Решение по дело №339/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 29.01.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на деветнадесети  януари през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

                                               СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  №339  по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по жалба от Д.Т.Т. от ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/№20-0254-000273/05.11.2020 г. издадена от *** в РУ-*** при ОД на МВР – Хасково, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди нищожност на оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган. Излага и съображения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради липса на мотиви. Счита, че не са налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП, за прилагане на принудителната административна мярка, както и че последната е несъразмерна.  Иска отмяна на обжалваната заповед. Претендира и направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като излага и довод за неспазване на 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, за подаване на възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение. 

Ответникът – *** в РУ-*** при ОДМВР – Хасково - А. А., намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, а последното се установява от административната преписка, приложена по делото. Твърди също, че към датата на извършване на нарушенията, за които е бил санкциониран, жалбоподателят е бил законен представител на „***„ ЕООД, ***.  

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Предмет на делото е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0254-00273/05.11.2020 г. издадена от *** в РУ-*** при ОД на МВР –Хасково, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба. Оспорената заповед е издадена въз основа на АУАН № ***/*** г., съставен против жалбоподателя за това, че на 05.11.2020 г., около *** ч., в ***, до ***, в посока „Юг“, управлява лек автомобил „Ауди А8“, с рег.№***, с наложено наказание глоба, незаплатена в срока на доброволното заплащане -  нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.

По делото е приложен и АУАН серия GA № ***/*** г., съставен срещу жалбоподателя Т. за извършени от последния нарушения на ЗДвП, в т.ч. и за нарушението по чл.190, ал.3 ЗДвП, описано по-горе.  АУАН е бил предявен на лицето на 05.11.2020 г. На 06.11.2020г., жалбоподателят е депозирал възражение срещу издадения АУАН и ЗППАМ, в което изложил съображения, че няма непогасени задължения към КАТ, както и че не е законен представител на „***“ ЕООД, и не следва да носи отговорност за управлението на превозните средства, собственост на дружеството.

Видно от представените по делото справки от Автоматизираната информационна система на КАТ, в периода 13.07.2018г. – 08.04.2020г., на жалбоподателя Д.Т., като законен представител на „***“ ЕООД, ***, са съставени общо 20 фиша, с посочени в справките серия и номер, с които са му били наложени глоби за нарушения по ЗДвП. В справките е отбелязано също, че фишовете са били връчени на жалбоподателя на 20.06.2019г. и на 02.06.2020 г., както и че и са влезли в сила, но не са платени.

По данни от Търговския регистър,  „***“ ЕООД, *** е основано на 07.12.2010 г., като от 04.08.2011 г. до 20.05.2020г., управител на дружеството е жалбоподателят Д.Т.Т.

С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор в звено „Пътен контрол“ в РУ - *** към ОДМВР – Хасково, надлежно упълномощен с т. 10 от Заповед №272з-906/20.03.2019 г., изд. от директора на ОДМВР- Хасково, да прилага ПАМ, вкл. и такива по чл.171, т. 1 ЗДвП. Последното се установява от приложените по делото: длъжностна характеристика, докладна записка и Заповед №272з-906/20.03.2019 г., изд. от директора на ОДМВР- Хасково. В тази връзка, неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед, поради липса на компетентност на издателя й.

Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Т.е., за да е налице фактическият състав на чл. 171, т.1, б "д" от ЗДвП, следва кумулативно да са налице следните предпоставки: 1. водач, който управлява МПС, с наложено наказание "глоба"; и 2. глобата да не изплатена в срока за доброволно плащане, като целта на закона в случая е преустановяване на административните нарушения.

Оспорената ПАМ е била наложена за описаното в т. 1 от АУАН неизпълнение на задължението по чл.190, ал.3 ЗДвП – незаплащане на наложени глоби в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш. Анотирана съдебна практика Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, според която, при издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление.

От съдържанието на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, съставения АУАН, както и от обсъдените по-горе справки, безспорно се установява, че на 05.11.2020г., в 15:05 г., жалбоподателят е управлявал лек автомобил, с наложени му глоби за общо 20 нарушения на ЗДвП, както и че в 30-дневния срок за доброволно плащане, не е заплатил тези глоби. По делото няма твърдения, нито данни за оспорване на актовете, с които са били наложени глобите. Предвид датата на връчването им - 20.06.2019 г. и 02.06.2020 г., съдът намира, че последните са влезли в законна сила, и 30-дневния срок за доброволно плащане е изтекъл преди датата на прилагане на процесната ПАМ.

При така установеното, съдът счита, че в случая са били налице всички предпоставки за прилагане на мярката по чл.171, т.1, б.»д» ЗДвП, тъй като  констатираното при проверката неизпълнение на задължението за плащане на наложените глоби, налага предприемане на мярката по чл.171, т.1, б.д ЗДвП, и е съответна на целта на закона - преустановяване на административно нарушение.

Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ограничили правото на жалбоподателя да се защити.  Заповедта съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 АПК, относимите правни и фактически основания за издаването й.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради това, че ЗППАМ е издадено преди изтичането на 3-дневния срок за възражения срещу съставения АУАН. Последния срок е предвиден в чл.44, ал.1 ЗАНН и касае процедура по ЗАНН, различна от процедурата по прилагане на принудителна административна мярка.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед  е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.Т. от ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0254-000273/05.11.2020 г., издадена от *** в РУ-*** при ОД на МВР –Хасково. 

Решението, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

 

                                                      СЪДИЯ: