Решение по дело №501/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 211
Дата: 13 декември 2019 г.
Съдия: Румяна Иванова Панайотова
Дело: 20195000500501
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 211

                                     

гр. Пловдив, 13 декември 2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                           РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

с участието на секретаря Стефка Тошева  като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 501/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№7030/09.07.2019 Г. от  С.Т. *** против решение № 261/02.07.2019 г. ,постановено по гр.д. 568 / 2018 г.по описа на ОС - Х.,в частта ,в която е уважен предявения  от К.Г.Н. и Т.С.Н.  иск за заплащане на обезщетение за имуществени  вреди   размер на 5 000 лв. на основание чл.45 от ЗЗД ,ведно със законна лихва и разноски.По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба, жалбоподателят заявява искане решението в обжалваната му част да бъде отменено и предявеният иск изцяло отхвърлен като претендира присъждане на разноски за двете  инстанция.

Постъпила е въвзивна жалба вх.№7718/13.08.2019 г.от Н.Т.М. *** против  решение № 261/02.07.2019 г. ,постановено по гр.д. 568 / 2018 г.по описа на ОС - Х.,в частта ,в която е уважен предявения  от К.Г.Н. и Т.С.Н.  иск за заплащане на обезщетение за имуществени  вреди   размер на 16 950 лв. на основание чл.45 от ЗЗД ,ведно със законна лихва и разноски. По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба и постъпилите писмени бележки , жалбоподателят заявява искане решението в обжалваната му част да бъде отменено и предявеният иск изцяло отхвърлен като претендира присъждане на разноски за двете  инстанция.

Постъпил е отговор от К.Г.Н. и Т.С.Н. по въззивната жалба на С.А. ,с който оспорват същата .По съображения ,подробно изложени в отговора и в представената писмена защита заявяват искане решението в неговата обжалвана част като правилно да бъде изцяло потвърдено като претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.

 Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като допустими следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на  въззивно разглеждане  са субективно съединени искове от К.Г.Н. и Т.С.Н.  против С.Т.А. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди  в размер на 12 800 лв. ,произлезли за ищците от  престъпление по чл.252 ал.2 от НК ,за което е налице влязла в сила присъда,както и против Н.Т.М. за заплащане  на обезщетение на имуществени вреди в размер от 25 970,20 лв.,произлезли за ищците от престъпление по чл.252 ал.2 от ГПК,за което е налице влязла в сила присъда.

С обжалваното решение  съдът е приел ,че исковете са частично основателни – против А. до размер от 5 000 лв. , а против М. до размер от 16 950 лв. ,в които размери са били предявени като граждански искове във воденото наказателно производство ,а в останалите им размери е приел да са погасени по давност  ,поради което ги е уважил частично за горепосочените им такива.

Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците като ответникът А. релевира оплаквания за неправилност,свързани с  прилагане на института на давността ,в която връзка счита и поддържа с въззивната жалба  претенцията на ищците да е изцяло погасена по давност.Ответникът М. релевира оплаквания за неправилност ,свързани с недоказаност на твърдяните от ищците  вреди  ,както и на причинно следствената им връзка с престъплението ,за което е осъден  като също се позовава на изтекла погасителна давност .

С присъда № 10 от 10.03.2016 г. ответникът  М. е признат за виновен в това, че през периода месец февруари 2000 г. – месец януари 2007 г. в гр. ........................, всички в обл. Х.и гр. П., обл. П., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗБ (действащ по време на инкриминирания период до 31.12.2006 г.) и на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ (в сила от 01.01.2017 г.), за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични кредити срещу определена лихва сам (на *********************************************************************) и в съучастие със С.Т.А. в качеството си на съизвършител (на ***********************Г.), както следва :/ по отношение само на Н./   самостоятелно на 25.07.2001 г. в гр. Х.и с. С.предоставил парична сума на К. и Т. Н. в размер на 5000 лв. с лихва от 10 % за срок от 10 месеца срещу прехвърляне на собственост върху къща в парцел *******; на 01.06.2002 г. в гр. Х.и с. С.предоставил парична сума на К. и Т. Н. в размер на 5000 лв. с лихва от 6 %; на 16.01.2006 г. в гр. Х.и с. С.предоставил парична сума на К. и Т. Н. в размер на 2000 лв. с лихва в общ размер от 600 лв. за срок от 9 месеца, обезпечен със запис на заповед и пълномощно за разпореждане с недвижим имот в с. С., като от тази дейност получил значителни неправомерни доходи в общ размер от 125 357 лева и причинил значителни вреди на  К.Г.Н. и Т.С.Н. в размер на 10 920,20 лв. ,поради което и на основание чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК съдът го е осъдил на 3 години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 5 години.

Със същата присъда ответникът А. е признат за виновен в това, че през периода 22.10.2002 г. – месец 11.2006 г. в гр. *************, всички в област Х., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗБ (действащ към момента на инкриминираното деяние), като предоставял парични кредити срещу определена лихва сам на  К. Ж., И. А., К. и Т. Н. и в съучастие, в качеството си на съизвършител с Н.Т.М. (на М. Х. ***********.,  като / само по отношение на Н./  самостоятелно на 12.06.2003 г. в гр. Х.и с. С.чрез встъпване в дълг на К. и Т. Н. в размер на 12 000 лв. получавал лихва от 4,5 % срещу прехвърляне на собствеността върху жилище в гр. Х., кв. О., .........и право на разпореждане с гора от 4 дка в землището на с. С., като от тази дейност получил значителни неправомерни доходи в общ размер 44 640 лв. и причинил значителни вреди на К.Г.Н. и Т.С.Н. в размер на 2000 лв. , поради което и на основание чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК е осъден на 1 година „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 години.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото  в случая се  касае за влязла в сила присъда ,с която ответниците са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл.252 ал.2 от НК ,което престъпление е резултатно,то елемент от обективна страна на състава на същото се явява и размера на причинената  вреда  ,в каквато посока е константната практика на Наказателна колегия на ВКС, поради което влязлата в сила присъда формира сила на присъдено нещо и по отношение на нея .В случая ,видно от посочената  по-горе присъда ,причинената на ищците вреда от ответника М. ,съставомерен елемент от фактическия състав на деянието ,се явява в размер на 10 920 ,20 лв. ,а от ответника  А. – в размер на 2 000лв. В случая е безспорно ,че тези вреди произтичат в първия случай от разликата между изплатена от ищците  на обвиняемия сума от 26 000 лв. на 15.01.2007 г. и действителните задължения към последния ,включително дължими суми за извършен от него ремонт  в жилището тяхна собственост, а във втория случай представляват разликата между получената от А. на 22.02. 2005 г.от ищците сума в размер на 14 000 лв. и действителния дълг към последния в размер на 12 000 лв.Вреди в по-голям размер или от различен произход не са установени нито от наказателния съд ,нито  от първоинстанционния съд ,разглеждащ гражданските последици от престъплението.Освен това доколкото предмет на претенцията е и обезщетение за вреди,произтичащи от заплатени лихви по  даваните от ответниците заеми , следва да се отбележи  и възприетото в константната практика на Наказателна колегия на ВКС ,че  поначало уговорената лихва като цена на предоставените в заем средства е присъщ елемент на кредитирането и не може да се определи като вреда за кредитополучателя.

Следователно несъмнено е ,че  на ищците са причинени имуществени вреди от ответника М.  в размер на 10 920 ,20 лв. ,а от ответника А. в размер на 2 000 лв.Първата имуществена вреда е причинена към момента на плащане  на сумата от 26 000 лв. на М. и  това е 15.01.2007 г. ,а втората – към момента на плащане на сумата от 14 000 лв. на А. ,което е 22.02.2005 г. Така във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност , настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд ,че срокът на давността започва да тече от привличане на ответниците като обвиняеми Това  процесуално действие е елемент от наказателното производство,водено против ответниците ,и е ирелевантно за началния момент на изискуемостта на вземането на ищците за вреди,произтичащи от непозволено увреждане. Тъй като в случая деецът е известен следва да се приеме, че давността започва да тече от момента на извършване на деликта- в случая по отношение на М. ,считано от 15.01.2007 г. ,а  по отношение на А. – считано от 22.02.2005 г.

Безспорно е по делото ,че преди постановяване на обсъжданата тук присъда от наказателния съд , е било водено НОХД 472/2009 г. по описа на ОС - Х.със същия предмет и против  същите лица ,които  с присъда от 09.11.2012 г. са били признати за виновни и осъдени също за престъпление по  чл.252 ал.2 от НК , но с решение на Апелативен съд – Пловдив № 66/28.03.2013 г. същата е отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения от прокурора ,на който делото е върнато за отстраняването им.В хода на това производство на 10.02.2010 г. настоящите ищци са предявили граждански искове за вреди  ,които са били приети  за разглеждане в рамките на наказателното производство.След отмяната на присъдата и връщане на делото на прокурора е изготвен нов обвинителен акт ,въз основа на който е образувано НОХД 594/2013 г.  по описа на ОС – Х.,по което е постановена и влязлата в сила присъда ,гражданските последици от която са предмет на разглеждане в настоящето производство.По посоченото НОХД ищците  повторно са предявили граждански искове за вреди ,които обаче не са били прието за разглеждане.

С оглед на гореизложеното  петгодишният давностен срок за предявяване на исковете за обезщетение за вреди е започнал да тече съответно  на 15.01.2007 г. ,и на 22.02.2005 г. ,който давностен срок е спрял да тече с предявяване на гражданските искове на 10.02.2010 г.  и по време на  наказателния процес по НОХД 472/2009 г. ,а с решение на ПАС от 28.03.2013г. присъдата по посоченото наказателно дело е отменена и в нейната гражданска част, а делото е върнато на прокурора,с което висящността на делото включително по отношение на приетите за разглеждане граждански искове окончателно е преустановена.Съобразно разпоредбата на чл.116 б.Б от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство.Ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени обаче давността не се смята прекъсната,какъвто  се явява и настоящия  случая доколкото с отмяната на присъдата,включително в гражданската й част, и връщане на делото на прокурора  производството по гражданските искове е приключило ,поради което следва да бъде зачетено само  времетраенето на процеса по отношение на тях ,когато давността е била спряна ,т.е. за периода 10.02.2010 г. – 28.03.2013 г.  като след  посочения момент не започва да тече нова петгодишна  давност ,а остатъка от  старата такава .Така по отношение на претенцията за обезщетение  за вреди спрямо М.  до предявяване на гражданския иск е изтекъл срок от 3 години и 25  дни ,считано от 15.01.2007 г.  и като се отчете ,че до 28.03.2013 г. давност не е текла ,но същата по изложените съображения не се счита прекъсната ,то тя е продължила да тече след тази дата и петгодишния давностен срок е изтекъл на 06.03.2015 г.По отношение на претенцията за обезщетение за вреди спрямо А. до предявяване на гражданския иск е изтекъл срок от 4 години ,11 месеца и 10 дни ,считано от 22.02.2005 г. и като се отчете ,че до 28.03.2013 г. давност не е текла ,но същата по изложените съображения не се счита прекъсната ,то тя е продължила да тече след тази дата и петгодишния давностен срок е изтекъл на 09.04.2013г.

Както е видно исковата молба,с която се претендира обезщетение за имуществени вреди,произтекли за ищците от престъпление ,за което с влязла в сила присъда ответниците са признати за виновни  , е постъпила в съда  на 31.08.2018 г. ,т.е. далеч след изтичане на петгодишния давностен  срок ,поради което  възражението на ответниците е основателно ,а исковете на Н. са погасени по давност и поради това –  неоснователни.

Гореизложеното дава основание на настоящата инстанция да приеме , че решението в неговата обжалвана част ,с която М. е осъден да заплати на К.Г.Н. и Т.С.Н.   обезщетение за имуществени  вреди   размер на 16 950 лв. на основание чл.45 от ЗЗД  и в частта ,в която  А. е осъден да заплати на , К.Г.Н. и Т.С.Н.  обезщетение за имуществени  вреди   размер на 5 000 лв. на основание чл.45 от ЗЗД се явява неправилно ,поради което като такова следва да се отмени и исковете ,в размерите им предмет на разглеждане ,следва да  бъдат  отхвърлени.

С оглед на този резултат решението следва да бъде отменено и в частта ,в която  ответниците са осъдени да заплатят разноски на ищците ,както и в частта ,в която са осъдени да заплатят държавна такса по сметка на ОС - Х..

Следва на жалбоподателя Н.М. да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 1 289 лв. ,представляваща държавна такса и адвокатски възнаграждения за двете инстанции ,които се присъждат в размерите ,в които има доказателства ,че са платени ,а именно 350 лв. пред ОС – Х.и 600 лв. пред настоящата инстанция.

Следва на жалбоподателя С.А. да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 1100 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение и държавна такса за въззивно обжалване.

 Ето защо съдът ,

                                            Р       Е       Ш       И   :

         ОТМЕНЯ решение № 261/02.07.2019 г. ,постановено по гр.д. 568 / 2018 г. по описа на  ОС - Х.,в частта ,в която Н.Т.М. с ЕГН: **********,***, е осъден да заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на К.Г.Н. с ЕГН: ********** и Т.С.Н. с ЕГН: **********, двамата от с. С., област Х., сумата от 16 950 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,КАКТО И в частта ,в която С.Т.А. с ЕГН: **********,***,е осъден да заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на К.Г.Н. с ЕГН: ********** и Т.С.Н. с ЕГН: **********, двамата от с. С., област Х., сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :

ОТХВЪРЛЯ  исковете ,предявени от К.Г.Н. с ЕГН: ********** и Т.С.Н. с ЕГН: **********, против Н.Т.М. с ЕГН: **********,за заплащане на сумата от 16 950 лв. ,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД ,ведно със законна лихва ,считано от 31.08.2015 г. както и иска ,предявен от първите двама против С.Т.А. с ЕГН: ********** за заплащане на сумата от 5 000 лв. ,представляваща обезщетение за имуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД ,ведно със законна лихва върху тази сума ,считано от 31.08.2015 г.

ОТМЕНЯ решение № 261/02.07.2019 г. ,постановено по гр.д. 568 / 2018 г. по описа на  ОС – Х.,В ЧАСТТА ,в която Н.Т.М. с ЕГН: ********** и С.Т.А. с ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на К.Г.Н. с ЕГН: ********** и Т.С.Н. с ЕГН: **********  направените разноски в размер съответно на 620,03лв.за първия, и 371,09лв. за втория,КАКТО И В ЧАСТТА ,в която Н.Т.М. с ЕГН: ********** и С.Т.А. с ЕГН: ********** са осъдени да заплатят държавна такса по  сметка на ОС – Х..

ОСЪЖДА  К.Г.Н. с ЕГН: ********** и Т.С.Н. с ЕГН: **********, двамата от с. С., област Х.да заплатят на Н.Т.М. с ЕГН: **********,*** разноски за двете инстанции в размер на 1 289 лв.

ОСЪЖДА  К.Г.Н. с ЕГН: ********** и Т.С.Н. с ЕГН: **********, двамата от с. С., област Х.да заплатят на С.Т.А. с ЕГН: **********,*** разноски за двете инстанции в размер на 1 100лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:   1.                    2.