РЕШЕНИЕ
№ 628
гр. Сливен, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230105084 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК,вр.чл.79 и 86 ЗЗД,
вр.чл.432 ТЗ.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за издаване на кредитна карта
VISA ELECTRON от 16.05.2008г., предоставил на ответника, револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 440 лв. и издал като
средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта.
Картодържателят можел да усвоява предоставения кредит по начините,
уговорени в чл. 5 и чл. 6 от ОУ за издаване и използване на кредитни карти,
неразделна част от Договора. С полагане на подписа си, Картодържателя
изрично потвърдил, че е запознат с ОУ ги приел.
Сочи, че картодържателят усвоявал различни суми, през различните
периоди. Той можел да използва предоставеният му кредит, под формата на
кредитен лимит по различни начини, с оглед на собствената си преценка и
необходимост. В случая, дължал като главница само това, което изтеглил. Тази
1
величина можело да бъде различна за различните месеци, като било възможно
за някои месеци да не се дължи нищо, ако няма ползване на съответни суми,
или дължимите такива били заплатени. Съгласно чл. 10 от ОУ ,банката
издавала и изпращала всеки месец с обикновена поща до картодържателя
месечно извлечение, което отразявала всички транзакции с картата, както и
всички операции, извършени през съответния месечен отчетен период.
Претендираната главница в размер на 1 440 лв., била формирана като
сума от всички усвоявания, които картодържателя направил, като от тях били
приспаднати направените от длъжника погашения, при спазване на реда за
погасяване, съгласно чл.11 ОУ. Според предвиденото в чл. 11 от ОУ,
картодържателят можел да погаси задълженията си в срок до датата за
издължаване изцяло и без начисляване на лихва или на части. При изплащане
на части, усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвявал с
възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 12 и чл. 13 от ОУ.
В случай, че картодържателят избере да погасява задължението си на
части, то трябвало да изплати най-малко минималната месечна вноска, както и
всички задължения за които бил в забава и всички задължения, с които
превишил кредитния лимит. При неплащане на задължителната минимална
месечна вноска на падежа се дължало обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит. Освен
дължимата лихва, в приложението към ОУ били изброени и дължимите такси,
във връзка с предоставяните допълнителни услуги, свързани с издадения
платежен инструмент. Така претендираната от ищеца сума в общ размер на
201,74 лв. - такси по Договора, представлявала сбор от:
- 2 бр. годишна такса за обслужване на платежен инструмент на обща
стойност 39,92 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ;
- 12 бр. такси за изпращане на хартиено месечно извлечение в общ
размер на 28 лв., начислени съгласно Тарифа за таксите и комисионите, които
банката прилагала по извършване на услуги на клиенти - физически лица,
Раздел VIII, В, т. 13;
- 10 бр. такса за надвишаване на кредитен лимит на обща стойност 58,82
лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ;
- 3 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит на обща стойност 45
лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ;
2
- 1 бр. такса за администриране на просрочен кредит на стойност 30 лв.,
начислени съгласно Тарифа за таксите и комисионите.
Твърди, че ответникът не изпълнил договорните си задължения, относно
погасяване на дължимите суми.
Твърди, че ответникът се присъединил като застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет
„Покритие на задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти и
изрично декларирал съгласие, сумата на месечната застрахователна премия да
бъде начислявана като задължение по кредитната карта и да бъде превеждана
на застрахователя. Така претендираната като част от общото задължение сума
от 52,92 лв. - застраховки, представлявала сбор от непогасени застрахователни
премии по застрахователната програма.
Сочи, че по силата на чл. 17,1,а от ОУ, при непогасяване на минималните
месечни вноски по две последователни месечни извлечения, банката можело
да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо, след което да поиска
издаване на заповед за изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист.
Задължението било обявено за предсрочно изискуемо от банката, поради
непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 30.11.2020 г. и
29.12.2020 г., с покана чрез ЧСИ, връчена на 11.10.2022г. лично.
Твърди, че на 29.12.2022г. банката депозирала заявление за издаване на
заповед за изпълнение и било образувано ч. гр. д. № 5793/2022 г. на СлРС,
съответно издадена заповед и изпълнителен лист,връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК.
От съда се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че ищеца има съществуващо вземане от ответника, произтичащо от
Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON от 16.05.2008 г., за
следните суми: 1 346,26 лв., главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.12.2022г. до окончателното плащане, 353,46 лв.,
възнаградителна лихва за период от 30.11.2020 г. до 11.10.2022 г.; 196,52 лв.,
мораторна лихва за периода от 30.11.2020г. до 12.12.2022г.; 201,74 лв., такси
за периода от 15.05.2020г. до 12.12.2022г.; 52,92 лв., застраховки за периода от
28.05.2020г. до 12.12.2022г.; 60 лв., обезщетение за уведомяване за периода от
10.10.2022г. до 12.12.2022г.
3
Претендират се разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№
5793/2022г. на СлРС- държавна такса в размер на 44,22 лева и 492,65 лева
адвокатски хонорар, както и разноските, сторени в настоящото исково
производство.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е постъпил.
В с.з. ищцовото търговско дружество не се представлява от
представител по закон или пълномощие, но с молба от пълномощник се
поддържат претенциите и се иска постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника.
Ответникът редовно призован не се явява и не се представлява. В дадения
едномесечен срок не е депозирал отговор, не е представил доказателства и не
е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани
последиците от не представяне на отговор и неявяване в с.з. с Разпореждане
№ 596/16.01.2024г., връчено, ведно със съобщението. Освен това исковата
претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и
представените с исковата молба и приети по делото писмени доказателства.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в исковото производство в размер на 929,16 лв., от които 303,85 лв.
платена държавна такса и 625,31 лв. адвокатско възнаграждение, както и
разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 5793/2022г. на
СлРС в размер на 536,87 лв., от които 44,22 лв. – платена държавна такса и
492,65 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1
вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че З. Г. З., ЕГН:
********** от гр.***, бул.”***“, бл.**, ет.**, ап.**ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК
4
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Околовръстен път № 260, представлявано от изпълнителен
директор Д.Ш. и прокурист М.В., следните суми по Договор за издаване на
кредитна карта VISA ELECTRON от 16.05.2008г.: 1 346,26 лв., главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2022г. до
окончателното плащане, 353,46 лв., възнаградителна лихва за период от
30.11.2020 г. до 11.10.2022 г.; 196,52 лв., мораторна лихва за периода от
30.11.2020г. до 12.12.2022г.; 201,74 лв., такси за периода от 15.05.2020г. до
12.12.2022г.; 52,92 лв., застраховки за периода от 28.05.2020г. до 12.12.2022г.;
60 лв., обезщетение за уведомяване за периода от 10.10.2022г. до 12.12.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК З. Г. З., ЕГН: ********** от
гр.***, бул.”***“, бл. ет. ап.А ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Околовръстен път № 260, представлявано от изпълнителен директор
Д.Ш. и прокурист М.В., сума в размер на 1 466,03 лв. / хиляда
четиристотин шестдесет и шест лева и 0,03 ст./, от която 929,16 лв.,
деловодни разноски в исковото производство и 536,87 лв., разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 5793,2022г. на СлРС.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.
УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено З. Г. З.,
ЕГН: **********, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен
срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5