№ 3853
гр. С, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110162294 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия,
извършено дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, дължимата цена за която не е била заплатена от
ответника. Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуване на дължимите
суми на интернет страницата на продавача, като дължи обезщетение за забава единствено
върху неплатените суми след изтичане на този срок по отношение на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Претендира, че ответникът дължи и стойността на услугата
дялово разпределение ведно с обезщетение за забава.
Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище от ответника, с което признава
задълженията, предмет на делото и посочва, че ще сключи споразумение с ищеца. Моли да
се присъди минимално юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните
намира следното:
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
1
решение при признание на иска.
След редовно връчване на исковата молба и приложенията ответницата е направила
нарочно изявление, че признава задълженията по делото. В първото съдебно заседание
ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска. Не се
установява признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави. Ответницата,
признавайки иска не признава право, с което да не може да се разпорежда. Поради това не са
налице пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, при наличието на които съдът не би могъл да
постанови решение при признание на иска.
Предвид посоченото налице са предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска, поради което и предявеният в настоящото производство иск следва да
бъде уважен.
По разноските
Не се твърди и не се установява ответницата да не е дала повод за предявяване на иска,
поради което и въпреки признанието, дължи на ищеца сторените разноски за исковото
производство в размер на 149,84 лева (49,84 лева – д.т. и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение) и за заповедното производство в размер 74,84 лева (49,84 лева – държавна
такса и 25 лева – юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът на основание чл. 237 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНВОЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Д. И. А. с ЕГН:
********** и адрес: ********** дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 2206,88 лева (двe хиляди двеста и шест лева и 88 стотинки) за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ЖК Н I,
бл.125, вх.А, ет.7, ап.20, аб.№ 127252, ведно със законна лихва от 12.06.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 17.05.2023 г. в размер на 247,46
лева (двеста четиридесет и седем лева и 46 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 31,45 лева (тридесет и един лева и 45 стотинки) за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. , ведно със законна лихва за периода от 12.06.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 17.05.2023 г. в
размер на 6,25 лева (шест лева и 25 стотинки), за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32386/2023 г. по
описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Д. И. А. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ЖК Н I, бл.125, вх.А, ет.7, ап.20 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата 74,84 лева – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 32386/2023 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 149,84 лева –
съдебни разноски за исковото производство.
2
Решението е постановено при участието на „Н“ АД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3