ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
12.07.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в закрито заседание
в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9305 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно и обективно съединени искове от З.С.С.,*** против П. П.и К.Х.,
съдии във ВКС за причинени вреди от отказа им да допуснат възобновяване на
приключилото по отношение на ищеца наказателно производство завършило в
доживотно лишаване от свобода и от отказа им да отговарят на писмата му. В
исковата молба се сочи, че присъдата е несправедлива, тъй като ищецът счита, че
не е извършил престъплението за което е осъден. Сочи, че ответниците са
отказали да събират доказателства, че той не е извършил убийство, както и са му
отказали екстрадиция в Гърция, където възнамерявал да събере доказателства за
своята невиновност.
В
производството по чл.130 от ГПК съдът констатира, че предявените искове са
недопустими. Ответниците са съдии и като такива се ползват с функционален
имунитет по чл.132 от Конституцията на РБългария. Съдиите не носят гражданска отговорност
за служебните си действия и постановените актове. От изложеното в исковата
молба следва, че ищецът се оплаква от действията на съдия П.и съдия Х. във
връзка с разглеждане на наказателно дело срещу него – откази да се възобнови наказателно
дело и уведомление, че на писмата на ищеца няма да бъде отговаряно повече.
Следователно не се касае за отговорност за действия, излизащи извън рамките на
функционалния имунитет на съдията.
За
вреди, причинени на граждани от актове на съда отговаря държавата по Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
В националното ни законодателство не е
предвиден правен ред за реализиране на твърдените от ищеца нарушени негови
права директно срещу магистрат. Предвиден е инстанционен контрол на съдебните
актове в случай, че страна засегната от този акт не е доволна от неговия смисъл
и последици. Ищецът следва да се възползва от възможностите на процесуалния
закон, за да упражни процесуалните си права, а не да се опитва да атакува директно съдиите,
постановили срещу него или не в негова полза съдебен акт. Това е недопустимо в
една правова държава. Ето защо исковата молба следва да се върне на основание
чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявените искове. Тъй като се касае за
изначална липса на допустимост на исковете, държавна такса не следва да се
събира, нито съдът да изисква уточняване на претенциите.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА
исковата молба на З.С.С., ЕГН **********,
вх.№ 18890/26.06.2018г. предявена против П. П.и К.Х., съдии във Върховен
касационен съд за заплащане на
обезщетение за вреди.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия: