РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Кърджали, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20235100500113 по описа за 2023 година
С решение № 83 от 27.02.2023 г., постановено по гр.д. № 626/2022 г. по
описа на Районен съд – Кърджали е осъдена Г. Р. Р. да предаде на Н. Г.,
гражданка на Р. Турция владението върху неурегулиран поземлен имот,
находящ се в урбанизираната територия на с. С., ЕКАТТЕ ****, общ.
Кърджали, обл. Кърджали, с площ 612 кв. м по скица, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, при съседи на целия имот: север - път; юг - имот
на Ш.Х.; запад - улица и изток - И.М., ведно с масивна жилищна сграда,
изградена през 1977 г. в южната част на имота със застроена площ 87 кв.м,
състояща се от три стаи и салон и стопанска постройка - полумасивна сграда
на един етаж, изградена през 1980 г. в северозападната част на имота със
застроена площ 20 кв.м и съдържащо едно складово помещение, построени
върху неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия
на с. С., ЕКАТТЕ ****, общ. Кърджали, обл. Кърджали, с площ 612 кв. м по
скица, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване: индивидуално застрояване, при съседи на целия имот: север - път;
юг - имот на Ш.Х.; запад - улица и изток - И.М..
С решението Г. Р. Р. е осъдена да заплати на основание чл. 59 от ЗЗД на
Н. Г. сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за ползване без
основание на процесния имот /сгради и парцел/ за периода, считано от
07.08.2021 г. - датата на връчване на нотариална покана, рег. № ****/**** г.,
том *, № ** на Нотариус Л.Т. до датата на подаване на исковата молба в съда,
1
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
предявяването на иска, както и сумата от 1672 лв., съставляваща разноски по
делото.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Г. Р.
Р., която чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно,
необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди, че при формиране на правните
изводи по спора Районен съд – Кърджали не е обсъдил приложените по
делото доказателства. В жалбата се излагат твърдения, че жалбодателката и
семейството й закупили процесния имот през 2003 г. от С.Т.Г. за сумата от
40 000 лв., платена в брой, с обещание за прехвърляне на собствеността след
месец. Същата заминала за Турция и не се върнала. През м. ноември 2003 г.
жалбодателката сменила прозорците и вратите на къщата, за което заплатила
сумата от 10 000 лв. През 2017 г. изградила кухня и баня на първия етаж,
направила нова ограда, както и бил налят 13 куб.м бетон за пътеки покрай
къщата. Въззивницата твърди, че заедно със съпруга си О.Д. Р. живеят в
процесния имот, находящ се в с. С., общ. Кърджали и осъществяват
необезпокоявано и непрекъснато владение от началото на 2003 г. Претендира,
че е придобила процесния неурегулиран ПИ на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Твърди, че при постановяване на решението си съдът не извършил съвкупна,
обективна преценка на събраните по делото доказателства и в резултат на
това формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на
ГПК. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Кърджали, като
постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира за
разноски.
Въззиваемата Н. Г., чрез своя представител по пълномощие, е подала
отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, в който изразява
становище за неоснователност и необоснованост въззивната жалба. Излага
доводи, че през целия период на пребиваване в имота въззивницата била в
преддоговорни отношения за закупуване на процесния имот. Сочи, че през
2013 г. било образувано ДП по чл. 170, ал.2, вр. с ал.1 от НК, по което било
образувано НОХД № 196/2014 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в
което въззивницата участвала като ползвател на имота, но не и като
собственик. В мотивите на присъдата като собственик на имота, върху което
било извършено посегателство бил посочен В.Г.Д.. Сочи, че от свидетелските
показания се установило, че въззивницата била в постоянни договорни
отношения със С.Т.Г. за покупко-продажбата на имота, но до продажба не се
било стигнало. Сочат се показанията на свидетеля О. Р., съпруг на
въззивницата, от които се установявало желанието за закупуване на къщата.
Моли съда да потвърди решението на Районен съд - Кърджали.
В съдебно заседание жалбодателката Г. Р. Р., чрез представител по
пълномощие адв. С. М. поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание ответницата по въззивната жалба, чрез
представител по пълномощие адв. М. Ш., оспорва въззивната жалба.
Окръжният съд, при и по повод депозираната въззивна жалба, след
2
преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице,
е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение,
съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че същото е валидно,
допустимо в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Предявен за разглеждане е иск за собственост с правно основание чл.
108 ЗС.
В исковата молба ищцата твърди, че с нотариален акт за учредяване
право на ползване и продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *****,
дело № ****/**** г. на А.Г. - помощник нотариус по заместване при К.Д. -
нотариус в района на Кърджалийски районен съд, вписан в регистъра на
нотариалната камара под № ***, С.Т.Г. й учредила безвъзмездно и пълно
вещно право на ползване върху свой собствен недвижим имот - неурегулиран
поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. С., ЕКАТТЕ
****, общ. Кърджали, обл. Кърджали, с площ 612 кв.м по скица, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, при съседи на целия имот: север - път; юг - имот
на Ш.Х.; запад - улица и изток - И.М. и й продала следния свой собствен
недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда, изградена през
1977 г. в южната част на имота със застроена площ 87 кв.м, състояща се от
три стаи и салон и стопанска постройка - полумасивна сграда на един етаж,
изградена през 1980 г. в северозападната част на имота със застроена площ 20
кв.м и съдържащо едно складово помещение, построени върху неурегулиран
поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. С., ЕКАТТЕ
****, общ. Кърджали, обл. Кърджали, с площ 612 кв.м по скица, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, при съседи на целия имот: север - път; юг - имот
на Ш.Х.; запад - улица и изток - И.М.. Преди изповядване на сделката
праводателката и синът й В.Г.Д., с устна договорка предоставили имота под
наем на ответника Г. Р., тяхна родственица, да ползва имота, като вместо
плащане на наем да се грижи за имота, да го поддържа в добро състояние и да
го пази от посегателства. Ищцата твърди, че след като придобила с покупко-
продажба собствеността върху сградите в имота й било учредено право на
ползване върху поземления имот с площ 612 кв.м, поканила ответника Г. Р. Р.
да освободи имота отстъпвайки й владението над него, а тя й отговорила, че
желае да закупи имота. Твърди, че с нотариална покана рег. № ****/**** г.,
том *, № **, връчена от Л.Т. нотариус в район PC - К., рег. № *** на
нотариалната камара, поканила Г. Р. Р. в едномесечен срок от получаване на
нотариалната покана да се яви в кантората на нотариуса, да освободи и
предаде владението на имотите описани по-горе на нейния пълномощник адв.
М. Ш. от АК - К. В противен случай се задължавала да й плати ежемесечен
наем в размер на 400 лв. от датата на връчване на нотариалната покана до
окончателното им освобождаване и предаване на владението. Твърди, че
3
нотариалната покана била връчена на 07.08.2021 г. лично на Г. Р. Р., като до
датата на предявяване на исковата претенция, Г. Р. Р. не освободила имотите
и не предала владението над същите.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответницата чрез процесуалния представител адв. С. М., с който описаните в
исковата молба обстоятелства са оспорени. Твърди се, че тя и цялото й
семейство през 2003 г. закупили процесния имот от С.Т.Г. за сумата от 40000
лв., платена в брой, която обещала, че след месец ще прехвърли
собствеността на ответницата. Посочено е, че същата заминала за Република
Турция и не се върнала, за да го прехвърли. През годините водела разговори
със С.Т.Г., която й обещавала да прехвърли собствеността върху имота. През
ноември 2003 г. сменила прозорците и вратите в къщата и заплатила сумата
от 10000 лв., а през 2017 г. изградила кухня и баня на първия етаж, навес,
3
нова ограда, както и бил налят 13 м бетон за пътеки покрай къщата. Твърди
се, че през годините бил ремонтиран и покривът на къщата. Ответницата
сочи, че заедно със съпруга си О.Д. Р. от началото на 2003 г. живеят в
процесния имот необезпокоявано, като непрекъснато го владеела и го
придобила на основание изтекла придобивна давност в нейна полза.
От доказателствата по делото от фактическа страна се установява
следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
**/**.**.**** г., том *, рег. № ****, дело № ***/****г. по описа на нотариус
К.Д., вписан в регистъра на нотариалната камара под № ***, С.Т.Г., Ф.Г.Д. и
Л.Г.Д. продали на В.Г.Г. собствените си 7/8 от недвижим имот, съдържащ
дворно място с площ 360 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна
сграда на един етаж, изградена през 1977 г. в южната част на имота със
застроена площ 87 кв.м., състояща се от три стаи и салон и стопанска
постройка – полумасивна сграда на един етаж, изградена през 1980 г. в
северозападната част на имота със застроена площ 20 кв.м. и съдържаща едно
складово помещение, съставляващо неурегулиран поземлен имот в
околовръстния полигон на с. С., общ. Кърджали, при граници и съседи на
имота: север – път за с.Т.М.; изток - имот на И.М.; юг - имот на Ш.Х.; запад -
улица за сумата от 1000 лв.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***/**.**.**** г.,
том *, рег. № ****, дело № ***/**** г. по описа на помощник нотариус по
заместване А.Г. при нотариус К.Д., вписан в регистъра на нотариалната
камара под № ***, В.Г.Г. продал на С.Т.Г. поземлен имот № *****.*.*,
находящ се в с. С., ЕКАТТЕ *****, общ. Кърджали, с площ 360 кв.м. – по
документ за собственост и с площ 612 кв.м по скица, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, ведно с масивна жилищна сграда на един етаж,
изградена през 1977 г. в южната част на имота със застроена площ 87 кв.м,
състояща се от три стаи и салон и стопанска постройка - полумасивна сграда
на един етаж, изградена през 1980 г. в северозападната част на имота със
застроена площ 20 кв.м и съдържащо едно складово помещение, при съседи
4
на целия имот: север - път; юг - имот на Ш.Х.; запад - улица и изток - И.М..
С нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на
недвижим имот № */**.**.**** г., том *, рег. № *****, дело № ****/**** г. на
помощник-нотариус по заместване А.Г. при нотариус К.Д., вписан в
регистъра на нотариалната камара под №***, С.Т.Г., като учредител и
продавач учредила пожизнено, безвъзмездно и пълно вещно право на
ползване на ищцата Н. Г., като приемател и купувач неурегулиран поземлен
имот, находящ се в урбанизираната територия на с. С., ЕКАТТЕ *****, общ.
Кърджали, обл. Кърджали, с площ 612 кв.м по скица, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, при съседи на целия имот: север - път; юг - имот
на Ш.Х.; запад - улица и изток - И.М., както С.Т.Г. продала на ищцата Н. Г.
масивна жилищна сграда, изградена през 1977 г. в южната част на имота със
застроена площ 87 кв.м, състояща се от три стаи и салон и стопанска
постройка - полумасивна сграда на един етаж, изградена през 1980 г. в
северозападната част на имота със застроена площ 20 кв.м и съдържащо едно
складово помещение, построени върху неурегулиран поземлен имот, находящ
се в урбанизираната територия на с. С., ЕКАТТЕ *****, общ. Кърджали, обл.
Кърджали, с площ 612 кв.м по скица, с трайно предназначение: урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при
съседи на целия имот: север - път; юг - имот на Ш.Х.; запад - улица и изток -
И.М. за сумата от 2 500 лв.
Ищцата Н. Г. поканила с нотариална покана ответницата Г. Р. Р. да й
предаде владението върху имотите, която й била връчена лично на 07.08.2021
г. срещу разписка № ****/**.**.**** г. , като в противен случай претендира
за заплащане на ежемесечен наем за ползване на имотите в размер на 400 лв.
От показанията на свидетелката Л.Г.Д. – племенница на ищцата Н. Г. и
далечна роднина на ответницата Г. Р. се установява, че процесният имот бил
на баща й, след това собствеността се прехвърлила върху майка й С.Г. (Ф.Й.),
която прехвърлила имота на брат й В.Г.Д.. Твърди, че разрешили на
ответницата и съпруга й да пребивават в къщата, като нямали сключен
договор за наем, но имали уговорка да поддържат къщата, която се рушала и
се нуждаела от подобрения. Брат й прехвърлил къщата отново на майка й.
Родните им изявили желание да закупят къщата, майка й и брат й дошли от
Турция за да я продадат, но не успели, поради факта, че не били събрали
парите. Твърди, че от 2012 г. до 2016 г. майка й и брат й на три пъти
подготвяли документи, свързани с продажба на къщата пред нотариус. Сочи,
че Г. Р. и мъжът й са ходили в Турция да уговарят продажба на къщата и след
2016 г., когато майка й дошла, Г. Р. Р. не й позволила да влезе в къщата.
Твърди, че от 2003 г. до настоящия момент свидетелката идвала почти всяка
година в България. Сочи, че не знае майка й през 2003 г. да е вземала пари за
къщата от Г. Р..
От показанията на свидетеля И.К.М. – съседка на ответницата, се
установява, че към края на 2003 г. Г. Р. взела къщата от С.Д. за 40 000 лв.,
като била свидетел при предаване на парите. Твърди, че ответницата искала
да отидат при нотариус, но й било отговорено: „Сега бързаме, много спешна
5
работа имаме в Турция“, след това си тръгнали. Твърди, че сумата от 40 000
лв. Г. взела от мъжа си, който по това време работел в Израел. Заявява, че от
края на 2003 г. до настоящия момент в къщата живеела Г. Р. Р. със
семейството си, никой друг не бил живял в тяхната къща и не знае някой да е
идвал в селото, за да ги отстрани от къщата. Твърди, че след като дала парите
на С.Д. започнала да прави ремонт на къщата, ограда, стълби, сменила
прозорците и вратите, направила ремонт и вътре. През 2017 г. направила баня
и тоалетна, оградата направили към лятото на 2004 г. с бетон и камъни, като
доста се мъчили за да я направят. Твърди, че всички в селото знаят, че къщата
е собственост на Г. Р. Р., като свидетелката лично й дала 10 000 лв. за ремонт,
без разписка, тъй като били близки, които впоследствие й върнала. Сочи, че
тогава нотариален акт за къщата е имала С., която не познава, като
предаването на парите станало в тяхната къща, а Г. я извикала да присъства
като свидетел, там била и Д.. Твърди, че Г. и мъжът й ходили в Турция да
извикат С.Д. да прехвърли къщата.
От показанията на свидетелката Д. М.А. –съседка на страните, се
установява, че ответницата купила къща в с. С. от С.Д. през 2003 г. за 40 000
лв., дадени в нейно присъствие и в присъствието на И.. Заявява, че И. дала на
Г. назаем 10 000 лв., за да направи ремонт след това. Твърди, че от 2003 г. до
настоящия момент Г. живее с мъжа си в къщата, който работи в чужбина. Те
имали две деца, едното им дете починало, а другото било в чужбина. Твърди,
че всички в селото знаят, че собственик на къщата е Г., като не знае кой имал
нотариален акт за къщата, но когато Г. дала парите на С., не съставили
документ.
От показанията на свидетеля О.Д. Р. – съпруг на ответницата се
установява, че вижда ищцата за първи път. Твърди, че в края на 2003 г. купил
къщата от С.Д., като й дали 40 000 лв. с жена си, и защото били роднини не
сключили договор за закупуването, а извикали двама свидетели – И. и Д., и
дали парите. Сочи, че не оформили разписка за даването на парите, които
имал от работа в Израел. Сочи, че през 2003 г. си дошъл и дал парите, като не
прехвърлили къщата с нотариален акт, вярвал им, тъй като били роднини.
Твърди, че постепенно, след закупуването й, в къщата направили ремонт,
сменили прозорци, врати, нямало и баня. В къщата заживели през 2003 г. и
започнали да правят ремонт, сменили прозорците, един по един. Тогава не му
стигнали парите за ремонт и взели от И. на заем 10 000 лв. Твърди, че по
време на ремонта бил в чужбина, в къщата работели майстори, а жена му им
плащала. Банята и тоалетната започнали да правят през 2015 г. Сочи, че от
2003 г. насам никой друг, освен него и жена му не е живял в къщата, като С.
не била идвала да живее или да се настанява в къщата, както и синът й, и
сестрата на С.. От 2003 г. насам до настоящия момент никой не бил дошъл да
им каже да излязат от къщата. Твърди, че С. идвала в къщата на гости, но не
за да живее. Оспорва, че със съпругата си са наематели на къщата.
От показанията на свидетеля Е.Х. Р. – съсед на страните, се
установява, че познава Г., но Н. не познава. Твърди, че Г. и О. купили къщата
от Ф. през 2003 г. за 40 000 лв. Сочи, че от 2003 г. до настоящия момент Г.
живее в къщата заедно със съпруга си О. и сина му, като в селото хората
6
знаели, че къщата е собственост на Г.. През 2017 г. направили ремонт. Сочи,
че Ф. им казвала, че ще ги изкара от къщата, но не знаел защо, толкова пари
платили и не знае дали искат още пари. Сочи, че никой друг не бил идвал с
претенции за къщата или да им каже, че ще ги изкара оттам. Твърди, че
виждал ищцата за първи път и не я познава, а живеел в селото от 67 г. Сочи,
че не знае дали Г. има документ за къщата, но знае, че платили пари. Ф.
тогава изобщо нямала документ за къщата, сега дали има - не знае. Твърди, че
познава двете дъщери и сина на Ф., които израснали пред него като деца.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че месечният наем към датата на изготвяне на заключението за
целия имот, възлиза на 295.83 лв., в т.ч.: за поземления имот: 33.49 лв., за
жилищната сграда: 245.34 лв. и за стопанската постройка: 17 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат
следните изводи:
Няма спор по делото, че недвижимият имот, като съвкупност от
поземлен имот и построените в него сгради (жилищна и стопанска), предмет
на описаните по-горе три нотариални сделки и този, предмет на предявения
иск, са един и същ имот.
За основателността на иска по чл. 108 от ЗС следва ищецът да докаже,
че е собственик на претендирания имот и че ответникът го владее без правно
основание.
Ищецът основава собственическите си права на основание нотариалната
сделка, обективирана в НА № */**** г. Ответницата претендира, че е
придобила собствеността на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност с явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, считано от 2003 г.,
в края на която година твърди, че е закупила имота за сумата от 40 000 лв. от
собственика С.Г..
Така, претенцията за собственост по отношения на неурегулирания
поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. С., ЕКАТТЕ
*****, общ. Кърджали, обл. Кърджали, с площ 612 кв.м по скица, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, при съседи на целия имот: север - път; юг - имот
на Ш.Х.; запад - улица и изток - И.М., предмет на НА № */**** г., е
неоснователна. С посочения нотариален акт, на ищцата е учредено единствено
изрично, пожизнено, безвъзмездно и пълно вещно право на ползване, като не
й е прехвърлена собственост. Това е достатъчно основание предявеният иск
по отношение на ПИ да се отхвърли като неоснователен, тъй като ищцата не
се легитимира като негов собственик.
С оглед на горното следва да се обсъди своевременно въведеното от
ответницата възражение за придобиване на имота по давност.
Правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години и се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго (Решение № 414 от 13.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 18/2002 г., I г. о.).
7
От показанията на разпитаните по делото свидетели И. М., Д. А., О. Р. и
Е. Р., по безспорен и еднопосочен начин се установява, че в края на 2003 г.
ответницата Г. Р. и съпругът й О. Р. са закупили от собственика С.Г.
недвижимия имот за сумата от 40 000 лв. От този момент са заживели в имота
със съзнанието, че е тяхна собственост и са започнали да правят подобрения.
Тези свидетелски показания за извършена между ответницата и съпругът й и
С.Д. неформална сделка за продажба на имота, са не само еднопосочни и
безпротиворечиви помежду си, но и не са опровергани от други доказателства
по делото, като показанията на св. Л.Д. се явяват изолирани и не се
кредитират от настоящата въззивна инстанция.
С решение № 465 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2009 г., I г.
о., ГК е разяснено, че според чл. 133, ал. 1 б. "а" ГПК (отм.), сега чл. 164, ал.
1, т. 1 ГПК, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако
се касае за установяване на правни сделки за действителността на които
законът изисква писмен акт. Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за продажба на
недвижим имот трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Затова фактът
на закупуването на имот не може да се доказва с гласни доказателства.
Гласни доказателства обаче са допустими за доказване на давностно владение
с начален момент извършена неформална продажба.
Предвид горното въз основа на обсъдените свидетелски показания, на
които съдът дава вяра, може да се приеме за безспорно установено
поставеното давностно владение от страна на ответницата, с начален момент
– извършената в края на 2003 г. неформална продажба, когато е предадено и
фактическото владение на имота. От този момент ответницата е заживяла в
имота със съзнанието, че е нейна собственост и е започнала да го свои. Това
владение е продължило явно, непрекъснато и необезпокоявано в изискуемия
се 10-годишен срок и е придобит по давност. В тази връзка, установява се от
обсъдените по-горе свидетелски показания, че едва през 2017 г. С.Г. (Ф.)
казала, че ще ги изкара от къщата. Към този момент ответницата вече е
придобила собствеността на имота по давност. Такова противопоставяне
обаче, не е годно да прекъсне придобивната давност, предвид разпоредбата на
чл. 84 ЗС във вр. с чл. 116 ЗЗД.
В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционният съд е
достигнал до същия извод, а именно, че имотът е придобит по давност от
ответницата, но неправилно е приел, че същата не се е позовала на такава. С
ТР № 4/2012 г. от 17.12.2012 г., постановено по т.д. № 4/2012 г. на ВКС,
ОСГК, т. 1 е прието, че при приложението на чл. 120 ЗЗД, позоваването на
давността пред орган, сезиран за защита на субективно право чрез
предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за
собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК,
касае хипотезите на придобивна давност, и в т. 2, че позоваването не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. В случая
позоваването на придобивна давност е сторено от ответницата именно като
защитно възражение в производството по предявения иск за собственост и е
8
произвело своето правопораждащо действие.
За изчерпателност по доводите на въззивната жалба следва да се
посочи, че обстоятелството, че в присъдата, постановена по НОХД №
196/2014 г. по описа на Районен съд – Кърджали е прието, че собственик на
имота е лицето В.Г.Д., е неотносимо и не създава собственически права за
ищеца в настоящото производство, тъй като предмет на наказателното
производство не е бил изследване на собствеността на процесния имот, а
наказателната отговорност на лице по чл. 170, ал. 2 НК, а и доказването на
собствеността става по друг ред, а именно настоящият исков такъв.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 108 ЗС е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Поради неоснователност
на главния иск следва да се отхвърли и акцесорният иск по чл. 59 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за ползване на процесния имот без основание.
Като е достигнал до извод, обратен на този и е уважил предявените искове,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да
се отмени, като постановено в нарушение на материалния закон и събраните
по делото доказателства и се постанови решение по съществото на спора, с
което предявените искове се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените в инстанциите разноски, както следва:
сумата от 1500 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и сумата от общо 927,35 лв. разноски за въззивната инстанция,
от които държавна такса – 127,35 лв. и 800 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Окръжен съд – Кърджали
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 83 от 27.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 626/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г., гражданка на Р. Турция иск по чл.
108 ЗС за осъждане на Г. Р. Р., ЕГН **********, от с. С., общ. Кърджали да
отстъпи собствеността и предаде владението върху неурегулиран поземлен
имот, находящ се в урбанизираната територия на с. С., ЕКАТТЕ ****, общ.
Кърджали, обл. Кърджали, с площ 612 кв. м по скица, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, при съседи на целия имот: север - път; юг - имот
на Ш.Х.; запад - улица и изток - И.М., ведно с масивна жилищна сграда,
изградена през 1977 г. в южната част на имота със застроена площ 80 кв.м,
състояща се от три стаи и салон и стопанска постройка - полумасивна сграда
на един етаж, изградена през 1980 г. в северозападната част на имота със
застроена площ 20 кв.м и съдържащо едно складово помещение, построени
върху неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия
на с. С., ЕКАТТЕ ****, общ. Кърджали, обл. Кърджали, с площ 612 кв. м по
скица, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно
9
ползване: индивидуално застрояване, при съседи на целия имот: север - път;
юг - имот на Ш.Х.; запад - улица и изток - И.М., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Г., гражданка на Р. Турция да заплати на Г. Р. Р., ЕГН
**********, от с. С., общ. Кърджали направените в съдебните инстанции
разноски, както следва: сумата от 1500 лв. – адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство и сумата от общо 927,35 лв. – разноски
за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд –
София, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10