите на предприятие „Б.“ София- град. С РР от 03.06.1994 г. правоприемството е вписано по
ф.д.№ 1396/1994 г. СГС.(л. 79-81).
Съгласно
заключението на в. л. П. *** (сегашен бул. „**************представляващ терен
от 376 286 кв.м., е бил отразен в капитала на баланса на дружеството през 1994 г., като придобиването на актива е
отразено, че е станало през м. декември 1993 г. (л. 253-257)
С решение № 42 по протокол
№ 16 от 27.09.1996 г. на СОС (л.
99), ул. „Момина чешма“ е преименувана на бул. „Проф.**************“, без да е
извършвана промяна в административните
номера на ул./бул. „Проф. **************)
С разпореждане № 84 от
13.08.1997 г. на МС е разпоредено на М. на търговията и туризма
да намали капитала на „Б.“ ЕАД София чрез обезсилване на акции на стойност,
равняваща се на стойността на правото на собственост върху недвижим имот - основна
база на „Б.“ ЕАД, представляваща терен от 376 286 кв.м., покрита складова площ
от 67 663 кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв.м. Съгласно т. 2
от същото разпореждане, прехвърля безвъзвездно правото на собственост върху описания
имот на Столичната община след приемането на решение от СОС по реда на чл.21
ал.1 т.8 ЗМСМА. (л. 82-83),
С Протокол № 36/ 24.11.1997 г. (л. 84-86) СОС е взел решение
за увеличаване на капитала на ОФ „Яйца и птица“ с непарична вноска терени и сгради
и за преобразуване на същата фирма в еднолично акционерно дружество с общинско
имущество „С.Б. “ ЕАД, заедно с предоставените с разпореждане на МС 84/1997г.
недвижими имоти, бивша собственост на „Б. “ ЕАД - София. Посочените промени са
вписани с РР № 3 от 25.09.1998 г. по
ф.д. 2318/1989 г. на СГС (л. 87).
От заключението на в.л. П.
е видно, че при преобразуването на дружеството, вписано с РР № 3 от 25.09.1998
г. на СГС, имотът, находящ се на бул. „**************(предишен адрес: ул. „*******),
е бил включен в капитала на „Слатина-Б.“ ЕАД. (л. 253-257)
По делото е приет и АЧОС № 0729 от 15.09.1999 г. С него като общинска собственост, на осн. чл. 2, ал. 2, т.
1 ЗОС, е актуван терен с площ 376 286 кв.м., покрита складова площ от
67 663 кв.м. адм.сграда със застроена плош 486 кв.м. и други сгради,
всички находящи се в гр. София, ул. „*******. В акта е посочен предходен АДС №
4480/27.08.1987 г. Посочено е още, че имотът се стопанисва от Столична община –
район Слатина и че е включен в капитала на „Слатина-Б.“ ЕАД. (л. 89).
На 16.05.2001 г. Държавата е прехвърлила
безвъзмездно на Столична община неурегулиран поземлен имот с площ от 376 286
кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******, заедно с намиращите се в него
сгради и имущество съгласно сключения договор за безвъзмездно прехвърляне на частна
държавна собственост. (л. 88).
През м. юни 2007 г. Столична общинска агенция за
приватизация е изготвила информационен меморандум В него е посочено,че за терена с площ от 376 286 кв.м има удовлетворени
реституционни претенции за 100 дка и площи, подлежащи на
отчуждаване за около 50 дка, като площта е редуцирана до 217 543 кв.м. (л. 331-337).
С договор за продажба на
акции на 15.12.2007 г. СОС е продал всички
333 841 бр. поименни акции в размер на 100 % от капитала на „С.Б.“ ЕАД на
Консорциум „С.Б.“, със съдружници:„М.“ ЕООД и „Н.-Н.“ ЕООД (л. 90-97). С
нотариален акт № 199, том V, рег. № 10572, дело 919/2009 г „С.Б.“ ЕАД е
признат за собственик на терен в гр. София, представляващ ПИ 347 с площ
217 543 кв.м. от кв. 4 по рег.план на м. СПЗ „Слатина-юг“. (л. 102). Видно
от приетото по делото удостоверение от ТР към АВ, „С.Б.“ ЕАД се е преобразувало
в „С.Б.“ ООД. (л. 112-116)
Със заповед №
РД-57-49/10.06.2011 г. на Кмета на
Столична община е наредено (л. 98) отписване от актовите книги АОС
0729/15.09.1999 г. Към този момент ПИ 347,кв. 4, м.СПЗ „Слатина-Юг“ е бил с
площ от 217 543 кв.м. поради удовлетворени реституционни
претенции.
С решение № 478- А от
20.10.1997г. на ПК Слатина, София е
възстановено правото на собственост на земеделска земя в стари реални граници
на наследниците на Славчо, Е. и Е.М.М.на следния недвижим имот- нива с площ от
2,238 дка, четвърта категория, находящ се в землището на с. Слатина, м.
Чешмата, имот пл. № 5203, к.л. № 14 от кадастралния план изработен 1939г., при
граници от изток Б., от запад- имот пл. № 5168 на наследниците на Лазо Петньов,
от север- пл. № 5206 на наследниците на С.М.и от юг- пл. № 5202 на наследниците
на *******М.. (л. 137 и л. 165). С н.а. № 123,т.ІІ, дело 391/1998 г. Б.М.Г., В.М.М., Н.М.И., С.С.И.,
И.С.А.и Г.С.М.са признати на основание възстановено право на собственост за
собственици на празно дворно място (бивша нива) с площ от 2 238 кв.м.,
находящо се в гр. София, в землището на с.Слатина, местността „Чешмата“, представляващо
имот с пл. № 811, от кадастрален лист № 482 по неодобрен кадастрален план на
София с описани в същия граници.(л. 127) На основание заповед № РД-09-18/26.01.1998 г., кадастралната основа на м.
„Слатина-Зеленчукова база – ДСО „Б.“ е попълнена като е нанесен имот с пл. №
811. (л. 158)
Процесният имот пл.№
811 е закупен с нотариален акт № 36/ 13.12.2004г.
от „Р.“ ЕООД (л. 124-126). Ищецът е закупил имота с нотариален акт №
198/17.09.2009 г. от „Р.ФМ“ АД, което
дружество е универсален правоприемник на „Р.“ ЕООД. (л. 122-123).
Впоследствие за същия имот на ищеца е
издаден и констативен нотариален акт № 71/23.11.2012г. съставен въз основа на н.а. № 198/17.09.2009 г. скица от
05.11.2012 г. от СО отдел“Кадастър и регулация“ на район Слатина.(л.12-13) Видно
от приетия по делото устав), „М.2.“ АД е апортирало в капитала си поземления
имот 811. (л. 120-121
Между „С.Б.“ ЕАД и „М.97“
АД е бил сключен договор и постигнато съгласие да заменят имоти, както следва: „С.Б.“
ЕАД да прехвърли на „М.97“ АД реално обособена част с площ 2238 кв.м. от
собствения си ПИ 347 а в замяна „М.97“ АД да прехвърли на „С.Б.“ ЕАД собствения си ПИ 811, целия с площ 2238 кв.м. ( л. 186).
Спорното по делото е дали процесния имот с
площ 2238 кв.м – ПИ № 811 е в границите или извън границите на
отчуждения за предвиденото по ЗРП мероприятие – изграждане ДСО „Б.“ терен с площ 376 286 кв.м.
От приетите по делото заключения на
вещото лице Д. се установява, че имотът, възстановен с решение на ПК № 478-А от
20.10.1997г. попада в границите на
терена, отреден за ДСО „Б.-зеленчукова база“. (л. 258-260, л. 282-286 и л.
300-303). Установява се още, че имот 811, представлява част от имот с пл. №
5203 от кадастралния план от 1939 г. с площ от 2238 кв.м, който имот по сега
действащия план попада в УПИ І за
тържище и производство на замразени храни, кв.4, по плана на СПЗ „Слатина- юг“.
В.л. е посочило също така,че мероприятието за което е бил отреден терена с площ 395 дка по първия кадастрален
и регулационен план одобрен със З-д 368/24.08.1971 г. е било реализирано. Същия
терен отново е бил в регулация и съгласно последващия РП одобрен със З-д
360/01.09.1978 г. във връзка с продължението на трамвай № 4. С решение № 20 по
Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС е бил одобрен ЗРКП на „СПЗ“Слатина-юг“ в
който план е бил нанесен и одобрен имота с пл. № 347 с площ от 217 543 кв.м.,
попадащ в обхвата на терена,отреден за ДСО„Б.-зеленчукова борса“.За
изграждането на борсата е бил изготвен Генплан, който е предвиждал застрояването
на имота с множество сгради, асфалтови площадки и други, които са реализирани. В.л.
Д. след проверка в „ДАГ“ е категорично, че процесния имот 811 е нанесен в плана от 1971 г. и в 1978 г. и
попада в терена отреден за „ДСО Б. зеленчукова база, както и че част от ПИ
811 попада частично върху асфалтова
площадка в а върху него няма изградени
сградиПрез имота преминава и част от канализационната и водопроводната мрежа на
зеленчуковата борса.
От заключението на в. л. Д. се
потвърждава, че през имот № 811 минават подземни комуникации – канал, водопровод
и кабел с ниско напрежение.(л. 379-390) От експертизата се установява също, че
тези подземни комуникации са изградени след 1971 г. Външни белези на
изградените подземни комуникации са шахти, каквито са установени на място.
Същите следват трасето на канала и водопровода, а една от тях се намира в
рамките на процесния имот № 811. Последното обстоятелство е потвърдено от в.л.
в заседанието на 12.ІV.2018 г.
От показанията на св. Д. се
установява, че той е извършвал трасиране на процесния имот по възлагане на
ищеца, потвърждава, че в имота няма построени сгради, като същият е асфалтиран.
Достъпът до имота е бил ограничен от ответника, който е създал
контролно-пропусквателен режим и е допускал свидетеля срещу заплащане на такса.
От показанията на св.А. се
установява, че същата е запозната с местоположението на процесния имот, в
рамките на оградения имот № 347. Според свидетелката имотът на зеленчуковата
база е бил ограден още от създаването на дружеството. От показанията се
потвърждава вече установеното, че процесният имот не е застроен, а представлява
част от асфалтов път.
Горните обстоятелства се
потвърждават и от показанията на св.Г..
Същата добавя към вече установеното, че от 1983 г. до 1989 г. върху процесния
имот са били разположени амбалажни полета. През 1983 г. имотът е бил ограден
като граничната ограда минава през самия имот. Установява се също, че в момента
имота се ползва за път и няма върху него други сгради.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна
квалификация чл.108 ЗС. Основателността на предявения ревандикационен иск се
обуславя от правото на собственост на ищеца върху процесния поземлен имот № 811, който се владее/ държи от ответника без
правно основание и ищецът е лишен от упражняването на фактическа власт
върху него. Доказателствената тежест за установяване на притежавано право на
собственост и упражнявана фактическа власт от ответника, по делото се носи от
ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащия
правото си на собственост факт в рамките на заявеното с ИМ основание – придобиването
на имота по силата на правна сделка – покупко-продажба.
По делото на първо място е
установено, че ищецът е бил признат за собственик на процесния имот № 811 на
основание договор за покупко-продажба, на следващо място - че ищецът е сключил
договор за покупко-продажба на имота с „Р.ФМ“ АД, универсален правоприемник на
„Р.“ ЕООД. Последното пък е купувач по договор за продажба на имота, сключен с
лицата, на които той е реституиран на основание чл. 18ж, ал. 1, вр. с чл. 18з,
ал. 1 ППЗСПЗЗ. Решението на ПК за възстановяване правото на собственост в стари
реални граници има конститутивно действие, само ако са били налице
предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен акт
за възстановяването на правото на собственост.
В срока за отговор на ИМ
ответникът е заявил, че не са били налице предпоставките за възстановяване на
собствеността и решението на ПК е незаконосъобразно излагайки подробни
аргументи. Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК съдът се произнася инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на
съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му. В настоящият
случай решението на ПК се противопоставя на ответника, който не е бил страна в
административното производство по издаването на акта.Предвид наведените доводи
от ответника, съдът следва да извърши проверка за материална законосъобразност
на решението на ПК“Слатина“ с което е признато възстановяването на
собствеността. върху имот пл.№ 5203 в стари реални граници. Аргумент в тази
насока са и указанията, дадени в т. 4 на ТР № 6/ 10.05.2006 г. по т. д. №
6/2005 г., ОСГК на ВКС.
За да е законосъобразно
решението на ПК следва да са били налице материалните предпоставки за
възстановяване собствеността върху имота и да не е било налице някое от
ограниченията за възстановяването. Такова ограничение е предвидено в § 6, ал. 6
от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), приложим в настоящия случай и е бил в сила към
момента на постановяване решението на ПК. Съгласно посочената разпоредба, в
случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински
предприятия са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на
правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на
дружеството или с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на
собственици на одържавени имоти. Цитираната разпоредба въвежда ограничение
за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, аналогично на чл. 10б, ал. 1
ЗСПЗЗ, като разрешава конкуренцията на права при едновременно протичащи
реституционна процедура и процедура по приватизация, давайки предимство на
последиците на приватизационния процес.
Съгласно чл. 17а ЗППДОбП
(отм.), при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество, имуществото,
предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на
преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в
него не е предвидено друго. В т.2г на ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014
г. се прие, че фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а
ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 ПМС № 201/ 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни
права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането
на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно
имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и
управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване
на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е
изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското
дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект
настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в
търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество.
Поради това, за да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), не е
необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен в
баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, или в баланса
на преобразуваното търговско дружество.
По делото се установи, че на
27.08.1987г. е съставен акт за държавна собственост за имота на ул. Момина
чешма 13 с площ от 376 286кв.м., вкл. складова площ - 67 663кв.м. и
административна сграда с площ от 486 кв.м., като в акта е посочено, че имотът е
предоставен за управление на предприятие „Б.“. Установено е също, че с
Разпореждане 135/21.12.1993 г. на МС предприятие „Б.“ София-град е
преобразувано в ЕАД с държавно имущество „Б.“ ЕАД и решението за правоприемството
е вписано по ф.д. № 1396/ 1994 г.- СГС. Наред с това се установи, видно от
заключенията на СТЕ, че имот пл.№ 811е бил включен в актувания и предоставен за
ползване имот 376 286 кв.м. на предприятие „Б.“ и същият процесен имот е
придобит от преобразуваното акционерно дружество с държавно имущество „Б.“ ЕАД.
По отношение на имот пл.№ 5203 к.л.№ 14
по КП от 1939 г. идентичен с имот пл.№ 811 съдът намира, че е
била налице законовата пречка на §6, ал.6 от ЗППДОбП /отм./ за възстановяване
правото на собственост в лицето на наследниците на Славчо, Е. и Е.М.М.в
съществуващи, стари, реални граници. Решението на ПК „Слатина“, постановено в
тяхна полза е материално незаконосъобразно и не е произвело конститутивното си
действие. След като в полза на физическите лица не е възстановено правото на
собственост върху имота, то сключените сделки със същия имот, предмет на
незоконосъобразното решение на ПК, не са породили вещно-прехвърлителното си
действие, поради което ищецът не е станал собственик на процесния имот пл. №
811.
На следващо място при
постановяване на Р № 478А/20.10.1997 г.ПК“Слатина“ изобщо не е отчела факта, че
процесния имот попада в границите на друг имот, отчужден по реда на ЗПИНМ и
мероприятието – строителство на Зеленчукова база ДСО „Б.“ за което е отчужден
имота е реализирано. Ето защо решението като постановено и в нарушение на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ и
чл.10бЗСПЗЗ е незаконосъобразно.
Горните изводи не се променят
от обстоятелството, че страните са сключили предварителен договор за замяна на
имоти, в който е посочено, че ищецът е собственик на имот 811. Това е така, тъй
като предварителния договор няма вещен ефект и ищеца не е придобил собствеността
със сключването му. Изявлението, направено от „С.Б.“ ООД в този документ, може
да се приеме за извънсъдебно признание за факт. Дори и в този случай това
признание следва да се цени с оглед останалите доказателства по делото, от
които съдът установи, че ищецът не е придобил собствеността върху имота.
С оглед на всичко изложено съдът намира
предявения иск за неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски има само ответника. Той
претендира такива за депозити за вещи лица в размер на 800 лева и 2 400 лева за
възнаграждение за адвокат. От претендираните разноски съдът установи, че са
заплатени разходите за вещи лица, но липсват доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение.Съдът счита,че
приложените фактури към списъка по чл.80 ГПК са съставени от ответника да
послужат като основание за плащане на посочените в тях суми, но не доказват, че
такова плащане е било извършено. Затова съдът намира за недоказано извършването
на претендирания разход и не следва да се присъжда. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати действително направените разноски за вещи лица в размер на 800 лева.
Поради изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен,
предявеният от „М.2.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, чрез адв. Ж.Д. САК, със
съдебен адрес:***, офис 1, против „С.Б.“ ООД, ЕИК********със седалище и
адрес на управление:***, иск по чл. 108
ЗС, за признаване за установено,
че „М.2.“ АД е собственик на основание покупко-продажба на поземлен
имот 811-бивша нива, от квартал 4, по плана на гр. София, местност СПЗ „Слатина-юг“,
с площ от 2 238 кв.м„ находящ се гр. София, местност СПЗ „Слатина-юг“ при
граници съгласно решение №478- А/20.101997г. издадено от ПК при Община „Слатина“
от изток: Б., от запад - имот пл.№5168 на наследници на Лазо Петньов, от север -
имот пл. №5206 на наследници на С.М.и от юг- имот пл. №5202 на наследници на *******М.
по актуална скица: квартал 4, по РП на местност СПЗ „Слатина-юг“, гр. София,
одобрен с Р №20 по Протокол 23/19.03.2001 на СОС, при граници -УПИ XIII, отреден
за администрация, производства, автосервиз и складове, ПИ № 1310, УПИ I –
отреден за тържище и производство на замразени храни, и за осъждане на ответника да предаде владението на описания имот.
ОСЪЖДА „М.2.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „С.Б.“ ООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 800 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: