Р Е
Ш Е Н
И E № 19
22.02..2018 год. гр.Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд граждански състав в съдебно заседание на
29 януари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
Секретар: Мая Славилова
като разгледа
докладваното от съдия ПЕЙЧЕВА Т.д. № 122 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД със седалище и адрес на управление: гр.София,район „Витоша“ , ул.“Околовръстен път“
№ 260, ЕИК **** е предявил иск с правно основание чл. 430 ал.1 от ТЗ, чл. 86
ал.1 от ЗЗД срещу ответниците: К.Ж.К., ЕГН ********** и Д.Г.К., ЕГН ********** ***
за сумата 78 820,90 лева-предявен като частичен от общия размер главница по договор за банков кредит
168 465,27 лв.;сумата 38 830,77 лева-договорни лихви за периода от
10.07.2014 год. до 16.05.2017 год.;сумата 671,07 лв. такси,сумата 637,56 лв.
обезщетение за застрахователни премии и сумата 1039,70 лева-нотариални такси.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответниците К. и Д. Киреви са
сключили договор за банков кредит с дата 07.08.2006 год.По силата на така
сключения договор банката-ищец отпуснала кредит на ответниците за покупка и
ремонт на недвижим имот,а именно сумата 130 000 лева.Съгласно чл. 1 ал.1
от Договора сумата от 92 320 лева
била предоставена за покупката на имота,представляващ Апартамент № 16
находящ се в гр.Стара Загора,а сумата 37 680 лева за ремонт на закупеното
жилище.Срокът за връщане на кредита бил уговорен на 276 месеца,съответно
договорена е възнаградителна лихва.Твърди още,че цялата сума била преведена по
банкова сметка ***,открита на 10.08.2006 год. и била усвоена от
кредитополучателите в периода от 10.08.2006 год. до 18.08.2006 год.За обезпечение на кредита,ответниците учредили договорна
ипотека,обективирана в нот.акт № 135 ,том 7 рег.№ 9921,дело № 1106/2006 год. на нотариус Денчо Недялков с рег. №
181,район на действие - района на РС-Стара Загора..Според чл. 24 ал.1 от
договора страните договорили,че банката-кредитор има право във всеки един
момент едностранно да прехвърли вземанията си,произтичащи от договора на друго
дружество или институция, в т.ч. и на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД.С договор
за цесия от 01.09.2006 год. ищецът прехвърлил своето вземане спрямо ответниците
на посоченото дружество,като впоследствие на 06.04.2009 год.отново вземането
било прехвърлено на ищеца.Ответниците били винаги своевременно уведомявани за
така направените прехвърляния на
задълженията им.В исковата молба ищецът твърди още,че между страните
били подписани допълнителни споразумения във връзка с изпълнението на договора
за кредит,като последното такова е с дата 30.05.2014 год. Към този момент били
уточнени и размерите на задълженията и същите възлизали на сумата
179 926,67 лв.На 20.10.2016 год. ищецът след като установил,че ответниците
не правят погасителни вноски и са изпаднали в забава,обявил договора за
предсрочно изискуем изцяло,като счита,че основание за това му поведение дава
уговореното в чл. 18 ал.1 от Договора.Предсрочната изискуемост ищецът обявил на
ответниците на 15.11.2016 год.чрез изпращане на нотариална покана,връчена им
чрез нотариус Росен Стоименов-Димитровград.Всичко изложено ищецът счита,че
обосновава правния му интерес от настоящия иск и претендира сумата
78 820,90 лева-главница,предявена като частичен иск ; 38 830,77 лева-
договорна лихва за периода от 10.07.2014 год. до 16.05.2017 год.671,07
лв.-такси по договора за периода от 11.07.2014 год. до 16.05.2017 год.; 637,56
лв.- застрахователни премии,както и сумата 1039,70 лева-разноски за нотариални
такси.Сумите ищецът претендира да му бъдат заплатени солидарно от двамата
ответници.
ОТВЕТНИЦИТЕ в законния
двуседмичен срок, от получаване на исковата молба и приложенията към същата, са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище, че
искът е неоснователен.Твърдят,че преди
всичко банката кредитор не е имала основание да обяви договора за предсрочно
изискуем изцяло.На следващо място намират,че с подписването на допълнителните
споразумения незаконосъобразно в главницата
е била включвана сумата,представляваща лихва,като по този начин се е
увеличавал размера на главницата и се стига до олихвяване на лихва,което намира
за недопустимо.На последно място ответниците правят възражение за наличие на неравностойни клаузи в договора за
кредит,като твърдят,че изменението на лихвата не било направено при ясни
условия и принципи и било пряко волята
на ответниците,поради което се нарушавали правилата за добросъвестност.В този
смисъл се позовават на разпоредбата на чл. 143 вр. с чл. 146 от ЗЗП и намират тези клаузи за нищожни и като такива
не пораждащи правно действие.Намират претенциите за такси,застрахователни
премии и нотариални разноски за неоснователни.
Съдът като взе предвид доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно
и взети в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че „ Юробанк България“АД
/с предишно наименование „Българска пощенска банка/ и ответниците К.Ж.К. и Д.Г.К.
е сключен Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот № НL 12607/07.08.2006 год.за сумата общо
130 000 лева.Целта на отпуснатия кредит е била закупуване и ремонт на
недвижи имот,поради което в чл. 1 от Договора страните са договорили,че сумата
от 92 320 лева се предоставя за самата покупка на имота,а разликата от
37 680 лева-за ремонт на същия.Точно е описан и самия имот,а именно
апартамент№ 16 на втори жилищен етаж в сграда,находяща се в гр.Стара
Загора,бул.“Руски“ № 67 вх.“А“ с площ от 114,06 кв.м.Договорен е още,че за
задълженията по договора
кредитополучателите отговарят солидарно.За безспорен съдът намира и
факта,че сумата е била преведена от банката кредитор на ответниците,по банкова
сметка ***,както и че цялата сума е била усвоена.Безспорно е още,че договора е
сключен за срок от 276 месеца,като крайния срок на същия изтича на 10.08.2019
год.Подписан е погасителен план.Видно от чл.6 от цитирания договор е,че
кредитополучателите са поели задължение през първата година да плащат месечни погасителни вноски в размер на
471,01 лв.,като с всяка от тях се погасява само главницата,а след този период
до края на срока на договора-месечната
вноска е договорена в размер на 994,53 лв.-за главница и лихва. Няма спор
също,че отпуснатия за закупуването на жилището кредит е бил използван за целта,за която е договорен,което
се установява от Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134/08.08.2006
год.А с нот акт № 135/08.08.2006 год. е била учредена договорна ипотека в полза
на банката кредитор за обезпечение на отпуснатия кредит.
На 28.04.2009 год.
страните са подписали Допълнително споразумение,според което е,че страните към
датата на подписването му признават размер на дълга 136 296,91 лева,която
сума включва просрочена главница,редовна главница,просрочена лихва и редовна
лихва.
На 10.05.2010 год. отново между страните е
подписано допълнително споразумение и отново е признат размера на
дълга,възлизащ на сумата 145 604,60 лв.,в т.ч. главница,редовна лихва,просрочена лихва и такси.
На 16.08.2011 год.
между страните е било подписано трето по ред допълнително споразумение, в което
отново е установен размера на дълга, а
на 30.05.2014 год. е подписано ново
допълнително споразумение,от което се
установява,че към тази дата ответниците са дължали по процесния договор
суми,както следва: редовна главница- 160 402,35 лв.;просрочена главница-
1029,23 лв.;просрочена лихва-5993,77 лв. и просрочени такси- 121 лева.
Впоследствие ищецът е
прехвърлил вземането си на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД,което дружество от
своя страна малко по-късно отново прехвърля вземането на банката –ищец, като за
тези договори ответниците са били надлежно уведомявани.В настоящето дело
страните нямат спор по този
въпрос,поради което и съдът не намира за необходимо да излага мотиви в тази
насока.
В подкрепа на иска си
ищецът представи като доказателство два броя Уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит от 07.08.2006
год.,връчени на двамата ответници, чрез нотариус Р. С.- с район на действие
района на РС-Димитровград,като видно е ,че това е станало на 15.11.2016 год.
За пълното изясняване на спора от фактическа
страна,съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза,което
заключение не бе оспорено и съдът го възприема като компетентно и
безпристрастно дадено.
От заключението на в.л. съдът установи,че договорения
размер на кредита от 130 000 лева е бил усвоен на три транша - първият на 10.08.2006
год. в размер на 92 320 лева, вторият - на 14.08.2006 год. – 22 608 лева и третия-на 18.08.2006
год.-15 072 лева,като сумите са били преведени по открита на името на
ответниците банкова сметка ***.В.л.е установило,че банката-ищец е водила
редовно счетоводство и е отразявала съответно всяко движение по договора за
кредит.Така е установено,че към 28.04.2009 год.,т.е. към датата на която е
подписано първото допълнително споразумение, е била погасена главница в размер
на 6 299,18 лева,а дължимата
действително такава е била в размер на 8673,73 лв.,т.е. налице е било
забавяне възлизащо на 2374,55 лв. неплатена в срок главница.В същата насока
в.л. е посочило и размера на погасената лихва,а именно сума от 7968,44 лв.,при
дължим такъв размер към тази дата- 19 847,67 лв.,т.е. отново е
констатирано забавяне в плащането на дължимата лихва по кредита възлизащо на
сумата 11 879,23 лв.Така размерът на общото неизплатено в срок задължение /главница
+ лихва/ се равнявало на сумата 14 233,72 лв.Ответниците разполагали със
сумата 1074,81 лв.,която била приспадната от общо закъснелите плащания,поради
което останала сумата в размер на 13 158,91 лв.На посочената дата -
28.04.2009 год. страните подписали първото допълнително споразумение,според
което с посочената сума / 13 158,91 лв./ бил увеличен размера на главницата.
От заключението е
видно още,че на 10.05.2010 год.,когато било подписано второто по ред
допълнително споразумение ответниците
през изтеклия едногодишен период не са дължали вноски по главницата, а
само лихви,като размерът на дължимата лихва възлизал на 7800 лева,но към датата
на подписването на това споразумение са били погасени само 5 532,99 лв.
редовна лихва или разликата от 2 267,01 лева е била забавена.Начислени са
били такси по обслужването на кредита,като и в това перо,ответниците са били в забава,поради неплащане на сумата 25
лева от общо дължимата 194,51 лв. поради което общо забавеното задължение се определя на сумата 2 291,01 лв.
На 16.08.2011 год. страните са подписали третото
допълнително споразумение,от което се установява,че има непогасена главница в
размер на 542,72 лв. и лихва в размер на
4445,90 лв.,както и такси в размер на 176,28 лева.Или общо непогасено
задължение - 6 064,90 лв./ с
извършеното погашение със сумата от 100 лева,налична по разплащателната сметка
на ответниците/.
С подписването на
поредното четвърто допълнително споразумение на 30.05.2014 год. страните са
установили,че общо главница и лихви,както и такси неиздължени в срок възлизат
на сумата 7 143,97 лева.,която сума е била капитализирана и отнесена към
главницата.
Като краен извод в.л.
дава заключение,че след подписването на допълнителните споразумения, в които е
отразена волята на кредитополучателите за капитализиране на неплатените в срок
главници и лихви,т.е. закъсненията да се отнесат към главницата,в крайна
сметка е капитализирана сума в размер на
49 926,67 лв.,което от своя страна е дало основание да се установи точния
размер на главницата,който възлиза на сумата 168,465,27 лв.Размерът на
договорените лихви от своя страна възлиза на 38 830,77 лв., а на дължимите
такси -671,07 лв.и за застрахователните премии- 637,07 лв.В.л. даде
заключение,че общият размер на
погасените главници е 11 461,40 лева, а на погасените лихви -
83 637,78 лв. В.л. дава заключение и по поставената от ответниците
задача,като сочи размера на
дълга-главницата и лихва към датата 01.09.2006 год. и към 06.04.2009
год./ моментите на сключване на договорите за цесия/,като съдът намира,че тези
данни по делото нямат отношение към настоящия спор и не могат да повлияят на
крайния му извод.
На следващо място
съдът намира,че следва да обсъди направените възражения относно правото на ищецът да обяви договор за
предсрочно изискуем,както и съдържат ли се неравностойни клаузи в договора за
банков кредит,респективно в подписаните допълнително споразумения - 4 на брой.По
първия от въпросите съдът намира,че обявявайки целия кредит за предсрочно изискуем
ищецът се е ползвал именно от клаузите на самия договор,като е обявил това свое
решение на ответниците-кредитополучатели.Съдът приема за доказано по несъмнен начин връчването на това
обявяване,тъй като от всички доказателства по делото се установи,че ищецът е сторил
това чрез връчването на уведомление чрез
нотариус Р.Стоименов-Димитровград,като самото връчване е станало на 15.11.2016
год.Своето право да обяви договора за предсрочно изискуем изцяло ищецът е
позовал на договореното в чл. 18 от същия.Още повече,че от всички събрани по
делото доказателства по несъмнен начин се установи,че ответниците са изпаднали
в значителна забава при погасяването на задължението си по кредита,който
извод се подкрепя и от поведението им
при подписването на допълнителните
споразумения, които по своята същност са вид признание на дълга към
съответните дати.
По делото не се
събраха данни,които да подкрепят направените от ответниците възражения досежно
съдържащи се в договора неравностойни клаузи по смисъла на ЗЗП и съответно
обявяването им за нищожни на това основание.Този довод ответниците навеждат
относно претенцията на ищеца за заплащане на лихва в размер на 38 830,77 лв. В отговора си твърдят,че
лихвите не са елемент от договора,който е бил индивидуално уговорен и тъй като
нямало ясни и обявени предварително критерии,то доколкото не отговаряли на
принципа за добросъвестност същите били неравностойни.Така направеното възражение съдът намира за неоснователно. Установи
се от подписания от страните погасителен план към момента на сключването на
договора-м.август 2006 год.,че същия е направен според условията на договора /
чл.6 /, а именно през първата година кредитополучателите да заплащат само
вноски за погасяването на главницата в размер на 471 лева. Едва през следващата година те са започнали да
погасяват освен главница и лихви, като вноската погасителната вече е възлизала на 817,62 лв. за лихва и 175,91 лв. за
главницата или общо погасителна вноска в размер на 994,53 лева,т.е.е толкова
колкото е било и по погасителния
първоначален план.С подписването на първото допълнително споразумение и
погасителен план към него,както и със следващите допълнителни споразумения,няма
данни ищецът едностранно и без знанието или съгласието на ответниците да е
променял условията на договора едностранно,за да говорим за недобросъвестност.Още
повече,че всички условия на договора са договорени индивидуално,а не при
условията на Общо договаряне,за да се твърди,че кредитополучателите не са имали
възможност да влияят върху клаузите на договора.Според съда не са налице
предпоставките на чл. 143 от ЗЗП, тъй като няма клаузи,които да са уговорени
във вреда на потребителя,каквито несъмнено са ответниците,нито такива които да
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
потребителя, т.е. не е налице съществено,радикално несъответствие в насрещните
престации на страните по договора.Напротив, както от доказателствата,така и от
заключението на в.л. се установява,че на практика ответниците са тези,които
сами са се поставили в забава и
поведението им не може да бъде определено като добросъвестно,защото
добросъвестността е изискване към всяка една от страните по двустранен договор.А
от доказателствата по делото се установи,че в дадени моменти те изобщо са престанали да плащат погасителни
вноски.Това е дало основание именно да се подпишат и няколко допълнителни
споразумения,с които на практика кредиторът им е давал възможност да започнат
редовно изпълнение на задължението си по договора.Не са налице и данни,които да
сочат не прекомерно завишен лихвен процент и по-точно този отнасящ се за
възнаградителната лихва.
Неоснователни
и непочиващи на доказателствата са и направените възражения за изтекла
погасителна давност за главницата.По-горе вече обсъдихме подписаните допълнителни
споразумения,като последното такова е от 30.05.2014 год.,в което изрично е изразена волята и на двете страни относно
размера на задълженията.Същите са посочени по вид,размер и общ
размер,което следва да се приеме,че към
посочения момент ответниците са признали своето задължение общо за сумата
160 402,55 лв. и да се твърди,че е изтекла пет годишна давност по отношение
на така установеното и признато вземане е твърде несъстоятелно.Също толкова е
неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност на месечните вноски
по кредита за периода от м. февруари до м.декември 2008 год. и за времето от
м.януари до м.март 2009 год.Преди всичко съдът не намира,че става въпрос за
периодични плащани по смисъла на закона,за да се приложи кратката тригодишна
давност и на следващо място е установено
,че договора е сключен на 07.08.2006 год. с едногодишен гратисен период, а
първото допълнително споразумение е подписано на 28.04.2009 год.
Предвид всичко изложеното по-горе съдът намира
предявения иск за основателен и доказан
изцяло,поради което ще следва да се уважи като ответниците бъдат осъдени
да заплатят на ищеца исковите суми солидарно,така както е уговорена отговорността
им в самия договор. Ще следва да се
постанови решение,с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
ищеца и сумите,представляващи договорна
лихва, такси по договора за кредит,обезщетение за застрахователни премии
и разноски под формата на нотариални такси,които суми се дължат на същото
основание,за което изложи съдът по-горе мотиви,а именно забава и
неизпълнение на договора за кредит.Или
общо следва да бъдат осъдени да заплатят сумата 120 000 лева,от която 78
82090 лева. главница /така както е предявен иска като частичен/; 38 830,77
лв. договорна лихва; 671,07 лв.такси по договора; 637,56 лв. застрахователни
премии и 1039 ,70 лева-нотариални такси,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на предявяването на иска- 18.09.2017 год. до
окончателното й изплащане.С оглед изхода на делото ще следва също така да заплатят
на ищеца и направените по делото разноски в размер на 9966 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.Ж.К., ЕГН ********** и Д.Г.К., ЕГН **********
*** да заплатят СОЛИДАРНО на „Юробанк България“ АД /предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД/ , ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260 сумата ОБЩО 120 000 лева /сто
и двадесет хиляди /, от които 78
820,90 лева-главница /частичен иск /; 38 830,77 лева-договорна
лихва за периода от 10.07.2014 год. до 16.05.2017 год.; 671,07 лв. такси
по договора за периода от 10.07.2014
год. до 16.05.2017 год.; 637,56 лв.
обезщетение за заплатени застрахователни премии и 1039,70 лева-нотариални
такси, които задължения произтичат от неизпълнение на Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот НL 12607 от 07.08.2006 год. и допълнителни анекси към същия,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 18.09.2017 год. до окончателното й
изплащане,както и направените деловодни разноски за настоящата инстанция в
размер на 9966 лева,от които 4800 лева ДТ; 4716 лева-адвокатско възнаграждение
и 450 лева депозит за в.л.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: