№ 2092
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110101486 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е предявен, на 07.01.2022г., от Д. П. Д. против В. Ц. Ц. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК- за промяна режима на лични отношения между него и
малолетната дъщеря на страните София Д.а Д.а, родена на 22.02.2010г. В исковата молба се
твърди, че по силата на утвърдено между страните споразумение по гр.д. № 28870/2015г. по
описа на СРС, 91 състав родителските права са предоставени на майката, а на ищеца е
определен следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица с преспиване
от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, като детето се взема и връща от и на адреса на
майката, както и общо 30 дни през ваканциите на детето, като страните изготвят годишен
график, а в случай, че страните не постигнат съгласие, бащата има право да взема детето за
първата половина от зимната и втората половина на пролетната ваканция, а за останалия
период – през лятната ваканция по време, което не съвпада с платения годишния отпуск на
майката. Съгласно постигнатото споразумение бащата има право да вижда и взема детето за
рождения си ден, за Д.ден и да рождените дни на бабата и дядото по бащина линия; бащата
има право и да присъства при празнуването на личните празници на детето, за което майката
трябва изрично да го информира; бащата има право да осъществява контакт с детето по
телефона или по друг начин за дистанционна връзка без ограничение, през времето, през
което то се намира при майката; бащата има право да присъства на родителски срещи и
други подобни, на които се обсъждат резултати на детето от учебно-възпитателния процес,
както и да бъде информиран за всички въпроси, свързани с детето. Твърди се, че от
определянето на този режим на лични отношения до депозиране на исковата молба е
изминал период от шест години, през които детето е пораснало, ходи на училище, има
редица нови ангажименти, свързани с личностното му развитие, което налага изменение на
утвърдения със споразумението режима на лични отношения между бащата и детето. През
изминалия период от време бащата е създал свое ново семейство, където детето е
обгрижвано и е изградило близки отношения със съпругата на баща си. Това е довело до
обтягане на отношенията между страните като майката от своя страна предприема редица
1
действия с цел ограничаване контакта с детето, не му позволява да ползва закупените от
бащата вещи и дрехи като по този начин освен, че създава напрежение в отношенията
между страните поставя детето в конфликт на лоялност по отношение на двамата си
родители. По изложените съображения ищецът иска разширяване режима на лични
отношения, като бащата да има право да взема детето при себе си всяка четна според номера
й седмица времето от 18 часа в неделя, предхождаща началото на седмицата, до 18 ч. на
неделята, с която седмицата завършва. При така определения режим бащата се задължава да
води и взема детето от извънкласните занимания, които то посещава, както ида осигурява
необходимите условия за онлайн обучение. Ищецът иска да има право през летните месеци
да взема детето по петнадесет дни месечно, считано от 10. 00 часа на 15- то число с
преспиване до 20.00 часа на тридесето число на съответния месец. В случай, че
здравословни или други причини, свързани с детето горепосочения режим не може да бъде
започнат ирли осъществен, бащата има право да вземе детето през първата нечетна седмица
след отпадане на пречките, наред с първоначално определения режим, а през месеците юни,
юли и август за същия период със същата продължителност от момента, в който пречките
отпаднат. С исковата молба се иска увеличаване на дните по време на празниците, през
които бащат има право на режим на лични отношения с детето. Претендира разноски.
Ответникът В. Ц. Ц. е депозирала в срок отговор на исковата молба, с която оспорва
напълно предявения иск. Твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината.
Сочи, че детето София посещава много извънкласни занимания по инициатива на майката,
която я е записала, заплаща таксата и я води редовно, а бащата се е дезинтересирал от
детето. Оспорва изцяло твърденията, че възпрепятства срещите на детето с ищеца. Твърди
още, че няма случай, в който детето да не е било баща си, когато е имал желание да я вземе
по споразумението. Според нея когато бащата няма възможност да вземе детето лъже
детето, че майка й не я пуска. Оспорва твърденията в исковата молба, че е изхвърлила
играчките и дрехите на София, закупени от бащата, като твърди, че това е случка
инсценирана от бащата. В отговора на исковата молба се съдържат твърдения, че бащата е
този, който упражнява тормоз върху майката чрез дела, които абсолютно неоснователно
води срещу нея и множество неоснователни жалби до различни институции. Ответникът
оспорва и твърдението, че се сърди на детето, че го манипулира и прави всичко възможно
да я държи в подчинение. По изложените съображения счита молбата за изменение на
режима на лични отношения за неоснователна и моли за нейната отхвърляне. Претендира
разноски.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че детето София Д.а Д., родена на 22.02.2010г. е с родител - страните по делото.
С влязло в сила решение № III-91-370/04.01.2016г., постановено по гр. д. № 28870/2015г. по
описа на СРС, 91-ви състав състав (безспорно между страните и служебно известно на съда)
родителските права върху двете деца са предоставени за упражняване на майката, а на
бащата е определен режим за лични контакти с тях, именно – всяка първа и трета седмица с
преспиване от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, като детето се взема и връща от и на
адреса на майката, както и общо 30 дни през ваканциите на детето, като страните изготвят
годишен график, а в случай, че страните не постигнат съгласие, бащата има право да взема
детето за първата половина от зимната и втората половина на пролетната ваканция, а за
останалия период – през лятаната ваканция по време, което не съвпада с платения годишния
отпуск на майката. Съгласно постигнатото споразумение бащата има право да вижда и взема
детето за рождения си ден, за Д.ден и да рождените дни на бабата и дядото по бащина
линия; бащата има право и да присъства при празнуването на личните празници на детето, за
което майката трябва изрично да го информира; бащата има право да осъществява контакт с
2
детето по телефона или по друг начин за дистанционна връзка без ограничение, през
времето, през което то се намира при майката; бащата има право да присъства на родителски
срещи и други подобни, на които се обсъждат резултати на детето от учебно-възпитателния
процес, както и да бъде информиран за всички въпроси, свързани с детето.
От събраните по делото доказателства се установява, че след влизане в сила на
посоченото решение, в отношенията между страните липсва коректност и диалогичност,
системните им спорове и неразбирателства, са съпроводени и търсене на съдействие от
различни институции. Установява се също така, че няма промяна при родителите, досежно
тяхната жилищна и материална обезпеченост, както и трудова заетост. Промяна има в
семейното състояние на бащата. Същият има ново семейство, което се състои от съпруга без
деца. В съдебно заседание съпругата на ищеца Теодора Руменова Д.а е дала показания като
свидетел. Според нея ищецът е грижовен баща, за него основен приоритет е детето,
интересува се от това как се чувства и какво прави, купил и велосипед, научил я да кара
ролери. В свободното време я водил на ски, конна езда и на балет, което е нейната страст.
След раздялата на бащата с ответника винаги даже и с новото си семейство е живял близо
до детето и майка й, в жилището винаги е имало детска стая, за да може да я вижда и да им
помага с каквото е необходимо. Според съпругата на ищеца майката възпрепятства срещите
на детето с бащата. Правела всичко възможно да осуети срещите н детето с бащата. Това
положение притеснявало много детето. Когато детето разказвало в къщи как е прекарало
при баща си е имало случаи когато майка й се сърдела и не й говорела като наказание,
защото обвинявала детето в предателство. Имало е случай през месец октомври 2021г.
когато майката напълнила в чували за отпадъци всички вещи, които бащата е купувал на
детето и я накарала да ги върне или изхвърли. Това положение напрягало много детето.
Съдът кредитира напълно показанията на свидителя, защото са плод на лични възприятия,
точно, обективно и непротиворечиво възпроизвеждат моменти от живота на страните,
съответстват и на останалия събран по делото доказателствен материал.
При изслушването по реда на чл.15 от ЗЗДет, детето София споделя, че се разбира
чувства добре при двамата си родители. При баща й и е забавно, защото той я водел на
различни места, разбирала се със съпругата му. Харесва й моментното положение – да живее
при майка си и да се вижда с баща си в рамките на определения режим. Не си е представяла
вариант да живее по една седмица при всеки един от тях, като смята, че по скоро предпочита
да остане при майка си.
При констатирано от съда след изслушването на детето отчуждаващи действия на
майката, по делото е допусната съдебно-психиатрична експертиза. От кредитираното
заключение на вещото лице А. А., в това число и от споделеното от вещото лице, при
изслушването му в съдебно заседание се установява, че двамата родители имат базисен
родителски капацитет да полагат грижи за детето, като при майката e налице тенденция да
провокира с поведението си много силен конфликт на лоялност у детето, което има
негативен ефект върху него. Според вещото лице този конфликт е провокиран от
поведението на недодобрение, което майката открито демонстрира пред детето по повод на
негови жестове на привързаност към бащата и неговата партньорка в живота. С поведението
си майката провокира чувство на вина у детето, което се отразява негативно на психиката на
детето. Според експертното заключение малко по-разширен режим на лични отношения
между детето и бащата от актуалния би се отразил положително на детето. Това е в случай,
че майката осъзнае начина по който нейното поведение влияе върху детето и тя се опита да
го контролира. В противен случай при липса на промяна в поведението на майката
увеличеният режим на лични отношения би могъл да има негативен ефект върху психиката
на детето, като засили преживяваният от него конфликт на лоялност, който предизвиква
тревожност и прояви на дистрес.
По делото са събрани и гласни доказателства от разпита на свидетелката Петя Ц. Д.а
сестра на ответника. Според разказа й майката работи, често пътува в чужбина, като по
време на пътуванията, които продължават по две – три седмици, детето се гледа от техните
родители, които живеят в гр. Видин. Детето е при баба си и с дядо си във Видин по
3
празниците и през ваканциите. През учебната година, когато майката пътува бабата и дядото
идват в София да я гледат.
Под делото е приет социален доклад от ДСП Лозенец, изготвен след среща с майката
и детето София. В доклада е представен разказ за отношенията между страните. Връзката им
датирала от 2002г., като през 2010г. се ражда общото им дете София. Според майката
отношенията с бащата били много добри до 2013г. когато той решава да се изнесе от
семейното жилище. По негово настояване подписват споразумение за упражняването на
родителските права и за режима на лични отношения. Майката твърди, че тя спазва
споразумението, а бащата не. Същият не заплащал редовно месечната издръжка от 200 лв.
Детето София е споделило пред социалните работници, че се чувства добре с майка си.
Обича да прекарва време с баща си, като с него й е много забавно и се чувства добре.
Препоръката на социалните работници е детето да не бъде въвличано в конфликт на
лоялност между родителите.
Според социалния доклад на ДСП Възраждане при бащата са налице подходящи
условия за отглеждане на детето. Той обитава семейно жилище, собственост на новата му
съпруга, в което има обособена детска стая за детето София. Според бащата майката
създавала всякакви пречки за контакт и срещи с детето. Като един от основните мотиви,
който изтъквала е, че детето е при родителите й в гр. Видин. Бащата е споделил, че винаги е
заплащал половината от таксите, които се дължат за извънучилищните занимания на детето.
Желаел с майката да споделят родителските права и през половината от ваканциите детето
да е с него.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.59, ал.9 СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от
родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки спрямо децата (по
чл. 59, ал. 1 от СК) и да определи нови. Правната възможност да се изменят мерките в
зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на
децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради
което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за
правилното упражняване на родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното
развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за
ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с
изменените обстоятелства. В ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е загубило сила, са изброени
примерно обстоятелствата, чиято промяна може да обоснове изменение на вече
определените мерки относно упражняването на родителските права. Те са разделени в две
групи, като в първата група се включват промени, засягащи положението на децата или
мерките и тяхната ефективност; а втората група включва обстоятелства, свързани с
нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното спазване на
вече определените мерки.
В разглежданият случай е безспорно установено, че страните са родители на детето
София, като упражняването на родителските права по отношение на него е предоставено на
майката, при която е определено и местоживеенето му, а на бащата е определен режим на
лични контакти с детето и последният е осъден да им заплаща ежемесечна издръжка.
Безспорно е също така, че и двамата родители обичат детето си и желаят активно да
участват в живота му, но желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да
проявяват любов и загриженост към детето си трябва да бъде преценявано с оглед
интересите на детето.
На следващо място решаващият съдебен състав намира, че съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не е в състояние да мотивира извода, че от влизането в
сила на решението, с което е уредено упражняването на родителските права досега е
настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо необходимостта от
промяна в титулярството на упражняване на родителските права по отношение на децата и
4
интерес на последните от това. А и такова искане не е направено с исковата молба. В ТР
№1/17 г. ОСГК е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността
родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в
случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. При непостигане на
споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие
деца и упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде
предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на
родителските права. Същият подход, основан на относимата правна уредба, е използван и в
ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. - съдът следва да предостави упражняването на
родителските права на единия от родителите, като под упражняване на родителските права
съдът има предвид "тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата,
защитата и представителството на децата". Или, в конкретния случай поради липсата на
споразумение между родителите не са налице предпоставки и съдът да постанови съвместно
упражняване на родителските права по отношение на детето София.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че предвид характера на производството –
спорна съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със сила на пресъдено
нещо, а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения,
предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между страните, не е обвързан
от исканията на страните, а само и единствено от интереса на детето, поради което не дължи
нарочно отхвърляне на техни искания свързани с родителската им отговорност.
Изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай, настоящият съдебен състав
намира, че следва да бъде променен режима на лични контакти на бащата с детето , в
посока разширяване за да бъде ефективен и съобразен с висшия интерес на детето да
поддържат пълноценни контакти и с двамата си родители, така че да се създаде нормална
обстановка за поддържане на тези отношения и тези мерки да не стават допълнителен
източник за недоразумения и спорове между родителите.
Или, най-добрата защита интересите на детето София изисква ревизия на
постановените мерките относно упражняването на родителските права, като в тази
връзка бъде изменен (допълнен и конкретизиран) определения с влязлото в сила решение №
III-91-370/04.01.2016г., постановено по гр. д. № 28870/2015г. по описа на СРС, 91-ви състав
режим на лични контакти между бащата и децата, съобразно диспозитива на решението.
Разбира се, поддържането на подходящи лични отношения на бащата с детето, може да
става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с
родителя (напр. водене на кореспонденция чрез съвременните средства за комуникация,
телефонни разговори и т. н.), като в решението на съда не е необходимо да се изброяват
всички възможни форми на лични отношения. Тези форми следва да бъдат договорени
между родителите, при съблюдаване желанието и на самото дете, неговия дневен режим,
учебни и спортни ангажименти.
Следва обаче, да се отбележи, че и двамата родители са дължини да осъзнаят колко
травмиращо в случая за детето те да бъдат въвлечени в подобна ситуация. За изграждането
на детето като личност двамата родители имат не само правно, но и нравствено задължение.
Отношенията между родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху
психическото и емоционалното състояние на детето. Родителите следва да преустановят
конфликтните помежду си във връзка с режима на лични отношения с детето и дае
въвличано в други спорове между тях. Съгласно заключението на допусната съдебно-
пхсихиатрична експертиза с поведението си на неодобрение на общуването на детето с
бащата майката създава състояние на тревожност и предизвиква конфликт на лоялност у
детето. Майката следва да вземе необходимите мерки чрез участие в програми за
повишаване на родителския си капацитет с цел преодоляване на собствените си негативни
реакции по повод на общуването на детето с бащата и новото му семейство. Освен това
двамата родители следва да се стремят да осигурят на децата си възможност за поддържане
на подходящи лични отношения, при което следва да зачитат и желанието на самото дете.
Чрез лични действия на всяка от страните по делото, различаващи се по своя интензитет
5
според потребностите на детето, родителите трябва да създадат необходимите спокойствие и
увереност у него. По този начин, съобразявайки се с предписанията на закона, добрите
нрави и съдебното решение, страните трябва да се опитат да подобрят стандарта на живот на
София, за да не се чувстват тя разкъсана в търсенето на одобрение и подкрепа от своите
родители и най-вече от страна на майка си.
Съдът намира за необходимо да отбележи още, че за изграждането на всяко дете като
личност двамата родители имат не само правно, но и нравствено задължение. Отношенията
между родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху психическото и
емоционалното състояние на детето им. Те са хората, които следва да осигурят нормална и
спокойна среда за развитието на детето си, тъй като то съществува по волята и тяхното
желание.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че предвид характера на производството –
спорна съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със сила на пресъдено
нещо, а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения,
предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между страните, не е обвързан
от исканията на страните, а само и единствено от интереса на детето, поради което не дължи
нарочно отхвърляне на техни искания свързани с родителската им отговорност.
С оглед характера на настоящото производство –спорна съдебна администрация
направените разноски, следва да останат в тежест на страните така, както са направени,
респективно претенцията на ответницата за присъждането на такива, следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.59, ал.9, вр. с чл.127, ал.2 от СК, определения с влязло в
сила решение № III-91-370/04.01.2016г., постановено по гр. д. № 28870/2015г. по описа на
СРС, 91-ви състав, режим на лични отношения на бащата Д. П. Д., ЕГН **********, с
детето София Д.а Д.а, ЕГН **********, в следния смисъл:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. П. Д., ЕГН **********, с
детето София Д.а Д.а, ЕГН **********, както следва, бащата има право да взема детето
при себе си:
- всяка нечетна според поредния й номер в годината седмица, за времето от петък, след
приключване на учебните ангажименти на детето, а ако съответния петък е неучебен от 9.00
часа до 19.00 часа в неделя, с преспиване, както и всяка сряда след учебни занятия до 20.30
часа; в случай, че по здравословни или други причини , свързани с детето определеният
режим не бъде започнат или осъществен, бащата има право да вземе детето през първата
седмица след отпадане на пречките, наред с първоначално определения режим.
- както и по време на служебни и лични пътувания на майката в страната и в чужбина
за времето от деня преди нейното отпътуване до деня на нейното завръщане.
- тридесет дни през лятото (месеците юли и август), който не съвпада с платеният
годишен отпуск на майката; в случай, че страните не могат да се разберат бащата има право
през месец юли и месец август да взема детето по петнадесет дни месечно, считано от 10. 00
часа на 15- то число с преспиване до 20.00 часа на тридесето число на съответния месец;
- всяка четна година - по време на Пролетната ваканция, с време и продължителност
определена от МОН за съответната година, за времето от 9.00ч. на първият ден от
ваканцията до 19.00 ч. на последният ден, и за част от Коледната ваканция, включваща
Коледните празници, за времето от 9.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ти декември и
за цялата Междусрочна ваканция, с време и продължителност определена от МОН за
съответната година, за времето от 9.00 ч. на първият ден от ваканцията до 19.00 ч. на
6
последният ден;
- всяка нечетна година - за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишни
празници, за времето от 9.00 ч. на 29-ми декември до 19.00 ч. на последният ден от
ваканцията, както и по време на Великденските празници за времето от 9.00 ч. на Разпети
Петък до 19.00ч. на Светли Понеделник,
Бащата има право на комуникация с детето София всеки ден след края на учебните
ангажименти, но не по-късно от 21.00 часа чрез електронни средства за комуникация, като
майката се задължава да осигурява техническа възможност за това.
Като се запазва режима ни лични отношения по повод лични празници на детето,
бащата и негови роднини както и правото да участва в обсъждане на учебно възпитателния
процес на детето, определен от решение № III-91-370/04.01.2016г., постановено по гр. д. №
28870/2015г. по описа на СРС, 91-ви състав.
Оставя без уважение искането на двете страни за присъждане на разноски по делото,
като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано от
връчването му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7