№ 457
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330204590 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от К. М. М. с ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител, срещу наказателно постановление (НП) № 22-1030-
004288 от 29.06.2022 г., издадено от началник група към с-р Пътна Полиция при ОД
на МВР Пловдив, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление
поради допусната техническа грешка в издаденото СУМПС при непосочване на
категория, която лицето придобило. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява
представлява се от процесуален представител, който поддържа изложеното в жалбата и
навежда допълнителни основания за отмяна, а именно липса на описание на нужната
категория. Прави се искане за разноски.
Постъпило е становище от въззиваемата страна, в което представителят на
Отдел ПП при ОД на МВР Пловдив взима отношение за законосъобразност на
издаденото постановление и прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят К. М. имал проблем със зрението на дясното око. При издаване
на СУМПС ****, водачът бил правоспособен в категории А, В, М и АМ. При
подновяване на СУМПС, същият предоставил медицинско удостоверение, в което
1
било отбелязано, че има едноочие и дясното му око не функционира, като имало 0%
зрение. Базирайки изводите си на това медицинско удостоверение при издаване на
новото СУМПС № *** от ОД на МВР Пловдив, категория „А“ му била отнета, тъй
като за управление на мотоциклети, се изисква зрение с двете очи, т.е. валидното му
СУМПС имало категория В.
На 25.05.2022 г. около 14:45 часа в гр. Пловдив, по улица „Асеновградско шосе“,
жалбоподателят К. М. М. управлявал собствения си мотоциклет марка Хонда, модел
ЦБР 1000 РР, с рег. № ****. Същият бил спрян за проверка от служители на Пътна
полиция, между които и свид. И. К., които извършили проверка и установили, че
МПСто което управлява жалбоподателя изисквало категория Le3, а същият единствено
притежавал валидно СУМПС с категория В.
При справка се установило, че той действително в предходен момент е
притежавал категория А за управление на мотоциклет, но към момента на проверката
нямал такава.
За установеното нарушение свид. К. съставил АУАН № 667054/25.05.2022 г. в
присъствието на жалбоподателя, който го подписал и получил екземпляр, за което се
подписал. В тридневния срок за възражения, същият подал такова, което било прието
от органа за неоснователно.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия
орган е издал и обжалваното НП 22-1030-004288 от 29.06.2022 г. С последното на
жалбоподателя М. е била наложена на основание чл. 177, ал. 1 т. 2 от ЗДвП глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от писмените и гласни доказателства, а именно:
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И. К. - ***, който
потвърждава констатациите в акта и посочва механизма на съставянето му. Също и на
другите двама свидетели А. К. и Х. Я.. Съдът цени показанията на всички свидетели
като истинни и им дава вяра доколкото същите съответстват на събраната по делото
доказателствена съвкупност, логични са и нямат вътрешни противоречия. Механизмът
на установяване на нарушението както и фактите около същото се установяват от
писмените доказателства: АУАН № 667054/25.05.2022 г.,заявление за издаване на
документ за самоличност – СУМПС от 23.08.2018 г., удостоверение за здравословно
състояние от 21.03.2018 г., 2 бр. докладни записки, възражение, справка за нарушител
водач, удостоверение за здравословно състояние от 20.09.2022 г. амбулаторен лист №
222636070256/20.09.2022, , заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.
Не се въведоха обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на
АУАН, а напротив констатациите се потвърдиха от показанията на свидетеля *** и
очевидец, поради което съдът се позовава и на презумптивната доказателствена сила на
АУАН.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган (т. 3.11) и ***я (т. 2.1. вр. с т. 1.3.1.) следва от така
представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
2
подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения.
Съдът не споделя направеното възражение за неяснота относно изискваната
категория. Действително се установява, че в двата акта не е посочена категорията,
която се изисква за управление на двуколесно моторно превозно средство от категория
Le3, а именно категория „А“, но това не съществено процесуално нарушение, което да
е ограничило правата на нарушителя, тъй като жалбоподателя е разбрал каква
категория не е имал, в какъвто смисъл е направил и своите възражения. Посочена е
категорията и вида на моторното превозно средство (L3e) и от нормата на чл. 150а , ал.
2, т. 4, б. „а“ от ЗДвП по силата на закона и без да се преценяват допълнителни
обстоятелства се извлича, че изискваната категория за управление на посоченото МПС
е „А“. (В този изричен смисъл Решение № 861 от 22.05.2020 г. по к. адм. н. д. № 894 /
2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив)
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазен е и срокът по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере
за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС без
изискваната по закон категория.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Диспозицията на чл. 150а, ал.1 ЗДвП, относима към настоящия случай, гласи, че
за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство.
Категориите относимин към настоящия случай са разяснени в чл. 150а, ал. 2 т. 4,
б. „а“ от ЗДвП, който определя, че за определяне правоспособността на водачите
моторните превозни средства се делят на няколко категории като, относимата в случая
е категория А - мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над
15 kW, към които спадат и мотоциклети - двуколесни превозни средства без кош
(категория L3e). Последната е изяснена в чл. 4, т. 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 168/2013
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 януари 2013 година, относно
одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства,
където са разяснени нужните категории, а именно: 1. Към превозните средства от
категория L спадат дву-, три- и четириколесните моторни превозни средства, чиито
категории са описани в настоящия член и в приложение I.
2. За целите на настоящия регламент се прилагат следните категории и
подкатегории, описани в приложение I:
в) превозно средство от категория L3е (двуколесен мотоциклет), която се
разделя на следните подкатегории според:
i) мощността на мотоциклета (25), в зависимост от която се различават:
— L3e-A1 превозно средство (мотоциклет с ниска мощност);
3
— L3e-A2 превозно средство (мотоциклет със средна мощност);
— L3e-A3 превозно средство (мотоциклет с висока мощност);
ii) специално предназначение:
— L3e-A1E, L3e-A2E или L3e-A3E ендуро мотоциклети;
— L3e-A1T, L3e-A2T или L3e-A3T траял мотоциклети;
Видно от това подразделение мощността на двигателя на мотоциклета или
неговото предназначение не са от значение за изискваната категория, поради което
тези обстоятелства не се изследват.
Именно това законово разрешение, инкорпорирало правото на ЕС, е съобразил
административнонаказаващия орган и правилно е определил категорията на МПС -
L3e, както е отразил в атакуваното НП и АУАН.
По отношение на направеното възражение, че се касае за техническа грешка по
непосочването на категория А в подновеното СУМПС, съдът намира следното: не се
касае за допусната грешка, изразяваща се в пропуск на административния орган да
посочи придобита по-рано категория в СУМПС. Касае се за изгубване на правото да се
управляват двуколесни отворени превозни средства, поради неотговаряне на
изискванията свързани с физическото здраве на водача.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от НАРЕДБА № 3 от 11.05.2011 г. за
изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на
физическата годност за водачите от различните категории е посочено, че за категории,
различни от „B1“, „В“ и „В+Е“ не е разрешено да се издават СУМПС за хора с
едноочие, дори ако са без рефракционна аномалия, функционално или анатомично, при
нормални функции на окото, което се използва, и при условията най-малко 3 години
след получаване на едноочието, установено със съответен медицински документ, а ако
има +/-2 диоптъра на здравото око се преценява индивидуално за всеки случай.
Видно от представеното от самия жалбоподател медицинско свидетелство пред
административния орган, който следва да направи преценка за това дали лицето
отговоря на всички изисквания за придобИ.е или упражняване на съответната
категория със заявлението за подновяване на СУМПС, вътре е отбелязано „едноочие“,
което се явява пречка да се допусне лицето да упражнява категория „А“, съгласно
цитираната по-горе разпоредба. Това изключва грешката на
административнонаказващия орган, който правилно не е включил тази категория в
новоиздаденото СУМПС от 23.08.2018 г.
Безспорно се установява, че К. М. М. като водач на МПС на 25.05.2022 г. около
14:45 часа в гр. Пловдив, по ул. Асеновградско шосе срещу № 1 е управлявал
собствения си - мотоциклет марка Хонда, модел ЦБР 1000РР с рег. № ****, като не е
притежавал свидетелство за управление валидно за категория Le3 от която е
управляваното МПС.
По отношение на субективната страна, съдът намира че като водач на МПС
жалбоподателят е следвало да провери данните в новоиздаденото СУМПС през 2018 г.
и след като има възражения да се сдобие с ново такова, а не да управлява МПС от
категория, за която няма признато и валидно правоуправление.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда че водач на
моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство се
наказва с глоба от 100 до 300 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
4
основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради
което обсъждането на „маловажен случай“ е безпредметно.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски възниква за въззиваемата страна,
която не отправя такова искане, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1030-004288 от 29.06.2022
г., издадено от началник група към с-р Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, с
което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата на К. М.
М. с ЕГН **********, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100
лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5