№ 902
гр. Стара Загора, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20225530101834 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС.
Ищецът Н. С. К. твърди в исковата си молба, че с решение №
*************г. по гр.дело № 5807/16г., потвърдено с решение №
260146/12.05.2021 г. по гр.дело № 1128/21г.на Старозагорски окръжен съд,
което решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение №
59/21.02.22г. на ВКС, ГК, Първо ГО, влязло в законна сила на 21.02.2022г.
ответницата била осъдена да заплати на ищцата сумата от 10 237 лева,
представляваща обезщетение за лишаването й от право на ползване на
собствената й 1/2 идеална част от следния недвижим имот:
***************** разположен на **********, ***** от жилищната
сграда, находяща се в **************, състоящ се от: две спални, дневна,
столова, кухненски бокс, мокро помещение, баня, тоалетна и антре със
застроена площ от 93.66 /деветдесет и три цяло и шестдесет и шест стотни/
кв. м., при граници по документ за собственост: от север - стълбищна клетка,
от изток - двор, от юг - апартамент ***** на ****** и от запад - апартамент
******* на ******, ЗАЕДНО с прилежащото му избено помещение *******
със застроена площ от 13.99 /тринадесет цяло и деветдесет и девет стотни/ кв.
м., при граници на същото по документ за собственост: от север - коридор
1
ПРУ, от изток - двор, от юг - ***** на aп. ***** и от запад - ****** на
апартамент *******, ЗАЕДНО с 0.742% /нула цяло и седемстотин
четиридесет и две хиляди процента/ ид. части от общите части на сградата,
както и ЗАЕДНО с прилежащото на апартамента и избеното помещение право
на строеж върху дворното място. Съгласно копие от кадастрална карта на
СГКК - Стара Загора имотът представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************** /*************************/, адрес на
имота: ********************* ****************, ***** ************,
****** *******, ******** ************, намиращ се в сграда *** /*****/,
разположена в поземлен имот с идентификатор **********
/************************/, предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта: ********/, посочена в документа
площ: 93.66 /деветдесет и три цяло и шестдесет и шест стотни/ кв. м.,
прилежащи части: избено помещение *******, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ****************,
************,***************, под обекта: **************, над обекта
*****************.
Обезщетението било присъдено за периода от 22.02.2017 г. до
30.11.2020 г. С исковата молба по цитираното дело ищцата поканила
ответницата да й заплаща на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС обезщетение за това,
че е лишена от ползването на собствеността си, като тази покана била връчена
на 20.02.2017г.
По делото било прието заключение на назначената съдебно-техническа
експертиза, в което вещото лице определило наемна пазарна стойност на ½
идеална част от описания имот в размер на 227,50 лева месечно.
След постановяване на решението и досега ответницата продължавала
да ползва целия имот като продължавала да лишава ищцата от правото да
ползва собствеността си.
Междувременно, видно от нотариален акт № ******************г. на
нотариус Д.Н., с район на действие - Районен съд Стара Загора, вписан с рег.
№ 181 в Нотариалната камара, ищцата била прехвърлила на дъщеря си Й.Д.Д.
собствената си 1/2 идеална част от имота.
Във връзка с изложеното за ищцата се пораждал правен интерес от
завеждане на иск за обезщетение за това, че е лишена от ползването на
2
собствената си 1/2 идеална част от имота за периода 01.12.2020г. до
21.09.2021г. /датата на прехвърляне на имота/.
Ищцата счита, че посочената от вещото лице по гр. дело № 5807/16г.
пазарна наемна цена за 1/2 идеална част от имота в размер на 227,50 лева е
обективна. Така за посочения период от 01.12.2020г. до 21.09.2021г. - 9
месеца и 20 дни претендираното обезщетение за лишаване от ползване в
размер на наемната цена било 2 294,17 лева.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да осъди Г.
Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес *********************, *****,
******, ******** да заплати на ищцата Н. С. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ************** сумата от 2 294,17 /две хиляди двеста
деветдесет и е четири лева и седемнадесет ст./ лева, представляваща
обезщетение, за това, че е лишена от ползването на собствената си 1/2 ид.
част от имота, описан в исковата молба за периода от 01.12.2020 г. до
21.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба и направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата Г. Т. П., е
подала отговор на исковата молба, в който заявява, че предявеният иск е
неоснователен и моли да бъде отхвърлен по следните съображения:
Заявява, че искът е недопустим, тъй като съсобственикът на имота е
длъжен да изпрати покана до другия съсобственик, за да му бъде осигурен
достъп до имота. Поканата трябвало да се изпрати до владеещия имота
собственик от съсобственика, който претендира ползването на имота, респ.
неговата идеална част.Ако владеещият съсобственик не отговори на поканата
за ползване от владеещия несобственик, тогава се изпращало ново искане за
заплащане на обезщетение за лишаването на невладеещия собственик да
ползва имота. В поканата се посочвал размерът на обезщетението за всеки
месец, от кой момент се иска обезщетението и защо иска да ползва имота,
респ. дали ще го ползва съобразно предназначението му.
Твърди, че не е получавал покана на 20.02.2017г.
Затова счита искът за недопустим.
Прави пояснението, че посоченото от ищцата гр.д. № 5807/2016г. било
за делба, като във втората фаза на делбата е направила искане по чл. 346 от
3
ГПК, а именно искане по сметки.
Счита, че по делото за делба искането за обезщетение следвало да се
предяви по общия исков ред, а не като искане по сметки.
При тази хипотеза, възниквал въпросът може ли поканата по дело за
делба да се ползва по процесното производство. Ответницата счита такова
действие за невъзможно, което обуславяло недопустимост на исковата
претенция.
Моли съда, ако приеме, че искът е допустим, то да отхвърли същия
като неоснователен, тъй като обстоятелствата, на които се основавал, били в
пълно противоречие със съдебната практика.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа иска по изложените в исковата молба твърдения, като моли да бъде
уважен в размера съгласно заключението на СИЕ.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител,
оспорва иска по изложените в отговора съображения – липса на покана по чл.
31, ал.2 ЗС и изобщо липса на отправено искане от ищцата за допускане до
имота.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и видно от приложеното гр.дело № 5807/2016г.
на Районен съд – Стара Загора, страните са съсобственици на апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************** /*************************/, адрес на имота:
********************* ****************, ***** ************, ******
*******, ******** ************, при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях. С
влязлото в законна сила понастоящем решение № *************г. по гр.дело
№ 5807/2016г. на Районен съд – Стара Загора, потвърдено с решение №
260146/12.05.2021 г. по гр.дело № 1128/2021г. на Старозагорски окръжен съд,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 59/21.02.2022г. на
ВКС, ГК, Първо ГО, Г. Т. П. е осъдена да заплати на Н. С. К., сумата в размер
на 10237.50 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
собствената й ½ идеална част от този апартамент за периода 22.02.2017г. до
4
30.11.2020г.
От материалите по приложеното гр.дело № 5807/2016г. на Районен съд
– Стара Загора е видно още, че с исковата молба по същото Н. С. К. е
поканила Г. Т. П. да й заплаща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за лишаване от
ползване на собствената ½ ид.ч. от горепосочения имот, като видно от
съобщението до П. същата е получила преписа от исковата молба на
22.02.2017г. (л. 22 от гр.дело № 5807/2016г.).
Видно от представения нотариален акт № ******************г. на
нотариус Д.Н., с район на действие - Районен съд Стара Загора, вписан с рег.
№ 181 в Нотариалната камара, на 21.09.2021 г. Н. С. К. е прехвърлила на
дъщеря си Й.Д.Д. собствената си 1/2 идеална част от имота.
По реда на чл.176 ГПК са изслушани обяснения на ответницата Г. Т. П.,
която заяви, че ищцата не дошла на вратата й да каже, че иска да я допусне до
имота и че няма как да допусне човек, който не познава, като дори на улицата
да се видят, няма да я познае. Заяви още, че е ходила да я търси на адрес в
************, но не я намерила.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно –
икономическа експертиза, съгласно заключението по която, неоспорено от
страните и прието от съда като пълно, ясно и компетентно изготвено,
средният пазарен наем за ½ ид.ч. от процесния имот за периода от
01.12.2020г. до 21.09.2021г., е 1981,65 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване.
По делото не е спорно, че страните са съсобственици, при равни квоти
на процесния апартамент, който се ползва само от ответницата и нейни
роднини.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 7/2012 г., ОСГК, задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото
5
поискване по чл.31, ал.2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на
обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но
не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал.2 ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна
погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика.
Всъщност основният спор по делото се свежда до това отправена ли е
покана от ищцата до ответницата по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС, за да има
право да претендира обезщетение за лишаване от ползване в настоящото
производство.
По делото се установи, че в исковата молба по гр.дело № 5807/2016г. на
Районен съд – Стара Загора, с предмет – делба на същия този апартамент, е
обективирано изявление на ищцата до ответницата, получено от нея с
преписа на исковата молба (22.02.2017 г.), за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването на собствената й ½ ид.ч. от апартамента.
Предвид горното и предвид дадените разрешения в Тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК и предвид
последователната практика на съдилищата по въпроса с поканата за
заплащане на обезщетение, настоящият съдебен състав намира, че за писмено
поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС може да се приеме исковата молба за
делба, след като съдържа изрично волеизявление с отправено искане за
плащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот. В
този случай ответницата дължи обезщетение за лишаване от ползване за
периода от датата на получаване на тази искова молба за делба занапред -
неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика. Оттук следва неоснователността на
възраженията на ответницата за противното. Доводът за необходимост от
изпращане на нова и то нотариална покана от ищцата до ответницата не
намира опора, нито в закона, нито в установената съдебна практика по този
въпрос. Същото важи и за възражението й, че не й отправена покана с искане
от ищцата за ползване на имота, за да възникне в нейна полза право да
претендира обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС. Видно от мотивите на
6
Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г.,
ОСГК, в същото е посочено, че противоречивата съдебна практика (решение
№ 119 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на I-во г. о. и решение № 172
от 06.07.2011 г. по гр. д. № 996/2010 г. на III-то г. о., на които именно се
позовава процесуалният представител на ответницата) е преодоляна с
постановеното ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на
ВКС. И именно на база възприетото в това ТР, е посочено, че фактическият
състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил
намерение за реално ползване на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил
надлежна писмена покана за обезщетение. Причина за разместването на блага
в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия
съсобственик ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от
другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Поради това
не е необходимо тази воля да бъде заявявана пред ползващия съсобственик.
За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не възниква
задължение за заплащане на обезщетение, в случай че предложи на искащия
обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му
предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му. И
за да се препятства възможността разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС да се
превърне в инструмент за противоправно обогатяване от страна на
съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, но се ползва от
правото си да търси и получи обезщетение по този ред, е прието, че правото
на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен
от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не
възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
От горното следва, че не ищцата следва да търси ответницата и да й
отправя искане за предоставяне на достъп до апартамента за реално ползване,
каквито възражения прави процесуалният представител на ответницата.
Достатъчно е ищцата да е отправила писмено искане, без значение в какъв
документ ще бъде обективирано, стига от съдържанието му да става ясно, че
се претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване и това
искане е доведено до знанието на ответницата, каквото Н. К. е направила. И
7
тогава вече ако ответницата предостави на ищцата възможност да ползва
имота, а ищцата откаже, няма да се дължи обезщетение. Но настоящият
случай не е такъв. Напротив, дори от обясненията на ответницата, които
съставляват годно доказателство средство само в частта, съдържащи
неизгодни за нея факти, т.е. признание (БГПП, осмо издание, стр. 280), става
ясно, че тя ползва целия апартамент, че „ищцата не дошла на вратата й да
каже, че иска да я допусне до имота и че няма как да допусне човек, който не
познава.“ Съдът не взема предвид казаното от страната, че е търсила ищцата
на адрес в ************, но не я е открила, тъй като в тази част обясненията й
съдържат изгодни за нея факти. Доказателства за предоставена възможност за
достъп до апартамента от ответницата на ищцата, за да го ползва съобразно
дела си, не са представени по делото. Ответницата е могла, било чрез писмена
покана, било в хода на делбеното производство, да заяви, че предоставя такъв
достъп на ответницата, или да извърши фактически действия – предоставяне
на ключ, което не само че не е сторила, но в хода на делбеното производство е
оспорвала правото на ищцата да ползва имота. Отделен е въпроса, че по реда
на чл. 344, ал.2 ГПК делбеният съд е следвало да обезщети неползващия
собственик, като привременна мярка, което би обхванало и периода, заявен с
настоящата искова молба, но това не е било поискано и не е било сторено и
този въпрос не следва да бъде обсъждан в настоящото производство (виж
мотиви на определение № 59/21.02.2022г. по гр.д. № 3804/2021г. на ВКС, ГК,
Първо ГО).
Следователно, след като се установи по настоящото дело, че страните
са били съсобственици, при равни квоти, на имота до 21.09.2021г., че за
процесния период апартаментът се е ползвал изцяло от ответницата, въпреки
отправеното до нея от ищцата писмено поискване по чл.31, ал.2 ЗС, то следва,
че ответницата дължи на ищцата заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на собствената й ½ ид.ч. от имота за периода от 01.12.2020г. до
21.09.2021г., в размер на средния пазарен наем, който съгласно заключението
на СИЕ, възлиза на сумата от 1981,65 лева.
В този размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл.31, ал.2 ЗС,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
11.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата и отхвърлен над него до
пълния претендиран размер от 2294,17 лева, като неоснователен.
8
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски
(91,77 лева – ДТ, 150 лева – възнаграждение за вещо лице, 450 лева –
възнаграждение за адвокат), които съразмерно с уважената част от иска
възлизат на 597,53 лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответницата направените от нея разноски (830 лева – за адвокатско
възнаграждение), които съразмерно с отхвърлената част от иска възлизат на
113,07 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес
************************, да заплати на Н. С. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес ********************, сумата в размер на 1981,65 лева,
представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за лишаване от ползването
на собствената й ½ ид.ч. от апартамент, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ************** /*************************/, с
адрес на имота: ********************* ****************, *****
************, ****** *******, ******** ************, за периода от
01.12.2020г. до 21.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда -11.05.2022г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение по чл. 31,
ал.2 ЗС над присъдения размер до пълния претендиран размер от 2294,17
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес
************************, да заплати на Н. С. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес ********************,, сумата в размер на 597,53 лева,
представляваща направените от нея разноски по делото, съразмерно с
уважената част от иска.
9
ОСЪЖДА Н. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес
********************, да заплати на Г. Т. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес ************************, сумата в размер на 113,07 лева,
представляваща направените от нея разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10