РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1577
гр.Пловдив , 13 .
09 . 2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на първи септември през две хиляди
двадесет и втора година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието
на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 564/2022г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
А.Ф.М.,***, с пълномощник адв.Р.У. обжалва Заповед №
ЗРИ - 657 от 16.12.2021г., издадена от Кмета на Район Източен - Община Пловдив,
с която на основание чл.57а ал.1 т.1, т.2 и ал.3 ЗУТ е наредено премахване на
преместваем обект, представляващ : метален павилион със син цвят и ламаринен
покрив, административно определен под № 14, приблизителни размери 2,00 х
2,00м., поставен върху имот – публична общинска собственост с идентификатор
56784.554.503 по КККР на гр.Пловдив, в улична регулация по плана на кв.Дружба,
одобрен със Заповед № ОА 1738/07.09.1993г., с административен адрес : ****.
Оспорената заповед няма адресат – в обстоятелствената
й част е посочено, че металният павилион е собственост на неизвестно лице.
По отношение правен интерес бе съобразено, че същият
предвид приложената норма – чл.57а ЗУТ, е необходимо да е основан на
доказателства за собственост на обекта и е от значение за допустимост на
жалбата. Адресат на заповед, издадена на основание чл.57а ал.1 ЗУТ може да бъде
собственика на преместваемия обект или собственика на имота, в който е
поставен, като само тези лица разполагат с правен интерес от оспорване на
заповедта /собственикът на обекта по чл.57а ал.1 ЗУТ – арг. от чл.57а ал.3 ЗУТ;
собственикът на имота – когато обект по чл.57а ал.1 ЗУТ е поставен в чужд имот
– чл.57а ал.4 ЗУТ; неизвестен собственик на обект по чл.57а ал.1 ЗУТ или
неизвестен собственик на имот, в който е поставен преместваем обект – чл.57а
ал.5 ЗУТ, вкл. в хипотеза на неизвестен адрес на посочените две лица, както и в
случай, когато двете лице не са установени на посочен от тях адрес –
Определения №№ 3523/2021г.; 2171/2022г.; др. – ВАС/. Отбелязва се, че за разлика от производството по чл.225а ЗУТ, в
чл.57а ЗУТ не е посочен неизвестен извършител, а собственик на обекта по чл.57а
ал.1 ЗУТ и собственик на имота, върху който е поставен преместваем обект,
респект. неизвестен собственик на обект по чл.57а ал.1 ЗУТ или неизвестен
собственик на имот, в който е поставен преместваем обект. В тази вр.
жалбоподателят поддържа, че е закупил от физическо лице монтиран малък павилион
от 4 кв.м. с размери 2м х 2 м. през 1996г., който бил до входа на училище Кирил
Нектариев, гр.Пловдив, **** – сега ****. Заявено е, че е извършил ремонт на
павилиона и едновременно построил до него и друг павилион, оборудван като
барче. За извършване на търговска дейност М. регистрирал ЕТ ЮВЕ – А.М. с Решение
на ПОС № 1523/12.03.1997г., от когато ползва имота до днес. За търговската
дейност е подадена декларация по чл.43 ЗОДФЛ /отм./ до данъчна служба Изток под
№ 320/27.03.1998г., в която е посочено, че притежава два павилиона, поставени
на **** – сега ****. Решението на ПОС и декларацията са представени от
оспорващото лице ведно с НП от 15.10.1997г. на зам.Кмет на община Пловдив за
наложена глоба на А.М. за нарушения по ЗТТИ при извършване на търговска дейност
на ****.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна
с твърдение, че обекта, разпореден за премахване, не е преместваем обект, а
представлява строеж – трайно закрепен към земята с бетонова площадка и
арматура. В ход по същество адв.У. поддържа, че обектът е построен през 1995г.
на основание чл.120 ППЗТСУ /отм./ и неправилно в заповедта е посочено, че
павилионът е собственост на неизвестно лице. Заявено бе, че 25 години
наказващият орган не е упражнил контролна дейност. Поискано е жалбата да се
уважи с присъждане на разноските.
В писмени съображения по същество на спора е посочено,
че щом ползвателят на терена го пази и се грижи за имота в продължение на 25
години, придобива по давност този терен, защото никой не е предявил претенции
към него и не са извършвани проверки. Твърди се, че павилиона представлява
заварен строеж, построен 1995г. по чл.120 ППЗТСУ, което неправилно не е
отразено в заповедта. Счита се, че административният орган лишава жалбоподателя
от правото на труд, гарантирано с ЕКЗПЧ. В констативния акт към заповедта не е
посочено кога е изтекъл срока на разрешителното и наименованието на наредбата
по чл.57 ЗУТ е неправилно отразено. Цитирани са норми от ЗУТ за премахване на
незаконни строежи във вр. с твърдението, че павилиона е строеж, а не
преместваем обект. Заявено е, че не е спазен принципа на съразмерност по чл.6 АПК.
- Ответникът, Кмет на Район Източен - Община Пловдив
оспорва жалбата чрез процесуален представител – М.С. /секретар на района с
юридическо образование и правоспособност/. Счита оспорената заповед за
законосъобразна, а жалбата недопустима, алтернативно - неоснователна. Заявено
бе, че не са представени доказателства за построяване на обекта по реда на
чл.120 ППЗТСУ /отм./, вкл. според СТЕ обекта не е такъв, като при твърдение за
прилагане на чл.120 ППЗТСУ /отм./ следва да се съобрази разпоредбата на §17 ПР
ЗУТ, а доказателства в тази насока няма. На районната администрация не са били
предоставени данни за собственост на обекта, поради което същата добросъвестно
е обявила намеренията си посредством залепване на констативния акт и заповедта
върху обекта, на таблото и в сайта. Заявено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение с възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В писмени съображения по същество на спора са посочени
подробни доводи в подкрепа на поддържаната теза и с позоваване на СТЕ се твърди
за доказан видът на обекта – преместваем. В случая не е налице хипотезата на
чл.120 ППЗТСУ отм., обектът е разположен върху публична общинска собственост и
не е извършена процедура по § 17 ЗУТ. За павилиона не е издавано разрешение за
ползване.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
1. Оспорената заповедта е съобщена посредством залепването й на
обекта, на таблото и на сайта на район Източен – община Пловдив, на
22.02.2022г., за което са представени доказателства /л.40, 41/. Жалбата е подадена
пряко в деловодството на съда на дата 01.03.2022г. Предвид описаните
доказателства за обосноваване на правен интерес, жалбата е допустима.
2. Заповедта е издадена от компетентен орган, в
хипотеза на делегиране на правомощия по реда на §1 ал.3 ДР ЗУТ и чл.57а ал.3 ЗУТ : „ /доп. бр. 16 от 2021г./ В 7-дневен срок от връчването на констативния
акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за
национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта
по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал.
1. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство
на територията по чл. 5а.”.
Преписката съдържа Заповед № 21ОА-1418/10.06.2021г. на Кмета на Община Пловдив
/л.42 и сл./, посочена в оспорения административен акт, с която на основание §1
ал.3 ДР ЗУТ – Кметът на община Пловдив е предоставил на Кмета на район Източен
свои функции по ЗУТ – т.3 по чл.57а ал.1 ЗУТ. При делегиране на правомощия
ответник в съдебното производство е органът, на когото са предоставени
правомощията, за разлика от хипотезата на заместване, при която ответник е
титуляра /вр. с Т.Р.№ 4/2004г., ВАС/.
Правни основания за издаване на заповедта : чл.57а
ал.1 т.1, т.2 вр. с чл.57а ал.3 ЗУТ.
Фактически основания, посочени в
обстоятелствената част на оспорената заповед : С препратка към Констативен акт
№ 141/21.05.2021г. /КА – л.36, 37/ е посочено, че преместваем обект
/съоръжение/, представляващ метален павилион със син цвят и ламаринен покрив, административно определен
под № 14, приблизителни размери 2,00 х 2,00м., е поставен върху имот – публична
общинска собственост с идентификатор 56784.554.503 по КККР на гр.Пловдив, в
улична регулация по плана на кв.Дружба, одобрен със Заповед № ОА
1738/07.09.1993г., с административен адрес : ****, като павилиона е собственост
на неизвестно лице. Установено е, че за поставянето на преместваемия обект не
са издавани разрешение за поставяне и разрешение за ползване, освен което –
същият не отговаря на изискванията на ЗУТ и на Наредбата за разполагане на
преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на
градското обзавеждане на територията на Община Пловдив /наредбата/.
Данни от преписката и процедура : Законът не е предвидил императивно
изискване за съставяне на КА в присъствие на собственик на преместваемия обект или
негов законен представител. От значение за правата на оспорващото лице е фактът
на осигурена възможност за подаване на възражение против КА. В случая се
установи да е спазена разпоредбата на чл.57а ал.5 : „(Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019
г.) В случаите, когато собственикът на обект по ал. 1 или собственикът на
имота, в който е поставен, е неизвестен, адресът на някой от тях е неизвестен
или някой от тях не е установен на посочения от него адрес, констативният акт и
заповедта за премахване се поставят на видно място върху обекта и на
определените за това места в сградата на общината, района или кметството, което
се удостоверява с протокол, подписан от двама свидетели.“ – документирано с
Констативен протокол от 22.02.2022г.
Преписката съдържа скица – извадка от
действащ ПУП /л.32/, в която са обозначени преместваеми обекти, сред които в
щрих и под номер 14 – процесния. Същият е разположен в улична регулация –
ул.Калина, в близост до НУ „Кирил Нектариев”. Обектът е заснет на снимков
материал, л.35. Фактическата установеност, описана в заповедта е идентична с
отразената в КА.
Предписаната процедура, след изпълнение на която се
издава административен акт от характера на оспорения, е спазена. Правото на
защита е осъществено с оспорване на заповедта.
3. При насрочване на делото /р. от 16.03.2022г., л.21/ към
страните са отправени указания за доказателствената тежест и по доказателствено
искане на жалбоподателя е допусната СТЕ. Освен поставените въпроси в молба
/л.52/, експертът следваше да посочи по какъв технически способ или начин е
прикрепен павилионът към земята и дали според техническите характеристики на
обекта - същия може да бъде квалифициран като строеж от дефиницията на §5 т.38
ДР ЗУТ, вкл. предвид заявеното от жалбоподателя за закупен павилион с размери
2х2 м. и извършен ремонт на павилиона едновременно с построяване до него на
друг павилион с размери 3х2 м. – с оглед на място да бъдат разграничени двата
обекта и бъде описан обекта – предмет на оспорената заповед.
3.1. СТЕ /л.163 и сл./ представи заключение
след извършен оглед и заснемане на процесния обект с изготвяне на извлечения от
КК и действащ ПУП със ситуиране на обекта в картния материал : Обектът е
изпълнен с носеща конструкция от стоманени профили – винкели, използвани за вертикални
и хоризонтални елементи, като за стенно ограждане към винкелите е заварена
гладка ламарина. Покривното покритие е от трапецовидна ламарина и видимо има
два покрива – стар на по-ниско ниво и нов с по-голям наклон. Зад павилиона е
долепена пристроена част с дължина 1,45м. и височина 2,20м. по цялата му
ширина, която има самостоятелна врата в съседство с вратата на процесния обект,
вкл. има самостоятелен покрив. Пристройката представлява склад и допира до
цокъла на ажурната ограда на училището. Размерите на павилиона в план са 2,55м
/лице по улицата/ и дължина 2,90м., като светлата височина вътре до стария
покрив е 2,10м. Новият покрив е с височина към улицата 2,80м. Пред павилиона е
изпълнен навес от трапецовидна ламарина, като едната му стена е заварена за
покрива на павилиона, а предния му край от изток стъпва върху две стоманени
тръби, които се намират в уличното платно. „В обжалваната заповед склада зад
павилиона и навеса пред него не са
описани.”.
Функцията на обекта е търговска – за продажба
на промишлени стоки, предимно детски играчки и дрехи. Обектът не е предвиден по
действащ ПУП – ЗРП, одобрен със Заповед № ОА-1738/07.09.1993г. и попада в
отреждане за улична регулация. Според действащата КК /изменение със Заповед №
18-468 от 19.01.2015г./ - обектът се намира в ПИ 56784.554.503 с НТП – за
второстепенна улица.
По отношение закрепване на павилиона към
терена е посочено, че визуално не може да се установи изцяло, тъй като
монтирането на стоманената конструкция в долния край вътре в бетоновата настилка
е скрито в изпълнена подова замазка, но е видим ръбът на винкел, положен по
периметъра на павилиона в долния му край, който после частично е запълнен от
подовата замазка, при което е направен извод – „При евентуален демонтаж на
павилиона, отделянето му от терена може да стане след отстраняване на замазката
и преместване с кран на друго място”. Описаното според експерта дава основание
за квалифициране на обекта като „преместваем обект” по см. на §5 т.80 ДР ЗУТ.
СТЕ счита, че „процесният „Метален павилион” не представлява строеж по
дефиницията на §5 т.38 ДР ЗУТ.
Относно твърденията за построен в съседство
обект е отразено, че при оглед на място павилион в съседство с процесния, и с
размери 3х2м. – няма. Процесният павилион представлява самостоятелна
конструкция и на място е ясно разграничим. Относно извършен ремонт на павилиона
по твърдението на жалбоподателя, в.л. счита, че навярно се има предвид
монтирането на ново покривно покритие над старото такова, тъй като действително
стария покрив е бил компрометиран, което е видимо, тъй като не е демонтиран и
дефектите се установяват визуално.
За процесния павилион няма представени :
схема, проектна документация и разрешение за поставяне, съгл. чл.56 ЗУТ и за
територията, в обхвата на която се намира – в район Източен няма одобрявани
през годините схеми за разполагане на временни преместваеми съоръжения.
В СТЕ е отразено, че описаният начин на
закрепване на този вид павилиони е обичаен и последователността на евентуален
демонтаж се извършва по реда, обратен на монтажа. В случая е необходимо
премахване на замазката на пода, която захваща заварени винкели по периметъра
на долния край. След разкриване на долната част на носещата стоманена
конструкция може да се наложи изрязване на анкери, ако има такива за
прикрепване към изравнителната настилка. След отделяне на цялата конструкция от
настилката, павилионът може да бъде преместен с кран на друго място и да
изпълнява същото или подобно предназначение.
СТЕ се цени като компетентно и обективно
изготвена с приложени специални знания. Фактическите изводи на експерта
произтичат от оглед на място и са обосновани с описаните технически данни.
3.2. Разпитаният свидетел на жалбоподателя заяви, че
познава жалбоподателя от малък и са приятели, като павилионът би построен през
1994г. или 1995г. от оспорващото лице, но не знае за какво се ползва обекта и
не може да отговори дали продава нещо. Не бе пояснено какви материали са
ползвани при твърдения строеж на павилиона, за да се съпоставят показанията с
данните от СТЕ. Твърдението, че свидетелят не знае за какво се ползва павилиона
поставя под съмнение достоверността на останалите показания, тъй като от една страна
е приятел с жалбоподателя „от малки“, а от друга отсъства осведоменост за
дейността на обекта.
4. В приложената от административния орган
норма – чл.57а ал.1 т.1, т.2 ЗУТ е посочено : „Обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато: 1.
(изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) са поставени без одобрена схема, когато такава
се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в
противоречие с издаденото разрешение; 2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.)
са поставени без правно основание или правното основание за одобряване на
схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало;“. В
заповедта е вписано, че за
поставянето на преместваемия обект не са издавани разрешение за поставяне и
разрешение за ползване, освен което – същият не отговаря на изискванията на ЗУТ
и на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на
Община Пловдив. Твърдението на административния орган се потвърди от СТЕ, а и
не е оспорено от жалбоподателя, който поддържа, че обектът неправилно е
квалифициран като преместваем, тъй като представлява строеж. В тази вр. - с
представяне на писмени доказателства за обосноваване на правен интерес – в
молба от 15.03.2022г. изрично е отразено, че жалбоподателят е закупил монтиран
малък павилион до вход на училище, което противоречи на твърдението за трайно
закрепване към земята. Доказателства за твърдението относно прилагане нормата
на чл.120 ППЗТСУ /отм./ не са представени, вкл. отсъства информация за
процедура по реда на § 17 ПР ЗУТ.
Квалификацията на обекта е от значение поради
регламентирани отделни способи в ЗУТ за премахване на преместваеми обекти и за
премахване на строежи. В тази насока са и дефинициите за двата различни обекта.
Описанието
на обекта следва да бъде съпоставено с дефиницията по §5 т.80 ДР ЗУТ (Нова - ДВ, бр. 82 от
2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм., бр. 25 от 2019 г., бр. 17 от 2020 г.) –
действаща норма към дата на издаване на оспорената заповед : „Преместваем
обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Информацията от
СТЕ ориентира към извод за преместваем обект, а не строеж, при отчитане
изискването за преместваем обект - обект, който няма характеристиките на строеж
и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез
сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от
преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и
пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане
на строеж. Според СТЕ обектът представлява метален павилион, като използваните
за вертикални и хоризонтални елементи винкели са ъглови профили /равностранни и
разностранни, горещовалцувани и студеноогънати, за изграждане на здрави леки
метални конструкции/. Стенното ограждане е осъществено посредством заварена
гладка ламарина към винкелите. Покривът е от трапецовидна ламарина. Видим е
ръбът на винкел, положен по периметъра на павилиона в долния му край. По отношение
подовата замазка се съобрази частта от дефиницията за „преместваем обект” – „като при необходимост се допуска
отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен
елемент, който е неразделна част от преместваемия обект”. В СТЕ не са описани
тухлени стени, като е отразено, че стоманената конструкция е монтирана в
бетонова настилка и замазката на пода може да бъде премахната, вкл. винкелите
са заварени по периметъра на долния край. Цялата конструкция може да бъде
отелена от настилката и павилионът да се премести на друго място, изпълнявайки
същото или подобно предназначение. Отсъстват посочени ивични фундаменти,
стремена, армировъчни елементи. Предвид информацията за техническите
характеристики на обекта и начина му на закрепване върху терена, следва да бъде
прието, че същата обосновава
извод за поставен преместваем обект, който може да бъде преместен в пространството чрез демонтаж.
Тук се отбелязва, че констативният акт, описанието на
обекта в който е възприето в заповедта, има доказателствена сила за съществуване
и вида на обекта. Същият не е официален документ по см. на чл.179 ал.1 ГПК вр.
чл.144 АПК в частта, установяваща поставяне на металния павилион с ламаринен
покрив, тъй като поставянето /монтажът/ не е действие, извършено пред
съставителите на КА. Фактическите установявания в КА представляват огледен
протокол в административното производство, затова същия се преценява не по реда
на чл.193 и чл.194 ГПК, а заедно с всички останали доказателства по делото. Тоест, установеното от административния
орган само по себе си не е основание за единствен правен извод и в случая е
налице СТЕ, потвърждаваща видът на обекта - преместваем.
Оспорена е квалификацията на обекта, но при
доказателствена тежест за установяване на твърдян факт, не се установи
поддържаната от жалбоподателя теза. Съобрази се също, че ЗУТ не въвежда ограничения
относно обем, размер и тегло на преместваемите обекти. Няма законови изисквания
и относно начина за вътрешно пространствено разпределение и броя на обособените
помещения. Според трайно установеното разбиране на ВАС, определящи при правното
квалифициране на обекта са предназначението му /за търговски и други обслужващи
обществени потребности дейности/ и съществуването на възможност той да бъде
отделен от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, да бъде
преместен в пространството и да бъде поставен на друго място, където да бъде
ползван със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен. За да е налице обект по чл. 56 ал. 1
ЗУТ той следва да отговаря
по вид и предназначение на примерно изброените в закона съоръжения, които могат
да бъдат преместени, запазвайки физическата си цялост. Характеристиките на обекта като преместваем са обусловени от
естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото
изграждане и свързването на съоръжението с терена. Поради това дори да отговаря
на разрешение за поставяне, обектът може да не е преместваем, а да е строеж.
Когато е налице обект със смесена конструкция - с монолитна и сглобяема част -
наличието на монолитна част, която не може да бъде демонтирана прави цялата
постройка строеж, а не преместваем обект /Решение № 3274 от 2014г., ВАС/. В случая от значение за спора е предназначението
и видът на обекта, и след като СТЕ потвърди, че обекта е преместваем, за
него са относими изискванията, поради неспазване на които е издадена оспорената
заповед. За павилиона не са издавани разрешение за поставяне и разрешение за
ползване.
В допълнение следва
да бъде посочено, че предмет за заповедта е металният павилион, без навесът
пред него и пристройката – склад със самостоятелен покрив и самостоятелна
врата. При квалификация на същите приоритет има предназначението им - Решение № 13096 от
21.12.2021г. на ВАС по адм. д. № 5211/2021г. и др. : „…За да е налице
преместваем обект освен характеристиките, дадени в легалното определение на
понятието в § 5, т. 80 ДР
ЗУТ, то същият следва да има и предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, което в случая не е налице. Следователно, независимо от начина
на прикрепването му към терена, предназначението на процесния навес не попада в
приложното поле на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, поради което същият не може да бъде квалифициран като
преместваем обект…”; Решение № 7587/20г.; Решение № 8403/20г.; Решение №
7544/20г. и др., ВАС, Второ О. Наличието на пристройката – склад, долепена зад
павилиона не придава на същия характеристиката на строеж. Пристройката – склад
в случая не е част от павилиона, който според СТЕ е със самостоятелна
конструкция.
Във вр. с изложеното по същество от жалбоподателя
следва да се съобрази нормата на чл.86 от Закона за собствеността - „Не може да
се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска
собственост.”.Непредприемането на действия по отношение павилиона от страна на
районната администрация до момента на издаване на оспорената заповед не я прави
незаконосъобразна, тъй като в ЗУТ не е установен срок в тази насока. От
значение за служебната преценка на съразмерност на оспорената заповед /по
същност и последици – принудителна административна мярка/ по критериите на чл.
6 ал.5 АПК, е липсата на убедителни доказателства за нарушени права – такива не
са представени както с жалбата, така и в хода на съдебното производство. Не са
представени доказателства за търговска дейност на жалбоподателя в павилиона,
която да е единствена, а правото на труд е осъществимо не само в преместваемия
обект, разпореден за премахване. Предприетата от общината мярка е и предвидима
– лицето да е знаело или е трябвало да знае какво го очаква в хипотеза на
разполагане на преместваем обект в чужда собственост с отреждане за улична
регулация /ПИ 56784.554.503 е общинска публична собственост с НТП – за
второстепенна улица – скица от СГКК, л.78, 79/.
При тези съображения жалбата следва да се приеме за неоснователна.
Разноски
се дължат на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.215
ал.7 т.4 ЗУТ, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на А.Ф.М.,***, против Заповед № ЗРИ -
657 от 16.12.2021г. на Кмета на Район Източен - Община Пловдив.
Осъжда А.Ф.М.,***, ЕГН
**********, да заплати на Район Източен – Община Пловдив, съдебни разноски в
размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :