№ 3327
гр. Варна, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502240 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано е по частна жалба,
подадена от „Сила - Х" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Пенчо Славейков“ № 38, ет. 4, ап. 53, представлявано от Мадлена Пенева, чрез
адв. Й.А., срещу определение № 4136/10.08.2021 г. на Районен съд - гр. Варна, постановено
по ГД 20213110108198 по описа на ВРС, с което е уважено възражението на ответника за
местна неподсъдност на делото.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че между страните по делото е сключен договор за застраховка „Каско“, поради което ищеца
е ползвател на застрахователни услуги. Излага, че е предявен иск на „ползвател на
застрахователни услуги“ по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, поради което се ползва от
специалната местна подсъдност на чл. 113 от ГПК, която дерогира общата подсъдност по чл.
108, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Твърди, че изводите на съда противоречат на целта на
изменението на чл. 113 от ГПК, тъй като по този начин не улеснява потребителя в защитата
му пред съд, а и се увеличава и натовареността на съдилищата. Моли за отмяна на
обжалваното определение, като претендира и направени във връзка с настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата изразява становище за
неоснователност на същата. Поддържа липса на основание за приложимост на чл. 113 от
ГПК, като излага, че макар и ползвател на застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал. 2
от КЗ, ищецът е юридическо лице – търговец, поради което няма качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1, от ДР на ЗЗП. Излага, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК дефинира
изборна местна подсъдност, като изключение от общото правило на чл. 105 от ГПК, поради
което не следва и да се тълкува разширително. Сочи като приложими разпоредбите на чл.
105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК, като общата подсъдност съответства и с договорената
между страните в т. 95, изр. 3 от ОУ към процесния застрахователен договор. Моли за
потвърждаване на съдебния акт.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
1
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен частичен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ от „Сила - Х" ЕООД срещу ЗАД „Армеец" за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100 лв., представляваща част от общо
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 9 408,20 лв. по застраховка „Каско"
при ответното дружество.
Ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ", гр. София, е направил своевременно, с отговора на
исковата молба, възражение за местна неподсъдност на спора, като твърди, че дружеството е
със седалище гр. София и релевира довод, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК се прилага
само по искове на и срещу потребител, а ищецът като юридическо лице няма такова
качество. Освен това се позовава и на уговорената между страните договорна местна
подсъдност в т. 95, изр. 3 от ОУ към процесния застрахователен договор.
ВРС е уважил възражението за неподсъдност с мотиви, че по отношение на ищеца са
неприложими нормите на чл. 115, ал. 2 и чл. 113 от ГПК.
Повдигнатият правен спор между страните относно местната подсъдност при искове
с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ е разрешен и в най – новата практика на ВКС с
Определение № 69 от 29.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, II т.о. , и
Определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870 / 2019 г. на ВКС, I т.о.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК съдът намира, че нормата е
приложима по отношение на искове, при които правопораждащ факт е непозволено
увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. Когато се
претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от
страна по него - по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено
увреждане, независимо, че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като
ПТП, застрахованото лице не може да се ползва от изборната подсъдност по чл. 115, ал. 2 от
ГПК.
Съгласно разрешението, дадено с ТР № 1/2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на
ВКС, нормата на чл. 113 от ГПК е приложима по отношение на прекия иск по чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.). Разширяването на кръга на потребителите на застрахователни услуги спрямо
този по ЗЗП в случаите на пряк иск по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е обосновано с функциите
на застраховката "Гражданска отговорност" и създадената с прякото право засилена защита
на интереса на увредения от деликт. Направено е разграничение с положението на
застраховано по застраховка "Каско" физическо лице, което като страна по договор за
услуга се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и на това основание се
ползва от уредената в чл. 113 ГПК особена местна подсъдност.
По искове срещу застраховател по застраховка „Каско“ с правно основание чл. 405 от
КЗ (нов) специалната подсъдност може да бъде единствено тази по чл. 113 от ГПК, за
приложението на която е необходимо ищецът да има качеството „потребител“. Доколкото в
2
новия КЗ не е предвидена фигурата на „потребител на застрахователни услуги“, меродавна
дефиниция е тази по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, която изключва юридическите лица
– търговци.
С Определение № 69 от 29.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1049/2020 г., II т. о., ТК
ВКС приема, че законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете,
образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна
в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Безспорно, с разпоредбата на чл. 113 от ГПК се цели допълнителна защита на
потребителите, чрез правото на избор на местна подсъдност по техния постоянен или
настоящ адрес, при упражняването на което право се дерогира общата подсъдност по чл.
108, ал. 1 от ГПК, като се цели улесняване на процесуалната защита на по-слабата страна в
правоотношението, от което се извежда материалното право, предмет на делото, но в
настоящият случай специалната местна подсъдност за потребители е неприложима.
Съдът намира, че доколкото не са налице предпоставките за приложимост на
разпоредбите на чл. 115 и чл. 113 от ГПК, приложение следва да намерят разпоредбите
на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, които уреждат т.нар. обща местна подсъдност,
съобразно която искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или
седалището на ответника. За тази обща местна подсъдност съдът не следи служебно, а я
съобразява при депозирано от ответника възражение в срока за отговор на исковата молба.
От данните по делото се установява, че регистрираното седалище на ответното
застрахователно дружество е в гр. София.
Посочената обща подсъдност съвпада и с претендираната от ответника договорена
местна подсъдност, определена в т. 95, изр. трето в Общи условия към процесния
застрахователен договор, съгласно която, когато застрахованият е търговец (какъвто е
настоящият случай), исковете се предявяват по седалището на застрахователя – ответник по
настоящия договор. Налага се извод за правилност на обжалваното определение, което
следва да се потвърди. Въззиваемият не е претендирал разноски, поради което такива не се
определят от съда.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4136/10.08.2021 г. на Районен съд - гр. Варна,
постановено по ГД 20213110108198 по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3