№ 75
гр. Монтана, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20211600500369 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба на Р.В., С.С. и Д.А. против решение на Районен съд – Лом от 21 юли
2021 г. по гр. д. № 2949/2017 г.
Жалбоподателите Р.В., С.С. и Д.А. твърдят, че решението ене
законосъобразно в частта относно поределяне на делбените квоти, тъй като
съдът неправилно е приложил ЗН. Посочват, че наследството на общия
наследодател И.Л. е открито през 1938 г, когато в сила е бил отмененият ЗН,
който е предвиждал при наследяване на непокрити земеделски имоти
синовете да получават дялове два пъти по-големи от тези н адъщерите,
поради което Г. и М.И. са придобили по наследство от баща си не по 1/3 ид.ч.,
както е приел ЛРС, а по-малка част, от което и крайният резултат при
изчисляване на правата е незаконосъобразен. Молят решението на ЛРС да
бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, като определи
правилно квотите на съделителите.
Ответниците по въззивната жалба „З.“ ЕООД, К.Г., Д.Н., Р.К., Д.Т.,
Д.Т., Ж.А., Е.А., С.А., А.В., П.У. и В.В. не вземат становище по въззивната
жалба.
1
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирани да обжалват лица в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд служебно извърши проверка по валидността на
обжалваното решение съгласно чл. 269 от ГПК и установи пороци, които
водят до нищожност на съдебния акт.
Мотивите на решението са твърде пестеливи до степен да бъдат
неясни. От тях не може да се разбере какви са установените факти и
направените въз основа на тях правни изводи.
Искът е за допускане на съдебна делба на един земеделски имот,
възстановен на наследниците на И.Л., починал през 1938 г.
С обжалваното решение ЛРС е допуснал извършването на съдебна
делба между следните лица със съответните квоти: Р.В. - 1/24 ид.ч., С.С.- 1/24
ид.ч., Д.А. - 5/24 ид.ч., „З.“ ЕООД - 2/6 ид.ч., К.Г. - 1/6 ид.ч., Д.Т. - 1/12 ид.ч.,
Д.Т. - 1/12 ид.ч.и Д.Н. - 1/6 ид.ч.
От приложеното удостоверение за наследници е видно, че към момента
на смъртта на И.Л. към наследяване са призовани неговият син Р. и две
дъщери: Г. и М.. Двете дъщери са се разпоредили с наследствените си права,
като през 1938 г. М. И. е продала на племенника си Р. Г., а при извършването
на съдебна делба през 1941 г. Г.И. е изкупил наследствените права на сестра
си М. И..
През 2016 г. Т.Т. е продала наследствените си права на „З.“ ЕООД, а
дружеството се снабдило с констативен нотариален акт № 102/2016 г. за 5/36
ид. ч. от делбения имот.
Съдът е конституирал в делбата наследниците на Г.И., както и „З.“
ЕООД и Д.А., за която се твърди в исковата молба, че е купила
наследствените права на П.Р., В.В. и И.У..
От решението не става ясно кои са наследниците, призовани към
наследяване. Съдът се е задоволил да посочи, че „част от наследниците“ са
продали наследствените си дялове на Д.А. и на „З.“ ЕООД без да изложи от
2
къде извежда това, въз основа на какви доказателства е стигнал до този извод
и кои са тези наследници, извършили разпореждането. По отношение
делбените квоти не става ясно как са изчислени и кои правила на ЗН са
приложени, а сборът от определените идеални части е 27/24 ид. ч. - по-голям
от единица, което ще направи извършването на делба във втората фаза
невъзможно. Невъзможно е да се разбере защо на съделителите П.Н., И.У.,
В.В., Р.К., Ж.А., Е.А., С.А. и А.В. не са определени дялове. Няма и
диспозитив, с който искът за делба по отношение тези лица е отхвърлен. Този
порок не може да бъде остранен с поправка на очевидна фактическа грешка,
доколкото въобще не са изложени мотиви. За да е налице такава грешка,
трябва от съдържанието на мотивите да е ясна действителната воля на съда
относно съществото на спора. Само тогава грешката би била очевидна и може
да бъде поправена без засягане на същността на вече постановеното решение.
Настоящият случай не е такъв. Никаква част от мотивите не може да послужи
като безспорен израз на действителната воля на съда. Невъзможно е и
допълване на решението, тъй като с така постановения диспозитив вече са
определени квоти относно целия имот и добавянето на нови квоти за
изброените съделители ще доведе до математически невъзможен резултат.
Мотивите съдържат и противоречие: от една страна съдът приема, че
Д.А. е придобила правата на Т.Т. – починала в хода на процеса, но от друга
страна допуска до участие в делбата двамата низходящи на Т.: Д. и Д.Т..
Въззивният съд намира, че обжалваното съдебно решение е нищожно
поради липса на мотиви. Доколкото са изложени някакви мотиви, те са
вътрешно противоречиви и водят до абсолютна неразбираемост на волята на
съда. Решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече
дори при тълкуване.
На основание чл. 270, ал. 1 от ГПК въззвният съд отменя решението и
връща делото на ЛРС за разглеждане на иска за допускане на съдебна делба
от друг състав на съда.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение на Районен съд – Лом от
21 юли 2021 г. по гр. д. № 2949/2017 г.
3
ВРЪЩА делото на РС – Лом за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4