Р Е Ш Е Н И Е
№ .............................................
………...................................г., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд,
Деветнадесети състав в открито
съдебно заседание на седемнадесети ноември
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 1755/2021г.
Производството е по чл. 126 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.83 ал.6 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
Делото е образувано по жалба на В.В.З. срещу отказ с
рег.№ ИЗ9000-15784/20.07.2021г. на началника на Трето РУ на ОД на МВР гр.Варна
за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо
нарезно оръжие за самоотбрана по заявление вх.№ 387400-782/05.07.202г. на В.З..
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,
твърди че отказът е издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила, не е съобразен с фактическата обстановка и не е мотивиран. Смята, че са налице
основания, обосноваващи нуждата от самоотбрана, поради което иска отмяна на
отказа и задължаване на административния орган да издаде поискано разрешение. В
депозирана молба, сочи че поддържа жалбата и не претендира присъждане на
разноски.
Ответникът – началникът на Трето РУ при ОД на МВР
гр.Варна чрез гл.юрисконсулт Г. Г. оспорва жалбата като неоснователна и иска да
бъде оставена без уважение. Намира административния акт за правилен и
законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваният административен акт е връчен на адресата
му на 27.07.2021г., видно от отбелязването в него. Жалбата е постъпила на 04.08.2021г.,
с което е бил спазен 14-дневния срок за оспорване. Подадена е от страна с право
на оспорване срещу индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно
обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Съобразявайки се с аргументите на жалбоподателя и
ответника и с представените и събрани по делото доказателства, настоящият
състав на Варненски административен съд намира за установено следното от фактическа
страна:
На 05.07.2021г. В.В.З. е подал заявление с вх.№ 3874-782
до началника на Трето РУ гр.Варна за издаване на разрешение за придобиване чрез
закупуване на един брой късоцевно оръжие съгласно чл. 76 от ЗОБВВПИ, което да
му служи за самоотбрана. Към заявлението е приложен анкетен лист от 05.07.2021г.
относно необходимостта от закупуване на лично оръжие, подписан от В.З., в който е посочил, че е свързано с
факта, че често му се налага да носи големи суми пари. Отбелязал е, че притежава
фирма, на която е и управител – „Зи Зи З.“ ЕООД. Посочил е, че към него и
семейството му не са отправяни заплахи и не е подавал жалби за отправени
заплахи. Към заявлението са представени:
удостоверение от Варненска районна прокуратури в уверение, че към 14.03.2021г.
срещу В.З. няма обвинения по неприключили наказателни производства; психично
освидетелстване за психично здраве и без данни за психично разстройство;
свидетелство за съдимост от Районен съд гр. Добрич за липса на осъждане;
удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие
№6240/2021г.; диплома за завършено висше образование.
Резултатите от проведената проверка във връзка със
заявлението на В.З. са отразени от полицейските органи в докладна записка от 16.07.2021г.,
според която заявителят е проверен в автоматизираните системи /АИС/ на МВР за
информация за наличие на данни относно обстоятелствата по чл. 58 ЗОБВВПИ,
отбелязано е, че преписката е окомплектована с необходимите документи.
Обжалваният отказ за издаване на разрешение за
закупуване на огнестрелно оръжие е мотивиран с липсата на основателна причина
за самоотбрана по чл.76 ал.3 т.3 от ЗОБВВПИ, която да се изразява в актуални и
конкретни данни по смисъла на чл.58 ал.1 т.10 от същия закон. Подчертано е, че
в анкетния лист самия заявител е отрекъл наличие на заплахи към него и
семейството му, които да обосновават нуждата от самоотбрана. Посочено е, че
твърдяната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, тъй като
въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателни, актуални и
конкретни причини, които обосновават необходимост от носене на оръжие. Предвид
разрешителния характер на процедурата, административният орган не е задължен да
издирва такива обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за
придобиване на огнестрелно оръжие, още по – малко да указва на заявителя, че не
сочи такива. Изтъкнато е, че обезпечаването на физически и юридически лица,
регистрирани като търговци и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по
реда на ТЗ или удостоверение за вписване
от заявителя се осъществява при разрешителен режим различен от този за
самоотбрана.
Във връзка с разпределената от съда доказателствена
тежест и твърденията за необходимостта от самоотбрана, по искане на жалбоподателя, е изискана от
Трето РУ – Варна преписка № 439000-21047/2021г. Същата е образувана по подадена
жалба срещу три лица – неизвестни извършители, нанесли побой на В.З.. От
представените доказателства се установява, че на 25.09.2021г. пред дома на
жалбоподателя са спрели два автомобила, от които са излезли двама мъже и са
нанесли удари по главата и тялото на З., отправили са заплахи към него и
семейството му, че ще ги убият и ще запалят къщата и колите им.
От приложения от жалбоподателя
годишен отчет на „Зи Зи З.” ЕООД с ЕИК ********* за 2020г. с управител В.З.
става ясно, че дружеството е отчело приходи в размер на 861,00 лева и разходи в
размер на 861,00 лева, т.е. финансовия резултат за 2020г. е 0-нула лева.
Жалбоподателят е представил счетоводен баланс на фирмата към 31.12.2020г., от
който се установява, че активите на дружеството са 1211.00 лв., което не показва търговска дейност, която да предполага
охрана, нито дава основание на управителя на дружеството да се позовава на
нуждата от самоотбрана.
Следователно, неоснователно е позоваването на
жалбоподателя за необходимостта от самоотбрана във връзка с притежаваната от
него фирма, на която е и управител. Още повече, че както правилно е посочил
административния орган редът за получаване на оръжие от юридически лица,
регистрирани като търговци се осъществява при разрешителен режим различен от този за самоотбрана.
След служебна проверка на оспорения акт по реда на
чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК и въз основа на
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният отказ е
издаден от административен орган с териториална и материална компетентност,
съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, който текст предвижда, че началникът на съответното
РУ на МВР издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му, предвид
представената в хода на съдебното производство заповед №
365з-4238/15.07.2021г., с която е разпоредено началника на Трето РУ – Варна да
бъде заместван от гл. инспектор С. Х.. Спазена
е предвидената от закона писмена форма и в отказа
се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК.
В Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия в раздел ІІІ „Придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях“ на глава ІV „ПРИДОБИВАНЕ, СЪХРАНЕНИЕ,
НОСЕНЕ И УПОТРЕБА НА ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА, НА ОРЪЖИЯ, НА БОЕПРИПАСИ И НА
ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ИЗДЕЛИЯ“ има няколко производства по
издаване на разрешения: за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси към
тях /чл.76/; за придобиване на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни цели
/чл.77/; за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от държавни служители от МВР, от ДАНС,
ДАР, ДАТО, от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерството на правосъдието, служителите от Бюрото по
защита при главния прокурор и военнослужещите от въоръжените сили, офицерите и
сержантите от НСО, както и държавните служители от ДКСИ, осъществяващи
дейността по чл.9, т. 18 от Закона за защита на класифицираната
информация /чл.78/; за получаване на разрешение за съхранение на огнестрелни
оръжия и боеприпаси към тях /чл.79-чл.80/; за получаване на разрешение за
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях /чл.81/;
получаване на разрешение за употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях
на стрелбище /чл.81а/. Всяка една от процедурите има специфични изисквания към
заявителите и към заявлението се представя различен комплект от документи.
Заявлението на В.З. е подадено на основание чл.76 ал.1
от ЗОБВВПИ - Раздел III. „Придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях”.
Съгласно чл.76 ал.3 т.3 от ЗОБВВПИ в заявлението трябва да се посочи
основателна причина за закупуване на огнестрелно оръжие. Липсата на основателна
причина - самоотбрана, ловни
цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна
сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение, съгласно
чл.58 ал.1 т.10 от цитирания закон е пречка за издаване на разрешение за
придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие.
Според чл.6 ал.1 от ЗОБВВПИ,
огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си
характеристики биват за служебни или за граждански цели. Видно от ал.2 на
цитираната разпоредба, служебните цели включват охрана на собственост, а според
ал.3 - граждански цели са: самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни
стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови
и други постановки. Разликата в служебната цел „охрана на собственост” и
гражданската цел „самоотбрана” се състои в разписания в ЗОБВВПИ ред за подаване
на заявление и съответно за издаване на разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие. В случаите на охрана на собствеността, заявлението се
подава от името на търговеца /юридическото лице/, регистриран по Закона за
частната охранителна дейност или от търговец, регистриран в Търговския
регистър, чиято собственост изисква въоръжена охрана.
Подавайки заявлението в качеството
на физическо лице, макар и собственик и управител на „Зи Зи З.“ ЕООД,
жалбоподателят В.З. се е позовал на гражданската цел – самоотбрана за
придобиване на огнестрелното оръжие.
Разрешителния режим, установен във връзка със
снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ
(самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради
което за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин
нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от
изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав
по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение
законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства, в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Тоест, в производството за получаване на разрешение за придобиване на
огнестрелни оръжия от български граждани, административният орган не е
задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи потенциална
необходимост за заявителя от исканото разрешение. Анализът на разпоредбата
на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ налага извод, че съответното
физическо лице, което иска издаване на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и
обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове
на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин,
който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и
необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща
основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка,
за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно
оръжие.
За да се прецени
дали отказът е издаден при правилно приложение на материално-правната норма на
чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, трябва да се направи преценка дали нуждата от
самоотбрана е доказана по несъмнен начин. Според Тълковния речник на българския
език думата „несъмнен“ означава: уверен, сигурен, неоспорим, безспорен,
категоричен, решителен, недопускащ възражение, утвърдителен, потвърдителен,
действителен. Следователно, доказването по несъмнен начин на дадено
обстоятелство изключва позоваването на всякакви предположения /по аргумент на
чл.303 ал.1 от НПК и решение № 7 от 21.06.2016 г. на Конституционния съд на
Република България по конституционно дело № 8/2015 г., докладчик съдията К. М./.
С оглед
разпределената доказателствена тежест, в о.с.з., проведено на 20.10.2021г., по
искане на жалбоподателя е изискана и приложена преписка с
№439000-21047/2021г., по описа на Трето РУ – Варна. Същата е образувана по
жалба на Д. Р. И., жената, с която жалбоподателят живее на семейни начала. В жалбата
е посочено, че при свада между З. и други двама мъже, на жалбоподателя е нанесен
побой, както и са отправени заплахи към семейството и имуществото им. Същото се
установява и от сведенията, дадени от различни лица по време на полицейската
проверка. Д. И., в снетото ѝ сведение, сочи че се страхува за живота и
сигурността си, както и че децата ѝ се страхуват да излизат от дома им.
Дъщерята на И. – А. С., също сочи че В.З. е бил удрян при възникнала свада
между него и родителите на друго дете от с. Тополи. Събева е посочила, че са
отправяни заплахи срещу тях и имуществото им, както и че се страхува да излезе
от дома си. Самият З. е посочил, че е получил множество удари по главата и
тялото.
За да е налице
доказана необходимост и основателна причина за придобиване, съхраняване и
носене на огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, съдебната практика приема,
че не е необходимо да е осъществено противоправно посегателство срещу живота,
здравето или имуществото на заявителя, като опасността бъде преценявана с оглед
степента на застрашеност и важността на поставените в опасност обекти и
обществени отношения. Достатъчно е наличието на потенциална опасност за
охраняемите блага и обществени отношения.
С оглед на
станалите известни в хода на съдебното
производство, факти и обстоятелства, касаещи необходимостта от самоотбрана, съдът
намира, че в случая за жалбоподателят са налице достатъчно конкретни данни за
наличие на опасност за личната му сфера - за живота, здравето, сигурността и
имуществото му, които следва да бъдат разгледани и преценени от
административния орган. Предвид материалите в преписка с №439000-21047/2021г.,
по описа на Трето РУ – Варна, съдът намира, че към момента на подаване на
заявлението по отношение на В.З. са били
налице обстоятелства, свързани със самоотбраната му, които обосновават
необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие.
Отказвайки издаването му, административният орган е постановил
материално-незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна.
В изпълнение на чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите по чл. 76,
ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а от
същия закон, ГДНП на МВР,
съответно РУ на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадените документи
с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка
на място на обектите за съхранение. На основание, чл.83 ал.2 от ЗОБВВПИ, при
констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон
органът по ал. 1 уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок
за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече. В
административната преписка няма доказателства това законово задължение да е
било изпълнено от началника на Трето РУ на ОД на МВР гр. Варна. По преписката е
приложена една докладна записка с № УРИ439р-18110/16.07.2021г., изготвена от
мл. ПИ по „КОС“ Трето РУ, без посочване на имена на издателя на въпросната
докладна записка. Същата е с противоречиво съдържание и не може да се изведе
категоричен извод от извършената проверка в информационните системи /АИС/ на
МВР за жалбоподателят налице ли е или не информация за наличие на данни относно
обстоятелствата по чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ – наличие на основателна причина –
„самоотбрана“.
Освен
това при издаване на обжалваният отказ Началника на Трето РУ на ОД на МВР –
Варна, като основание за издаването на отказа е посочил докладна записка от мл.
ПИ рег. №439р-7195/21г. и тези от допълнителната проверка на служител при Трето
РУ – Варна, които не са приложени, нито административната преписка, нито са
представени в хода на съдебното производство, въпреки дадените от съда указания
за представяне на административната преписка в цялост.
Следователно,
изводът на административния орган за липса на основание за издаване на
поисканото от З. разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие е необоснован
и се опровергава от събраните в хода на съдебното производство доказателства – преписка с №439000-21047/2021г., по описа на Трето РУ
– Варна. Административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение на
чл.35 от АПК, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за
случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и е
достатъчно основание за отмяна на оспорения отказ.
С
оглед изложеното съдът, намира че отказът трябва да бъде отменен и
административната преписка да бъде върната на началника на Трети РУ при ОД на
МВР – Варна /който се явява компетентен административен орган/ за ново
произнасяне по заявление с вх. № УРИ 3874-782/05.07.2021г. на В.В.З., относно
издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно оръжие
за самоотбрана, съобразявайки се със задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона.
На
основание чл.174 от АПК, административният орган трябва да бъде задължен да се
произнесе отново по заявление с вх.№ УРИ 3874-782/05.07.2021г. на В.В.З. в 7-дневен срок от влизане на настоящото решение в
сила.
При основателност
на жалбата, нейният подател има право да му бъдат присъдени съдебни разноски,
но такива не са претендирани по делото.
Водим горното и на основание чл.173 ал.2 от АПК и на основание чл.174 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
отказ №
439000-15784/20.07.2021г. на началника на Трето Районно управление при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Варна по жалба на В.В.З..
ИЗПРАЩА преписката
на началника на Трето Районно управление на при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи -
гр.Варна за ново произнасяне по заявление
с вх. УРИ 3874-782/05.07.2021г. на В.В.З. в 7-дневен срок от влизане на
настоящото решение в сила и при
съобразяване със задължителните указания
на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това
решение.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: