№ 25
гр. Враца , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20211400500221 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на А. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с.
***, срещу решение № 260027 от 26.10.2020 г., постановено по гр. д. № 366/2020 г. по описа
на Районен съд – Бяла Слатина, с което е признато за установено, че в качеството й на
солидарен длъжник с кредитополучателя М. В. И. дължи на "ФИНАНСЦЕНТЪР" ЕООД,
ЕИК ***, сумата от 2627,31 лева главница, дължима на основание договор за потребителски
кредит № 1000656/09.09.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.08.2018 г., договорна лихва в размер на 715,89
лева за периода 15.01.2017 г. – 15.03.2018 г., наказателна лихва по т. 4 от договора за
потребителски кредит в размер на 310,17 лева за периода 15.01.2017 г. – 15.03.2018 г., за
които суми има издадена заповед по чл. 410 ГПК № 178 от 18.10.2018 г. по ч.гр.д. №
56853/2018 г. по описа на Районен съд – София. С решението в тежест на жалбоподателя са
възложени и направените пред първоинстанционния съд разноски от 527,76 лева и пред
заповедния съд съразмерно на уважената част разноски в размер на 73,03 лева.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Прави се оплакване, че
районният съд е лишил жалбоподателя от възможност да защити правата си, тъй като е
отхвърлил искането й за отлагане на делото с три месеца поради влошеното й здравословно
състояние. Според жалбоподателя при постановяване на атакуваното решение са допуснати
1
съществени процесуални нарушения, без изрично да сочи какви са те. Възразява срещу
приетия адвокатски хонорар, като намира същия за прекомерен и моли да бъде намален.
Иска обжалваното решение да бъде отменено.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – "ФИНАНСЦЕНТЪР" ЕООД,
редовно уведомена за подадената въззивна жалба, не депозира писмен отговор по нея.
С определение № 260141 от 25.02.2021 г. по в.гр.д. № 88/2021 г. Окръжен съд – Враца
е констатирал, че във въззивната жалба на А. В. П. се съдържа искане по чл. 248 ГПК, по
което първоинстанционният съд не се е произнесъл, поради което е прекратил образуваното
пред него дело и го е върнал на районния съд в гр. Бяла Слатина за произнасяне по това
искане.
С определение № 260216 от 26.03.2021 г. по гр.д. № 366/2020 г. районният съд е
оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на атакуваното решение в
частта му за разноските. Определението на районния съд е връчено на жалбоподателя по
реда на чл. 41, ал. 2 ГПК и към момента частна жалба срещу него не е подадена.
В откритото съдебно заседание по делото въззивницата А. В. П. редовно призована,
не се явява и не се представлява.
Въззиваемото дружество "ФИНАНСЦЕНТЪР" ЕООД също редовно призовано, не се
представлява. От процесуалния му представител – П.Г. от АК – Варна, е постъпила по
делото писмена молба, с която не се възразява делото да бъде разгледано в нейно отсъствие,
като се настоява въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – потвърдено
като правилно.
Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Пред Софийски районен съд е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК "ФИНАНСЦЕНТЪР" ЕООД гр. Варна срещу М. В. И. като
кредитополучател и А. В. П. в качеството й на солидарен длъжник по договор за
потребителски кредит № 1000656 от 09.09.2016 г. за парично вземане в общ размер на
5191,83 лева. В т. 12 от заявлението заявителят е описал обстоятелствата, от които
произтича вземането, а именно посочения договор за кредит, сключен между дружеството-
заявител и М. В. И. като кредитополучател и А. В. П. като солидарен длъжник, по силата на
който договор в заем на М. И. е предоставена сумата от 3150,00 лева, със задължението
последният да я върне в срок от 15.03.2018 г. на 18 равни месечни вноски от по 237,18 лева,
включващи част от главницата и част от лихвата, съобразно посоченото в погасителния
план, представляващ неразделна част от договора, с падеж на всяка вноска – 15-то число на
месеца. Посочено е, че договореното възнаграждение върху заетата сума е в размер на 41%
от главницата на годишна база и е фиксирано за срока на договора. Изложени са доводи, че
на 09.09.2016 г. по сметка на кредитополучателя сумата е преведена безкасово заемната
сума, като в изпълнение на договора последният е върнал общо 1420,00 лева, с които са
погасени 522,69 лева главница, 403,35 лева договорна лихва, 37,68 лева – наказателна лихва
по т. 4 от договора, 75,00 лева – такса по т. 5.1 от договора и 381,28 лева неустойка по т. 11.3
от договора. Заявява се, че на 15.03.2018 г. съгласно т. 8 от договора е изтекъл срокът му, в
2
който не е изпълнено задължението за погасяване на заемната сума, която възлиза общо на
5191,83 лева, от които: 2627,31 лева главница, 715,89 лева договорна лихва за периода от
15.01.2017 г. до 15.03.2018 г., 349,15 лева наказателна лихва по т. 4 от договора за периода
от 15.01.2017 г. до 15.03.208 г., 165,00 лева такса за административни разходи по т. 5 от
договора, 1334,48 лева – неустойка.
За посоченото вземане, ведно с разноските, районният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2018 г. по гр. д. № 56853/2018 г.
спрямо двамата длъжници. Последната е връчена на М. В. И. на 21.01.2019 г., който в
указания му срок е подал писмено възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и на А.П. на
09.11.2018 г., която обаче в срок е подала писмено възражение. Съобразно текста на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да установи вземането си чрез
предявяване на иск в законовия срок, като представи доказателства за това, посочвайки му и
последиците от неговото бездействие. Заявителят е бил уведомен за разпореждането на
съда. В законовия срок са били представени доказателства за подаването на искова молба,
уточнена с молба от 24.04.2019 г., срещу длъжника А.П. с искане да бъде признато за
установено по отношение на последната, че дължи в качеството й на солидарен длъжник по
договор за потребителски кредит № 1000656 от 09.09.2016 г. следните суми: 2627,31 лева
главница, 715,89 лева договорна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 15.03.2018 г., 349,15
лева наказателна лихва по т. 4 от договора за периода от 15.01.2017 г. до 15.03.208 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 27.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски в заповедното и исковото производство. В уточнителната молба е посочено още, че
се оттегля иска за сумата от 165,00 лева такса за административни разходи по т. 5 от
договора, както и за сумата от 1334,48 лева – неустойка по т. 11.3 от договора. Съобразно
правилата на местната подсъдност делото, образувано по тази искова молба, е изпратено за
разглеждане на Районен съд – Бяла Слатина.
С определение № 242 от 21.05.2020 г. по гр. д. № 366 по описа на Районен съд – Бяла
Слатина за 2020 г. исковата молба е приета за разглеждане, като производството по нея в
частта за претендираните суми от 165,00 лева такса за административни разходи по т. 5 от
договора, и от 1334,48 лева – неустойка по т. 11.3 от договора, е прекратено поради
оттегляне на иска, а издадената заповед за изпълнение в тази част и по отношение на този
длъжник е обезсилена.
Препис от исковата молба и това определение е бил връчен на ответницата А.П. за
отговор по чл. 131 ГПК, но такъв не е подаден.
По основателността на исковата молба районният съд се е произнесъл с решението,
чиято отмяна се иска, като е уважил предявените с нея искове и е възложил в тежест на
ответницата и настоящ жалбоподател сторените в двете производства разноски. За да
постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че ответницата е солидарен
длъжник по договор за потребителски кредит № 1000656 от 09.09.2016 г., сключен между
"ФИНАНСЦЕНТЪР" ЕООД гр. Варна и кредитополучателя М. В. И., с който на последния е
предоставена в заем сумата от 3500,00 лева за задоволяване на текущи потребителски
3
нужди, която следва да върне в срок от 15.03.2018 г. на 18 равни месечни вноски от по
237,18 лева, включващи част от главницата и част от лихвата, съобразно посоченото в
погасителния план, представляващ неразделна част от договора, с падеж на всяка вноска –
15-то число на месеца. Посочено е, че съгласно чл. 3 от договора заемната сума се олихвява
с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41%, който се изчислява на база 360/365
дни, като общият размер на възнаградителната лихва за целия период на договора е 1119,24
лева съгласно приложения погасителен план. Прието е, че в чл. 4 от договора е уговорено,
че при забава на която и да е част и/или цяла погасителна вноска кредитополучателят дължи
обезщетение за забава /наказателна лихва/ в размер на ОЛП, определен от БНБ за
съответния период + 10%, която се изчислява на годишна база върху забавената част от
погасителната вноска до окончателното изплащане. Посочено е, че годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита е в размер на 48,39 %. Прието е, че след усвояване на кредита,
кредитополучателят е погасил сумата от 1420,00 лева, с които са погасени 522,69 лева
главница, 403,35 лева договорна лихва, 37,68 лева – наказателна лихва по т. 4 от договора,
75,00 лева – такса по т. 5.1 от договора и 381,28 лева неустойка по т. 11.3 от договора.
Прието е, че на 15.03.2018 г. срокът на договора е изтекъл, като към този момент остават
непогасени следните суми: 2627,31 лева главница, 715,89 лева договорна лихва за периода
от 15.01.2017 г. до 15.03.2018 г., 349,15 лева наказателна лихва по т. 4 от договора за
периода от 15.01.2017 г. до 15.03.208 г., 165,00 лева такса за административни разходи по т.
5 от договора, и от 1334,48 лева – неустойка по т. 11.3 от договора. Районният съд е
установил, че претендираните с исковата молба и уточнението към нея вземания са предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в срок е подадено
възражение от длъжника А.П., в отговор на което в срок е депозирана и исковата молба.
Съдът е приел, че размерът на търсените суми се установява от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение при следното уточнение - че
наказателната лихва по т. 4 от договора е в размер на 310,17 лева, а мораторната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.08.2018 г. е в размер на 119,69 лева.
При установените факти, решаващият състав е приел искът за допустим и основателен,
разглеждайки поотделно всеки един от компонентите на претендираното вземане. По-
конкретно съдът е приел, че договорът за потребителски кредит е действителен, сумата по
него е усвоена от кредитополучателя, срокът за погасяването му е изтекъл и такова не е
извършено. С оглед липсата на доказателства за пълното погасяване на сумата и
позовавайки се на разпоредбите на ЗЗД, уреждащи солидарните задължения, съдът е
заключил, че за ответницата А.П. като солидарен длъжник е възникнало задължението да
върне заетата сума, ведно с договорните лихви. По отношение на последната съдът е приел,
че клаузата, с която е уредена не е нищожна поради противоречие със закона – чл. 19, ал. 5
ЗПК, защото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове. Относно търсената сума от 310,17 лева - наказателна лихва, съдът е
заключил, че ищецът след депозиране на заключението е намалил иска си до този размер
чрез отказ за горницата до пълния искан размер от 349,15 лева и производството в тази му
част е прекратено, поради което е счел искът за основателен само до този размер.
4
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата,
становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
С договор за потребителски кредит № 1000656 от 09.09.2016 г., сключен между
"ФИНАНСЦЕНТЪР" ЕООД гр. Варна и кредитополучателя М. В. И. и А.П. като солидарен
длъжник, е предоставена на кредитополучателя сумата от 3500,00 лева за задоволяване на
текущи потребителски нужди, която следва да върне в срок от 15.03.2018 г. на 18 равни
месечни вноски от по 237,18 лева, включващи част от главницата и част от лихвата,
съобразно посоченото в погасителния план, представляващ неразделна част от договора, с
падеж на всяка вноска – 15-то число на месеца. Съгласно чл. 3 от договора заемната сума се
олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41%, който се изчислява на база
360/365 дни, като общият размер на възнаградителната лихва за целия период на договора е
1119,24 лева според приложения погасителен план. В чл. 4 от договора е уговорено, че при
забава на която и да е част и/или цяла погасителна вноска кредитополучателят дължи
обезщетение за забава /наказателна лихва/ в размер на ОЛП, определен от БНБ за
съответния период + 10%, която се изчислява на годишна база върху забавената част от
погасителната вноска до окончателното изплащане. Посочено е, че годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита е в размер на 48,39 %. В договора е уговорено задължение на
кредитополучателя да предостави гаранция, а при неизпълнение на това задължение е
уговорена неустойка в размер на 1715,76 лева, която се заплаща разсрочено съобразно
погасителен план, представляващ приложение № 2 към договора за потребителски кредит.
Предвидено е още /чл. 12/, че при просрочие на коя да е от дължимите месечни вноски с
повече от 90 дни, цялата непогасена част от задължението става автоматично предсрочно
изискуема.
Установява се от изслушаното основно и допълнително заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, че кредитът е усвоен на 09.09.2016 г., след което
кредитополучателят е погасил сумата от 1420,00 лева, която сума е разпределена както
следва: 522,69 лева главница, 403,35 лева договорна лихва, 37,68 лева – наказателна лихва
по т. 4 от договора, 75,00 лева – такса по т. 5.1 от договора и 381,28 лева неустойка по т. 11.3
от договора. Видно е от тази експертиза, че към този момент остават непогасени следните
суми: 2627,31 лева главница, 715,89 лева договорна лихва за периода от 15.01.2017 г. до
15.03.2018 г., 310,17 лева наказателна лихва по т. 4 от договора за периода от 15.01.2017 г.
до 15.03.208 г. и мораторна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.08.2018 г. в размер на 119,69 лева.
Видно е от договора, че срокът му е изтекъл на 15.03.2018 г., т.е. преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК.
Преди приключването на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция с
молба кредитополучателят М. И. е представил сключено между него и "ФИНАНСЦЕНТЪР"
ЕООД гр. Варна извънсъдебно споразумение от 15.06.2021 г., по силата на което той
признава по основание и размер задължението по договор за потребителски кредит №
5
1000656 от 09.09.2016 г. от 5191,83 лева, представляващи 2627,31 лева главница, 715,89 лева
договорна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 15.03.2018 г., 349,15 лева наказателна лихва
по т. 4 от договора за периода от 15.01.2017 г. до 15.03.208 г., 165,00 лева такса за
административни разходи по т. 5 от договора, 1334,48 лева – неустойка, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за което задължение е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56853/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, както и сторените в същото производство разноски в
размер на 103,84 лева – заплатена държавна такса, и се е съгласил да изплаща това
задължение на ежемесечни равни месечни вноски от по 350,00 лева на всяко 10-то число,
считано от м. юли, като първата от тях е платима при подписване на споразумението. Към
молбата освен извънсъдебното споразумение е приложена разписка, от която е видно, че М.
И. е платил по този договор за кредит сумата от 350,00 лева. С молбата се иска делото да
бъде прекратено, тъй като с предоговарянето на потребителския кредит с това извънсъдебно
споразумение кредитополучателят е встъпил сам в дълга, без участието на А.П. като
солидарен длъжник.
Посочените документи не са приети като доказателство по делото, тъй като са
представени от лице – М. И., което няма качеството на страна по делото, съответно няма
правото да представя доказателства по него.
След приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване от
въззивницата А.П. е постъпила идентична на тази молба с приложени към нея същите
документи, като отново се иска делото да бъде прекратено. Представените отново
документи не следва да бъдат взети предвид, тъй като към момента на депозирането им в
съда е приключило на съдебното дирене пред настоящата въззивна инстанция.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и
е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск
е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното решение е и
правилно, а въззивната жалба - неоснователна, по следните съображения:
Правната квалификация на предявените осъдителни искове е чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Очертаният предмет на спора възлага в тежест на ищеца
установяване на следните твърдени от него като възникнали факти: валидна облигационна
връзка по договор за потребителски кредит № 1000656 от 09.09.2016 г., по който солидарен
длъжник е А.П.; усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателя; дължимост на
сумите за главница, договорни и наказателни лихви и то в посочените от ищеца размери;
изпълнение на задълженията на дружеството, произтичащи от императивните правила за
6
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна
печалба. При оспорване на иска, в тежест на ответника е да докаже недължимост на
претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по
договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти. Твърдения за недължимост на сумите, както
и за съществуването на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти не се навеждат от ответника.
Както бе посочено, от представените доказателства се установи, че на 09.09.2016 г.
между "ФИНАНСЦЕНТЪР" ЕООД гр. Варна, кредитополучателя М. В. И. и А.П. като
солидарен длъжник е сключен договор за потребителски кредит № 1000656, по силата на
който дружеството е предоставило на М. В. И. за потребителски цели паричен заем в размер
на 3500,00 лева.
По делото няма спор, че ищецът има качеството на кредитор по смисъла на чл. 9, ал.
4 ЗПК, а ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Самият договор е за потребителски кредит и както
правилно е констатирал районният съд, неговата правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Въззивната жалба, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е бланкетна, но
доколкото приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, то с оглед императивния характер на
посочените разпоредби, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за
обжалване.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че процесният
договор за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност
в цялост и не противоречи на изискванията на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12
ЗПК.
По делото няма спор и че въззиваемата А.П. е подписала договора за потребителски
кредит в качеството си на солидарен длъжник, поради което и по силата на чл. 122 и
следващите ЗЗД солидарният длъжник отговаря за цялото задължение.
Видно е от доказателствата по делото, че дружеството е изпълнило задължението си
да предаде заемната сума на кредитополучателя, както и че крайният срок на договора,
респективно на връщане на тази сума на кредитора, е изтекъл на 15.03.2018 г. До този
момент от задължението е погасена само част от нея, а именно сумата от 1420,00 лева, която
сума е разпределена както следва: 522,69 лева главница, 403,35 лева договорна лихва, 37,68
7
лева – наказателна лихва по т. 4 от договора, 75,00 лева – такса по т. 5.1 от договора и 381,28
лева неустойка по т. 11.3 от договора. Според експертното заключение, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, към този момент остават непогасени
следните суми: 2627,31 лева главница, 715,89 лева договорна лихва за периода от 15.01.2017
г. до 15.03.2018 г., 310,17 лева наказателна лихва по т. 4 от договора за периода от
15.01.2017 г. до 15.03.208 г. и мораторна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 27.08.2018 г. в размер на 119,69 лева.
Както е посочил районният съд, процесният договор за кредит е сключен след
изменението на чл. 19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което
по отношение на същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата разпоредба
ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на
законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ-0% + 10 пункта
отгоре. В случая, определеният в договора размер на ГПР от 48,39% не надвишава пет пъти
размера на законната лихва, а договореният лихвен процент е 41,00%. Както бе посочено,
законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и съответно е определил
максимален размер на последния именно, за да защити потребителя и да се избегне
неоснователното обогатяване на финансовите институции. В тази връзка, след като сборът
на договорната лихва и другите разходи не надвишава фиксирания от законодателя
максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвен процент от 41,00% кредиторът не е
целял да се обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя. Следователно
посочената клауза не е нищожна поради противоречие със закона - чл. 19, ал. 5 ЗПК. Що се
отнася до самото изчисляване на ГПР по кредита, в договора се съдържа информация (т. 15 -
16 от условията по договора) за всички компоненти на Приложение № 1 от ЗПК, към което
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК препраща, а следва да се има предвид и това, че
посочената разпоредба не изисква в съдържанието на договора да се отразява точното
изчисление по указаната в приложението формула.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно в частта му, в която е
уважен иска за сумата от 310,17 лева лихва за забава /наказателна лихва/. С оглед
неизпълненото от ответницата задължение да заплаща месечните погасителни вноски, по
силата на т. 4 от договора се дължи наказателна лихва. Същевременно към датата на
подаване на заявлението срокът на договора е бил изтекъл, поради което не е необходимо
изпращането на покана до длъжника. По тази причина обезщетение за забава за периода от
15.01.2017 г. до 15.03.208 г. се дължи.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че процесният договор за
кредит от 09.09.2016 г. е действителен, поради което и с оглед установеното по делото
неизпълнение по него от страна на ответницата, следва да се приеме, че вземанията на
ищеца за главница и лихви са ликвидни и изискуеми, поради което въззиваемата дължи
заплащането им. По тази причина предявените искове в размер на се явяват основателни и
правилно са уважени от първоинстанционния съд.
8
Направено е едно конкретно оплакване във въззивната жалба за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в това, че въззивницата е
била лишена от право на защита, защото делото не е било отложено въпреки нейното искане
в този смисъл поради влошеното й здравословно състояние. Позоваването на допуснато
такова процесуално нарушение е неоснователно. Видно от приложеното по делото
съобщение е, че на 11.12.2019 г. съпругът на въззивницата А.П. – Р. П., е получил от нейно
име и със задължение да предаде препис от исковата молба с указания за възможността да
подаде писмен отговор в законово установения срок. Такъв обаче не е постъпил по делото.
На въззивницата чрез работодател и е изпратена призовка за първото открито по делото
заседание на 07.07.2020 г., ведно с препис от определението по чл. 140 ГПК, която е
получена на 22.06.2020 г. В същия ден по имейл е постъпило искане от А.П. делото да бъде
отложено за друга дата, тъй като е възпрепятствана да се яви поради здравословни причини,
за което има издаден болничен лист с указано в него домашно лечение след хирургична
интервенция, като моли съдът да изиска този болничен лист от работодателя й, на когото е
предоставен. В насроченото за тази дата съдебно заседание е даден ход на делото, приет е за
окончателен доклада по делото. Искането на въззивницата за отлагане на делото е оставено
без уважение с мотива, че до това заседание по делото страната е разполагала с достатъчно
време да ангажира защитата си и че задължение да представи болничен лист е на страната,
но не и на съда. Въпреки това делото е отложено за друга дата – 05.08.2020 г. по друга
причина – неявяването на вещото лице. Същевременно последната е изпратила и болничен
лист, от който е видно, че е в отпуск до 29.07.2020 г. с режим на лечение – "домашен-
амбулаторен". За новото съдебно заседание по делото въззивницата е уведомена, като на
04.08.2020 г. отново е подала молба то да бъде отложено поради продължителен болничен,
който е приложен към молбата. От него е видно, че лицето е в отпуск до 28.08.2020 г. с
режим на лечение – "домашен-амбулаторен". Второто по ред съдебно заседание също е
отложено поради неспазен срок по чл. 199 ГПК и насрочено за 21.10.2020 г. Ден преди
съдебното заседание въззивницата П. отново е депозирала молба с приложени към нея
медицински документи и искане делото да бъде отложено поради продължителен болничен.
Съдът е дал ход на делото, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и
е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Така извършените от съда процесуални
действия не накърняват правата на въззивницата. Това е така, защото последната има
възможност да направи своите възражение с отговора на исковата молба, какъвто тя е подала
въпреки редовното й връчване на книжата. На следващо място отлагане на първото съдебно
заседание по делото би било мислимо, ако към този момент ведно с молбата си, съдържаща
това искане, въззвницата бе представила и болничния си лист. Такъв обаче е представен по-
късно и то в него не е отбелязано, че не може да се яви пред съд, поради което провеждането
на първо съдебно заседание по делото без нейно участие, респективно пропускане на
възможността да изрази становището си по чл. 146, ал. 3 и чл. 147 ГПК, не нарушава правата
й.
При този изход на делото разноски се дължат на въззиваемото дружество
"ФИНАНСЦЕНТЪР" ЕООД гр. Варна, но тъй като такива не са претендирани в настоящото
9
производство, не следва да се присъждат.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявените искове, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден
изцяло.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260027 от 26.10.2020 г., постановено по гр. д. №
366/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10