Решение по дело №1199/2018 на Районен съд - Девня

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№190/14.12.2018г.

гр. ***

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Девненският районен съд, в публично съдебно заседание на 14.12.2018г.  в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при секретаря Светла Върбева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1199/2018 г. по описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.4, ал.1 от ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба от А.С.К., ЕГН **********  и  В.Д.К., ЕГН **********,  против техния син  Д.А.С., ЕГН **********.

Молителите твърдят, че ответника живее при тях, употребява наркотици и отказва да приема лекарства, като упражнява системен ежедневен тормоз спрямо тях, изразяващ се в заплахи с убийство и пожар в дома им, залагане на вещите им.

Молят съда, да бъде издадена заповед за незабавна защита, тъй като се опасяват от действията на ответника и отправяните от него заплахи, като му бъдат наложени следните мерки за защита – забрана да приближава молителите и съвместно обитаваното жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих

С Определение № 541/23.10.2018 г. съдът е разпоредил издаването на Заповед за незабавна защита с мерките по чл. 5, ал.1, т. 1, т. 2  и т. 3 ЗЗДН – задължение ответника да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на молителите, отстраняване ответника от съвместно обитаваното жилище  с молителите за срок до приключване на съдебното производство, забрана за ответника да приближава молителите на разстояние по - малко от 50 метра , както и на същото разстояние жилището , в което живеят молителите, за срок до приключване на съдебното производство.

В съдебно заседание молителите лично поддържат изложеното в молбата и молят съда за положително произнасяне по същата.

В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не изразява становище по съществото на делото

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Не е е спорно между страните, а и от представеното копие от акт за раждане, се установява,  че молителите А.С.К. и В.Д.К.  са родители на ответника Д.А.С.. Следователно молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН и с излагане на факти за системни прояви на насилие, последният от които през м.10 2018г. преди датата  на исковата молба-23.10.2018г., а според твърденията на страните в ос.з,  са налице актове на насилие, продължаващи и до датата на устните състезания, поради което съдът намира производството за допустимо. Така и съдебната практика приема, че твърдението за нов акт на насилие, извършен спрямо пострадалото лице от същия ответник, след като вече е потърсена защита от съда, не представлява нов иск, тъй като се касае до същото искане – пострадалото лице да бъде защитено от извършителя на насилието и да се преустанови нарушаването на правата му. Целта на предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен едномесечен срок е в случаите на еднократна проява на домашно насилие, която в предвидения срок не се е повторила, да бъде ограничена възможността за търсене на защита, която вече не е необходима, какъвто не е процесния случай, предвид твърдените множество актове на насилие, осъществени както преди, така и след депозиаране на молбата.

В тежест на молителите е да установят при условията на пълно и главно доказване, че спрямо тях чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН

, - “ всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство".

В подкрепа на твърденията си за осъществено домашно насилие молителите  са представила декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на които законът е предвидил доказателствена сила . Съгласно чл. 13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, т.е декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН се ползва със специфична доказателствена стойност, за разлика от останалите частни свидетелстващи документи, които имат само формалната доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК, според която подобен документ установява единствено авторството на волеизявлението. От нормата на чл. 13, ал.3 ЗЗДН може да се направи извод, че декларацията на пострадалото лице удостоверява, че фактите и обстоятелствата са се осъществили така, както са изложени в нея. При оспорване на истинността на фактите в тази декларация доказателствената тежест е за лицето, което я оспорва, като проведе успешно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила. За  казуса ответникът не проведе никакво  доказване, което да  опровергае  изложеното в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване на изложените в декларацията твърдения, поради което съдът намира за доказани съгласно нормата на чл.13, ал. 3ЗДН твърденията на страните, обективиран в подадените от тях декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за осъществени спрямо тях актове на насилие по смисъла на чл. 3 ЗЗДН.

Допълнително от представените по делото доказателства – епикриза на Д.С. от 02.11.2018г. и от предложение на РП *** с изх. № от 25.10.2018г. за настаняване на принудително лечение на ответника в специализирано здравно заведение също може да се направи обоснован извод, че ответника по делото страда от психично заболяване,отказва да се лекува и проявява агресия спрямо близките си.

Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че осъществените от ответника действия спрямо молителите съгласно посоченото в представените по делото декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДн  - заплахи с убийство, заплахи за пожар в дома на молителите и залагане на вещите им без тяхно съгласие, представляват акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, налице е нужда от защита на  молителите, което обуславя основателността на молбата за предприемане на исканите мерки за защита. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан с посочените мерки в молбата, а постановява едни или други с оглед необходимостта за защита във всяка конкретна ситуация. Посочените в молбата мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1-4 ЗЗДН са наложени от съда и действат понастоящем като временни мерки за незабавна защита - така чл.19 от ЗЗДН. Съдът намира, че същите продължават да са адекватни на нуждата от защита и следва да бъдат наложени в същия вид като окончателни мерки. По отношение на срока, за който следва да бъдат наложени мерките за защита по ЗЗДН, съдът намира, че същите следва да бъдат наложени за срок от пет месеца, считано от датата на постановяване на решението и издаване на заповедта. Настоящият състав счита, че определеният срок за защита от пет месеца е подходящ и съобразен със степента и интензитета на извършеното от ответника насилие както и ос обстоятелството, че с определение от 23.10.2018г. същите са бил наложени и са действали спрямо ответника за период от малко над 1 месец, така определеният срок  дава възможност на извършителя да преосмисли своето отношение към молителите. Останалите поискани мерки съдът намира за неподходящи и ненужни, доколкото забраната за приближаване на молителите като мярка покрива и поглъща останалите посочени в исковата молба забрани, поради което те се явяват излишни за налагане. Поради това в тази част молбата за защита от домашно насилие следва да бъде отхвърлена

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗНД на ответника следва да бъде наложена глоба, чийто размер съдът определя на 200 лв., като на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в негова тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството в размер на 25  лева. 

От страните не са отправяни искания за разноски и доказателства за извършването им, поради което съда не присъжда такива

Мотивиран от така изложените съображения, Девненският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ЗАДЪЛЖАВА Д.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие срещу А.С.К. , ЕГН ********** и В.Д.К., ЕГН ********** ;

 

ОТСТРАНЯВА Д.А.С., ЕГН **********, за срок от 5 /пет/ месеца, считано от постановяване на решението и издаване на заповедта от съвместно обитаваното жилище с молителите А.С.К. , ЕГН ********** и В.Д.К., ЕГН **********,*** ;

 

ЗАБРАНЯВА за срок от 5 /пет/ месеца, считано от постановяване на решението и издаване на заповедта на  Д.А.С., ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалите лица А.С.К. , ЕГН ********** и В.Д.К., ЕГН **********, на по – малко от 50 метра, както и на същото разстояние жилището, в което живеят пострадалите лица, находящо се в гр. *** , ул. „ *** “ , като ОТХВЪРЛЯ  молбата на А.С.К. , ЕГН ********** и В.Д.К., ЕГН **********, в останалата й част;

 

 

ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – *** глоба в размер на 200 /двеста лева/ лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

 

 ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - ***, държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

 

УКАЗВА на Д.А.С., ЕГН **********, че при липса на представено доказателство за доброволно плащане на дължимата сума в размер на 25  / двадесет и пет / лева за държавна такса на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и на дължимата сума от 200 /двеста лева/ - глоба на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН по сметка на РС- *** -  BG22UBBS88883120431801 - Банкова сметка *** (държавни такси за образуване на дело, свидетелство за съдимост, съдебни удостоверения, преписи от решения и др.),  в седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към принудително изпълнение на вземането чрез издаване на изпълнителни листи, включително с присъждане на държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи, а при доброволно изпълнение в указания срок държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи  няма да бъдат присъждани.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителите заповед за защита по чл.15, ал.2 ЗЗДН.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.А.С., ЕГН **********, за последиците по чл.21, ал.2 ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

 

ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

 

 УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от  датата на връчване на решението.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ........................