№ 15269
гр. С., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н.М.Ш.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110144821 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗ. за сумите 415,61 лв., останала непогасена част от изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за настъпило на
12.12.2021 г. в град С. застрахователно събитие и 9,58 лв. обезщетение за
забава за периода 27.05.2022 г. – 17.08.2022 г. Ищецът претендира и законна
лихва върху главницата от датата на исковата молба, както и разноски.
Твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие –
ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования
автомобил; твърди, че щетите са на стойност 4 692,66 лв., които включват 4
262,05 лв. за ремонт, 415,61 лв. за заместващ автомобил и 15 лв.
ликвидационни разноски, които поддържа да е изплатил. Твърди, че
ответникът е застраховател на Г.та отговорност на делинквента, спрямо
когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение
и разноски за определянето му. Твърди, че ответникът е заплатил
предявената регресната претенция до размера 4 277,05 лв. включваща
ремонта и обичайните разноски, като е останал задължен за остатъка от
415,61 лв. за заместващ автомобил.
Ответникът не оспорва, че ищецът е изплатил застрахователно
1
обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и че носи
отговорност за вредите, причинени от участвалия в ПТП и виновен за същото
водач, но счита, че изплатеното от ищеца обезщетение надвишава размера на
действително претърпените вреди, в което не следва да се включват и разходи
за заместващ автомобил. Счита, че платената от него сума – 4 277,05 лева
покрива изцяло този размер, ето защо моли да се отхвърли иска. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Доколкото страните не спорят относно правопораждащите
отговорността на ответника факти – наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „каско”, извършено от ищеца плащане на
обезщетение по същата за вреди, които са в причинна връзка с
противоправното поведение на лице, чиято Г. отговорност е покрита от
ответника, съдът намира, че същите не подлежат на доказване.
Не е спорно още, че ответникът е погасил, след като е бил поканен,
регресната претенция на ищеца до размера 4 262,05 лв. – стойността,
необходима за възстановяване на увредения автомобил заедно с
ликвидационни разноски 15 лв., като е отказал да възстанови изплатената от
ищеца сума за заместващ автомобил в размер на 415,61 лв. Съгласно
заключението на приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза възстановяването на вредите по средни пазарни цени към датата
на настъпването им е в размер на 4 262,05 лв., а изплатената сума за
заместващ автомобил в размер на 415,61 лв. е в рамките на средните пазарни
цени за отдавани по наем подобен вид моторни превозни средства.
С оглед възраженията на ответника спорът е концентриран около
размера на отговорността. В този смисъл следва да се даде отговор на
въпроса, дали регресната претенция по чл. 411 КЗ срещу застрахователя по Г.
отговорност на виновния водач обхваща и сторените от застрахователя по
имуществена отговорност разходи за предоставяне на заместващ автомобил
на застрахования за срока на ремонт.
При настъпване на застрахователното събитие застрахователят по
имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ. В чл. 386, ал. 2 КЗ е посочено, че
2
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието, т. е. от значение е размерът на
действително причинения вредоносен резултат, като е без значение, дали
причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното
отремонтиране.
От своя страна застрахователят по застраховка „Г. отговорност”
обезпечава деликтната отговорност на виновния за настъпването на
процесния вредоносен резултат. Неговата отговорност е обезпечително-
гаранционна, функционално обусловена от отговорността на делинквента по
чл. 45, ал. 1 ЗЗ., поради което застрахователят по договор за застраховка „Г.
отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената отговорност на
делинквента. Деликтът накърнява негативния интерес на увреденото лице и в
този смисъл обезщетението за вреди, причинени на деликтно основание, цели
да възстанови имущественото състояние, в което увреденото лице се е
намирало преди увреждането, т.е. обезщетението следва да бъде равно на
паричната сума, необходима за обезвредата.
Съгласно разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ към застрахователните
договори се прилагат общите правила на ТЗ и ЗЗ., доколкото в КЗ не е
предвидено друго. В нормата на чл. 21, ал. 1 ЗЗ. е предвидено т. нар.
относително действие на облигационното отношение, което се изразява в
това, че договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица –
само в предвидените от закона случаи. Обстоятелството, че в договора за
имуществена застраховка е уговорено предоставянето на заместващ
автомобил при настъпило застрахователно събитие за периода до
възстановяване на увреденото имущество, е ирелевантно за третите лица,
каквито се явяват делинквентът, респ. застрахователят по договор за
застраховка „Г. отговорност”. Когато застраховател предостави на
застрахования преференциални условия, т.е. такива, чрез които му осигурява
по-добро обслужване или поема по-големи от обичайните разноски, или се
задължава за повече, в този случай застрахователят носи риска за това, респ.
не може да претендира суми, надвишаващи средната пазарна цена за
отстраняване на вредите. Привличайки с по-изгодни условия повече
ползватели на застрахователни услуги, застрахователят носи риска, че няма да
може да противопостави платените по преференциалните условия суми на
другите правни субекти.
3
От изложеното следва, че разходите за заместващ автомобил не се
обхващат от вредите, причинени на чуждо имущество, нито попадат в другите
хипотези от приложното поле на отговорността на застрахователя по договор
за застраховка „Г. отговорност”, изброени в чл. 493, ал. 1 КЗ.
Ето защо на спорния по делото въпрос следва да се отговори, че
регресната претенция по чл. 411 КЗ срещу застрахователя по Г. отговорност
на виновния водач не обхваща сторените от застрахователя по имуществена
отговорност разходи за предоставяне на заместващ автомобил на
застрахования за срока на ремонт, с оглед на което искът за главница следва
да се отхвърли изцяло, като неоснователен.
Предвид липсата на една от основните предпоставки на иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗ., а именно наличие на главно задължение, акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава също следва да се отхвърли изцяло.
Право на разноски при този изход от спора има ответникът, комуто
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в общ размер
на 300 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. „Е.“ АД, ЕИК . против „Д.“ ЕАД, ЕИК .
осъдителни искове по чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗ. и чл. 86, ал. 1 ЗЗ. за
заплащане на сумите 415,61 лв., останала непогасена част от изплатено
застрахователно обезщетение /за заместващ автомобил/ по имуществена
застраховка от 20.04.2021 г. за настъпило на 12.12.2021 г. в град С.
застрахователно събитие от противоправно поведение на водач на л. а. О.К.,
.., чиято Г. отговорност е била покрита от „Д.“ ЕАД и 9,58 лв. обезщетение за
забава за периода 27.05.2022 г. – 17.08.2022 г.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ЕИК . да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5