Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 08.03.2018г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари  две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Павлинка Славова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2043 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 В първоначалната си искова молба ищецът „Б.с.“ ООД, понастоящем еднолично дружество с ограничена отговорност,  твърди, че в края на месец ноември 2014г. между страните е бил сключен неформален договор за изработка, по силата на който ответникът, възложител, е възложил, а ищецът, изпълнител,  е приел да извърши СМР – полагане на асфалтови смеси по обект „Асфалтиране улици – гр. Банско“, чийто вид и обем са били подробно описани в приложена към исковата молба количествено-стойностна сметка. В обхвата на задълженията на изпълнителя е било включено изпълнението на всички необходими дейности по полагане на асфалтовите смеси със собствени строителна техника и работна ръка. Възложителят се задължил да заплати възнаграждение за изпълнената работа в размер на 14.00 лева без ДДС за тон положена смес. В съответствие с договора  към края на месец декември 2014г. ищецът положил асфалтови смеси от 2 032. 78 тона  на стойност 28 458. 92 лева без ДДС, като при приспадане на 2 303. 75 лева стойност на предоставено от ответника гориво, 26 155. 17 лева без ДДС. Бил съставен Протокол обр. 19 № 1/30.12.2014г. и издадена проформа фактура № 134/08.01.2015г. за сумата от 31 386. 20 лева, включително 5 231. 03 лева ДДС. Протоколът от 30.12.2014г. не бил подписан от ответника, но на 14.01.2015г. е бил платен ДДС по проформа фактурата, междувременно предадена на ответника, ведно с ДДС по други две проформа фактури (проформа фактура № 136/08.01.2015г. и проформа фактура № 137/08.01.2015г.). С плащането на ДДС е била призната дължимост на сумата от 26 155. 17 лева.

Тъй като ответникът не е изпълнил договорните си задължения за заплащане на дължимото възнаграждение за изпълнените СМР, ищецът иска да му бъде присъдена сумата от 26 155. 17 лева, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (08.02.2017г.) до окончателното плащане.

Евентуално сумата се претендира поради това, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, също със законната лихва от предявяване на исковата молба. 

С отговора си ответникът „Г.И.“ ЕООД оспорва исковете. Не оспорва, че между дружествата са съществували дълготрайни търговски отношения по възлагане извършването на строително-монтажни работи и услуги, включително по отношение на обекта „Асфалтиране на улици – гр. Банско“, проект „Воден цикъл – гр. Банско“, като на ищцовото дружество е било възложено изпълнението дори на много по-голям обем от дейности. От ответника се оспорва действителното извършване на описаните в протокола от 30.12.2014г. работи, както и тяхното приемане. Протоколът е едностранно съставен и подписан от ищеца. Ответникът възразява още,  че плащането на сумата от 5 231. 03 лева ДДС не може да се счита за признание на иска, тъй като има характер на авансово плащане, както и не е по сочената проформа фактура.

Ако претенцията на ищеца бъде приета за основателна, ответникът, при условията на евентуалност, прави възражение за прихващане със сумата от 35 000 лева, платени авансово, от които 30 000 лева, преведени с кредитен превод от 09.09.2015г. и 5 000 лева с преводно нареждане от 26.11.2015г., частично от 10 470. 72 лева, за които ищецът е издал данъчни фактури № 3879/09.09.2015г. и № 4013/26.11.2015г. Сумата от 35 000 лева не е била усвоена, т.е. не са били предоставени насрещни услуги от ищеца за посочения период по уговорка между страните и ответникът дължи връщане на полученото на неосъществено основание.

По евентуално предявените искове ответникът възразява, че дружеството не се е обогатило от действията на ищеца. Улиците, на които се твърди, че  са полагани асфалтови смеси, не са собственост на ответника и исковете следва да бъдат предявени към собственика на имота, чиято стойност се твърди, че е повишена.

С допълнителната си искова молба ищецът оспорва възражението за прихващане. Възразява, че плащанията от 09.09.2015г. и 26.11.2015г., които са авансови, касаят съвсем различни СМР, по други обекти в гр. Банско (СМР на уличната мрежа в гр. Банско след месец септември 2015г.), които нямат нищо общо с процесните. Погасени са били частично задължения за изпълнени, приети и дължими СМР.

Тези твърдения се оспорват от ответника в допълнителния му отговор.

И двете страни претендират направените по делото разноски. 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

Ищецът е търговско дружество с предмет на дейност, освен другото, изграждане на инфраструктурата и благоустрояване, реконструкции и модернизации на улична и пътна мрежа и изграждане на нови, изграждане на канализации и водопроводи, а ответникът – търговско дружество с  предмет на дейност, освен другото, строителна дейност в страната и в чужбина, инженерингови услуги и строително-ремонтни услуги.   

Между дружествата са съществували дълготрайни търговски отношения  с предмет възлагане извършването на строително-монтажни работи и услуги, включително  за обект „Асфалтиране на улици – гр. Банско“. Във връзка с този обект  в края на месец ноември 2014г. от  ответника, като възложител, е било възложено полагането на асфалтови смеси от ищеца, с негова  строителна техника и работна ръка. По делото тези обстоятелства не са спорни, както и не е спорно, че ответникът – възложител  се задължил да заплати възнаграждение за изпълнената работа в твърдения от ищеца размер от 14.00 лева без ДДС за тон положена смес.

В края на месец декември 2014г. ищецът е положил асфалтови смеси в обем от  2 032. 78 тона, за което е съставил Протокол обр. 19 № 1/30.12.2014г. и количествена сметка. Протоколът не е бил подписан от ответника в удостоверение на приетата работа, но при него редовно и своевременно по сметка 401 „Задължения към доставчици“ е била осчетоводена данъчна фактура № 3600/30.12.2014г.  за сумата от 31 386. 20 лева с ДДС за извършената от ищеца работа, при приспадане на 2 303. 75 лева, или 26 155. 17 лева възнаграждение и 5 231. 03 лева ДДС. Сумата за ДДС е била платена от ответника на ищеца  на 14.01.2015г., както и  ответникът е включил данъчната фактура в Дневник за покупките по ДДС за м.12.2014г., фактурата е била отразена в съответната справка –декларация по ДДС и данните са били подадени в ТД на НАП с уведомление.  В този смисъл е заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.

От ответника се оспорва, че платената от него сума е ДДС по отделно издадената проформа (предварителна) фактура № 134/08.01.2015г.,  но не сочи и не установява на какво друго основание е плащането, което е с точност до стотинката - 5 231. 03 лева, при съобразяване и плащанията по още две проформа фактури. За това също е дало заключение вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Поради това  съдът приема, че плащането от 14.01.2015г. на ответника на сумата от 5 231. 03 лева е по проформа фактурата № 134/08.01.2015г., съответно издадената данъчна фактура.

С осчетоводяването на данъчна фактура № 3600/30.12.2014г.,  ползването на данъчен кредит, както и  плащането на ДДС от ответника, косвено се признава  дължимост на сумата от 26 155. 17 лева на ищеца – данъчна основа по фактурата, съответно, че възложената му работа на тази стойност  е изпълнена и  одобрена. За доказателствената сила на фактурите, счетоводните книги и усвоения ДДС под формата на данъчен кредит е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК (отм.) Решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съответно посочените в това решение и други решения в подобен смисъл, съставляващи трайно установена съдебна практика. Налице е установено приемане от възложителя на фактически изпълнената работа.

При изложеното твърдението на ищеца по делото, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения за заплащане на дължимото възнаграждение за СМР по обект „Асфалтиране на улици – гр. Банско“ е основателно. Възложените по договора СМР са били изпълнени от ищеца, те са подлежали на приемане, одобрени са  и ответникът дължи заплащане на възнаграждение за извършената работа - 26 155. 17 лева, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, при съобразяване на внесения от ответника ДДС. Възражението на ответника, че описаните в протокола от 30.12.2014г. работи не са извършени и не са приети от него не може да бъде уважено.  

Основателно е и твърдението на ищеца за дължима  законна лихва за забава върху сумата от датата на исковата молба  до окончателното плащане, така както лихвата се претендира по делото (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.).

При условията на евентуалност от ответника е направено възражение за прихващане с подлежащи на връщане суми от 30 000 лева, преведени с кредитен превод от 09.09.2015г., и 5 000 лева, преведени с преводно нареждане от 26.11.2015г.,  за които ищецът е издал данъчни фактури № 3879/09.09.2015г. и № 4013/26.11.2015г. Твърденията на ищеца са, че  не са уговорени и предоставени услуги и сумите се дължат като  получени на неосъществено основание.

Възражението не може да бъде уважено.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза и уточненията на вещото лице в съдебно заседание на 21.12.2017г. при приемането й, данъчните фактури № 3879/09.09.2015г. и № 4013/26.11.2015г., издадени от ищеца за „авансово плащане за извършени строително-монтажни работи за воден цикъл гр. Банско“, са били осчетоводени от страните (съответно счетоводна сметка 411“Вземания от клиенти“ при ищеца и счетоводна сметка 401“Задължения към доставчици“ при ответника), което, както и съдържанието на самите фактури в частта на основанието за съставянето им,  сочи на постигната уговорка за извършване от ищеца на конкретни работи по възлагане от ответника – СМР по „Воден цикъл гр. Банско“. Т.е. установява се, че поне от 09.09.2015г. страните са обвързани от неформален договор за изработка с предмет извършване на строително-монтажните работи. По договора ответникът е изпълнил  предварително задължението си за заплащане на възнаграждение – плащането на сумите от 30 000 лева и 5 000 лева по фактурите не е спорно по делото.

Договорът за изработка обвързва страните и връщането на сумите от 30 000 лева и 5 000 лева е възможно само ако договорът е преустановил действието си. В случая ответникът твърди дължимост на платените от него 35 000 лева, но не твърди, нито доказва договорът за изработка вече да няма действие – на предвидени в договора или в закона основания. Съгласно общата разпоредба на чл. 20а от ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Дори да се приеме, че  изявлението за прихващане на ответника  има  характер (включва в себе си)  едностранно изявление за разваляне на договора при претендираното връщане на авансово платените суми (съгласно съдебната практика, обективирана в  Решение № 452 от 16.11.2011г. по гр.д. № 621/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о, Решение № 37 от 22.03.2011г. по гр.д. № 920/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о.,  Решение № 186 от 15.07.2014г. по гр.д. № 6836/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др.), то следва да бъдат спазени изискванията на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за развалянето – даването на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока договорът ще се смята развален, каквото по делото няма, нито се твърдят или установяват обстоятелства по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, които изключват даването на срок за изпълнение – изпълнението да е станало невъзможно, безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Фактически до приключване на устните състезания по делото твърдението на ответника е за авансово платени суми с оглед сключването на договор между страните, но по делото, по вече изложеното, не се установяват такива обстоятелства.

  Или няма основание да се приеме, че сумите от 30 000 лева и 5 000 лева подлежат на връщане от ищеца на ответника – установява се сключен между страните договор, въз основа на който от ответника е било направено плащането и въз основа на договора ищецът задържа и сумите. При плащане на сумите от 30 000 лева и 5 000 лева е имало конкретни уговорки за изпълнение на строително-монтажни работи.  

Без значение при тези изводи на съда е дали от ищеца са  предоставени насрещни услуги по договора (по което също възразява ответникът), как  е отразена данъчната основа по фактурите при ищеца до момента, констатирано от вещото лице в заключението и в дадените при приемането му уточнения, и установяват ли се изпълнени строително-монтажни работи на стойност  поне за сума от 35 000 лева с ДДС  по договора.

При изложеното предявените искове по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат уважени. Евентуалните искове по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се оставят без разглеждане.

По разноските

            Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски – 1 046 лева от платената и дължима държавна такса и 400 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, при изхода на делото,  тези разноски са дължими изцяло.

Разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК не са дължими.  

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „Г.И.“ ЕООД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***, Бизнес сграда „Г.Х.“,  да заплати на „Б.С.“ ЕООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, на основание  чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от  ЗЗД, сумата от 26 155. 17 лева  (двадесет и шест хиляди сто петдесет и пет лева и седемнадесет стотинки) останало неплатено възнаграждение по неформален договор за изработка от ноември 2014г. с предмет полагане на асфалтови смеси по обект „Асфалтиране улици – гр. Банско“, със законната лихва за забава от 08.02.2017г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 1 446 лева (хиляда четиристотин четиридесет и шест лева) разноски по делото.

ОСТАВЯ без разглеждане предявените при условията на евентуалност искове по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на  „Б.С.“ ЕООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, срещу „Г.И.“ ЕООД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***, Бизнес сграда „Г.Х.“.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: