РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Силистра, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Н. П.а
при участието на секретаря М. Н. С.
като разгледа докладваното от Мария Н. П.а Гражданско дело №
20243420100995 по описа за 2024 година
Ищцата Х. Т. М. твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което моли съда да го прекрати без да се произнася по
въпроса за вината. Твърди, че след сключването на брака се оказало, че
съпрузите имат несъвместими възгледи за живота, като ответникът не
проявявал инициативност при търсенето на различни възможности за работа и
осигуряване на по – добри перспективи за семейството, а вместо това се
налагало немалко време да разчита на доходите на своята съпруга.
Противоречията помежду им довели до фактическа раздяла, настъпила в
началото на 2023 г., като след този момент никой от съпрузите не изпитвал
желание за възобновяване на брачния живот, нито предприемал постъпки в
тази насока. След прекратяването на брака ищцата моли да бъде
възстановено предбрачното фамилно име „Х.“..
Ответникът Д. Д. М. изразява становище, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен, поради което се присъединява към
искането за неговото прекратяване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Предявени са при условия на кумулативно обективно съединяване
искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК и и чл. 53 СК във вр. чл. 326 ГПК.
Страните са сключили граждански брак на 05.01.2021 г., за което е
съставен акт за граждански брак № 1 от същата дата на Силистра. От брака си
страните нямат родени деца. От показанията на разпитаната по делото
1
свидетелка Наталия Борисова, приятелка на ищцата, стана ясно, че
местоживеенето на семейството било в Германия, но ответникът многократно
се връщал в страната и изразходвал за кратно време спестяванията си, след
което отново заминавал за Германия в търсене на работа и докато не бил
трудово ангажиран разчитал на финансовата подкрепа на своята съпруга. Този
модел на поведение се повторил многократно в течение на брачния живот на
страните, поради което ищцата се уверила, че не може да разчита на сериозно
отношение към брака от страна на своя съпруг.
Съдът счита, че изложените в производството факти налагат по
безспорен начин извода, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което искането за неговото прекратяване се явява
основателно. Изяснената по делото фактическа обстановка сочи, че в течение
на брака на страните ответникът не оценявал правилно приоритетите за
семейството си и не поемал своята част от отговорността за издръжката на
семейството, а вместо това за немалки периоди от време за осигуряване на
прехраната си разчитал на доходите на своята съпруга. Брачната обвързаност
изисква отговорност към партньора и семейството, принос към неговото
материално и емоционално благополучие, осъзнаване на приоритетното
значение на общите нужди и обезпечаването им преди личните желания.
Проявената от ответника безотговорност разрушава разбирателството,
доверието и уважението в семейството, премахва равновесието в правата и
задълженията на съпрузите, препятства изграждането на хармонични
отношения между тях и заличава общността и взаимността в тяхната връзка.
Бракът се основава на взаимно уважение, равнопоставеност и зачитане
личността и качествата на семейния партньор, като липсата на тези елементи
на брачния съюз не би могла да се замести единствено с компромисите на
другия съпруг. Поради изложените причини съдът намира, че в това си
състояние бракът на страните съществува само привидно, тъй като тяхната
връзка се явява лишена от естествената си същност и безполезна от гледна
точка на индивидуалния интерес на всяко от участващите в нея лица.
Формалното поддържане на семейство, фактически неспособно да осъществи
вменените му от закона и от обществото функции, се явява ненужно и
безпредметно, поради което в съответствие с направеното в настоящото
производство искане неговото юридическо заличаване следва да бъде
допуснато. При разтрогването на брака не следва да се търси вината за
неговото разстройство поради нарочното искане към съда да не се произнася
по този въпрос.
Чл. 326 ГПК изисква с решението за прекратяването на брака да бъде
разрешен и въпроса за фамилното име, което съпругът, приел фамилията на
другия съпруг, ще носи за в бъдеще. Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът
може да възстанови фамилното си име преди този брак. По силата на тази
разпоредба изразеното в този смисъл желание на ищцата следва да се
удовлетвори, като се постанови възстановяване на нейното предбрачно
фамилно име “Христова”.
2
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК съдът определя окончателната
държавна такса за това производство в размер на 30 лв., които следва на
основание чл. 329, ал.1 ГПК да се възложат върху ответника. Воден от
горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен на 05.01.2021 г., за
който е съставен акт за граждански брак № 1 от същата дата на Община
Силистра, между Д. Д. М. с ЕГН ********** и Х. Т. М. с ЕГН **********
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се
произнася по въпроса за вината.
След прекратяването на брака ищцата ще възстанови предбрачното си
фамилно име „Х.“.
ОСЪЖДА Д. Д. М. с ЕГН ********** от С., ул. „П.“ № да заплати по
сметка на СРС окончателна държавна такса за настоящото производство в
размер на 30 лв. (тридесет лв.).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3