Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 09.10.2017 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Петнадесети граждански състав
На петнадесети септември Година две хиляди и седемнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Олга Златева
Секретар Емилия Д.
като разгледа докладваното от съдия Олга Златева
гражданско дело номер 769 по описа за 2017 година.
Предявени са искове
от К.К.Д., П.Д.К. и К.Д. *** против „***- Стара Загора – по чл. 200 от КТ
– за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, причинила
смърт.
Ищците твърдят, че
са наследници на починалия на ***. Д. К.Д., ЕГН **********, който преди смъртта
си претърпял сериозен инцидент, довел до трайно затруднение на движенията на
таза и долния ляв крайник и летален изход. Инцидентът с наследодателя им
настъпил на ***г., по време на изпълнение на трудовите му задължения - при
демонтаж и монтаж на билборд, разпореден му и възложен, въпреки пречки за
безопасното осъществяване на работата, от ..., в качеството му на управител на
работодателя „***. С Разпореждане №38 от 22.04.2015
г. на ТП на НОИ - Стара Загора настъпилата на 08.04.2015г. злополука с Д. Д. се
приемала за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО, а именно същата станала
през време и във връзка с извършваната работа - при демонтаж на билборд в
резултат на силен вятър шпилките се огънали и съоръжението започнало да се
накланя, при падането ударило пострадалия, вследствие на което получил закрита
фрактура в областта на таза. След пристигане на място на екип на Спешна помощ, Д.
Д. *** и на 12.04.2015 г. - изписан за домашно лечение. Впоследствие бил
настанен за лечение и наблюдение в хоспис в Стара Загора, тъй като съпругата му
К.Д. не можела да полага съответните грижи, където на ***. /едва 21 дни след злополуката/ наследодателят Д.
починал. В пряка причинно-следствена връзка било нанесеното телесно
увреждане на наследодателя на ищците в резултат на трудовата
злополука, по време на изпълнение на трудовите му задължения, възложени от
ответното дружество. Първоначалните травматични увреждания на здравето на наследодателя
и неговата смърт били резултат от настъпилата трудовата злополука. С оглед
дефиницията, дадена от законодателя в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от КСО,
„трудова злополука" било всяко внезапно увреждане на здравето, станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Отговорността
на работодателя по чл. 200 от КТ била обективна, безвиновна, независимо от това
дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите.
Работодателят отговарял за неимуществени вреди, претърпени от наследниците на
пострадалото лице. В конкретния случай, на основание чл. 200 от КТ, ответното
дружество дължало на тримата законни наследници на починалия служител
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на общия им наследодател от настъпилото на 08.04.2015г. увреждане на
здравето му, представляващо трудова злополука с последвал фатален край - в
размер от 5 000 лв. за всяко от децата на наследодателя поотделно - втория и
третия ищец, за които той винаги бил морална опора, пример, както и стълб на
който можело да се разчита за грижи за внуци и финансова подкрепа, а за
съпругата - опора във всяко битово и емоционално отношение и съжител, без
когото домът останал пуст и празен, в размер на ***лева. Законните наследници
на починалия Д. Д., в резултат на настъпилата на 08.04.2015г. трудова
злополука, загубили обичания си баща и съпруг. Загубата била твърде неочаквана
- за броени дни след злополуката. Изпитали и продължавали да изпитват силни
болки и страдания от смъртта на наследодателя си, от безвъзвратно загубената
възможност да усещат неговата човешка близост и подкрепа, бащината и съпружеска
грижа, присъствието му в живота си. Самият пострадал не бил допринесъл с груба
небрежност за трудовата злополука, не бил получил пенсия, нито суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Ищците, като
наследници, също не били получили такива. Към настоящия момент работодателят и
ответник по иска не бил направил нищо, за да обезщети законните наследници на
пострадалия Д. Д. за претърпените от тях болки и страдания от настъпилата смърт,
което обуславяло правния им интерес от предявяване на настоящата съдебна
претенция.
Молят съдът да
постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на всеки от ищците, като законни наследници на Д.
К.Д., обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от
настъпилата смърт на наследодателя им, в резултат на трудова злополука от ***г.
по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО, както следва: 10 000 лева - на К.К.Д., 5
000 лева –на П.Д.К.
и 5 000
лева – на К.Д.К., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на увреждането - ***г. до окончателното им изплащане.
Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил е отговор от
ответника, с който исковете се оспорват
по основание. Сочи се, че между страните било налице трудово правоотношение,
видно от Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение №
23/09.04.2015 г. и Трудов договор № 22/03.04.2015 г. От разпореждане №
38/22.04.2015 г. на ТП на НОИ се установявало, че настъпилата злополука с Д. К.
*** на ***г. е трудова по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО. Видно от Декларация
за трудова злополука № 1/09.04.2015 г., на ***г. в 14,50 часа на ПП № I - 5 /пътя
от гр. Казанлък - гр. Шипка/ Д. К. *** получил закрита фрактура в областта на
таза, вследствие на падане на билборд при демонтаж на крак на билборда след
развиване на гайките на фундамента, докато пристигне кран, с който да бъде
демонтиран същия. В резултат на излязъл силен вятър, шпилките се откъснали и
съоръжението започнало да се накланя, като при падането ударило Д. К. ***,
който се намирал в близост до билборда. От Епикриза на клиника по неврохирургия
на УМБАЛ „Проф. д-р С. *** се установявало, че Д. К. *** постъпил на ***г. за
лечение с диагноза Contusio thoracis, vv lumbalis et exterminates, F - ra pelvis, RLS
traumatica, с описан
соматичен статус: глава - без видими травми, шия - подвижна, палпаторно
неболезнена, гръден кош - палпаторна болезненост в областта на стернума и
областта на VI и VII ребро вляво, дишане – двустранно везикуларно, СД -
аритмична, тахифреквентна, Р - 120/мин., АН - 150/100, корем - мек, неболезнен,
над нивото на гръдния кош, крайници – разкъсно-контузни рани в областта на лява
подбедрица - обработена хирургично. След проведена медикаментозна терапия съС.ието
по отношение на ЧМТ се подобрило, оплакванията намалели и Д. К. *** бил изписан
на 12.04.2015 г. с подобрение и без настъпили усложнения. Видно от болничен
лист № Е20151434868/22.04.2015 г. за временна неработоспособност на Д. К. ***
била поставена диагноза „Травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел
на гръбначния стълб", като след петдневното болнично лечение бил предписан
домашен режим на лечение за период от 25 дни. Д. К. *** бил настанен за лечение
в хоспис в гр. Стара Загора, тъй като съпругата му К.К.Д. била в невъзможност
да полага съответните грижи за него. Разходите по престоя и лечението в хосписа
били изцяло заплатени от ответника ..., видно от фактура № 1067 от 24.04.2015
год., издадена от „Хоспис - ЛЕК" ЕООД. От препис извлечение от Акт за
смърт № 765/30.04.2015 г. на Община Стара Загора се установявало, че Д. К. ***
починал на 29.04.2015 г. в хосписа. С решение № 423/16.11.2015 г. по АНД №
1320/2015 г. по описа на PC - Казанлък нарушителят ... бил признат за виновен в това,
че на ***г. на ПП 1-5 /пътя гр. Казанлък - гр. Шипка е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на крилото на лявата хълбочна кост, причинило
трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник, поради немарливо
изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - демонтаж
и монтаж на билборд - престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, като бил
освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му
било наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. Съгласно
чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговарял
имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Фактическият състав за възникване на обективната
отговорност на работодателя включвала следните кумулативни предпоставки: 1)
наличие на трудово правоотношение между ищеца /или наследодателя му/ и
ответника, 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от
работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт, 3) вреда - имуществена или неимуществена и 4) причинна връзка
между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата. Горепосочения фактически състав не бил налице. Ищците в
качеството им на наследници на Д. К. *** претендирали обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от настъпилата смърт на Д.
К.Д. в резултат на трудова злополука от ***г. по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. От представените писмени доказателства - Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение № 23/09.04.2015 г. и Трудов договор №
22/03.04.2015 г, разпореждане № 38/22.04.2015 г. на ТП на НОИ се установявало,
че на ***г., през периода на действие на трудовото правоотношение с ответника, Д.
К. *** претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. От препис
извлечение от Акт за смърт № 765/30.04.2015 г. на Община Стара Загора се
установявало, че Д. К. *** е починал на 29.04.2015 г. Безспорно наследниците на
починалия Д. К. *** претърпели болки и страдания от загубата на съпруг и
родител по такъв внезапен начин, но в случая същите не можело да бъдат
квалифицирани като неимуществена вреда, вследствие на настъпила смърт след
трудовата злополука от ***г. В настоящия случай настъпването на вредоносния резултат
– смърт на Д. К. ***, не било пряка и непосредственна последица от трудовата
злополука. Не било налице причинна връзка между трудовата злополука и вредата,
което било една от кумулативните предпоставки за възникване на обективната
отговорност на работодателя, поради което искът с правно основание чл. 200, ал.
1, предл. 1 от КТ се явявал неоснователен, както и този по чл. 86 от ЗЗД,
предвид акцесорния му характер.
Моли да бъдат
отхвърлени предявените искове, като неоснователни. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищците П.К. и К.К. чрез пълномощника си, а ищцата К.Д. - лично и чрез адвоката си моли да се уважат предявените искове. Претендират разноски.
В съдебно заседание пълномощникът на ответника моли исковете да се отхвърлят. Представя писмена защита. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не е спорно по делото, а
и от приетите писмени доказателства /удостоверение за наследници изх. № 2619/08.05.2015г.
на Община Стара Загора, постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение
№ 23/09.04.2015 г., трудов договор № 22/03.04.2015 г, разпореждане №
38/22.04.2015 г. на ТП на НОИ/ се установява, че Д. К.Д., ЕГН **********, е
наследодател на ищците по делото /съпруг на първата ищца и баща на втория и
третия ищец/. Същият е работил при ответника, на длъжност „машинист на подвижна
работна площадка”, като през периода на действие на трудовото правоотношение с
ответника, а именно – на 08.04.2015г., Д. К.Д. е претърпял трудова злополука по
смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО. Злополуката е станала през време и е във връзка
с извършваната работа - при демонтаж на билборд в резултат на силен вятър,
шпилките се огънали и съоръжението започнало да се накланя, при падането
ударило пострадалия, вследствие на което, той получил закрита фрактура в
областта на таза. След инцидента Д. Д. е бил откаран в болница в Стара Загора,
като на 12.04.2015 г. е изписан за терапия в дома, с подобрение и без настъпили
усложнения /епикриза на клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян ***/.
Видно от болничен лист № Е20151434868/22.04.2015 г. за временна неработоспособност,
на Д. Д. е поставена диагноза „Травма на нервните коренчета на лумбосакралния
отдел на гръбначния стълб", като му е предписан домашен режим на лечение. Впоследствие,
Д. Д. ***, тъй като съпругата му К.Д. не можела да полага съответните грижи.
Разходите по престоя в хосписа, от 480 лв., са заплатени от ***– един от управителите на ответното дружество, който /по приложеното към настоящото дело АНД № ***. на Казанлъшкия районен съд/ е признат за виновен за престъпление по чл. 134 ал. 1, т. 2 от НК, за това, че на ***г., на ПП 1-5 /пътя гр. Казанлък - гр. Шипка/, северно от гр. Казанлък, е причинил на Д. К.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на крилото на лявата хълбочна кост, причинило трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - демонтаж и монтаж на билборд, като е освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева.
Д. К.Д. е починал на ***. /препис-извлечение от акт за смърт от 30.04.2015г. на Община Стара Загора/.
От показанията на разпитаните по делото свидетели В.М.Д. и М.Г. Д. се установява, че след трудовата злополука, съпругата и децата на Д. К.Д. са били край него. Помагали са му, осигурили са му медицинска помощ и грижи, направили са всичко по силите си, за да облекчат и подобрят състоянието му. Преживели са тежко смъртта му и са претърпели неимуществени вреди от загубата на своя съпруг и баща, който им е бил емоционална и финансова опора.
От приетите по делото заключения на първоначалната и допълнителна съдебномедицинска експертиза се установява, че на 08.04.2015г. Д. К.Д. е получил кръвонасядания по лявата странична повърхност на гръдния кош в долната половина и по цялото протежение на поясната област, лявата странична повърхност на таза, лявата слабинна гънка и вътрешната повърхност на лявото бедро в областта на тазобедрената става; отвесно счупване на крилото на лявата хълбочна кост, покрай лявата костно-поясна става, с кръвонасядане на меките тъкани около счупването, радкъсноконтузна рана по предната повърхност на лявата подбедрица в средната й трета. Счупването на крилото на лявата хълбочна кост е причинило трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник. Останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Причината за смъртта на Д. К.Д. е изострената хронична левостранна сърдечна недостатъчност, която е настъпила от на фона на артеросклероза, хипертонична болест и затлъстяване. Травматичните увреждания, които Д. К.Д. е получил при трудовата злополука на 08.04.2015г. не са в пряка причинна връзка с настъпването на смъртта.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 200 от КТ, следва смъртта на наследодателя на ищците да е настъпила вследствие на трудова злополука. В конкретния случай, от доказателствата по делото се установи, че вследствие на трудовата злополука на 08.04.2015г. на наследодателя на страните са причинени телесни увреждания, но смъртта му не е в причинно-следствена връзка, нито с трудовата злополука, нито с причинените му при нея увреждания.
Следователно, не е осъществен фактическият състав на чл. 200 от КТ и предявените искове следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора, ищците следва да заплатят на
ответника направените от него разноски за адвокатски хонорар и възнаграждение
на вещо лице, в размер на общо *** лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.К.Д., ЕГН **********, П.Д.К.,
ЕГН ********** и К.Д.К., ЕГН ********** ***, против „***, ЕИК *** ап. 39,
искове за осъждане на дружеството да им заплати следните суми:
10000 лв. – на К.Д. и по 5000 лв. – на П.К. и на К.К. – представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от
смъртта на наследодателя им Д. К.Д., ЕГН **********, в резултат на трудова злополука
от ***г. по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО, ведно със
законната лихва, считано от ***г. до окончателното изплащане на сумите, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К.К.Д., П.Д.К. и К.Д.К., с посочени адреси и ЕГН, да заплатят на „***, с посочен ЕИК и адрес, сумата от *** лева, направени по делото разноски.
Решението
може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Районен
съдия: