Р Е Ш Е Н И Е
№ 465
гр.Плевен, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №43 по описа за 2020 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във с
чл.210 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Производството по делото е образувано по жалба от И.Т.П.
*** против решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ, взето по Протокол
№3/9.04.2019 год., с което е определен размер на обезщетение 2256лева за нива
№05921.53.11, кат.3, площ 2,532дка в с.Бохот, за което жалбоподателят е
уведомен с писмо изх.№ТСУ-26-2658-1/11.12.2019 год. от заместник-кмета на
община Плевен.
В жалбата се твърди, че при определяне размерът на
обезщетението е нарушен материалния закон. Счита се, че обезщетението не е
справедливо определено, тъй като оценката не е съобразена с реалната пазарна
оценка на имота за трета категория земя. Твърди се, че с учредяване на
сервитутното право върху имота завинаги остава тежест върху него и практически
същият става непродаваем или с доста понижена пазарна цена. Твърди се още, че
не им е предоставена скица и не се знае къде ще се извършва строителството,
като ако трасето на газопровода преминава пред средата на имота, то неговата
цена ще падне драстично. Сочи се, че разпоредбата на чл.64 от Закона за
енергетиката създава задължение за титуляра на сервитутното право да обезщети
собствениците с цена, която се определя в съответствие с разписаното в чл.64
ал.6 от ЗЕ по реда на чл.210 и чл.211 от ЗУТ. Счита се, че обезщетение в размер на 1700лева на декар е справедливо. В
заключение се моли оспореното решение да бъде изменено в частта на определеното
парично обезщетение, като последното се увеличи в искания от оспорващия размер.
Претендират се и разноски.
С придружителното писмо за представяне на
административната преписка от ответника е изразено становище за неоснователност
на жалбата.
От заинтересованата страна „Булгартрансгаз“ ЕАД не е
представен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият се
явява лично и заявява, че предоставя на съда по основателността на жалбата.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт С. с надлежно пълномощно, който счита жалбата за неоснователна.
Сочи, че в хода на съдебното производство по безспорен начин е доказано, че
оспорената оценка на комисията по чл.210 от ЗУТ е съобразена с материалния
закон. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание заинтересованата страна се
представлява от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, който поддържа
становището на представителя на ответника. Заявява, че оспореният акт е издаден
от компетентен орган и е съобразен с материалния и процесуалния закон. Моли
жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Решение на комисията по чл.210 от ЗУТ е изпратено на П.
с писмо изх.№ТСУ-26-2658-1/11.12.2019г. и е получено от Д.П. –съпруга, на
16.12.2019г. Жалбата е подадена на 23.12.2019г. чрез Община Плевен. Ето защо,
като подадена от активно легитимирано лице,
при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за
обжалване по чл.215 от ЗУТ, пред компетентния съд е процесуално допустима, поради което подлежи
на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 01.02.2019 г. от „Булгартрансгаз“ ЕАД гр. София е подадено заявлeние за учредяване
на сервитутни права по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ и чл.210 от ЗУТ относно
обект „Разширение на газопреносна инфраструктера на „Булгартрансгаз“ ЕАД
парелелно на северния (магистрален) газапровод до българо-сръбска граница, етап
„Линейна част“.
На л.11-16 по делото е приложен Доклад за експертна
оценка, изготвен от „Стройконсулт РН“ с оценител инж.Р.Ц.- притежаващ
Сертификат с рег.№*********/14.12.2009г. към КНОБ за оценка на недвижими имоти
и Сертификат с рег.№*********/11.02.2015г. за оценка на земеделски земи и
трайни насаждения. Според този доклад, за процесния имот с №05921.53.11 в
землището на с.Бохот, представляващ нива с площ от 7,300дка, кат.3, е
определено равностойно парично обезщетение за сервитут с площ 2,532дка при
пазарна цена от 1100лева за дка, обезщетение в размер на 2256лева, при Кс –
коефициент за срок на ползване от 0,9 и
Кк - коефициент за корекция от 0,9.
Със Заповед № РД-12-90/22.02.2019г. на кмета на Община
Плевен е назначена комисия, която да разгледа изготвените оценки от лицензиран
оценител и определи размера на дължимото от „Булгартрансгаз“ ЕАД обезщетение за
учредяване на сервитутно право съгласно приложен регистър и документация за
частично прилагане на ПУП за територията на Община Плевен.
Комисията по чл.210 от ЗУТ с решение, взето по
Протокол №3/09.04.2019 год. е определила размер на обезщетение от 2256лева за
нива №05921.53.11, кат.3, площ на сервитута 2,532дка в с.Бохот. Именно това
решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
По делото не се спори, че П. е наследник на Л.В.И.,
която с Договор за доброволна делба на земеделски земи от 30.10.2000г. е
придобила в собственост имот /нива/ №053011 от 7,300дка, трета категория, в
землището на с.Бохот, м.“Тръстара“.
По делото е назначена и съдебно-оценителна експертиза
с вещо лице, независим експерт със сертификат рег. № ********* от 25.10.2017г.
Според заключението, пазарната стойност на имота по метод на директна
капитализация на дохода е в размер на 1062лв./дка, по метод на пазарните
сравнения е в размер на 1100лв./дка и по нормативна оценка по Наредбата за реда
за определяне на цени на земеделска земя е в размер на 725лв./дка. Според
вещото лице размерът на равностойното парично обезщетение за учредяване на
сервитутни права за имот №05921.53.11 в землището на с.Бохот е 2219лева (876лв/дка),
изчислен по формулата ПСсерв =ПСземя х Ксрок хКсерв, където ПСсерв е пазарната
стойност на сервитута, а ПСземя е пазарната стойност на земята в сервитута: 2,532дка
х 1082лв/дка = 2739лв. Вещото лице е посочело, че изведената стойност ПСземя е
определена по Метод на пазарните сравнения и Метод на директна капитализация на
дохода, като са използвани за пазарни аналози само реални сделки от същото или
съседни землища на оценявания имот, а не са използвани оферти за сделки от
района. Вещото лице е посочило още, че Ксрок е коефициент за срок, който коефициент
е приет 0,90, сервитутът е за вечни времена, Ксерв е коефициент за вид на
сервитута, който коефициент е приет 0,90 положителен сервитут. В заключение
вещото лице е изчислило пазарната стойност на равностойното парично обезщетение
по следния начин: ПСсерв=2739 х 0,90 х0,90 =2219лева (876лв/дка). Вещото
лице е посочило още, че в хода на административното производство независимият оценител,
за да определи размера на обезщетението, е използвал оферти за продажба, а не
реални сделки, за имоти без посочен идентификатор в землища отстоящи на 13км и
21км от оценявания имот, както и че като аналог е използван размер на рента от
2017г., а отстоянието от населеното място не е определено правилно.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл. 210, ал.
1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и
изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват
по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на
страните по реда на АПК. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал.
1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал.
2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и
решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.
В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира,
че оспореният акт е издаден от компетентен орган, назначен със заповед на кмета
на общината по реда на чл. 210, ал.
1 от ЗУТ във вр. с чл.64 от ЗЕ, в обема на правомощията му и в
нужната форма. Не са допуснати и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Следва да се посочи, че П. не е уведомен
за започване на производството по реда на чл. 26 от АПК, но това не
представлява съществено нарушение и не е ограничило правото му на защита,
доколкото в съдебното производство е направил възражения и доказателствени
искания.
По отношение съответствието на оспорения акт с
материално-правните разпоредби, съдът приема следното:
Съгласно чл. 64, ал. 1
от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при разширение
на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути.
Според даденото в § 1, т. 23 от ДР
на ЗЕ определение, "Енергиен обект" е обект или съвкупност
от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва
производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив
или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на
параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт
или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения,
разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи,
както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
От своя страна чл. 64, ал.
2, т. 2 от ЗЕ (в приложимата редакция), сервитутите, съгласно закона
са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1.
В ал. 4 на чл.
64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1.
има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя
местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в
засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно
обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на
други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва,
че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на
енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210
и 211 от Закона
за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз
основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението
от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от
лицата по ал. 1.
Съгласно чл. 210, ал.
1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и
изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват
по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а
съгласно ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните
лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.
Принудителното по своя характер учредяване на
сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и
експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и
юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на
собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия
имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на
сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като
изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на
обезщетението. Съгласно специалната норма на чл. 65 от ЗЕ,
размерът на обезщетението по чл. 64, ал.
4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1.
площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете
ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна
оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В
приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието
"справедлива пазарна оценка". Изхождайки от правната и житейска
логика съдът приема, че определянето на "справедливата пазарна
оценка" по смисъла на чл. 65, ал.
1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота,
като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи
сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката.
В контекста на горното от фактическа и правна страна
съдът счита, че вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза
подробно е обосновало приложената от него методология за начина на определяне
на размера на обезщетението, а именно приложението на метода на пазарните
аналози и метода на директна капитализация на дохода, чрез използване за
пазарни аналози реални сделки от същото или съседни землища на оценявания имот,
и е определило съответната тежест на всеки един от използваните методи при
определяне на пазарната стойност, поради което следва да бъде възприето
заключението по съдебната експертиза. Така изложеното от вещото лице дава
възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта на имота,
който попада в границите на сервитута, като са съобразени и видовете
ограничения на ползването и срока на ограничението. Посоченият от вещото лице
размер на обезщетение от 2219лева, обаче, е с резултат неблагоприятен за
оспорващия П., тъй като е в размер по-нисък от определение от комисията по
чл.210 от ЗУТ в хода на административното производство. Ето защо, при спазване
на принципа да не се влошава положението на жалбоподателя и в негов интерес
следва жалбата да бъде отхвърлена с последица – размер на обезщетение,
определен от комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Плевен. В този смисъл
Решение № 2951 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13871/2017 г., II о.:
"... И отчитайки, че определеното от Комисията обезщетение е по-голямо от
посоченото от вещото лице, в интерес на жалбоподателя и при спазване на принципа
да не се влошава положението му, е отхвърлил жалбата. "/.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 143, ал.
3, ал. 4 от АПК
на заинтересованата страна "Булгартрансгаз" ЕАД гр. София следва да
бъдат присъдени разноски по делото в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП
във и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.
2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.П. ***
против решение на комисията по чл.210 от ЗУТ, взето по Протокол №3/9.04.2019
год., с което е определен размер на обезщетение 2256лева за нива №05921.53.11,
кат.3, площ 2,532дка в с.Бохот, за което жалбоподателят е уведомен с писмо изх.№ТСУ-26-2658-1/11.12.2019
год. от заместник-кмета на община Плевен.
ОСЪЖДА И.Т.П. ***, ЕГН:**********,
да заплати на "Булгартрансгаз" ЕАД гр. София, ЕИК *********,
направените по делото разноски в размер на 100лева /сто лева/.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/