Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 21.12.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 30.11.2023г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Ели Гигова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8307 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от С.И.С., с ЕГН:********** и с адрес ***, срещу „КМС" АД, с ЕИК:********и седалище и адрес на управление:*** Д., ********представлявано от управителя Т.Р.О., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 47 000 лв. / четиридесет и седем хиляди лева/, представляваща неплатена главница по договор за заем от 03.01.2014г., сумата от 1 036,99 лева / хиляда тридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва съгласно чл. 4 от договора, сумата в размер на 13 491,49 лева / тринадесет хиляди четиристотин деветдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 31.10.2017г. до 10.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба- 10.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че въз основа на подписан Договор за заем от 03.01.2014г. между дружество "К." ЕООД, с ЕИК:********( с предишно наименование „К.“ ООД), и ищеца, в качеството ми на физическо лице, същият е предоставил на части, в периода от датата на договора до края на 2016г., по банков път на Дружеството заемна сума общо в размер на 56 500 лева (петдесет и шест хиляди и петстотин лева), за което представя заверени от ОББ и Уникредит Булбанк банкови извлечения за извършените преводи. Съгласно чл. 5 от Договора заемната сума подлежи на връщане в срок до 30.10.2017 г.
До датата на исковата молба- 10.08.2020г. Дружеството му е върнало едва 9 500 лева ( девет хиляди и петстотин лева), от които 6 000 лева на 19.03,2015г. и 3 500 лева на 28.04.2015г.
Въпреки множеството опити за доброволно уреждане на задълженията, до настоящия момент дължимата сума не е погасена в пълен размер.
В законоустановения срок ответникът „К." ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище, че искът е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Представените писмени доказателства към исковата молба - извлечения от банковата сметка на ищеца, не доказват получаване от ответното дружество на парични суми по договор за заем от 03.01.2014г. От тези извлечения е видно, че ищецът е превел на ответното дружество парични средства на различни основания - „захранване на сметка“, „ от служебен аванс“, „възстановена сума“, „вътрешнобанков превод“, но само за един от тези преводи е посочено като основание за превода - „заем“ (изходящ превод от 18.08.2020г. на сума в размер на 1 500 лв.). От представените банкови извлечения се установява, че в нито един от останалите 15 превода на парични средства от ищеца към ответното дружество не е посочено основание/описание на операцията - заем по цитирания договор от 03.01.2014 г.
Представени са 16 броя констативни протоколи, подписани от управител на дружеството, от които е видно, че на съответна дата по сметка на дружеството е получена съответна сума, представляваща заемна сума по Договор за паричен заем от 03.01.2014г. В счетоводния архив на дружеството се установява, че на датите, посочени в цитираните констативни протоколи, по сметките на дружеството не са постъпвали суми по договор за заем от 03.01.2014 г.
В счетоводните архиви на дружеството липсват представените договор за заем и констативни протоколи, както и не е осчетоводен паричен заем по договор от 03.01.2014 г. с ищеца.
Ответникът твърди, че ищецът не е пердосатвил
заем на дружеството, а е захранвал сметката на ответното дружество, за да
изпълни свое задължение за връщане на получени в качеството му на управител на
ответното дружество служебни аванси и заеми.
По
допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо, поради което и следва да се произнесе по съществото на иска.
По основателността:
Няма спор по делото, а и от служебна справка в Търговския регистър се установява, че предишното наименование на ответника е „К.“ ООД, с ЕИК:********, а впоследствие "КМС" ООД, с ЕИК:********. В хода на настоящето производство ответното дружество е променило правноорганизационната си форма на „КМС" АД, с ЕИК:*********.
По делото е приет като доказателство Договор за заем от 03.01.2014г., сключен между ищеца и ответното дружество "К." ЕООД, с ЕИК:********( с предишно наименование „К.“ ООД), и ищеца. Видно от същия ищецът се задължава да предаде в собственост на заемателя сума в общ размер на 50000лв. Заеманите суми се превеждат по банков път от заемателя при конкретни случаи на необходимост, като всеки превод се прави след искане на управител на ответното дружество до заемателя. С договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 1% върху заемната сума. Заемодателят се задължава да върне заемната суми до 30.10.2017г.
Няма спор, че процесният договор за заем е сключен между ищеца С.С. и дружеството, представлявано от свидетеля Ц.П.К., като към момента на сключване на договора същите са и управители на ответното дружество, като са можели да го представляват заедно и поотделно.
Видно от показанията на св. Ц.П.К. при извършване на текущата дейност понякога се получава недостиг на финансови средства. С оглед необходимостта от разплащане с партньори е сключен процесният договор за заем с ищеца, като твърди, че това е обичайна практика за ответното дружество.
Видно от показанията на св.Р.Н.П., изпълнявала длъжност „счетоводител“ в ответното дружество към момента на сключване на процесния договор за заем, като тя е извършвала осчетоводяванията по същия договор.
Видно от заключението по допълнителната ССчЕ на в.л. И.Д., неоспорено от страните, че направените банкови преводи от ищеца към ответното дружество, за периода 2014г. - 2016г. са в общ размер на 56 500 лв. и със следните основания вписани в платежните нареждания:
- Основание „Възстановена сума“ - 500 лв.;
- Основание „От служебен аванс“ - 4 500 лв.;
- Основание „Заем“ - 1 500 лв.;
- Основание „Захранване“ - 50 000 лв.
От приложениете към исковата молба платежни нареждания и констативни протоколи в общ размер на 56 500 лв. сумите са осчетоводени в ответното дружество:
- По сметка 422-Подотчетни лица - 50 500 лв.
- По сметка 498-Други дебитори в лв. - 6 000 лв.
Съгласно същата експертиза при сключени договори за заеми обичайно задълженията по тях би следвало да се отразяват по някоя от сметките:
- Счетоводна сметка 151 или 152 - съответно Получени краткосрочни или дългосрочни заеми;
- Счетоводна сметка 159 - Други заеми или дългове;
- Счетоводна сметка 499 - Други кредитори.
Експертизата е прегледала и анализирала предоставените оборотни ведомости на ответното дружество, както и годишните финансови отчети за периода 2014 г. - 2016г., като не са констатирани задължения към ищеца по съответните заемни сметки. По сметка 152- Получени дългосрочни заеми, по сметка 159 - Други заеми и дългове, както и по сметка 4981 - Други дебитори в лева към 31.12.2016 г. се констатират салда по сметките, но не и с партида отразяваща задължение към ищеца. По партида С.С. сметка 422-Подотчени лица към 31.12.2016 г. не съществува салдо т.е. няма вземане или задължение към лицето.
Представени са ответното дружество платежни нареждания за плащания към ищеца по банков път в размер на 22 500 лв. с основания: 5000 лв. възстановяване на сума и 17 500 - служебен аванс.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:
При иск с правно основание чл.240 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за заем и предаване на ответника на паричните суми, а ответникът връщане на заетите средства. Договорът за заем е реален, неформален договор и за достоверността му не е необходима писмена форма. Основна характеристика за този вид облигационно правоотношение е предаване в собственост на пари или други заместими вещи от страна на едното лице - заемодател, на другото - заемател и поемане на задължение от страна на последното да върне сума или вещ от същия вид. Предаването им е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ.
В процесния случай е налице писмен Договор за заем от 03.01.2014г., чиято автентичност не е оспорена от ответното дружество. Последното обаче оспорва реалното плащане на процесните суми по същия договор.
Действително видно от заключението по допълнителната ССчЕ на в.л. И.Д., неоспорено от страните, че ищецът е направил банкови преводи към ответното дружество, за периода 2014г. - 2016г., които са в общ размер на 56 500 лв., но съдът намира, че само 1500лв. от тях са с основание на превода „заем. Останалите преводи са с основания: „захранване на сметка“, „ от служебен аванс“, „възстановена сума“.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС при иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и др. (така Решение № 180 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 4345/2018 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №524/28.12.2011 год. по гр.д. №167/2011 год., на ВКС, IV г.о.; Решение №52/22.5.2009г. по гр.д.№695/2008 г. на ВКС, I т.о.; Решение №>390/20.5.2010 г. по гр.д.№134/2010 г. на ВКС, IVг.о.; Решение №837/13.12.2010 г. по гр.д.№1727/2009 г. на ВКС, IVг.о.; Решение №я 244 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 983 / 2019 г. на ВКС, 3-то гр. отделение; и др).
В Решение № 192 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 2519/2014г. на ВКС се приема, че не съществува законова презумпция, която да замести доказването на основанието, на което сумата е преведена. Доколкото ищецът твърди, че това основание е договор за заем следва да установи в процеса не само предаването на сумата, което е част от фактическия състав на договора за заем , но и другите му елементи , а именно поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на договора ако има такива / срок на връщане, лихва и пр/“. Аналогично е разрешението и в Решение № 361 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 1864/2015г. на Върховен касационен съд, IV г.о.; „ В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи наличието на заемно правоотношение като източник на задължението с допустимите от закона доказателствени средства.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 62 от 17.04.2012г. на ВКС по т. д. № 733/2011 г., II т. о., ТК, осчетоводяването на задължението при редовно водено счетоводство, съгласно трайната практика на ВКС, съставлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Видно обаче от заключението по допълнителната ССчЕ на в.л. И.Д., неоспорено от страните, вещото лице е прегледало и анализирало предоставените оборотни ведомости на ответното дружество, както и годишните финансови отчети за периода 2014 г. - 2016г., като не са констатирани задължения към ищеца по съответните заемни сметки. По сметка 152- Получени дългосрочни заеми, по сметка 159 - Други заеми и дългове, както и по сметка 4981 - Други дебитори в лева към 31.12.2016г. се констатират салда по сметките, но не и с партида отразяваща задължение към ищеца. По партида С.С. сметка 422-Подотчетни лица към 31.12.2016 г. не съществува салдо т.е. няма вземане или задължение към лицето.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на предаване в заем на ответното дружество на сума над 1500лв., която видно от признанието на ищеца му е върната.
За пълнота на изложението съдът намира, че по делото не са опровергани твърденията на ответника, че в счетоводството на ответното дружество липсват представените договор за заем и констативни протоколи. Въпреки че в периода на сключване на процесния договор и съставянето на част процесните констативни протоколи управител на ответното дружество е бил и ищецът.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обективно съединените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
разноските:
Ответникът претендира разноски за възнаграждение на експертиза в размер на 300лв., които следва да му бъдат присъдени с оглед изхода на делото.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от С.И.С., с ЕГН:********** и с адрес ***, срещу „КМС" АД, с ЕИК:********и седалище и адрес на управление:*** Д., ********с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 47 000 лв. / четиридесет и седем хиляди лева/, представляваща неплатена главница по договор за заем от 03.01.2014г., сумата от 1 036,99 лева / хиляда тридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва съгласно чл. 4 от договора, сумата в размер на 13 491,49 лева / тринадесет хиляди четиристотин деветдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 31.10.2017г. до 10.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба- 10.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.И.С., с ЕГН:********** и с адрес ***, да заплати на „КМС" АД, с ЕИК:********и седалище и адрес на управление:*** Д., ********сумата от 300лв., представляваща направени разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: