Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 27.07.2020
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На първи юли две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова- Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1067 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл.
134 от ЗЗД.
Ищците
- Г.П.И., Г.И.И. и Р.И.И. твърдят, че били
наследници на И.Р.И. с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 20.05.2019г.
в болница в гр. П. Към деня на смъртта наследодателят бил страна по договор за
предоставяне на потребителски кредит, без обезпечение от 11.10.2018г., сключен
между него и О.б.б. АД, ЕИК *******, по силата на
който, банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 10000
(десет хиляди) лева, който кредит се отпускал за покриване на потребителски
нужди. Кредитът бил усвоен по сметката на кредитополучателя IBAN ***, еднократно на 11.10.2018г. Съгласно клаузите на раздел VI от
договора „Застраховки“, при сключването му банката е предложила на
кредитополучателя и същият се е съгласил да сключи за своя сметка застраховка
„Живот“ в Д. ЕАД - застрахователна компания, партньор на *** АД, като е
подписал застрахователен сертификат № *******към групова рискова застраховка
„Живот“, като съгласно чл. 8 от договора ежемесечно заплащал дължима
застрахователна премия в размер на 12.20 лева, платима едновременно с дължимите
месечни вноски по кредита по сметката обслужваща кредита, като банката
превеждала застрахователната премия от тази сметка по сметката на
застрахователя. При плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение,
съгласно чл. 22, ал. 5 от договора, всички плащания се превеждали директно на
банката и се използвали за погасяване на задълженията на кредитополучателя.
Когато застрахователните обезщетения и суми, получени от застрахователя
надвишавали вземанията на банката, разликата след пълното погасяване на кредита
се превеждала по сметката на кредитополучателя. Твърдят, че до датата на смъртта,
кредитополучателят бил изцяло изправна страна по договора като заплащал в срок
дължимите месечни вноски по кредита и застрахователни премии. Въпреки, че
подписал цитирания в договора сертификат № *******в деня на сключване на
договора, такъв не му е предоставен от банката. Такъв му бил предоставен по
предходен кредит, който бил рефинансиран с договор за потребителски кредит от
11.10.2018г.
Съгласно преддоговорната информация за
групови рискови застраховки „Живот“ на получатели на кредити на *** АД и
условия на групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на потребителски
кредити, застраховащ е О.б.б. АД, а ползващи лица са
застрахованото лице - получател на потребителски кредит и подписал
застрахователен сертификат или законните му наследници. При настъпване на
застрахователно събитие, дължимата застрахователна сума или част от нея се
изплаща на застраховащия, с цел погасяване на задълженията на застрахования,
произтичащи от договора за кредит. Когато размерът на застрахователната сума
или част от нея надвишава задълженията към застраховащия, то остатъкът се
изплащал на застрахованото лице или неговите законни наследници.
Към датата на смъртта остатъкът от предоставения на наследодателя И.Р.И.
кредит в размер на 10000.00 лева бил 3100.00 (три хиляди и сто) лева. За
плащане на оставащата сума по кредита предявили застрахователна претенция до Д.
ЕАД претенция за изплащане на застрахователна сума в размер на оставащата част
от задълженията на И.Р.И. към *** АД.
На 20.06.2019г. с писмо с Изх. № *******, Директор „У.Щ.М.Ж.“ ги
уведомил, че И.Р.И. бил застрахован по застрахователен сертификат № *******към
групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на потребителски кредити
„Златна възраст“, като в застрахователния сертификат били посочени рисковете,
за които застрахователят носи отговорност, а именно: смърт или инвалидност над
75% от злополука. Съгласно представените медицински документи (формуляр № 2А -
заключение на лекуващия и/или личния лекар, Епикриза
ИЗ N9 *****/1178 се касае за смърт от заболяване (остър миокарден инфаркт) и няма данни за застрахователно събитие
злополука. С оглед на това нямало основание за изплащане на суми по
представените документи.
Считат, че това становище на Д. ЕАД не намира основание в
сключения договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
11.10.2018г. и клаузите на същият, в това число и раздел VI - застраховки, по
силата на които застраховащият е предложил на кредитополучателя за сключи
застраховка „Живот“ за покрити застрахователни рискове: смърт от злополука
и/или заболяване. В случая ирелевантно е
обстоятелството, че за застраховани лица, получатели на кредит „Златна възраст“
се покрива само рискът „смърт и/или инвалидност от злополука над 75%“, тъй като
наследодателят им не бил страна по такъв кредит.
Кредит „Златна възраст“ бил специфичен кредитен продукт, който ***
АД предлага на свои контрагенти, при определени условия и параметри. Съгласно
обявените в сайта на *** АД продуктови параметри, предоставената сума по
кредита се усвоява след учредяване на договорените обезпечения и заплащане на
дължимите такси и комисионни. Лихвеният процент на Потребителски кредит „Златна
възраст“ на годишна база е 6.8% променлив лихвен процент, годишният процент на
разходите е 10.73%, такса за кредитна оценка - 60.00 лева. Заплаща се месечна
такса за обслужване на сметка „Привилегия“ и месечна премия по застраховка
„Живот“ в размер на 0.122% върху остатъка по кредита към датата на сключване на
застрахователния сертификат.
Параметрите на договора за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 11.10.2018г. значително се отклонявали от посочените тези за
потребителски кредит „Златна възраст“ - лихвеният процент на годишна база бил
променлив и се формирал от РЛП 0.200% + договорна надбавка 8.100%. Годишният
процент на разходите, определен съгласно Закона за потребителския кредит бил в
размер на 9.96%. Таксата за кредитна оценка била 150.00 лева. Единствено същата
била месечната премия по застраховка „Живот“ - 0.122% от размера на кредита,
при подписване на застрахователния сертификат. Твърдят, че никъде в сключения
договор и приложенията към него предоставения кредит не бил определен като
потребителски кредит „Златна възраст“, кредитополучателят не е заявявал и не е
договарял такъв кредитен продукт.
МОЛЯТ
съда, след като установят, че към 20.05.2019г. наследодателят им И.Р.И., като
страна по договора за потребителски кредит без обезпечение от 11.10.2018г.,
сключен между него и *** АД, като кредитор е имал остатък по кредита в размер
на 3100.00 (три хиляди и сто) лева, че е налице валидна застраховка „Живот“, по
силата на която ***- Животозастраховане
ЕАД дължи плащане е полза на *** АД сумата от 3100.00 (три хиляди и сто) лева,
представляваща остатък по потребителски кредит, че ***-Животозастраховане
без основание е отказало да плати на *** АД остатъка по кредита, да постанови
решение, с което да осъди ***-Животозастраховане да
заплати на *** АД сумата от 3100 (три хиляди и сто) лева, представляващи
остатък от предоставен кредит на И.Р.И., ЕГН ********** в размер на 10000
(десет хиляди) лева.
Конституирания по делото
съищец – „О.Б.Б.“ АД ***, ни взима становище по предявения иск и не
ангажира доказателства.
Ответникът - Д. ЕАД *** счита
исковете за допустими, но по същество неоснователни и недоказани, поради което
ги оспорва изцяло, по основание и по размер. Не спорят, че застрахователя и И.И. били в договорни отношения. Не спорят и че цитирания
сертификат е издаден по повод на предоставен от *** потребителски кредит от
11.10.2018г. Правят следните уточнения:
През
декември 2017г. „С.“ ЕАД купил „***“ АД, в следствие на което двете банки се
слели. Като наименованието на преобразуваното дружество останало „О.б.б.“ ЕАД, като същото става и универсален правоприемник на „С.“
ЕАД. Продуктите на „С.“ ЕАД, включително процесния
претърпели известни промени в наименованията по причини. Това била причина и за
разликата в наименованията на потребителските кредити. „Златна възраст“ било
търговското, продажбено наименование на потребителските кредити на С..
Впоследствие, това наименование отпаднало за потребителските кредити от
процесния вид. По същество, независимо от продажбеното наименование, ставало
дума за един и същи вид кредити, съответно застраховки „Живот“. В условията на
груповата рисков застраховка, както и в застрахователния договор 55, се
използвал „Златна възраст“, а в договора за потребителски кредит на г-н И. не
се посочвало изрично наименованието, но процесния сертификат бил издаден
съгласно групова застрахователна полица 55. Воден от груповия застрахователен
договор, впоследствие в отказа на застрахователя присъствало наименованието
„Златна възраст“. Касаело се за един и същи вид потребителски кредит, съответно
за застрахователен сертификат към групов застрахователен договор **/25.08.2017г.
Не
спорят, че на 04.06.2019г., чрез *** - клон К., към застрахователя била
подадена претенция за изплащана на суми по застраховката, като същият бил
уведомен за събитие със застрахования И.И. с летален
изход от 20.05.2019г. Това, което оспорват е основанието и размера на
подадената претенция.
След
разглеждане на представените с подадената претенция документи, в едно с
груповия застрахователен договор, условията по него и приложимите Общи условия
на застраховки „Живот“, застрахователят установил, че събитието с наследодателя
на ищците не е покрито по смисъла на застрахователния договор риск. Както е
посочено и в писмото за отказ от 20.06.2019г. - покрит по застраховката риск е
смърт или инвалидност над 75% от злополука. Видно от представените от ищците
документи, смъртта на застрахования е причинена от заболяване - остър миокарден инфаркт. Оспорва твърдението в исковата молба, че
в раздел VI от договора за потребителски креди били посочени рискове по
застраховката, включващи и заболяване. В договора за кредит, Раздел
„Застраховки“ изрично било записано, че покритията по застраховката „Живот“ се
определят в застрахователния сертификат.
Оспорва
и твърдението, че договора за кредит, отпуснат на наследодателя на ищците не е
„Златна възраст“, както било посочено в отказ на застрахователя от 20.06.019.
Както обяснили, „Златна възраст“ било маркетингово наименование на процесния
вид кредити. Г-н И., като кредитополучател и застрахован по застраховка „Живот“
за получателите на потребителски кредити е приел и подписал условия на
груповата застраховка.
Направеното
сравнени в исковата молба не било обективно и го оспорва, тъй като различните
лихвени проценти, договорни надбавки и др. за един и същи вид кредит биха могли
да бъдат различни в зависимост от кредитното досие и профил, доход на
кредитополучателя. Наследодателят на ищците имал повече от един потребителски
кредити, обезпечени с повече от един застрахователни сертификати. В сравнението
в исковата молба бил използван калкулационен пример
от сайта на банката, за да се твърдят принципни разлики между кредитите,
предлагани от същата. За доказателство на твърдението, представят съвсем
обикновена справка от сайта на банката за условията на кредит „Златна възраст“,
които се припокриват с тези по процесния - максимална отпусната сума до 10 000
лева, еднократно усвояване, задължителна застраховка „Живот“. Всъщност,
застраховката „Живот“ е задължителна само за кредити „Златна възраст“,
независимо от застрахователя, който осигурява покритието, банката я изисква за
обезпечение на кредита. Отново, видно само от обикновена справка от сайта на
банката (приложен) - потребителските кредити, които не са „Златна възраст“,
нямат като задължително условие сключването на застраховката „Живот“, а
максимално допустимата възраст на кредитополучателите е 65г. Имало и други
основни разлики. Г-н И. е бил на 64г. при отпускане на кредита. В този смисъл,
предвид твърдението, че процесният кредит е потребителски „Златна възраст“,
съгласно условията на групова рискова застраховка „Живот“, които били приети и
подписани от наследодателя на ищците, покритията за „Златна възраст“ били смърт
или инвалидност над 75% от злополука. Покритията били изрично посочени на стр.
4. Подписът на г-н И. също присъствал на страницата.
Твърди,
че застраховател правомерно и законосъобразно е постановил мотивиран отказ по
подадената претенция. Счита, че отговорността му не може да бъде ангажирана,
предвид това, че не е реализиран покрит по застраховката риск. Следователно
нямало основание за изплащане на суми нито към ищците, нито към ***, като
кредитор по потребителски кредит на наследодателя на ищците. Поради горното
счита, че исковете са неоснователни и недоказани, като моли съда да ги отхвърли
изцяло.
Съдът, след преценка на приетите
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното Удостоверение за наследници № ***/23.05.2019г.
на Община К., ищците по делото - Г.П.И.,
Г.И.И. и Р.И.И. са
наследници по закон на И.Р.И. с ЕГН **********,
починал на 20.05.2019г.
Установява се от представения Договор за предоставяне на
потребителски кредит, без обезпечение от 11.10.2018г., сключен между О.б.б. АД, *** от една страна, в качествата му на кредитор и И.Р.И.,
от друга страна, в качеството му на кредитополучател, че банката е предоставила
на наследодателя на ищците - И.Р.И.
кредит в размер на 10 000 лева. Кредитът е усвоен по сметката на
кредитополучателя IBAN ***, еднократно на 11.10.2018г.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора за кредит, същият се издължавал
на 70 месечни анюететни вноски, всяка в размер на
180.66 лева, считано от 10.11.2018г. на 10-то число на месеца.
Съгласно ал. 22, ал. 1 от договора, банката предлага на
кредитополучателя да сключи застраховка „Живот“ за своя сметка и в полза на
банката в застрахователни компании, партньори на *** АД. Съгласно ал. 5 на
същия текст, кредитополучателят се съгласява всички застрахователни суми,
заплащани от застрахователя, да се привеждат директно на банката и да се
ползват за погасяване на задълженията на кредитополучателя по договора за
кредит. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от договора,
кредитополучателят се е съгласил да заплащал дължима застрахователна премия в
размер на 12.20 лева, платима едновременно с дължимите месечни вноски по
кредита, като общия размер на погасителната вноска и месечната застрахователна
премия възлиза на 192.86 лева.
В съответствие с поетите ангажименти, И.Р.И. е сключил застраховка
„Живот“ в Д. ЕАД - застрахователна компания, партньор на *** АД, видно от предсатвените по делото Условия на групова рискова
застраховка „Живот“ за получатели на потребителски кредити и Преддоговорна информация за Групови рискови застраховки
„Живот“ на получатели на кредити от „О.б.б.“ ЕАД.
Съгласно посочените документи, Застраховател
е „*** - Животозастраховане” ЕАД, сключващо
Застрахователен договор. Застрахован е физическо лице, получател на
потребителски кредит от *** АД и подписало застрахователен сертификат. Застраховащ
е „***“ АД. Застрахователят покрива рискове, свързани с живота, здравето и
телесната цялост на получателя на потребителски кредит, подписали застрахователен
сертификат. Покрити рискове са - Смърт от злополука и/или заболяване; инвалидност
от злополука и/или заболяване над 75%; Временна неработоспособност вследствие
на злополука или заболяване, като тези рискове не покриват кредити „Златна
възраст“.
Съгласно представената по делото Епикриза
на И.Р.И., издадена от УМБАЛ „П.“ ООД – П., същият е починал на 20.05.2019г.,
като окончателната му диагноза е МКБ I21,4 ИБС. Стволова стеноза. Триклонова коронарна
болест. Кардиогенен шок.
Видно от представеното Писмо изх. № ******* от 20.06.2019г. на
Директор „У.Щ.М.Ж.“ при *** – животозастраховане ЕАД,
изпратена до Г.П.И.
се заявява, че И.Р.И. бил застрахован по
застрахователен сертификат № *******към групова рискова застраховка „Живот“ за
получатели на потребителски кредити „Златна възраст“, като в застрахователния
сертификат били посочени рисковете, за които застрахователят носи отговорност,
а именно: смърт или инвалидност над 75% от злополука. Съгласно представените
медицински документи (формуляр № 2А - заключение на лекуващия и/или личния
лекар, Епикриза ИЗ N9 *****/1178 се касае за смърт от заболяване (остър миокарден инфаркт) и няма данни за застрахователно събитие
злополука. С оглед на това нямало основание за изплащане на суми по
представените документи.
Съдът
констатира, че от предоставения Договор за
предоставяне на потребителски кредит, без обезпечение от 11.10.2018г.,
не се установява същият да представлява „Златна възраст“.
По
реда на чл. 192 от ГПК е изискано от „***“ АД, а по реда на чл. 190 от ГПК е
изискано от ответника *** – животозастраховане
ЕАД - да представят сертификат № ********, доколкото такъв не е предоставен на
кредитополучателя или на неговите наследници, но такъв не е открит в
документооборота на дружествата и не е представен по делото.
По
делото е безспорно, че към датата на смъртта,
остатъкът от предоставения на наследодателя на ищците кредит възлиза на 3100.00
лева.
По делото е безспорно, че през
декември 2017г. „С.“ ЕАД купил „***“ АД, в следствие на което двете банки се
слели. Като наименованието на преобразуваното дружество останало „О.б.б.“ ЕАД, като същото става и универсален правоприемник на „С.“
ЕАД. Други доказателства от значение по делото не са представени.
В тази връзка по делото е представено искане
до *** АД от И.Р.И. за необезпечен кредит „Златна възраст“ в размер на 10000
лева, служещ като рефинансиране на друг кредит от *** АД, както и за ремонт и
подобрения в дома, както и застрахователен сертификат № 2142248 към
Застрахователен договор за групова застраховка „Живот“ за получатели на потребителски кредити „Трета възраст“ № **/09.10.2009,
сключен между застраховател - *** – животозастраховане
ЕАД, договорител – С. ЕАД и застрахован - И.Р.И..
Други доказателства от значение по
делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл. 134 от .
С
иска по чл. 134 от ЗЗД, кредиторът упражнява имуществени права на бездействащия
си длъжник. Целта на същия е да се внесе в имуществото на последния онова, на
което има право от своя длъжник. При основателност на иска, длъжникът на
длъжника на кредитора се осъжда да заплати на последния - на длъжника на
кредитора, а не на самия кредитор, сумата на която има право. Ищецът следва да
установи, че е кредитор и правния си интерес от водене на същия. А правният
интерес е налице, когато длъжникът бездейства при събиране на свое вземане и
кредитора не може да се удовлетвори от имуществото му.
В
конкретния правен казус ищците - Г.П.И., Г.И.И. и Р.И.И. обосновават наличие на процесуална легитимация да предявят
иска за заплащане на застрахователно обезщетение на банката, конституирана като
съищец на основание чл. 26, ал.4 от ГПК и чл. 134,
ал.2 от ЗЗД, предвид качеството им на наследници на застрахования
кредитополучател и встъпили в задължението му по договора за кредит. Доколкото техният
наследодател е страна в застрахователното правоотношение – застрахован, те
могат като негови наследници да черпят права от застрахователния договор.
Между
страните е налице валиден договор за застраховка в полза на кредитор по чл. 382
от КЗ за вземания, произтичащи от сключен договор за банков кредит. При този
договор застрахователят отговаря към кредитора до размера на непогасената част
от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор,
ведно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Страните са уговорили заплащане на застрахователно обезщетение към
датата на настъпване на риска – смърт на кредитополучателя. Претенцията и
правния интерес на ищците се обосновава от обстоятелството, че те са наследници
на кредитополучателя - И.Р.И. и съответно
встъпили в задължението на наследодателя си и погасяват месечни вноски по
кредита. Банката кредитор също има право на иск срещу застрахователя, но в
конкретния случай тя бездействала. Ето защо ищците, като наследници на
застрахования кредитополучател твърдят, че се явяват кредитор на банката за
постъпилите суми по кредита след смъртта на кредитополучателя, а от друга
страна въз основа на правото им да получат пълно погасяване на задължението по
кредита. В настоящия случай установеното бездействие от страна на банката
заплашва удовлетворяването на посочените права на ищците, поради което за тях е
налице правен интерес да упражнят имуществените права на банката спрямо
застрахователя, по реда на косвения иск по чл. 134 от ЗЗД.
Установи
се по делото, че ответника, позовавайки се на това, че доколкото И.Р.И. е бил
застрахован по застрахователен сертификат № *******по потребителски кредит
„Златна възраст“, в който не е посочен рискът, за който Д. ЕАД носи отговорност, а именно – смърт или инвалидност над 75% от
злополука, писмено отказал заплащане
на застрахователно обезщетение.
Разгледан по същество, искът се
преценя като неоснователен, тъй като по делото не е установено съществуването
на правото на иск на ищците за присъждане в полза на *** АД гр.София на
уговореното в договор за застраховка между банката и ответника Д. ЕАД
обезщетение, с оглед настъпило застрахователно събитие - смърт на
застрахованото лице И.Р.И.. Особеностите на иска по чл. 134 от ЗЗД са свързани
с изрично уреденото отклонение от принципа, прогласен в чл. 26, ал.2 от ГПК, че
освен в предвидените изключения, никой не може да предявява чужди права от свое
име пред съд. Процесуалната субституция чрез застъпничество може да възникне
при упражняване на правата на длъжника от кредитора по чл. 134 от ЗЗД или чрез процесуална
суброгация. Т.нар. „actio obliqua“, или още сурогационен
иск, е предоставен в полза на лице, което има качеството на кредитор,
упражняващ имуществени материални права на длъжника - вземания, произтичащи от
сделки, непозволено увреждане или неоснователно обогатяване. Само лице, което е
кредитор на длъжника, може да упражнява правата на последния. В случая не се
установява ищците да имат това качество. В представения Договор за банков
кредит, липсва уговорено в полза на ищците (респ. на наследодателя им) спрямо
банката имуществено право, респ. задължение за кредитодателят,
чието удовлетворяване да е застрашено от бездействието на банката да предяви
претенцията си за обезщетение към застрахователя при настъпило застрахователно
събитие- смърт на застрахованото лице.
Съгласно
разпоредбата на чл. 382 от КЗ, при застраховка, сключена в полза на кредитор, и
при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят отговаря пред
кредитора до размера на непогасената част от задължението, за обезпечение на
което е сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Когато обезщетението или
застрахователната сума, дължими съгласно условията на договора, надхвърлят размера
по изречение първо, те се заплащат на длъжника, на неговите наследници или на
ползващите се лица. От тази разпоредба обаче за банката не възниква задължение
да приспадне застрахователното обезщетение, което би получила. Нормата урежда
правото на банката в случая, като лице, чиито материален интерес е обезпечен
със сключената застраховка по отношение на застрахованото лице - кредитополучател
по договора за банков кредит, да търси реално изпълнение на договорното
задължение на ответника - застраховател за плащане на обезщетение при настъпило
застрахователно събитие. Визираната законова разпоредба не урежда задължение, и
то към самия ищец.
В
договора за банков кредит липсва уговорка относно сключването на договор за
застраховка от страна на банката с трето лице-застраховател, чийто предмет е
живота или което и да е неимуществено право на застрахованото лице. От
твърденията на страните по делото и от събраните доказателства, се установява,
че по съгласие на наследодателя на ищците е бил сключен за негова сметка
Договор за застраховка с ответника, като вид обезпечение на материалния интерес
на банката, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, с оглед
настъпила смърт или трайно увреждане на здравето. Съгласно договора и Общите
условия за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на *** АД, при настъпване
на застрахователно събитие със застрахованото лице, ползващо се лице по
застраховката е банката, като при трайна намалена или загубена работоспособност
над 75% - застрахователят дължи обезщетение- месечни погасителни вноски по
кредита или остатъчната стойност на баланса по кредита, а при смърт-
застрахователят дължи обезщетение в размер на остатъка по кредита. Липсва обаче
задължение за банката, по смисъла на уговореното в договора за кредит, да търси
плащане на дължимото застрахователно обезщетение, или задължение да търси
удовлетворение, с оглед предоставените обезпечение в определена от самите
страни поредност, включваща на първо място
застрахователното обезщетение. Възникналото право на удовлетворение не е
обвързано със задължение за упражняването на това право.
Предвид изложеното, съдът
намира, че след като ищците не се явяват кредитор за имуществено вземане по
отношение на банката, за тях не може да възникне правото по чл. 134, ал.1 от ЗЗД. Фактическият състав на хипотезата включва задължителното условие за ищеца
да е кредитор, поради което липсата му лишава ищеца от възможността да
упражнява правата на банката спрямо ответника. Предявените искове се явяват
неоснователни само на посоченото основание, поради което е безпредметно да се
анализират останалите релевантни за спора въпроси. Ето за, съдът счита, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Разноски
не се претендират от ответника, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от Г.П.И.
с ЕГН **********, Г.И.И. с ЕГН ********** и Р.И.И. с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 134 от , против „Д.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Коста Христов Чолаков,
заедно с друг изп. директор, да бъде осъден
ответникът да заплати на конституирания съищец „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 3100.00 (три хиляди и сто)
лева - главница, представляващи задължение по застраховка „Живот“, сключена между
„Д.“ ЕАД и наследодателят на ищците - И.Р.И. с ЕГН **********, в полза на кредитора „О.Б.Б.“ АД ***, за
изплащане на неизплатената част от Договор за
предоставяне на потребителски кредит, без обезпечение от 11.10.2018г. сключен
между кредитора „О.Б.Б.“ АД
*** и кредитополучателя И.Р.И. с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.