Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № ...от 14.01.2011г. по гр.д. № ..../2010г. по описа на Великотърновски районен съд, е осъдена О. В.Т. по предявения иск при участието като трети лица-помагачи на страната на Община В.Т. на „А.-В.Т.” ЕООД-В.Т. и „П.-2001” ООД-В.Т., да заплати на П. Г. П. от гр.В.Т. сумата 13175,60 лв., от която 3175,60 лв. представляват обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за лечението му и 10000лв. представляват неимуществени вреди за причинените му болки и страдания в резултат на счупване на лявата голямопищялна кост на левия подколенник в областта на колянната става, които вреди са причинени няа 13.05.2010г. около 17 ч. в гр.ВМ.Т. на ул.”Т.” пред № 4 при падане от мотопед, сумата 320,63 лв.-обезщетение в размер на законната лихва за забава върху собра на двете обезщетения 13175,60 лв., считано от датата на увреждането-13.05.2010г. до датата на завеждане на иска-13.08.2010г. и със законната лихва върху сбора на двете обезщетения 13175,60 лв. от датата на завеждане на иска-13.08.2010г. до окончателното изплащане, както и 1370 лв. разноски по делото. Против това решение е постъпила въззивна жалба от О. В.Т., чрез пълномощника Д.В. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение по изложени за това подробни съображения. Счита, че ищецът не е доказал наличието на всички кумулативно предвидени условия за осъществяване състава на чл.49 от ЗЗД. Счита, че не е доказано кой е прекият причинител на непозволеното увреждане. Счита, че не са налице доказателства за причинителя на сочената неравност на пътното платно. Заема становище и че не установено наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното събитие и настъпилите вреди. Счита определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди за прекомерно завишен и несъответстващ на съдебната практика, като не е съобразен и периодът на възстановяване на ищеца, фактът, че същият е имал възможност да работи скоро след инцидента, както и възможността за пълно възстановяване с оглед неговата възраст.Счита, че неправилно е присъдено и обезщетението за имуществени вреди, доколкото тази сума включва и разходи за придружител и медицинска сестра. Моли въззивният съд да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да отхвърли претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба. В съдебно заседание пълномощникът на същия адв.Симеонов оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на ВТРС като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са обективно съединени искове по чл.49 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в посочения размер. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Възражението, че ищецът не е доказал обстоятелствата, свързани с реализирането на твърдяния инцидент, както и наличието на всички кумулативно предвидени условия за осъществяване състава на чл.49 от ЗЗД е неоснователно. Безспорно се установява от приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.05.2010г., съставен от пол.Е.Епитропов, дежурен ПТП при ОД на МВР, показания на св.Епитропов, св.Колев, обяснения на ищеца по реда на чл.176 от ГПК, кореспондиращи със свидетелските показания, че на посочената дата при управление на собствения си мотопед марка „Джилера” модел „Рунер” с ДК№ ВТ ... В, по ул.”Т.” в гр.В.Т., след попадане на мотопеда в неравност на пътното платно пред № 4 на посочената улица, и непосредствено след това-на канализационна шахта, издигната около 15-20 см. над нивото на пътя, е последвало падане , при което ответникът по жалба е получил травма на лявата колянна става. Наличието на посочената неравност на пътното платно в описания участък и канÓлизационната шахта, издигната над нивото на платното, е констатирано от съда и при извършения оглед по реда на чл.204 ал.1 от ГПК. Налице са всички предпоставки на състава на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на жалбоподателя по този текст от закона. За да бъде основателен един иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е необходимо да са налице няколко предпоставки. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена известна работа. При тази отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или бездействия, а за такива на причинителя на вредата-в случая служители на Община В.Т., предвид на това, че посоченото пътно платно е собственост на общината. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя. За възникване отговорността по този текст от закона е необходимо възникналите вреди да са причинени от действия, съставляващи изпълнение или по повод изпълнението на възложената работа, или бездействия на лицата, на които е възложена работата.Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и настъпва при наличието на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и работникът да има вина за причинените вреди. Съгласно П № 9/1966г. на ВС на РБ вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. В случая са налице всички посочени по-горе предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл.49 от ЗЗД-безспорно са налице настъпили за оветника по жалба вреди-имуществени и неимуществени такива, които вреди са причинени в резултат на бездействие на служители на Община В.Т., на които е възложена работа-по поддържане и стопанисване на пътното платно, собственост на общината. Вината, съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, което в случая не е осъществено. Налице е причинната връзка между бездействието на служители на общината и настъпилите за ответника по жалба вреди-именно в резултат на неотстранената неравност на пътното платно и на издигнатата над нивото на пътя канализационна шахта, е настъпило ПТП, при което ответникът по жалба е паднал от мотопеда си и в резултат на това е претърпял счупване на лявата голямопищялна кост на левия подколенник в областта на колянната става. С оглед на това е несъстоятелно и оплакването, че не е установено наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното събитие и настъпилите вреди. Възражението, че не е доказано кой е прекият причинител на непозволеното увреждане и на неравността на пътното платно, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, е несъстоятелно. Ирелевантно за настоящото производство е кой конкретно от служителите на общината е допуснал посоченото бездействие. Безспорно е, че тъй като Община В.Т. е собственик на посоченото пътно платно, задължение на нейни служители е да поддържат и стопанисват платното в добро и изправно състояние. Неоснователно е и оплакването, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен и несъответстващ на съдебната практика, като не е съобразен и периодът на възстановяване на ищеца, фактът, че същият е имал възможност да работи скоро след инцидента, както и възможността за пълно възстановяване с оглед неговата възраст. Съдът е съобразил обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Видно от съдебно-медицинската експертиза е, че посоченото счупване е довело до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник, като срокът за лечение и възстановяване е в границата на 8-10 месеца, от които-4 месеца имобилизация и ненатоварване на ляв долен крайник, а останалият срок-за раздвижване и рехабилитация на същия. Вещото лице в съдеßно заседание е посочило, че никога не може да се каже кога ще се премахнат имплантите в крайника на ответника по жалба-те могат да стоят и години. Експертът е посочил, че премахването им зависи от степента на консолидация на счупването, свързано е с болки и страдания. Експертът е посочил и че при такъв вид счупване болката в ставата може да пресистира в границите на няколко години или цял живот, като става дума за хронични болки-при натоварване на ставата или при влошаване на метеорологичните условия. Предвид изложеното, правилно районният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, което ще възмезди претърпяните от П. болки и страдания. Несъстоятелно е и оплакването, че неправилно е присъдено и обезщетението за имуществени вреди, като неоснователно са включени и разходите за придружител и медицинска сестра. Такива разходи ответникът по жалба е направил, видно от приложените писмени доказателства, и те са във връзка с провеждане на лечението му, наложило се в резултат на претърпяната травма. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е основателен и доказан до размера на 10000лв. и като такъв следва да се уважи в посочения размер. Основателен и доказан е и искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 320,63 лв. Тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от 14.01.2011г. по гр.д. № .../2010г. по описа на Великотърновски районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |