Определение по дело №74/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260092
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Мариана Момчева
Дело: 20213230200074
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр. Добрич, 19.02.2021г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Добричкият районен съд, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 74 по описа на Добричкия районен съд за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство по ч.н.д. № 74/2021г. по описа на Районен съд – гр. Добрич е образувано по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК по жалба от Г.Д.П. ЕГН ********** против Постановление на Районна прокуратура - гр. Добрич от 07.01.2021г. за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, пр. преписка № 1000/2020г. по описа на ДРП, образувано и водено срещу обвиняемия Л.П.М. от град Д. за престъпление по чл. 325 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР - гр. Добрич, пр. преписка № 1000/2020г. по описа на ДРП, образувано и водено срещу обвиняемия Л.П.М. от град Добрич за престъпление по чл. 216 ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК.

Жалбата, в частта срещу постановлението за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР - гр. Добрич, пр. преписка № 1000/2020г. по описа на ДРП, образувано и водено срещу обвиняемия Л.П.М. от град Д. за престъпление по чл. 216 ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК, следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, поради обстоятелството, че жалбоподателят няма качеството на пострадал от престъплението по чл. 216 ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК. Видно от приложените по делото доказателства лек автомобил марка „*** е собственост на Д.Г. П.. Последният има качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК, като лице, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

Жалбата, като депозирана в срока по чл. 243 ал. 3 от НПК, касателно постановлението, в частта за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, пр. преписка № 1000/2020г. по описа на ДРП, образувано и водено срещу обвиняемия Л.П.М. от град Добрич за престъпление по чл. 325 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, от лице разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.

Това е така, защото пострадал по смисъла на чл. 74 НПК е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, предмет на обвинението. При това положение, съдът е длъжен да прецени дали Г.П. отговаря на всички изисквания, за да има качеството на пострадал, респективно да има процесуалното право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243 НПК. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че когато самите хулигански действия по чл. 325 НК са свързани с нанесени обидни думи или телесни повреди, лицето, към което те са били насочени, може да търпи вреди от деянието, предмет на обвинението и евентуално да отстоява впоследствие като страна в съдебното производство свои права и законни интереси.

Съгласно практиката на ВКС обективирана в Решение № 173/16.10.2017г. по дело № 628/2017г. на ВКС, НК, I н.о. качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 ал. 1 от НК следва да се разглежда в широк смисъл, установен с положенията на РР/15.03.2001г.–2001/220/ПВР, заменена с Директива 2012/29 от 25.12.2012г., където в чл. 1-ви, б. а от решението, и в чл. 2 т. 1 б. а от директивата се посочва, че жертва е физическо лице, което търпи вреди, изразяващи се и във физическо, душевно или емоционално страдание, или пък икономическа вреда, като всичките те са преки последици от престъпление.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения:

С Постановление на водещия разследването полицай от 19.06.2020г. в процесуално качество на обвиняем е бил конституиран Л.П.М., за това, че на 04.05.2020г. в град Д., по бул. „***“, на отбивката срещу туристическа спалня „***“, в посока гр. Варна, при управление на лек автомобил марка „***, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като заставил водача Г.Д.П. ЕГН **********, да спре движението на управлявания от него лек автомобил марка „***, препречвайки му пътя, след което слязъл от автомобила си и с метален предмет – чук, счупил стъклото на предната лява врата на лек автомобил марка „***, собственост на Д.Г. П..

Представителят на държавното обвинение е приел, че деянието, за което спрямо Л.М. е повдигнато обвинение по чл. 325 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК не е доказано по безспорен и несъмнен начин, нито от обективна, нито от субективна страна, така както изисква разпоредбата на чл. 303 ал. 2 от НПК.

Този извод, съдът намира за преждевременно направен, с оглед съществените противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели. Според показанията на свидетелите И.З.И. и В.В.Б. е нямало препречване на пътя и засичане на автомобили, и двамата свидетели не са видели метален или гумен чук. Според първия свидетел е слязъл единствено той, за да разтърве М. и П., според втория обаче тримата – М., И. и Б. са били отвън. Отново според първия свидетел И.З. – М. е направил знак на П. да спре, съответно последния спрял движението на автомобила, това се установява от първия разпит на свидетеля по делото. В последващ разпит, същият свидетел твърди, че между М. и П. е имало ръкомахания, неприлични жестове. В противоположна насока са показанията на И.Д.С. и Г.Д.П., според които М. държал чук, с който ударил стъклото на колата, опитал се с него да нанесе удари на П., преди това били засичани и притискани от автомобила на М..

Поради това, съдът счита, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство не отговаря на изискванията за обоснованост, основана на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, тъй като така събраните доказателства не са достатъчни за да изяснят в пълна степен фактите, включени в предмета на доказване. Необходимо е с цел изясняване на релевантните за делото факти, да се установят свидетели, очевидци на случилото се; констатираните противоречия в показанията на свидетеля И.З. следва да се отстранят, чрез извършване на нов разпит, като се изясни на какво се дължат различията в показанията му.

Констатираните противоречия в показанията на разпитаните свидетели, следва да бъдат отстранени чрез провеждане на очна ставка между всеки един от свидетелите Г.Д.П., И.Д.С. и свидетелите И.З.И. и В.В.Б., с цел да се потвърди достоверността на едни показания и да се установи недостоверността на други, както и да се съберат нови доказателства и се разкрият нови факти и обстоятелства от значение за делото.

Съдът, намира за необосновани доводите на прокурора, водещи на крайния извод, че деянието не би могло да бъде съставомерно по този текст на закона, тъй като инцидентът е възникнал по конкретни мотиви, в резултат на влошени отношения между Л.М. и Г.П.. В практиката се приема, че личният мотив на дееца да осъществи противоправно действие спрямо пострадалия не изключва съставомерността на хулиганството, но в тези случаи засягането на реда и общественото спокойствие е косвен, страничен резултат от деянието, т.е. позволява квалифицирането му като извършено при евентуален умисъл. Практиката е последователна във възприятието си, че когато чрез непристойни действия деецът засегне честта и достойнството на отделния гражданин, но успоредно с това - наруши обществения ред и прояви неуважение към обществото, хулиганството е при евентуален умисъл. Приема се, че е възможно в някой случаи хулиганството да се извърши и при евентуален умисъл, когато деецът, преследвайки друга користна цел, допуска това да стане в обстановка и по начин, при който демонстрира едновременно и своето неуважение към обществото, предизвикателното си отношение към обществения ред и морала, че когато се даде израз на изпитваните негативни чувства с поведение, изразяващо пълно пренебрежение към установения обществен и правов ред, към спокойствието и сигурността на околните, това поведение  осъществява всички признаци на състава по чл. 325 ал. 3 от НК, независимо от продиктувалия го личен мотив. Възникналият инцидент не е проява на уреждане на лични взаимоотношения между двамата, като единствено твърденията за засичане от страна на Г.П. и И.Д.С. или реализиране на ПТП не могат да обусловят тезата, че извършените действия от обвиняемия са по лични подбуди. Така задължителната за прилагане практика, обективирана в ППВС № 2 от 29.06.1974г. по н.д. № 4 от 1974г., съгласно която нанасянето на обида, причиняването на телесно увреждане или други действия по чисто личен мотив могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Констатацията, че е налице личен мотив, не е достатъчна, за да обуслови несъставомерност на деянието от субективна страна. Наличието на личен мотив не изключва умисъла за хулиганство по дефиниция, поради което е необходимо всеки път да се излагат аргументи защо конкретните действия не се субсумират под признаците на престъплението по чл. 325 ал. 3 от НК.

По изложените съображения, съдът намира разследването за непълно, респ. постановлението в тази част за необосновано, като делото следва да бъде върнато на прокурора.

Водим от горното и на основание чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК,  съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Д.П. ЕГН ********** против Постановление на Районна прокуратура – гр. Добрич от 07.01.2021г. за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР гр. Добрич, пр. преписка № 1000/2020г. по описа на ДРП, образувано и водено срещу обвиняемия Л.П.М. от град Д.за престъпление по чл. 216 ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК, като процесуално недопустима.

          Определението, в тази част подлежи на обжалване или протест пред ДОС в петнадесетдневен срок от уведомяването на страните.

ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура – гр. Добрич от 07.01.2021г. за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, пр. преписка № 1000/2020г. по описа на ДРП, образувано и водено срещу обвиняемия Л.П.М. от град Добрич за престъпление по чл. 325 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Определението подлежи на обжалване или протест пред Добричкия окръжен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                Председател:                                                                                                       /Мариана Момчева/