№ 382
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Снежана Душкова
Десислав Любомиров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600907 по описа за 2021 година
Производството е по чл.327 и сл. от НПК.
Образувано е за втори път пред САС, след като с решение №188
по НД№937/20г. по описа на ВКС е отменено решение № 10256 от 27.07.2020
г. на Софийския апелативен съд по ВНОХД № 275/2020 г. и делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Постъпила е въззивна жалба и допълнетилни съображения към нея
от адв.В. А., защитник на подс.С. К. И., срещу присъда №4536 от
21.10.2019год постановена по НОХД №592/2017год. по описа на Окръжен съд
- Благоевград. С присъдата съдът е признал подсъдимия С. К. И. за виновен в
това, че в периода от 13.03.2008год. до 27.01.2015год. , при услвията на
продължавано престъпление, в качеството се на управител на „Спомен“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ж.к.“3апад“, бл.38,
ет.1 е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено
големи размери - 26 993,98лв. /от които 18 020 лв. данъчни задължения-ДДС
за внасяне и 8 973, 98 лв. дължим данък по ЗКПО/, като е затаил истина в
1
подадена чрез упълномощеното лице Б. М. А.-управител на „Борал“ ЕООД
гр.Благоевград /счетоводител/ пред ТД на НАП - София, Офис Благоевград в
срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС справки - декларации по ДДС и в годишни
данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО и го е осъдил с „Лишаване от свобода“
за срок от три години и конфискация на 1/2 идеална част от собствения на
подсъдимия поземлен имот пл.№8698, парцел I , площ 4292 кв.м. в гр.***,
местност „***“,ул.“***“, *** 2 , обособен след разделянето на стар поземлен
имот с ид.№04279.627.80 на два нови имота, като го е оправдал по
обвинението да е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения за
разликата до сумата 28 343,98 лв./ от които 18 920 лв.ДДС за внасяне и 9
423,98 дължим данък по ЗКПО/. На осн. чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от пет години.
Подс.С. К. И. е бил признат за винен и по повдигнатото обвинение по
чл.255, ал.1, т.2, пр.2-ро, във вр. чл.26, ал.1 от НК, за това че в периода от
08.08.2013год. до 18.01.2016 год., при условията на продължавано
престъпление, в качеството се на управител на „Спомен 1“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ж.к.“3апад“, №88 В, ет.2,
ап.5, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи
размери - 10 049,70лв. /от които 6 689,80 лв. данъчни задължения - ДДС за
внасяне и 3 359,90 лв. дължим данък по ЗКПО/, като е затаил истина в
подадена чрез упълномощеното лице Б. М. А.-управител на „Борал“ ЕООД
гр.Благоевград /счетоводител/ пред ТД на НАП - София, Офис Благоевград в
срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС справки - декларации по ДДС и в годишни
данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО и го е осъдил с „Лишаване от свобода“
за срок от две години и „Глоба“ в размер на 2000лв. На осн. чл.66, ал.1 от НК,
съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от четири години.
На осн. чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил едно общо наказание
измежду наложените наказания -“Лишаване от свобода“ за срок от три
години, към което са присъединени изцяло наказанията „Глоба“ в размер на
2000лв. и конфискация на 1/2 идеална част от собствения на подсъдимия
поземлен имот пл.№8698, парцел I, площ 4292кв.м. в гр.***, местност
„***“,ул.“***“, *** 2 , обособен след разделянето на стар поземлен имот с ид.
№04279.627.80 на два нови имота. На осн. чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил
2
изпълнението на така наложеното общо наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от пет години.
В жалбата и допълнението към нея се твърди, че писмените и
гласните доказателства, взети предвид при установяване на фактическите
обстоятелства, не допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл.102, т. 1
и т.2 НПК относими към предмета на доказване и се явяват недостатъчни за
обосноваване на осъдителна присъда. По подробно изложените съображения
в същата и в допълнението към нея, се иска въззивната съдебна инстанция да
постанови присъда, с която отмени присъдата на ОС-Благоевград, като
постанови друга такава, с която да го признае за невиновен по повдигнатите
обвинения или пък, алтернативно, да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд. Навеждат се доводи, че е допуснато
нарушение процесуалните правила, липса на мотиви в постановената
присъда, както и че същата е постановена в нарушение на материалния закон.
Иска се постановяване на оправдателна присъда или алтернативно-след
отмяна на присъдата-връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Защитникът
моли да се отмени отмените присъдата на първоинстанционния съд в
осъдителната й част, тъй като била постановена при особено съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Акцентира се на нарушението на процесуалните правила,
защото то било от такъв характер, който според не можело да бъде отстранен
и при повторното въззивно разглеждане на делото. Обвинителният акт изцяло
не отговарял на изискванията на чл. 246 от НПК и съответно на ТР № 2/2002
година на ОСНК, Практически е негоден да постави рамките на фактическото
обвинение, така че подсъдимият да разбере в какво е обвинен и тези пороци
били констатирани и в докладваното от съда решение № 188 на ВКС.
Единственият начин да бъдат отстранени тези пороци бил връщането на
делото на първоинстанционния съд със съответни указания, които да го
насочат към връщане на делото на прокуратурата, По отношение
неправилното приложение на материалния закон се отбелязва, че в
обвинителния акт, и в първоинстанционната присъда специално по ЗКПО
били посочени нарушения на текстове, които поначало били неприложими
3
към фактологията в настоящото обвинение. Моли да се отмени присъдата и
делото да се върне на а първоинстанционния съд за ново разглеждане, или
съответно да се приеме, че обвинението е до такава степен негодно, че не
може да обоснове ангажиране на наказателната отговорност и да се постанови
нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Твърди, че
първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен по повдигнатите
му две обвинения, извършени при условията на продължавана престъпна
дейност и му наложил съответните наказания, като е извършено групиране и
тъй като не установява основания за отмяна или изменение на присъдата,
предлага тя да бъде потвърдена.
Подс.И. поддържа казаното от защитника и моли за
оправдателна присъда.
Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
При постановяване на първоинстанционната присъда са допуснати
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, налагащи тя
да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав. Те са производни от незаконосъобразната дейност на
прокурора, също допуснал отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на
подс. И.. Прокурорът не е изпълнил задължението си да изготви обвинителен
акт отговарящ на процесуалните изисквания на чл.246, ал.2 от НПК.
Подсъдимия И. е обвинен за извършено престъпление по чл. 255, ал.1, т.2,
пр.2, вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.255, ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.26, ал.1 от НК
Вменено му е бездействие при осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението, чрез извършени нарушения на материално правни
разпоредби-чл.4, ал.1, т. 1 от ЗСч, защото, като данъчно задължено лице не
бил осчетоводил всички реализирани приходи от продажбата на леки
автомобили. Основателно е твърдението на защитника, че в обвинителния акт
не е индивидуализирана формата на изпълнително деяние по разбираем
начин. Съгласно нормите на чл. 255 от НК, изпълнителното деяние е в две
4
форми- избягване установяване или избягване на плащане на правилно
установени данъчни задължения. По отношение на едно и също задължение
не е възможно да се осъществят и двете форми на изпълнителното деяние,
тъй като е невъзможно да се избегне плащането, ако задължението преди това
не е установено. Предпоставка за реализиране на тази форма на изпълнително
деяние-избягване на плащането, е ликвидносттта на задължението, т.е.
установяването му по основание и размер. Само ликвидни и изискуеми
данъчни задължения подлежат на изпълнение и само по отношение на такива
е възможно избягване на плащането. В обвинителния акт по отношение на
всяко едно от деянията, включени в състава на продължаваната престъпна
дейност вменена на подсъдимия е посочено :“..е избегнал установяване и
плащане на ДДС в размер…..“ или „….е избегнал установяване и плащане на
данъчни задължения-дължим данък по ЗКПО в размер..“. По идентичен начин
е описано всяко едно от отделните деяния и общо за продължаваното
престъпление в диспозитива и мотивите на първоинстанционната присъда. По
този начин, както прокурорът, така и първоинстанционният съд не са
съобразили разясненията дадени в ТР № 4/2016 г. на ОСНК на ВКС, съгласно
които „...предмет са неустановените от органите по приходите или
неплатените данъчни задължения”, „и когато поведението на дееца води до
неустановяване на данъчните задължения, и когато - макар те да се
установени, поведението му води до препятстване на плащанията им...”, както
е отбелязано в решение №188 по НД№937/20г. по описа на ВКС.
Така допуснатото процесуално нарушение е съществено и
неотстранимо от настоящата съдебна инстанция. С оглед на него въззивният
съд приема, че изложеното в онази част на акта, която трябва да е
обстоятелствената му такава, не представлява разбираемо описание на начина
по който според прокурора е извършено престъплението за коeто е бил
обвинен И. . За да изпълни процесуалната си функция, обвинителния акт
трябва да определи предмета и пределите на доказване в съдебното
производство и да обезпечи правото на подсъдимия да разбере фактическите
и правни параметри на обвинението, за да може да организира защитата си.
За да отговаря обвинителният акт на посочените изисквания, в
обстоятелствената му част прокурорът задължително трябва да посочи
фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му. В случая обвинителния акт е съставен по
5
начин, водещ до противоречия във фактическото обвинение. Посочването на
двете форми на изпълнително деяние, които с оглед на изложеното по-горе
могат да се осъществят само в условията на алтернативност по отношение на
едно данъчно задължение, води до неяснота в обвинителната теза, създаваща
сериозни пречки пред подсъдимия да разбере в извършването на какво
престъпление е обвинен.
В обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат никакви
фактически твърдения отнасящи се към квалифициране на деянията като
продължавани престъпления. Въпреки, че се касае за приложение на
материалния закон, то поради неяснотата на фактическото обвинение е
невъзможно да се разбере, защо прокурорът смята, че продължаваното
престъпление по пункт първи е осъществено през период от над шест години
и десет месеца, а по пункт втори- почти две години и пет месеца.
Непродължителеността на периода от време съгласно чл. 26, ал. 1 от НК, през
който е налице обективна и субективна връзка между деянията, а деецът
действа в изпълнение на взетото решение да върши престъпление, без да се
налага да взема ново решение, е задължителен елемент от продължаването
престъпление и негова същностна характеристика. Видно от отразеното по
двата пункта от обвинителния акт между отделните деяния има периоди, за
които не се твърди в справките декларации да е затаявана истина. Това сочи,
че според прокурора има прекъсвания между отделните данъчни периоди по
ЗДДС, които са с различна продължителност, стигаща до седем месеца. Що се
касае до целите периоди, то е ясно, че те няма как да бъдат определени като
непродължителени по смисъла на закона и константната съдебна практика.
Прокурорът не е изложил никакви твърдения в акта, защо смята, че въпреки
тази продължителност е налице една и съща обстановка и еднородност на
вината, а последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Изложеното, освен, че е довело до ограничаване възможността на
подсъдимия да разбере в какво е обвинен, се е превърнало в предпоставка и
първоинстанционният съд да допусне съществени нарушения на
процесуалните правила. Допуснатото от прокурора нарушение е съществено
и неотстранимо от настоящата инстанция.
6
Въз основа на изложеното, Софийският апелативен съд, в настоящия
съдебен състав намира, че обжалваната присъда е незаконосъобразна и следва
да се отмени. Същата е постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Последните са отстраними, с оглед на което след
отмяна на присъдата делото следва да се върне на първоинстанционният съд
за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане следва
да се съобрази допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство и от прокурора при изготвяне на
обвинителния акт, налагащо прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото за доразследване.
Констатираните съществени процесуални нарушения не могат да
бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними при новото
разглеждане на делото, тъй като са свързани с правилното приложение на
процесуалния закон. Новото разглеждане на делото следва да започне от
стадия „предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото
в съдебно заседание”, тъй като значителна част от съществените процесуални
нарушения са допуснати още в този стадий. С оглед на това присъдата следва
да се отмени изцяло, което прави безпредметно обсъждането по същество на
оплакванията изложени в жалбата на подсъдимия.
Мотивиран така и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК,
Софийският апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №4536 от 21.10.2019год постановена по НОХД
№592/2017год. по описа на Окръжен съд - Благоевград.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг
съдебен състав от стадия „предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание”.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8