ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 598
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503262 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК–
*********,чрез юрк. Евг.И. против разпореждане № 25125/04.11.2022г.,постановено по гр.д.
№ 14012/2022г.по описа от Районен съд – Пловдив,19-ти гр.с.,с което е отхвърлено
заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК,подадено от дружеството против С. Б. М.,ЕГН–
**********.Излагат се съображения за неправилност на атакувания съдебен акт и се иска
същият да се отмени,като вместо това се постанови друг, с който съдът да се произнесе по
същество като уважи искането за издаването на заповед по чл.410 от ГПК за сумите,
претендирани със заявлението.
Пловдивският окръжен съд,5-ти в.гр.състав намира,че частната жалба е процесуално
допустима,подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу
акт,подлежащ на обжалване,поради което подлежи на разглеждане.
Заповедното производство е образувано по заявление от 30.09.22г.от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника С. Б. М. за сумата от 1200лв.,представляваща главница по договор за
паричен заем № 374847/26.11.19г.;сумата от 233,04лв.договорна лихва,сумата от
55,74лв.обезщетение за забава за периода от 27.12.19г.до датата на подаване на заявлението
в съда и законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението
в съда до окончателното плащане на сумите.
С разпореждане № 22626/04.10.2022г.районният съд е указал на кредитора да
отстрани в едноседмичен срок констатирани нередовности на заявлението,а именно да
посочи извършени ли са плащания от длъжника по договора,колко,кога,на какви суми и
какви вземания са покрили същите.
С Молба от 14.10.22г.„Агенция за събиране на вземания” ЕАД посочва, че по
въпроса за извършените плащания по процесния договор,същите са от категорията на
правопогасяващи юридически факти,които са в тежест на доказване от длъжника в исково
1
състезателно производство. Доказателствената тежест за настъпили
правоизключващи,правоунищожаващи или правопогасяващи факти,каквито са постъпилите
плащания по процесното вземане,е носима от ответната страна, а не от ищцовата.Въпросът
дали са плащани суми,отнасяни в погашение на вземания,произтичащи от неравноправни
клаузи,би бил относим към съществуване на предявените вземания,но разглеждането му
предполага повдигнат спор.Цитира се съдебна практика.
Районният съд е отхвърлил изцяло заявлението със съображения,че разпоредбата на
чл.22 от ЗПК въвежда хипотеза на изначална недействителност при нарушения на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, с последици връщане само на
чистата стойност на кредита,без лихва и другите разходи,а в заповедното производство е
невъзможно да се извърши преценка относно това дали е налице хипотезата на чл.22 от
ЗПК,защото това предполага събиране на доказателства при условията на състезателно
начало,то констатацията на съда за евентуалната неравноправност на дадена клауза е
достатъчно основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на
заявлението, по аргумент на чл.411,ал.1,т.3 от ГПК.Заявителят е претендирал издаване на
заповед за изпълнение за вземане за главница и лихва,произтичаща от изпълнение на
цедирано вземане по договор за потребителски заем.От съдържанието на договора се
установява, че се касае за предоставен заем от 1200лв.,платим на 11 месечни вноски при
фиксиран годишен лихвен процент 35,04%; ГПР в размер на 41,14 % и обща сума за
плащане-2442лв.
Районният съд констатира,че липсва посочване на методика за определяне на ГПР и
базата върху която се начислява лихвения процент.Предвидено е заплащане на неустойка
при непредставяне на обезпечение в тридневен срок в размер на 973,92лв.,като не е ясно
дали неустойката е включена в ГПР.Не се посочват данни за извършени плащания от
заемополучателя на задълженията по договора за заем и не се заявява да липсват такива.
Предвид това заповедният съд е стигнал до извод,че е налице обоснована вероятност за
наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора,което е пречка да се определи
съществуването на претендираните вземания,в частност съобразно чл.23 от ЗПК,и на
заявената главница от 1200лв.към момента на издаване на заповедта.
С частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се възразява относно
направените правни изводи от ПдРС.
Окръжен съд-Пловдив намира частната жалба за неоснователна.
Съобразно чл.410,ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря
на изискванията на чл.127,ал.1 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК.В случая подаденото от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД заявление по чл.410 от ГПК не отговаря на изискванията на
чл.127,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК,доколкото не са индивидуализирани поотделно претендираните
суми по всяка една главница по основание и размер. Районният съд е дал ясно указание да
се посочи какви плащания са извършвани от длъжника и какви суми са погасени с
тях.Дружеството заявител обаче,вместо да изпълни указанието,което е напълно във
възможностите му, тъй като разполага с данни за извършените разплащания от
длъжника,излага доводи,извлечени от съдебна практика,която няма задължителен характер.
Плащанията по договор за потребителски кредит са от значение за преценката за
основателността на искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение.
Не се споделя становището на заявителя,че тези факти не подлежат на преценка в
заповедното производство предвид изискуемата от закона преценка на съда при
претенции,насочени срещу потребители и засилената защита на техните интереси. Това е
така, тъй като платените суми на база неравноправни клаузи са недължими.
Обосновани са изводите на заповедния съд за наличие на неравноправни клаузи,тъй
като действително не е ясно как е формиран ГПР в размер на 41,14 % и на каква основа се
2
изчислява лихвеният процент. Също така,липсва яснота дали неустойката при
непредставяне на обезпечение в тридневен срок в размер на 973,92лв. е включена в ГПР.
С оглед на гореизложеното обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и
като такова следва да се потвърди.
Водим от горните мотиви,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 25125/04.11.2022г.,постановено по гр.д.№
14012/2022г.по описа от Районен съд – Пловдив,19-ти гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3