МОТИВИ: НОХД
№-2436/2017г по описа на ПОС.
Срещу подсъдимият А.Т.Б. е повдигнато обвинение по чл.343, ал.4, вр.с ал.3,пр.3 б.Б пр.1 и б.А
пр.1,вр.с ал. 1, б.В и б.Б, пр.2, вр.чл.342, ал. 1 от НК
понеже на 18.06.2016 г. на главен път 11-66,
км.123+900 в посока с.Милево обл.Пловдив - с.Поповица обл.Пловдив при
управляване на МПС - мотоциклет „***“ *** с per. № ***, е нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.2,чл.21 ал.1 и по чл. 5
ал.1 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, а именно е
причинил, смъртта на две лица - на В. П. И. с ЕГН ********** - починал на
18.06.2016г. и Н. П. И. с ЕГН ********** - починал на 01.07.2016г, както и е причинил телесни повреди на две лица, както
следва:
-
на В. И.С. с ЕГН ********** е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в закрито счупване на тялото на лявата раменна кост,
което е довело до трайно затрудняване движението на горния ляв крайник
- и на М.З.П. ЕГН ********** е причинил две
средни телесни повреди изразяващи се в открито изкълчван* на първи пръст на
лявата ръка, което е довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв
крайник и травма в областта на дясното коляно представяща се с изкълчване,
навяхване и разтягане на кръстовидна връзка та дясното коляно, което е довело
до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник.
Подсъдимият Б.
е роден на *** г. в гр.Ч., живее в с.М. обл.Стара Загора,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ,
осъждан в последствие и с ЕГН **********.
Той е правоспособен водач на МПС категория „В“
придобита от 14.02.2011 г., категория
„С“ придобита от 03.04.2014 г. и категория „А“ придобита от 21.03.2016 г. До
проишествието управлявал различни моторни превозни средства,като скъпа
селскостопанска техника,леки автомобили,
включително инкриминирания мотоциклет „***“ ***
с per. № ***, категория А, който бил собственост на баща му. На
18.06.2016 г. след работа и малко след 20.30 часа, подсъдимият предложил на св.М.П.
да го закара до домът му в с.Б. Двамата първо
отишли до с. М,от където взели инкриминирания мотоциклет. Свидетелят П. седнал зад подсъдимият на управляваният от последния мотоциклет „***“
с per.
№ ***, Към и около 21,30 часа
двамата потеглили, като св.П. нямал каска на главата си. Така подсъдимият управлявал
мотоциклета вече към 21,40 часа по
главен път И-66 в посока от с.М.за с.П. обл.Пловдивска.
По същото време, по този път и в същата посока се
движела каруца, управлявана св.Д.К., който седял в предната част на каруцата на
дъска напречно разположена и от дясната страна на каруцата. От ляво и до него седял
св.В. С.,негов шурей, а зад тях на пода на каруцата били седнали св. Г.П.И. на
11 години, В. П. И. на 8 години, Н. П.И. на 6 години, който още е ползвал и името
Н. Д. К., което е установено от удостоверение за идентичност на лице с различни
имена /л. 135 от ДП/. На пода на каруцата,до тях седели също Т. И. на 5 години
и св. П.И., рождена майка на починалите деца, която държала в ръцете си най-малкото дете Й. И.
на 2 години. Времето било топло, пътното платно било с асфалтово покритие, сухо
и право. Всички те пътували с каруцата с оглед намерението да отидат на събор в
съседното село. Каруцата се движела в тъмната част на денонощието без задължителните
светлоотразителни знаци- два жълти светлоотразителя в предната й част и два
червени светлоотразителя в задната част, при липсата и на
светещо тяло,което да е поставено в лявата част на каруцата и да излъчва бяла или жълта добре различима
светлина.При преминаването на каруцата покрай къщата на свидетелят В., която се
намирала в центъра на с. М., свидетелката
М.В. забелязала, че каруцата се управлява от непознатия й св. Д.К.,който стоял
изправен на каруцата и нанасял силни удари върху тялото на теглещия каруцата кон. Тези действия били
забелязани също от бащата на свидетелката, св. Д.В.,който по това време заедно
с нея и зет си също се канили да ходят на събора в съседното село с
автомобил. Свидетелят В. разпознал св. Д. К. и установил как управлявайки каруцата, той стоял изправен,държал юздите на
коня и с едната си ръка нанасял удари по тялото на коня с нещо,което му се
сторило като летва или дървена тояга.В следствие на това движението на каруцата
било криволичещо по ширината на пътя.
Тези обстоятелства също били установени и от св. Б.-съпруг на св.В.. Близо пет
минути, след като каруцата преминала покрай тях св.В., дъщеря му - св. В. и св.
Б. потеглили с автомобила в същата
посока. Тогава В. предупредил зет си,който управлявал автомобила да внимава и
кара бавно, заради каруцата и начина на нейното управление от св.Д.К.. На около
200-300 метра след табелата указваща края на селото те настигнали каруцата.Свидетелят Б. преминал на дълги
светлини,тъй като той и св. В. забелязали как
каруцата шарела по ширината на пътното платно, навлизала в платното за
насрещно движение,което принудило Б. да премине дори в банкета на платното за
насрещно движение, като при това задействал спирачките, натиснал клаксона на
автомобила, за да се обозначи и по този начин да изпревари каруцата.В. и Б. забелязали, че каруцата не се движи бързо,но и че
този който води коня стои изправен и нанася удари по тялото на коня, Движението на каруцата също било забелязано и
от свидетелите В.П. и св. К.. Двамата по
това време се намирали в парцел от
земеделска земя,която обработвали и която се намирала на около 10-15 метра след табелата указваща края
на с.М. и поливали засадената нива.
Свидетелят К. се намирал на известно разстояние от пътя, когато видял че по
пътното платно в посока извън селото за
с. П. се придвижва инкриминираната каруца.Времето вече се било стъмнило и предвид,че
една част от пътя пред свидетеля бил закрит от рампата на находящите се в
близост складови помещения,той все пак установил,че пътуващите в каруцата са
множество лица, но не ги разпознал да са от
село М.Чул глас на един човек, който изказвал псувни, явно отправяни към коня,за да върви по-бързо, че това било съпроводено със
звуци,които оприличил на нанасяни удари и как конят се изправял на крака.
Поради тъмнината не можал да различи
дали каруцата върви бързо или бавно,като в този период от време той не
забелязал по шосето да са
преминавали покрай каруцата други превозни средства. Забелязаното движение на
каруцата в тъмнината и явната липса на светлинното й обозначение провокирало
св.К. да заяви на св. П.,че
хората от каруцата може „отварят работа на някого“. Няколко минути след
това след това св. К. чул шум на работещ
двигател на мотоциклет,който се движил в същата посоката на каруцата. Предвид
това,че свидетелят управлявал мотоциклет той преценил,че издавания от работещия
двигател на мотоциклета шум е ответен на
шума от ниските обороти,тоест при движението си в чертите на с.М
мотоциклета се е придвижвал на ниска предавка
и скорост. След известно време, което св. К. не може да посочи,той чул, че веднага,след като мотоциклета подминал
табелата за края на селото и фактически подминал неговото и на св. П.
местоположение,шума от двигателя се увеличил. По този начин логично свидетелят
установил,че оборотите на двигателя на мотоциклета се увеличили, а с това и
скоростта му. Част от тези обстоятелства забелязала и св. П.,която се намирала малко
по-близо до пътя от К.. Тя
видяла,че каруцата излиза от
селото в посока с. П.,както и че този
който управлява каруцата нанася удари по тялото на коня.Вследствие на това коня
се изправял на двата си крака,след това падал на четирите си и отново се
изправял.През това време чувала как се отправят викове към коня, как му се
нанасят удари,но не могла да забележи какво
е движението на каруцата по пътното платно и нейната скорост. Според свидетелката
изминали около 15 минути, след което
чула шума от двигателя на излизащия от селото мотоциклет,който се движил в посоката на каруцата.Много кратко
време след това П. чула шум от удар и
последвалите след него писъци,които идвали
от шосето в посока за с. П.Свидетелката макар и разстроена от чутото и
предполагаемата катастрофа веднага се обадила на тел. 112 и съобщила за удар между каруца и мотоциклет. Малко след
това св. К. забелязал в посоката на също чутия от него
удар светлини на трактор,а на
следващия ден установил,че удара между каруцата и мотоциклета е станал на около
400 метра от тяхната нива и в посока за
с. П.
Установените безспорни
фактически обстоятелства по делото сочат,че подс. Б. при движението си
през с. М. управлявал мотоциклета си на
ниска предавка и с разрешена скорост между 45- 50 км/ч. Подминал табелката на
с. М. и ускорил движението на мотоциклета с много висока и неразрешена по закон скорост,като включил
дългите си светлини. В момента, в който
достигнал до установеното по делото проишествие на километър 123+900 от горе цитирания път II-66 между с.М. в посока за с.П. той застигнал инкриминираната каруца със скорост около
130,08 км./ч Поради високата скорост на мотоциклета и липсата на
каквато и да е осветеност и сигнализация по каруцата подс. Б.
не възприел своевременно каруцата
като препятствие на пътя. На около 20 метра пред себе си вече я забелязал,което предвид скоростта му на
движение не му дало възможност въобще да задейства спирачната система.В
следствие на това се ударил каруцата отзад, в задната й лява част,като ударът
бил заден, кос и приплъзгващ по отношение корпуса на каруцата. При удара возещите
се отпред на каруцата - водачът св.К. и
св.В. С. били отхвърлени и паднали в храстите отдясно и северно от платното за движение. Междувременно
свидетелката П.И.,която се намира на
пода на каруцата усвоила своевременно идващия с висока скорост мотоциклет
зад каруцата и с детето,което държала в ръцете си скочила от
каруцата преди да последва удара.Наредила преди това на останалите деца също да
скачат и което св. Г.И. изпълнила заедно
с другите й две сестри.Но в каруцата останали децата В. и Н.. Двете деца В.И. и
Н.И. били отхвърлени напред и паднали вляво на платното за движение. След удара
мотоциклета управляван от подс.Б. паднал на лявата си страна и по
пътното покритие преминал косо през южната лента за движение на плъзгайки се на
пътното платно го напуснал в затревената част намираща се от страната на южно
платното за движение. При този удар и
предвид последвалото падане върху пътното платно най-тежко пострадали децата В.И.
и Н.И., а по-леко св.В.С. и возещия се
на мотоциклета зад подсъдимия св.П..
Пътуващите в каруцата лица много бързо се качили в лек автомобил,който св. К. спрял. Поели в
посока за гр.П.,но в началото на града
били поети от екип на спешна
помощ и откарани в УМБАЛ „Св.Г.“. На местопроизшествието пристигнал друг екип
на ЦСМП, който откарал водача на мотора и св.П. в болница също за оказване на медицинска
помощ. Въпреки проведеното лечение, детето В.И. починало в 23,15 часа на същата дата, а
детето Н.И. починало в 00,10 часа на 01.07.2016 г. Свидетелите Венцеслав С. и М.П.
получили счупвания и изкълчвания в областта на крайниците.
На подс.Б.
била взета кръвна проба за алкохол, като от заключението на изготвената
химическа експертиза не се установило наличието на алкохол в кръвта му.
Описаната
фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подс.Б.,частично
от показанията на свидетелите Д.К., П.И. и В.С., от показанията на свидетелите Г.И.,М.П.,М.И.,
М.В.,Т.К.,П.А., А.Г., З.К., В.П.,Н.К., Д.З.,Д.В.,П.Б. - от т.1 л. 76 от досъдебното производство и Д.А.
от т.1 л.126 от досъдебното производство прочетени по реда на чл. 281 ал.5,вр.- ал.1 т.4 от НПК,а
така също и от останалите протоколи
приложени по делото- протокол за оглед на местопроишествие-л.2-4,фотоалбум и
скица -л. 6-26, СМЕ на труп-л. 30-33,медицинска
документация –л. 36-37,приемо-предавателен протокол-л. 39, СМЕ на
труп-л. 54-57,епикриза –л. 60-62,епикриза и
мед.документи-л..69-72,СХЕ-л.82-83,СМЕ-л. 106-109,СМЕ-л. 136-140,Фотоалбум и
АТЕл. 144-202 от Том 1 на ДП., медицинска документация– л. 2-37, л. 40-75,копия
на св. управление на МПС,рег.талон и застрахователна полица-л. 76-78 от Том 2
на ДП, метеорологична справка- л.19,Наредба № за поддържане и опазване на обществения ред…… на територията на Община С.-л.
22-27, справка от сектор Пътна полиция- Стара Загора за нарушител/водач-л. 35-38.справка от Агензция
автомобилна администрация-л.40,л.43, удостоверения за наследници-л. 47,л.48,св.
съдимост-л. 50,характеристика-л.51,копия от удостоверения за раждане и
извлечения от смъртен акт-л. 97-100,удостоверение за идентичност-л. 135 от Том
3 на ДП, удостоверения за наследници-л. 16,л.17 от хода на съдебното следствие.
Според заключението на
извършената съдебно медицинска експертиза на труп № 146/2016 г., при огледа и
аутопсията на трупа на В. П. И. се установило счупване на черепа, контузия на
мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка и
белия дроб, разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания и охлузвания в
областта на главата и горния ляв крайник. Като причина за смъртта е приета тежката черепно-мозъчна травма,
довела до разрушаване и парализа на жизнено важни мозъчни центрове, която е в
пряка-причинна връзка с настъпилото ПТП. Описаните увреждания са причинени по
механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е напълно
възможно да са възникнали при процесното ПТП - при изпадане от каруцата и удар
върху пътното платно- Том 1 л. 30-33.
Извършената
съдебномедицинска експертиза на труп № 160/2016 г. дава заключение, че при
огледа и аутопсията извършени върху трупа на Н. П. И. се установило наличие на тежка
черепно-мозъчна травма изразила се с травматичен кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка, контузия на мозъка, контузия на белия дроб, състояние след оперативно
отстраняване на слезката и наличие на ретроперитонеален хематом разположен под
и зад левия бъбрек. Като причина за смъртта на Н.И. е приета политравма довела до развиване на
полиорганна недостатъчност и настъпилия в резултат на това остра дихателна
недостатъчност и сърдечносъдова слабост. Настъпването на смъртта е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП. Описаните увреждания са причинени по
механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е напълно
възможно да са възникнали при процесното ПТП - при изпадане от каруцата и удар
върху пътното платно- Том 1 л. 54-57.
От заключението на вещото
лице по извършената СХЕ,се установява,че подс. Б. е управлявал инкриминираното
МПС без наличие на алкохол в кръвта си- Том 1 л. 82-83.
От заключението на
извършената съдебномедицинска експертиза № 333/2016 г. се установява, че на М.З.П.
при инкриминираното събитие е било причинено открито изкълчване на първи пръст
на лявата ръка, което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник, травма в областта на коляното представляваща се с изкълчване,
навяхване и разтягане на кръстовидна връзка на дясното коляно, която е довела
до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, т.е. две средни телесни
повреди по смисъла на НК. На св.П. са били причинени и по-леки увреждания като
сътресение на мозъка, както и разкъсно-контузна рана на главата, които по
отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК- Том 1 л. 106-109.
От заключението на
извършената съдебномедицинска експертиза № 415/2016 г. се установява, че на В.И.С.
при инкриминираното събитие е било причинено счупване на горния край на
раменната кост (хумерус), закрито - фрактура диафизис хумери синистра (закрито
счупване на тялото на лявата раменна кост), което причинило трайно затрудняване
движенията на горния ляв крайник за около 2 месеца, т.е. била му е причинена
средна телесна повреда по смисъла на НК- Том 1 л. 136-140.
От заключението на извършената по делото автотехническа
експертиза се установява, че ударът между двете пътни превозни средства се е
състоял в северната лента за движение на пътното платно, на път И-66 в зоната
на км. 123+900 м. и на прав участък в пътната отсечка с.М.-с.П. обл.Пловдивска,при
което и двете ППС са се движили в
посока изток-запад. Скоростта на
движение на мотоциклет „***“, управляван от подс. Б. в момента на настъпване на
удара е била около 130.8км./ч., каквато
е била скоростта и преди настъпвате на удара.
Каруцата
управлявана от св. Д.К. се е движела със скорост около 7 км./ч. Опасната зона
за спиране на мотоциклета при скорост на движение около 130,08 км./ч. е била
около 160,03 м., а времето за изминаването й е определено на 7,21 секунди. При
движение със скорост около 130,08 км./ч. водача на мотоциклета е нямал
техническа възможност да предотврати удара с каруцата чрез безопасно екстрено
спиране или чрез друга спасителна маневра, тъй като в момента на забелязване и
възприемане на неосветената каруца,последната е попадала в опасната зона за
спиране на мотоциклета. Скоростта на
движение на мотоциклет „***“ управляван от подсъдимия е била технически
несъобразена с осветеността на фаровете при дълги светлини и технически
несъобразена с движение по път 11-66, тъй като е по-голяма от пределно
допустимата по закон, съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП за МПС каквито са
мотоциклетите тази скорост е до 80 км./ч. за категория А извън населено място.
Като технически
причини за настъпилото произшествие е посочена несъобразената скорост на движение на
мотоциклет „***“ управляван от подсъдимия с движението нощем при осветеност на фаровете
при дълги светлини, както и движение по главен път 11-66 със скорост по-голяма
от 90 км./ч., а именно със скорост на движение от около 130,08 км/'ч.
На
следващо място причина за настъпване на проишествието е посочена и движението на
каруцата по главния път без същата да е била осветена и без светлоотразителни
знаци,предвид на това и попадането й в опасната зона пред управлявания от подсъдимия
мотоциклет-Том 1 л. 144-202.
Според
съда неправомерното движение на каруцата следва да бъде обсъдено и в контекста
на възприетата от държавното обвинение възможност да вменява във виновно
поведение всички предвидени бланкетни и
общи норми от ЗДвП,както в случая се
предявени освен по чл. 21 ал.1,но и по чл. 20 ал.2 и по чл. 5 ал.1 от ЗДвП на
подсъдимия. Съществената правна регламентация
по отношение движението на ППС с животинска тяга е посочена в гл.II „Изисквания към пътните
превозни средства“ от ПП ЗдП,където в чл.15 е предвидено,че “ За да участва в движението по
пътищата,всяко пътно превозно средство с
животинска тяга трябва да има два жълти светлоотразителя отпред,два червени светлоотразителя отзад,а през нощта-
отзад вляво светещо тяло,излъчващо бяла или жълта добре различима светлина“.
Освен това в чл. 144 ал.1 т.1 ЗДвП е
посочено,че водачите на пътни превозни
средства с животинска тяга са длъжни да
карат или водят превозното средство в най-дясната част на пътното платно.
Предвид параграф 6 т.25 от ПДР ЗДвП св. К. в случая се явява водач на пътно превозно средство и с това за него се отнасят
всички задължения,които произтичат
по ЗДвП и ПП. На следващо место
от приложената по делото „Наредба №-1 за поддържане и опазване на обществения
ред………..“ на Община С. в нейния чл. 10 ал.2 се забранява движението
на ППС с животинска тяга без наличието
на светлоотразителни жилетки на управляващите
и пътниците по пътищата на
републиканската и общинската пътна мрежа
от 21.00 часа до 06.00 часа през летния
период. На тези основания съдът намира,че освен от техническа,но и и от правна
гледна точка с неправомерното си поведение св. К. е съпричастен към настъпилия вредоносен
резултат,тъй като е допуснал
самостоятелно нарушения на правилата за движение и което следва да
намери своето значение при определяне
размера на наказанието. Съдът кредитира заключенията на вещите лица,понеже те са изготвени професионално и с необходимата
задълбоченост от съответната област на човешкото
познание.
Съдът не кредитира тази част от обясненията на подс. Б., в която
той представя факта,че при напускане
пределите на с. М. в посока за с. П. ускорил скоростта си на движение приблизително с около 70- 80 км/ч .За това
обстоятелство твърди,че спомена за
скоростта му на движение в този момент му бил такъв. Според съда посочената от подсъдимия скорост
обективно е била достигната,но при налично установените и представени данни от
експерта изготвил заключението по АТЕ,като впоследствие тази скорост значително е била
задмината, достигайки 130.08 км/ч в
момента на удара между мотоциклета и каруцата.
Съдът не предоставя своя кредит на
доверие към показанията на свидетелите-частни обвинители П.И., Д.К. и В.С. в частта от тях,в
които изключват или премълчават какво е
било поведението на коня,движението на каруцата по пътното плътно и връзката на
тези обстоятелства с част от действията на
св. К.,който управлявал движението на коня и каруцата до момента на настъпване на
проишествието.Свидетелят К. заяви,че той управлявал каруцата през цялото
време до настъпване на удара, конят се движил спокойно,той не го удрял, конят
не се бил плашил от нищо, при управлението на каруцата свидетелят не се бил изправял прав на каруцата, тя не се
движила криволичейки по пътя,като десните гуми на каруцата били разположени върху банкета и извън пътното
платно.Свидетелката П.И. заяви,че К. управлявал каруцата така,че конят не
тичал,а ходел и не е имало момент,в който К. да стои изправен върху каруцата и
да пришпорва коня.Твърди,че десните гуми
на каруцата се движили върху банкета,а левите гуми върху пътното платно. Свидетелят
С. заяви,че имал наблюдение относно това,че след напускане чертите на с. М. две
от гумите на каруцата се движили извън пътното платно, другите две върху
платното, а преди удара конят и
каруцата,която управлявал св. К. се движили бавно.
Тези показания на свидетелите-частни
обвинители се намират в съществено противоречие с показанията дадени пред
съда от свидетелите М.В.,З.К., В.П.,Д.В.
и П.Б.- последните прочетени по реда на чл.281 ал.5,вр. ал.1 т.4 НПК от Том 1
л. 76 на ДП.При детайлно обсъдените
показания на тези свидетели категорично
се изясни посочените противоречия. В
тези показания свидетелите са категорични относно движението на инкриминираната
каруца и поведението на управлявалия каруцата св. К. в чертите на селото,при
преминаването й покрай къщата на св. Д.В.
и след излизане от чертите на селото и преминаването покрай свидетелите В. П. и З.К..
Свидетелят Д.В. е категоричен,че забелязал
каруцата на смрачаване как преминава по пътя покрай къщата му в с. М. Каруцата
управлявал св. К.,когото той познавал. К. управлявал каруцата прав и нанасял
удари по тялото на коня. Това поведение принудило св. В. малко след това да укаже на своя зет св. Б. да кара внимателно
автомобила,тъй като те заедно със св. М.В.
потеглили в същата посока на движение на
каруцата. На около 200-300 метра извън селото
застигнали каруцата и св.В. забелязал,че каруцата „шари“ и криволичи по
пътя.Той отново предупредил св; Б. да бъда внимателен и предвид това движение на каруцата били
принудени да я изпреварят,като
навлязат насрещната лента и дори на
банкета на насрещното платно. От прочетените по реда на чл. 281 ал.5 НПК
показания на св. Б. се установява,че той заедно с тъста си и св. В. потеглили
от къщата на В. в посока с. П.,като В. го предупредил за миналата преди това каруца.
За това Б. преминал на дълги светлини при излизане от селото и след кратко
време забелязал каруцата,по която нямало никакви светлоотразители или светлини.
Тя се движила криволичейки по пътното платно,като навлизала в платното за
насрещно движение.Това го принудило да
подаде звуков сигнал с клаксона на автомобила, да премине в насрещното
платно и дори да излезе на банкета на това платно,за да задмине каруцата. Този
който управлявал каруцата стоял изправен
и нанасял удари на коня.Това
поведение на управляващия каруцата св. Б. определя като на човек
употребил алкохол.Свидетелката В. е
категорична относно опасното движението на каруцата на пътното платно и
поведението на лицето,което я е управлявало в момента,когато се наложило те да
задминат каруцата. Преди да стане това изпреварване,според свидетелката
каруцата „шарела“ по пътя, а каруцарят стоял изправен и биел коня,което тя
видяла още при преминаването на каруцата покрай къщата им в с. М.
Намиращите се извън чертите на селото свидетели- В.П. и З.К. няколко минути преди проишествието
били в засадена от тях нива,която се намирала в близост до указателната табела
сочеща края на населеното место- с. М. Макар двамата да се намирали на различно
отстояние от пътя, те категорично усвоили движението на управляваната от св.К. каруца,който напускал
селото. Свидетелят К. първо чул
гласове,като един от тях доминирал с отправянето на викове „ Дий“ и псувни,като едновременно с това се нанасяли удари,които му приличало на удари по
коня,който тегли каруцата. Не могъл да установи дали каруцата върви
бързо или бавно,макар,че при преминаване на каруцата тя не се разминавала с
други МПС. От разстоянието,на което се
намирал успял да усвои че на пътното платно се движи каруца.Предвид чутото от свидетеля нанасяне на удари по коня вследствие на това видял как
коня се изправял на двата си крака и не искал да върви.Свидетелката П. се
намирала на по-близко разстояние до пътя от св. К.. Забелязала движението на
каруцата при напускането й на селото. Макар и на смрачаване видяла намиращи се
хора в каруцата,не ги разпознала но
забелязала,че се нанасят удари по
коня,който се изправял няколко
пъти на двата си крака от тези удари и
цвилел. Не могла да забележи дали на каруцата е имало някакво осветление.
След известно време,което според
свидетелката било около 15 минути чула шум от приближаването на „мотор“,който
идвал от селото и който според свидетелката се движил бавно. Свидетелят К. също
усвоил приближаването на мотоциклета,но предвид техническите си познания
преценил увеличаване скоростта на мотицеклета веднага след напускане чертите на
селото. Малко след това двамата свидетели чули
шума от удара между двете превозни средства,виковете и писъците на
хората,като св. П. се обадила на тел. 112 и съобщила за проишествието. На това
основание и предвид липсата на
заинтерисованост между тези две групи свидетели,които наблюдавали
движението на каруцата и предвид явно изразената заинтересованост от частните
обвинители,съдът не дава своя кредит на доверие на тази част от показанията на последните.
Оставените от съда извън кредита на
доверие показания на частните обвинители се намират в съществено противоречие и
с част от приетото заключение от АТЕ,в което са обсъдени обстоятелствата къде по дължината и ширината на пътното платно е
настъпил ударът между двете ППС.
Експерта е категоричен по отношение местото на удара, предвид обсъдените от
него данни от огледния протокол и съдържащите се в него обстоятелства за
установени нарушения по целостта на асфалтовото покритие, разпръснатите вещи по
пътното платно и други оставени следи от проишествието. В
констативно-съобразителната част на експертизата е прието,че ударът между мотоциклета и каруцата е настъпил на 2.37 метра по ширината на
пътното платно в лявата задна част и областта на левия край на задната каната,
задната лява ритла, на левия край на
задната каната, задната лява ритла.
При установената по делото
обща ширина на северното платно платно за движение,по което са се движили двете
инкриминирани ППС от 3.86 метра явно се
опровергават твърденията на
свидетелите-частни обвинители,че десните колела на каруцата при
напускане чертите на селото се намирали
върху банкета извън пътното платно- Том 1 л.154, л. 180 и л. 202 от АТЕ.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира,че
подс. Б. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на чл. 343,
ал.4, вр.с ал.3,пр.3, б.Б пр.1 и б.А пр.1,вр.с ал. 1, б.В и б.Б, пр.2,
вр.чл.342, ал. 1 от НК понеже на
18.06.2016 г. на главен път 11-66, км.123+900 в посока с.М. обл.Пловдивска - с.П. обл.Пловдивска при управляване на МПС
- мотоциклет „***“ *** с per. № ***, е нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.2,чл.21 ал.1 и по чл. 5
ал.1 т.1 от ЗДвП по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на
повече от едно лице, а именно е причинил, смъртта на две лица - на В. П. И. с ЕГН ********** - починал на
18.06.2016г. и Н. П. И. с ЕГН ********** - починал на 01.07.2016г, както и е причинил телесни повреди на две лица, както
следва:
-
на В.И.С.
с ЕГН ********** е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
закрито счупване на тялото на лявата раменна кост, което е довело до трайно
затрудняване движението на горния ляв крайник
- и на М.З.П. ЕГН ********** е причинил две
средни телесни повреди изразяващи се в открито изкълчван* на първи пръст на
лявата ръка, което е довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв
крайник и травма в областта на дясното коляно представяща се с изкълчване,
навяхване и разтягане на кръстовидна връзка та дясното коляно, което е довело
до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 342
от НК в случая касае нарушаване правилата за движение по ЗДвП при
управление на МПС,което се намира в причинна връзка с настъпилите обществено опасни последици и квалифициращи
обстоятелства по чл. 343 от НК.
Съдът
категорично приема,че установената скорост на движение на подс.Б.
непосредствено преди удара в каруцата
нарушава нормата на чл. 21 ал.1 от
ЗДвП,която определя,че – „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава: за категория А - 80
км./ч. извън населено място,при безспорно установената по делото скорост на
движение на мотоциклета в този момент от 130.08 км/ч.
При
липсата на изразено в обвинителния акт ясно разграничаване на понятията неразрешена и несъобразена
скорост, съответно определени в чл. 21 и чл. 20 ал.2 от ЗдвП,съдът изрично е
посочил в диспозитива на присъдата си
текстовото съдържание на чл. 21 ал.1 от
закона като основното от
обективна страна осъществено изпълнително деяние, движение с неразрешена
скорост. С оглед трайно възприетата
съдебна практика,че нормата на чл. 21 от ЗДвП се явява специална
спрямо нормата на чл. 20 ал.2 от същия
закон, но и при обективно установените
множество решения на ВС и сравнително нови на ВКС,в които тази доктрина не е приложена,съдът намери за необходимо да постанови в присъдата си, че от обективна
страна подс. Б. е допуснал нарушение и
по чл. 20 ал.2 от ЗДвП управлявайки мотоциклета с несъобразена скорост- вж. Р. №- 25/2017г по н.д. №- 1278/2016г I н.о, Р.№-59/2017г по н.в.
№-181/2017г II н.о. На това основание възприетата от
обвинението нарушена норма по чл. 5 ал.1 от ЗДвП се приема от съда като
предохранителна мярка за обосноваване на
обвинението,макар,че този текст от закона
въвежда една обща забрана и не се
намира в причинна връзка със съставомерния резултат.
От
субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост,при проявената форма на вината престъпна
небрежност,тъй като дееца не е искал или
допускал настъпването на престъпния
резултат,но е бил длъжен да го предвиди.На това основание съдът намира,че е налице причинна връзка между допуснатото
нарушение на правилата за движение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП и чл. 20 ал.2 от ЗДвП,доколкото превишената скорост се явява винаги несъобразена и с настъпилия
съставомерен резултат.
При
така посочената правна квалификация и
след като се съобрази с целите на специалната и генералната превенция и на
обстоятелствата на чл. 54 от НК съдът
намира,че наказанието на подсъдимия
следва да се определи при превес
на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Като
отегчаващи отговорността
обстоятелства се преценяват грубото
нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП,като при определената от закона максимална
скорост на движение извън населено място
от 80 км/ч, то подс. Б. се е движил 130.08 км/ч. Към м. юни 2016г срещу подс. Б. са били
издадени общо 5бр. НП,по две от които през 2011 и 2013г е
било постановено лишаване от право на
управление на МПС,както и 2бр фишове. По време на инкриминираното събитие срещу
подсъдимия е било образувано висящо наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343Б ал.1 през
м. юли 2014г,които обстоятелства се възприемат от съда като отегчаващи по
отношение липсата на достатъчно проявявана във времето дисциплина за спазване
правилата за движение като водач на
МПС.Смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват чистото съдебно минало,младата
възраст и трудова ангажираност на дееца. Според съда липсват основания да се
допусне редуциране размера на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 55
ал.1 т.1 НК,тъй като деянието не се явява със значително по-ниска от типичната за този вид обществена опасност,
а напротив допуснатото грубо нарушаване правилата за движение над предвидената
максимална скорост определя по-високата степен на обществена опасност на
деянието.
Най
справедливо е на подсъдимия да се определи наказание малко под предвидения
баланс между посочения в закона размер наказание от 3 до 15 години лишаване от свобода,а именно
от седем години лишаване от свобода,с оглед
установеното от съда съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
каруцата св. К.. При допуснатата
индивидуализация на наказанието от съда е отчетена конкретната тежест на
деянието в закона. В случая спецификата
на деянието е определена от наличните квалифициращи обстоятелства - смъртта на две лица и нанесени
средни телесни повреди на други две лица.Според съда индивидуалната
тежест на извършеното е несъмнено тежка и по- леко по размер наказание лишаване
от свобода не може да изпълни целите предвидени в чл. 36 от НК.
Съдът
не възприема доводите изложени от поверениците,поддържани от частните
обвинители,които изключиха
престъплението да е извършено под
формата на небрежност,предвид установената
скорост на движение на мотоциклета. С това частното обвинение обоснова
наличието на друго утежняващо отговорността обстоятелство, като осъществената от
субективна страна на дееца престъпна самонадеяност.Категорично наказателната
теория и съдебна практика определят,че вината следва да се разглеждана като отношение към престъпния
резултат,а не към извършените нарушения на ЗДвП. Самонадеяността като отегчаващо отговорността обстоятелство
предполага,че деецът е съзнавал опасността от
сблъсъка /в случая с каруцата на пострадалите/, но субективно е бил със
съзнаваната увереност,че ще избегне
настъпването на удара си с тях.Неправилно, според съда частното обвинение
пледира,че при съзнаваната от него забраната за движение с установената
скорост,нощно време той бил проявил престъпна самонадеяност защото си е
мислил,че ще предотврати всеки възможен инцидент.Този извод на частното
обвинение не се поддържа и от
доказателствата по делото,предвид категорично установеното обстоятелство,че непосредствено
преди настъпването на удара подс. Б. не е усвоил каруцата като препятствие на
пътя, поради липсата на необходимото и
изискуемо по закон осветление,но е бил длъжен
да предвиди евентуалното наличие на
това препятствие.-вж Р. №- 104/2108г по н.д. № 340/2018г II н.о. ВКС.
В
хода на съдебните прения защитата изложи множество доводи и съображения,с които
обоснова необходимостта при определяне
размера на наказанието,което обективно следва да се наложи на подсъдимото лице,то
да се отчетат множеството обстоятелства,
които на досъдебното производство са били
игнорирани и с това необосновано са засилили обвинителната теза. Според
защитата обвинението не е отчело поведението на св. К. и техническото
оборудване на инкриминираната
каруца,като с това ниглижиране на тези обстоятелства се засяга възможността от
правилното приложение на закона и обема
на наказанието,което следва да се наложи
на подсъдимия. С оглед тези съображения защитата изложи становището си, че справедливото
наказание,което следва да се определи в случая налага приложението на чл. 66 от НК.
Държавното
обвинение представи доводите относно
определянето на наказание в размер към
баланса между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства,което
фиксира на седем години лишаване от свобода,с оглед целите на наказанието.Частното
обвинение,което възприе тезата за проявената престъпна самонадеяност от страна
на подсъдимия пледира за определянето на
наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и за което посочи,че
наказание от девет години лишаване от свобода се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
на дееца.
Съдът
намира част от изводите на защитата са
обективно относими с оглед установените
обстоятелства по делото. По хода на проведеното съдебно следствие и събраните
доказателства на ДП се
установи,че участниците в настъпилото
ПТП,които са управлявали двете пътни превозни средства- мотоциклети
каруца са били отведени в болнично заведение в гр. П. По силата на общата
разпоредба чл. 5 ал.3 от ЗДвП и
утвърдения от закона ред- съгласно наредба №- 1/2017г за реда и
установяване концентрацията на алкохол в кръвта….. , в която по чл. 1 ал.2
следва да се установява концентрацията на алкохол в кръвта на участниците в ПТП…..Тази наредба се намира в логическо съответствие с пар.6 т. 25 на преходните и
допълнителни разпоредби на ЗДвП,където се указва ясно,че по смисъла на закона
„ВОДАЧ“ е лице,което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци,което води или кара
впрегнати, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Несъмнено
изводите на защитата за проявеното от органите на полицията нехайство по
отношение на закона се явяват правилни.
На следващо място съдът намира,че това
обстоятелство не може да има значение към определя степента на обществена опасност на
деянието осъществено от подс. Б.. Изложените съображения на защитата относно
приложението на чл.66 от НК не се възприемат за обосновани и законосъобразни. Материалноправните
предпоставки на чл. 66 от НК,които законът
поставя целят изискването да се прецени дали с отлагателното условие ще
се постигнат целите на наказанието и преди всичко поправянето на осъдения.Налично обективната невъзможност
съдът да приложи чл. 66 от НК,с оглед липсата на първата предпоставка да е наложено наказание до три
години лишаване, не се явява
единственото основание. Нормата на чл. 66 от НК дава преимущество на специалната над генералната превенция,а с
това и
необходимостта от преценка дали осъдения може да се поправи ако
изтърпи „условното осъждане“.В
установената съдебна практика относно приложението на чл. 66 от НК категорично
е отчетено,че освен специалната
превенция,генералните възпитателни и предупредителни функции на наказанието не
следва да се игнорират.Спецификата на
обсъжданото престъпно деяние е с настъпил тежък вредоносен резултат. На фона на яркото обществено отрицание към този
вид престъпления и непрестанни опити на държавните институции да се провежда
законодателна политика в борбата срещу тежките
транспортни проишествия, според съда в случая превантивната роля на
закона категорично не може да бъде постигната с определяне на наказание при
условията на чл. 66 от НК./ ТР № 28/84г по н.в. №- 10/84г на ОСНК,Р.№-135/2017г
по н.д. №499/2017г I н.о.,Р. №- 268/2018г по н.д. №-
819/2017г II
н.о.,Р.№-147/2017г по н.д.№-375/2017г II н.о.,Р№-125/2017г по н.д. №-549/2017г III н.о.,Р.№-179/2107г по н.д.
№-994/2017г III н.о.
На
основание чл. 57 т.3 от ЗИНЗС наложеното наказание от седем години лишаване от
свобода следва да се изтърпи при
първоначален Общ режим.
На
основание чл. 343г от НК подс. Б. се лишава от право да управлява МПС за срок
от девет години. Извършеното
престъпление е със завишена обществена опасност.Макар данните за личността на
дееца да са приети от съда с оценката за ниска обществена опасност, все пак те
обосновават отрицателната му характеристика на водач на МПС.При изпълнение
на основанията на чл. 49 ал.2 от НК закона преследва в срока на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода да се отнеме
възможността от управление на МПС. Дадената правна възможност срока на лишаването от право по чл. 37 ал.1
т.6-8 НК да надвишава срока на
лишаването от свобода с три години е приложим частично в случая,предвид ролята и участието на св. К. към получилия се вредоносен резултат.
Веществените
доказателства- 1бр. каруца и мотоциклет
„***“ с дкн ***,следва да се върнат на установените по
делото собственици след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 189 ал.3 НПК подс. Б. е осъден да заплати сумата от 1288.28 / хиляда двеста осемдесет лева и двадесет и
осем стотинки/ разноски по делото в
полза на ОД МВР,сумата от 300/триста/
лева разноски в полза на Окръжен
съд Пловдив, както и сумата от 1500/хиляда и петстотин/ лева в полза на частния обвинител В.С. разноски за адвокатско възнаграждение. съдебната
власт
Предвид изложеното съдът
постанови и присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ