№ 1476
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Т.ка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502094 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. А. М. против Решение № 2247/17.06.2022г.,
пост. по гр.д.№ 7112/2022, ПРС, с което е осъден да заплати на СУ „Д.М.“ сумата от
551,95лв., получена без основание, ведно със законната лихва от 28.04.2021г., до
окончателното й изплащане, както и разноски по делото, като е оставено без уважение
направеното възражение за прихващане на присъдената сума от сумата от 968,04лв.,
представляваща обезщетение , дължимо от ответника по чл.226 от КТ за периода
04.05.2021-22.05.2020г.
Жалбоподателят С. М. е обжалвал изцяло решението с мотиви, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа твърденията в отговора на исковата молба
и писмената защита, като счита, че при доказателствена тежест за ищцовата страна, тя
не е установила твърденията си. Счита, че следва да бъде уважено възражението за
прихващане, т.к. по делото е доказано задържането на трудовата книжка в периода 04-
22.05.2020г. развива доводи, че работодателят е длъжен при прекратяване на трудовото
правоотношение да оформи и върне на работника трудовата му книжка. Твърди, че в
случая работодателят не е изпълнил задълженията си по КТ и по Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, поради което и дължи заплащане на обезщетение.
Поддържа и че забавянето на връщането на трудовата книжка се установява от
събраните гласни и писмени доказателства по делото. Моли съда да отмени
1
обжалваното решение и да постанови ново такова, с което отхвърли предявения иск
поради прихващане с насрещно задължение на работодателя. Претендира разноски.
Въззиваемата страна СУ Д. М. не е подала отговор. В съдебно заседание
поддържа неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
С подадената въззивна жалба се обжалва постановеното първоинстанционно
решение с което е уважен иск с пр. осн. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД – за връщане на
даденото без основание, като не е уважено направеното възражение за прихващане с
дължими суми за незаконно задържане на трудовата книжка – пр. осн. чл.226, ал.2 във
вр. с ал. 3 от КТ.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че по делото се доказва
наличие на трудово правоотношение между страните, както и факта, че трудовото
правоотношение на ответника е прекратено. Приел е за доказано и че работодателят е
изплатил обезщетение по чл.224 от КТ – за неползват платен годишен отпуск през
м.04.2020г., преди прекратяване на ТПО, както и е извършил повторно плащане на
дължимото обезщетение – вече след прекратяване на ТПО, когато реално и се дължи
същото. С оглед на тези факти е приел, че първото плащане е такова без правно
основание, поради което и изплатената сума подлежи на връщане. По отношение на
възражението за прихващане на ответника със суми, които му се дължат като
обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка е приел, че по делото не се
установява да има такова действие от страна на работодателя, поради което и това
възражение не е уважено.
Макар постановеното решение да се обжалва изцяло, във въззивната жалба не се
съдържат конкретни оплаквания относно частта, в която е прието за установено, че се
2
дължи връщане на платената без основание сума от работодателя. Поради това е
подробни доводи няма да се излагат от въззивния съд, а само ще се маркира, че от
събраните писмени доказателства – заповед за прекратяване на ТПО, извадки от
ведомости за заплати и от счетоводни отчети за извършени плащания, както и от
приетата ССЕ, се установява непротиворечиво, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, което е прекратено на 04.05.2020г. През м.04.2020г. / преди
прекратяване на трудовия договор/ работодателят е изплатил на работника
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като към този момент не е
съществувало основание за подобно плащане. Доказано е и , че след прекратяване на
ТПО, през м.05.2020г. е изплатено действително дължимото обезщетение по чл.224 от
КТ. Съгл. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД даденото без основание подлежи на връщане.
Доказано е по делото е изплатеното като обезщетение през м.04.2020г. е без основание,
поради което и получената сума следва да бъде върната. Относно размера й, същият се
установява както от счетоводните записвания за извършени преводи, така и от ССЕ,
като сумата е в размер на 551,95лв.
Основният спор между страните е дължи ли се обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка. Съгл. чл.226, ал.2 от КТ работодателят отговаря към
работника за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата
му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, като съгл. ал.3 на
същия член обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня
на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на
работника. Въпросът как да бъде тълкувано задължението на работодателя да оформи
и върне незабавно трудовата книжка на работника при прекратяване на трудовото
правоотношение е намерил отговор в ТР № 1 /02.12.2019г., т. д. № 1/2019 г., ОСГК,
ВКС. В него е посочено, че при прекратяване на ТПО работодателят следва незабавно,
в момента на прекратяване, да предаде надлежно оформена трудовата книжка на
работника, като това задължение произтича от чл.350, ал.1 от КТ. Разграничени са
хипотезите , при които трудовата книжка се съхранява от работодателя и когато се
съхранява от работника. Във втория случай , работодателят изпада в забава от момента
на представянето на трудовата книжка. Задължението за заплащане на обезщетение по
чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ възниква от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от
работника или служителя, като същото е дължимо до деня на предаване на трудовата
книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл.6, ал.2 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж. Така, с оглед тези разяснения следва да се приеме,
че работодателят следва да докаже, че е предал трудовата книжка в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, а ако това не е станало същия ден – да
установи, че трудовата книжка не му е била предоставена веднага за оформяне. При
3
всички случаи той следва да докаже кога е предал надлежно оформена трудовата
книжка на работника или кога го е поканил да си я получи.
От фактическа страна по делото за установяване на факта кога е била
предоставена и върната трудовата книжка са разпитвани двама свидетели. Писмени
доказателства за това не са ангажирани. Свидетелката В.Д., която е работила като ***
при работодателя твърди, че М. не е представил трудовата си книжка при подаване на
заявлението за напускане. След известно време той донесъл трудовата книжка и след
2,3 дни същата му е предадена оформена. Бил извикан по телефона, явил се и я
получил, за което имало съставена декларация. Свидетелката твърди, че поне една
седмица минала след подаване на молбата за прекратяване на трудовия договор.
Разпитана е и свидетелката Е.Б., която също е работила като *** в същото
училище. Твърди, че на 29.04.2020г. М. подал своята и нейната молба за напускане.
Разбрали на 04.05.2020г. молбата им е одобрена и още същия ден двамата занесли
трудовите си книжки. Директорът на училището им казал, че служителят, който
трябва да ги оформи – г-жа Д. е в болнични и че ще ти уведомят по телефона когато
оформят документите. Обадили им се на 22.05.2020г. и още същия ден двамата със С.
получили трудовите си книжки, удостоверения за трудов стаж и заповедите за
прекратяване на трудовото правоотношение.
От тези показания се установява, че трудовата книжка не се е намирала в
работодателя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Доколкото
в негов интерес е установяване на факта, че не е изпаднал в забава, то той е следвало да
докажи кога му е предоставена трудовата книжка. Данни в тази насока по делото не са
събрани. Той следва да установи и кога е предал или поканил работника за получаване
на трудовата книжка. Свидетелката Д. твърди, че в тази връзка е подписана
декларация, но по делото такава не е представена. Ето защо, съдът намира, че
работодателят не доказва да е изпълнил задължението си да предостави оформена
трудовата книжка на работника в деня на прекратяване на трудовото правоотношение
или в дена на предоставянето й от работника, поради което и дължи обезщетение за
незаконното й задържане. Периодат на задържане следва да бъде определен от момента
на прекратяване на трудовия договор до датата, на която свидетелката твърди да е
предадена – 22.05.2020г. размерът на обезщетението следва да се определи с оглед
получаваното брутно трудово възнаграждение от М.. За м. 04.2020г. същото е било в
размер на 1075,60лв. Така размерът на обезщетението за периода 04.05-20.05.2020г. е в
размер на 968,04лв.
По изложеното , съдът намира, че направеното възражение за прихващане със
суми, дължими като обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ е доказано по основание и
размер и следва да бъде уважено. Доколкото исковата сума за връщане на недължимо
платено е на по-нисък размер, то предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен.
4
Постановеното решение се явява неправилно и незаконосъобразно поради което
ще следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново такова, с което
предявеният иск се отхвърли поради извършено прихващане с насрещно задължение
на ищеца.
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемият следва да заплати на жалбоподателя сумата
от 500лв. , разноски за въззивната инстанцция за заплатено адвокатско възнаграждение,
25лв. за заплатена ДТ за въззивно обжалване, както и 400лв. разноски пред първата
инстанция или общо 925лв. разноски в производството.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2247/17.06.2022г., пост. по гр.д.№ 7112/2022, ПРС,
изцяло, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СУ „Д.М.“, ЕИК ***, против С. А. М., ЕГН
**********, иск за заплащане на сумата от 551,95лв., получена без основание, ведно
със законната лихва от 28.04.2021г., до окончателното й изплащане, поради
извършено прихващане, предявено с възражение за прихващане на С. А. М., ЕГН
**********, със сумата от 968,04лв., съставляваща обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ
за незаконно задържане на трудовата книжка в периода 04.05.2020-22.05.2020г.,
дължимо от СУ „Д.М.“, ЕИК ***, на С. А. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА СУ„Д.М.“ , ЕИК ***, да заплати на С. А. М., ЕГН **********, сумата
от 925лв. разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5