Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр. Габрово, 01.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурор …………….. като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 3/2023
година по описа на Административен съд - Габрово и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона
за социално подпомагане /ЗСП/.
Производството е образувано по жалба на В.М.Н. *** против Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-С/3624 от 05.12.2022 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и необоснован поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания при произнасяне по искането за отпускане на парична помощ.
Жалбоподателят В.М.Н. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата и искането по същество, както и развива доводи по същество /л. 56-57/.
Ответната страна - Директор на
Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирано по делото писмено
становище се заявява позиция за неоснователност на оспорването и се развиват
доводи в тази насока /л. 61/.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗСП, указан от по-горестоящия административен орган в лицето на Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Габрово в Решение № 07-РД04-1639 от 29.12.2022 година, с което жалбата на В.Н. срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-С/3624 от 05.12.2022 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево е отхвърлена. Решението е връчено лично на жалбоподателя на 05.01.2023 година /л. 44/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 09.01.2023 година /л. 39-40/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От материалите по приложената административна преписка е видно, че със заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ЕВ-С/3624 от 24.11.2022 година /л. 50-51/ жалбоподателят Н. е направил искане пред Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево за отпускане на еднократна помощ, като е посочил, че от 6 /шест/ месеца е без доходи; опитал работа, но колабирал 3 пъти; безработен е; преминал изследвания в болница и подготвя документи за ТЕЛК; не може да работи тежка физическа работа; регистриран е в Бюро по труда.
По този повод и в кръга на правомощията по чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ е извършена социална анкета и изготвен социален доклад /л. 52 гръб – л. 53/ от социален работник, който при анкетирането констатирал, че жалбоподателят е разведен, в трудоспособна възраст; регистриран е в БТ, без право на обезщетение; няма съжителстващи лица; не са установени лица, задължени по закон да осигуряват издръжка; Н. е с влошено здравословно състояние и подготвя документи за освидетелстване от ТЕЛК; жалбоподателят няма доходи; обитава жилище от 3 стаи, което притежава в съсобственост с брат си; притежава 6.5 дка земеделска земя, която не се обработва и не е източник на доходи. Н. живял 37 години извън страната, като не поддържал контакти с близките си; работил основно като строител, без трудови договори, няма спестявания. През м. юни 2021 година жалбоподателят се върнал от Русия; няколко пъти започвал работа, но за кратко, като твърди, че здравословното му състояние не позволявало да работи физически труд; към момента на извършване на анкетата не разполага със средства за задоволяване на основни жизнени потребности, няма осигурени дърва за отопление през зимата; Н. не поддържал контакт с двете си дъщери, които живеели в София; разчитал на подкрепа само от брат си; уведомен е за услугата „Топъл обяд“. Според социалния работник не е констатирана инцидентно възникнала здравна, комунално-битова или друга жизненоважна потребност съгласно изискването на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за отпускане на еднократна помощ.
Въз основа мотивите от социалния доклад Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево е издал Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-С/3624 от 05.12.2022 година, с която е отказал отпускане на еднократна помощ на жалбоподателя В.Н. /л. 49 гръб/.
Заповедта е оспорена по административен ред по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗСП пред Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – гр. Габрово /жалба на л. 54 от делото/, който с Решение № 07-РД04-1639 от 29.12.2022 година потвърдил оспорената заповед /л. 46-47/.
При така установените факти, съдът намира оспорването за неоснователно поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България прогласява като основно право на гражданите правото на обществено осигуряване и социално подпомагане, без да указва реда, начина, принципите и системата за неговото осъществяване и практическо прилагане. Правната материя, свързана с правото на социално подпомагане, е намерила своята подробна законодателна уредба в ЗСП и подзаконовите актове по прилагането му. Целта на ЗСП е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности.
Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Материалноправните предпоставки за отпускане на социални помощи, вкл. и еднократната помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, се установяват в хода на социална анкета, която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация /§ 1, т. 11 от ДР на ЗСП/.
Анализът на събраните по делото налага извод, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за подпомагане на жалбоподателя Н., тъй като не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ. Както бе посочено по-горе, в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за инцидентно възникнали жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на нормата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на заявителя, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е само правна възможност, а не безусловно законово право, за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства, каквито обстоятелства, към момента на извършване на преценката от административния орган, не са били налице. В процесния случай искането за отпускане на еднократна парична помощ се основава на трайна липса на доходи за задоволяване на постоянни потребности на заявителя, каквито са нуждите от храна, консумативи /ток, вода, телефон и др./, лекарства и други. Необходимостта от задоволяването на такива ежедневни и/или ежемесечни нужди се свързва с постоянни и обичайни потребности, а съгласно трайната практика на Върховен административен съд, по отношение на разходи за такива потребности процедурата по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП не е приложима, като в случай че лицето има необходимост от средства за покриване на тези свои разходи, то би могло да претендира социална помощ при условията на чл. 9 от ППЗСП, а относно разходите за отопление е предвидено отпускането на целева помощ по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /изд. от министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 49 от 27.05.2008 година/ във връзка с чл. 12, ал. 4 от ЗСП. Представените от заявителя в хода на производството медицински документи /епикризи и медицинско направление за ТЕЛК установяват влошено от години здравословно състояние, а не инцидентно възникнал медицински проблем. Здравословното състояние на жалбоподателя изисква извършването на медицинска експертиза на трайно намалената работоспособност по реда на Наредбата за медицинската експертиза, каквито действия жалбоподателят е предприел.
С оглед пълнота и изчерпателност на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП въвежда един от основните принципи, съгласно който на социално подпомагане подлежат гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗСП, социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от задължените по закон да ги издържат лица. В процесния случай по преписката са налични данни, че жалбоподателят има деца, които са задължени по закон да го издържат – чл. 140 от Семейния кодекс. Недоказването на предпоставките на чл. 11, ал. 2 от ЗСП е самостоятелно и достатъчно основание за отказване на исканата социална помощ.
По изложените съображения съдът намира, че Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-С/3624 от 05.12.2022 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево, потвърдена с Решение № 07-РД04-1639 от 29.12.2022 година на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – гр. Габрово, е издадена от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.Н. *** против Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-С/3624 от 05.12.2022 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево, потвърдена с Решение № 07-РД04-1639 от 29.12.2022 година на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – гр. Габрово.
Решението е окончателно на основание чл. 13, ал. 6, изр. последно от Закона за социално подпомагане.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: