Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260227
гр.Пловдив, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година, в
състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Илияна Куцева-Гичева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №115
по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ.
Ищецът “КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА”АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №10, представляван от синдиците А.Н.Д.и
К.Х.М., чрез пълномощник адв.Б.Б.,
твърди, че на 29.01.2008 г. е сключил с ответника, в качеството му на
кредитополучател, договор за банков кредит. По този договор ищецът е предоставил
на кредитополучателя кредит в размер 1 998 000 лв., предназначени за
заплащане на покупната цена на 100 % от дяловете от капитала на „СВ.КНЯЗ БОРИС
І“ЕООД, гр.Асеновград, съгласно договор от 30.07.2007 г. за приватизационна
продажба на дялове. В договора за кредит е уговорена годишна лихва в размер
основния лихвен процент + 4,5 пункта. Уговорена е наказателна надбавка в размер
10 пункта годишно при просрочие на главницата или
предсрочна изискуемост на кредита. Уговорена е и неустойка при просрочие на лихви в размер 10 % годишно. Крайният срок за
връщане на кредита е 25.01.2013 г. – чрез месечни вноски за главница и лихва,
дължими на всяко 25-то число от текущия месец съгласно погасителен план,
неразделна част от договора. Договорът е изменен и допълнен с няколко анекса. С
анекс от 26.10.2009 г. е уговорена годишна лихва върху фактически ползваните
суми в размер 9 %, като е изменен и погасителният план, а с анекс от 04.10.2013
г. е удължен срокът за връщане на кредита до 25.09.2014 г. Твърди се още, че за
гарантиране изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за
кредит за предоставени обезпечения – особени залози, подробно описани в
исковата молба, а приватизираното дружество „СВ.КНЯЗ БОРИС І“ЕООД е встъпило в
дълг след прехвърляне на собствеността върху дяловете му от Община Асеновград в
полза на ответника. Ищецът изпълнил своите задължения по договора, но
кредитополучателят спрял плащанията. Кредитът не бил напълно погасен към
крайната уговорена дата 25.09.2014 г., когато били дължими следните суми:
364 055,06 лв. – просрочена главница; 37 941,08 лв. – просрочена
лихва върху просрочена главница за периода от 27.10.2014 г. до 25.03.2015 г.; и
2 492,94 лв. – неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014
г. до 22.04.2015 г. Твърди се, че за тези си вземания ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от РС Асеновград, издадена по
ч.гр.д.№1186/2015 г. по описа на същия съд, но длъжникът възразил по реда на
чл.414 ГПК, поради което е възникнал интерес от настоящите искове. Въз основа
на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум
да бъде признато за установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца
горепосочените суми. Претендират се деловодни разноски, в това разноските,
сторени в заповедното производство.
Ответникът „ВИАСТРОЙ“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“Княз Борис І“ №42, представлявано от А.Д.К.,
чрез пълномощник адв.В.Р., оспорва исковете. Възразява,
че вземанията, претендирани от ищеца, са погасени
чрез прихващане. В тази връзка посочва, че на 06.11.2014 г. между Г.Б.Д. и
„ПЪТСТРОЙ“ООД, гр.Стара Загора, ЕИК *********, е сключен договор за цесия, с
който Д. е прехвърлил на последното дружество вземанията си към „КТБ“АД в
размер 130 479,83 лв., произтичащи от договор за откриване на банкова
сметка ****анекс към него. Цесията е съобщена на ищеца на 11.11.2014 г. Цесионерът по този
договор „ПЪТСТРОЙ“ООД е съдлъжник на
кредитополучателя по договора за кредит от 29.01.2008 г. С изявление, отправено
от „ПЪТСТРОЙ“ООД на 11.11.2014 г. до „КТБ“АД, е
извършено прихващане на задълженията на дружеството за главница по договора за
банков кредит от 29.01.2008 г. до размер 130 479,83 лв. Твърди се още, че „ПЪТСТРОЙ“ООД
е цесионер по договор за цесия от 03.11.2014 г., с
който П.С.П. е прехвърлила на това дружество свои вземания от „КТБ“АД по два
договора за безсрочен депозит по банкови сметки. Общият размер на цедираните вземания е 187 372,28 лв. Цесията е
съобщена на длъжника на 04.11.2014 г. С изявление от същата дата цесионерът „ПЪТСТРОЙ“ООД е прихванал задълженията на
дружеството за главница по договора за банков кредит от 29.01.2008 г. от цедираните вземания до размер 187 372,28 лв. По изложените
съображения ответникът счита претендираните вземания
за погасени, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени. (За пълнота следва
да се отбележи, че в отговора са направени и възражения по допустимостта на
исковете, които са обсъдени от съда в определението по чл.374 ГПК.)
В допълнителната искова
молба ищецът счита горните възражения за неоснователни. Заявява, че е предявил отменителни искове по чл.3, ал.3 и чл.59 ЗБН за обявяване
на извършените прихващания за недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността, по които са образувани дела пред СГС. Евентуално се
възразява и, че вземанията, с които „ПЪТСТРОЙ“ООД е прихванало, не са ликвидни
и изискуеми към момента на изявлението за прихващане, поради което това
изявление няма погасителен ефект. Поддържа, че вземанията по договорите за
банков депозит произтичат от прекратяване на същите договори, извършено с
изявление на „ПЪТСТРОЙ“ООД, който, обаче, не е страна по тези договори и не
може да прави изявления, свързани със съществуването им.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№1186 по описа за 2015 г. на РС Асеновград, в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковите суми срещу ответника. В срока
по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца
от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Установява се от приетия
по делото договор (на л.5), че на 29.01.2008г. между ищцовото дружество, от
една страна като кредитор и ответника „ВИАСТРОЙ“АД като кредитополучател, е
сключен договор за банков кредит, с който ищецът се е задължил да предостави на
кредитополучателя кредит в размер 1 998 000 лева., предназначени за заплащане
на покутна цена за закупуване от кредитополучателя на
100 % от дяловете от капитала на „Св.Княз Борис І“ЕООД, гр.Асеновград, съгласно
договор за приватизационна продажба на дялове. В чл.7 от договора е уговорена възнаградителна лихва при годишен лихвен процент, формиран
от основния лихвен процент, увеличен с 4,5 пункта. Уговорено е в чл.10, че
начислените, но неплатени в срок (на 25-то число на всеки месец) лихви се
отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят
дължи на банката неустойка в размер 10 на сто годишно върху начислената, но неплатена
лихва до окончателното издължаване. Уговорено е кредитът да се погаси в краен
срок 25.01.2013 г. Главницата следва да се изплати чрез 54 ежемесечни
погасителни вноски, всяка дължима на 25-то число от съответния месец съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно чл.9 от договора, при нарушуаване на сроковете за погасяване на вноски по
главница, освен договорената лихва, се начислява и събира от кредитополучателя
наказателна надбавка в размер 10 пункта върху просрочената главница. Към
договора са сключени няколко анекса. С тях е променян погасителният план за
главница, като вноските са намалени по брой, респективно увеличени по размер, а
с анекс от 26.10.2012 г. е уговорено еднократно погасяване на остатъка от
главница в размер 720 000 лв. в срок 25.01.2013 г. С анекс №9/29.11.2013
г. е уговорено, че дължимата главница е в размер 527 091,95 лв. и тя ще
бъде издължена на четири равни вноски в срок до 25.09.2014 г. Останалите клаузи
в договора са останали непроменени.
Установява се, че с
договор от 30.01.2008 г. трето за делото лице „ПЪТСТРОЙ“ООД, ЕИК *********,
гр.Стара Загора, е встъпило в дълга по горния договор за банков кредит.
С договор за цесия от
03.11.2014 г. П.С.П., ЕГН **********, от ****, е прехвърлила на „ПЪТСТРОЙ“ООД
вземания от „КТБ“АД в общ размер 187 372,28 лв., произтичащи от подписани между
цедента и банката договори за безсрочен депозит по
банкови сметки. С уведомление, получено при ищеца с вх.№10733/04.11.2014 г. П.П. е съобщила цесията на длъжника, а с изявление с
вх.№10735/04.11.2014 г. на „КТБ“АД, „ПЪТСТРОЙ“ООД е заявило, че прекратява
договорите за депозит, с което вземанията по тях стават изискуеми, респективно,
че прихваща придобитите с горния договор за цесия вземания срещу задълженията
си по договора за банков кредит от 29.01.2008 г., по който е солидарен длъжник,
от които задължения – 163 036,89 лв. за главница и 24 335,39 лв. – за
лихва.
С договор за цесия от 06.11.2014
г. Г.Б.Д., ЕГН **********, от ***, е прехвърлил на „ПЪТСТРОЙ“ООД вземания от
„КТБ“АД в размер 130 479,83 лв., произтичащи от подписан между цедента и банката договор за безсрочен депозит по банкови
сметки. С уведомление, получено при ищеца с вх.№11636/11.11.2014
г. Г.Д.е съобщил цесията на длъжника, а с изявление с вх.№11637/11.11.2014 г. на „КТБ“АД, „ПЪТСТРОЙ“ООД е отправило искане за
незабавно усвояване на цедираното вземане по
депозитната сметка, с което вземането става изискуемо, като е заявило и, че
прихваща придобитото с горния договор за цесия вземане срещу задълженията си за
главница по договора за банков кредит от 29.01.2008 г., по който е солидарен
длъжник.
С решение на СГС по
т.д.№2706/2015 г., в сила от 21.10.2016 г., е прогласено за недействително по
отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД-в несъстоятелност по
предявен от синдиците на дружеството иск с правно основание чл.59, ал.3 и ал.4
ЗБН против „ПЪТСТРОЙ“ООД, прихващането, извършено от последното дружество с
изявление вх.№11637/11.11.2014 г. за вземания по
договор за цесия, сключен на 06.11.2014 г. с Г.Б.Д.в размер на сумата 130
479,83 лв.
С решение на СГС по
т.д.№3404/2016 г., в сила от 03.10.2019 г., е обявено на основание чл.59, ал.3
ЗБН за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД-в
несъстоятелност прихващането, извършено с изявление вх.№10735/04.11.2014 г.,
отправено от „ПЪТСТРОЙ“ООД за прихващане с вземания в общ размер
187 372,28 лв., придобити с договор за цесия от 03.11.2014 г., сключен с П.С.П.,
произтичащи от договори за безсрочен депозит по банкова сметка.
Установява се, че с
договор от 05.08.2008 г. като обезпечение на вземанията по договора за кредит от
29.01.2008 г., сключен между страните по делото, е учреден особен залог върху
търговското предприятие на „БКС АСЕНОВГРАД“ЕООД, ЕИК *********. В чл.2 от
договора е описано заложното имущество, в т.ч. поземлени имоти с идентификатори
00702.530.2016 и 49309.2.89.
От приетите по делото
протоколи за разпределение се установява, че е образувано изп.д.№734/2015
г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, №758 КЧСИ, район на действие ОС Пловдив,
със страни – кредитор „КТБ“АД-в несъстоятелност и длъжник „БКС АСЕНОВГРАД“ЕООД.
След извършени публични продани на горепосочените два
недвижими имота ЧСИ е пристъпил към разпределение на средствата. С протокол за
разпределение от 21.09.2017 г. на „КТБ“АД-в несъстоятелност е разпределена
сумата 76 155,84 лв. за частично погасяване на вземанията му като заложен
кредитор по договор за учредяване на особен залог върху търговско предприятие
от 05.08.2008 г. С протокол за разпределение от 29.07.2019 г. на „КТБ“АД-в
несъстоятелност е разпределена сумата 128 386,69 лв. – за погасяване
частично на вземането му като заложен кредитор по договор за учредяване на
особен залог върху търговско предприятие от 05.08.2008 г. В двете разпределения
е отбелязано, че „КТБ“АД-в несъстоятелност е взискател
по изпълнителното дело за вземания от договор за банков кредит от 29.01.2008
г., в т.ч. главница в размер 364 055,06 лв., просрочена лихва върху
просрочена главница в размер 37 941,08 лв. за периода 27.10.2014 г. –
25.03.2015 г., и неустойка върху просрочена лихва за периода 25.03.2015 г. –
27.04.2015 г. в размер 2 492,94 лв. (съвпадащи по размер и периоди с претендираните в настоящото производство).
Прието е заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че сумата по договора
за кредит 1 998 000 лв. е усвоена изцяло от кредитополучателя на
30.01.2008 г., за което са извършени съответните записвания в счетоводствата на
двете страни. В счетоводствата на двете страни са отразени плащания по договора
за кредит, отразено е и прихващане с насрещни вземания по договор за цесия от
04.11.2014 г., в резултат от което според счетоводните записвания и на двете
страни непогасеният остатък от главница е 364 055,06 лв. Осчетоводяванията
при ответника са извършени в съответствие с действащите счетоводни правила и стандарти.
Задължението на „ВИАСТРОЙ“АД по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. към
датата на заявлението по чл.417 ГПК е, както следва: главница – 364 055,06 лв.;
просрочена лихва върху просрочена главница за периода 27.10.2014 г. –
25.03.2015 г. – 37 941,08 лв.; неустойка върху просрочена лихва за периода
25.03.2015 г. – 27.04.2015 г. – 2 492,94 лв. Прието е и допълнение към
заключението, според което в счетоводството на ищеца са отразени постъпили суми
от ЧСИ Мариана Обретенова по изп.д.№734/2015 г. в общ
размер 140 156,47 лв. Постъпилите суми са отнесени в счетоводството на
ищеца за погасяване на задължението за главница по процесния
договор за кредит. След приспадане на тези постъпления, задължението е, както
следва главница – 223 898,59 лв.; просрочена лихва върху просрочена
главница за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г. – 37 941,08 лв.; неустойка
върху просрочена лихва за периода 25.03.2015 г. – 27.04.2015 г. – 2 492,94 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове
по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
По същество на
предявените от ищеца искове, съдът намира следното:
Между ищеца и ответника е възникнало правоотношение по договор за банков
кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на които ищецът е предоставил на първия
ответник, в качеството му на кредитополучател, сумата 1 998 000 лева при
договорени условия и срок, която последният се е задължил да върне по
установения между тях начин – чрез месечни погасителни вноски, като са
уговорени отделни вноски за главница и възнаградителна
лихва. Уговорена е наказателна лихва при закъснение плащането на главницата,
както и неустойка при забава в плащането на възнаградителните
лихви по договора. Крайният срок за връщане на кредита според последния анекс
към договора е настъпил на 25.09.2014 г., като няма спор, че към този момент
кредитът не е изцяло погасен. Спорът е по размера на остатъчните задължения и в
тази връзка ответникът навежда правопогасяващо
възражение, като поддържа, че част от вземанията са погасени чрез прихващане с
насрещни вземания на солидарния длъжник „ПЪТСТРОЙ“ООД. За последното дружество
се установява, че е встъпило в дълга по договора за кредит и съгласно чл.101
първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни
длъжници. Съответно съгласно чл.123, ал.1 ЗЗД
прихващането с един солидарен длъжник има действие срещу всички солидарни длъжници.
Съгласно т.11в от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, в производството по иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо въвеждането на правопогасяващи възражения за плащане и за прихващане. В
конкретния случай е въведено такова възражение, което съдът намира за
неоснователно. На първо място, защото по съдебен ред извършените от солидарния
длъжник „ПЪТСТРОЙ“ООД прихващания са обявени за недействителни спрямо
кредиторите на несъстоятелността на ищцовото дружество-в несъстоятелност.
Настоящият ответник не е страна в производствата по отменителните
искове. Решенията по тях, обаче, имат сила на пресъдено
нещо за ищеца и за съдлъжника „ПЪТСТРОЙ“ООД, който е
ответник по отменителните искове и освен това е
кредитор на несъстоятелността, тъй като е придобил вземания срещу банката от
трети лица по силата на представените договори за цесия, които не са оспорени
от страните и доказват осъществен прехвърлителен
ефект, съответно цесиите са съобщени на „КТБ“АД-в несъстоятелност и имат
действие и по отношение на длъжника. След като прихващането е недействително в
отношенията между кредитора и солидарния длъжник по договора за кредит „ПЪТСТРОЙ“ООД,
недействителността съществува и в отношенията между кредитора и ответника по
аргумент от чл.123 ЗЗД. Ако прихващането има погасителен ефект за всички
солидарни длъжници, то и обявяването му за
недействително по отношение един от тях, има действие и за останалите. Ето защо
съдът намира, че с твърдените от ответника прихващания, които са недействителни
за страните, процесните вземания не са погасени.
На следващо място, след
възобновяване на настоящото производство от страна на ответника се ангажират
доказателства за това, че ищецът е получил плащания от ЧСИ по изпълнително
дело, по което последният е взискател, а длъжник е
трето за спора лице „БКС АСЕНОВГРАД“ЕООД, като се поддържа, че с тези плащания
е погасен частично процесният дълг. Последното
дружество се установява, че е заложен длъжник, учредил обезпечение по процесния договор за кредит чрез особен залог върху
търговското си предприятие. Макар и да не е приложен по делото изпълнителният
лист, въз основа на който е образувано производството пред ЧСИ Мариана Обретенова,
от протоколите за извършени от нея разпределения на суми се установява, че
сумите са от публична продан на заложеното имущество и „КТБ“АД-в
несъстоятелност е взискател по изп.дело
с вземания по процесния договор за кредит. От
експертизата се установява също така, че ищецът е осчетоводил постъпилите от
ЧСИ Обретенова плащания именно по процесния договор
за кредит. Следователно, при съвкупна преценка на доказателствата може да се
заключи, че сумите са събрани при принудително изпълнение на вземанията по
договора за кредит, сключен с ответника на 29.01.2008 г., което принудително
изпълнение е предприето по отношение имущество на заложния длъжник. Спорът,
който се поражда, е дали тези плащания следва да бъдат съобразени по реда на
чл.235, ал.3 ГПК, според която разпоредба съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. В
тази връзка в т.9 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че в
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235,
ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение
в образувания изпълнителен процес. Тълкувателното решение визира пряко
принудителното изпълнение, предприето въз основа заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, издадени срещу ответника в производството по чл.422 ГПК. В мотивната част на решението този извод е обоснован с нормата
на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на
иска. Принудителното удовлетворяване не следва да бъде съобразявано, с оглед
възможността на длъжника при отхвърляне на иска да се снабди с обратен
изпълнителен лист за събраните суми в хода на принудителното изпълнение. В
аспекта на изложеното, няма спор, че изп.д.№734/2015
г. на ЧСИ М.Обретенова не е образувано въз основа изпълнителния лист срещу
настоящия ответник, издаден по ч.гр.д.№1186/2015 г. на АРС. Длъжникът по изп.д.№734/2015 г. на ЧСИ М.Обретенова няма да може при
отхвърляне на настоящия иск да се снабди с обратен изпълнителен лист за сумите,
събрани при публичната продан на заложените недвижими имоти, тъй като това лице
не е страна в настоящото производство и решението по настоящото дело няма да
има сила на пресъдено нещо за него. Ето защо, съдът
намира, че по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК постъпилите след разпределение
по изп.д.№734/2015 г. на ЧСИ М.Обретенова суми, които
са отразени счетоводно от ищеца за погасяване на процесния
дълг, следва да бъдат съобразени като факт с правно значение за изхода на
делото. Според експертизата, при съобразяване на тези плащания, остатъкът по
дълга по процесния договор за кредит е, както следва:
главница – 223 898,59 лв.; просрочена лихва върху просрочена главница за
периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г. – 37 941,08 лв.; неустойка върху
просрочена лихва за периода 25.03.2015 г. – 27.04.2015 г. – 2 492,94 лв.
Следователно, искът за главница следва да бъде уважен до размер 223 898,59 лв.
и да бъде отхвърлен за разликата до пълния заявен такъв от 364 055,06 лв., а
останалите два иска следва да бъдат изцяло уважени, тъй като не се установява
вземанията по тях да са погасени чрез прихващане или плащане, същевременно
същите са установени по основание и размер от доказателствата по делото.
При този изход на спора, ищецът има право на деловодни разноски на
основание чл.78, ал.1. По аргумент за обратното от нормата на чл.78, ал.2 ГПК,
съдът намира, че на ответника не се следват такива и същият следва да заплати пълния
размер на разноските на ищцовата страна, тъй като частичното отхвърляне на
исковата претенция е поради осъществено в хода на процеса плащане.
Ищецът е направил разноски за възнаграждение на вещо лице в размер 350
лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
По делото е приложено пълномощно в полза на юрк.Й.Ш.(л.308),
за това следва да се приеме, че страната, освен от адв.Б.Б., е била представлявана и от юрисконсулт. В тази хипотеза
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение
по реда на чл.78, ал.8, чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ – в размер 300 лв. В полза на ищцовата страна и в тежест на
ответника следва да бъде присъден общият размер на тези разноски – 650 лв.
Съгласно чл.57, ал.6 от
Закона за банковата несъстоятелност, по дело, което се води за събиране на
вземания на банката държавна такса не се събира предварително от синдика. На
основание посочената разпоредба ищецът е бил освободен от такса за заповедното
и за исковото производство. Съгласно чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер 16 179,56 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „ВИАСТРОЙ“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив,
ул.“Княз Борис І“ №42, представлявано от А.Д.К., че същото дружество дължи на “КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА”АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №10, представляван от синдиците А.Н.Д.и
К.Х.М., сумата 223 898,59 лв. (двеста
двадесет и три хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и 59 ст.) – главница; сумата 37 941,08 лв. (тридесет и седем
хиляди деветстотин четиридесет и един лева и 08 ст.) – просрочена лихва върху
просрочена главница за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г.; както и сумата 2 492,94 лв. (две хиляди
четиристотин деветдесет и два лева и 94 ст.) – неустойка върху просрочена лихва
за периода 25.03.2015 г. – 27.04.2015 г.,
които суми са дължими по договор за банков кредит от 29.01.2008г. и
анексите към него, и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1186
по описа за 2015 г. на РС Асеновград, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането
за главница по договора за банков кредит от 29.01.2008 г. над горния до пълния
заявен размер от 364 055,06 лв.
ОСЪЖДА „ВИАСТРОЙ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“Княз Борис
І“ №42, представлявано от А.Д.К., да заплати на “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА”АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №10, представляван от синдиците А.Н.Д.и К.Х.М., сумата 650 лв. (шестстотин и петдесет лева) – деловодни разноски в
производството по по т.д.№115/2016 г. по описа на
ПОС.
ОСЪЖДА „ВИАСТРОЙ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“Княз Борис
І“ №42, представлявано от А.Д.К., да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза
бюджета на съдебната власт, сумата 16
179,56 лв. (шестнадесет хиляди сто седемдесет и девет лева и 56 ст.) – държавна
такса за производството по ч.гр.д.№1186 по описа за 2015 г. на РС Асеновград и
по т.д.№115/2016 г. по описа на ПОС.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: