Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3140 23.07.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
- ти състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 17992 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл. чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1, т.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Тия Мениджмънт“ ООД /с предишно наименование
“***-Т” ООД/, ЕИК ********* е предявил против К.И.Н., ЕГН **********, искове
за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 440
лева с ДДС – неизплатенo възнаграждение по договор за управление и поддръжка на
жилищен комплекс „Марица Гардънс“ от 22.03.2016 г., за периода от 01.08.2017 г.
до 30.06.2018 г., дължимо съгл. чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 15; 139,15 лева с
ДДС – дължима за покриване на разходите
за електричество и вода, необходима за поддръжка на общите части, за периода
01.08.2017 г. до 30.06.2018 г., съгл. чл. 7 и 8 във вр. с чл. 15 от договора и
сумата от 1158,30 лева – еднократно начислена неустойка за забава, съгласно чл.
20 от договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК –
18.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10063 по описа за
2018 г. на РС- Пловдив, XIX-ти гр. състав.
Ищецът твърди, че на
22.03.2016 г. сключил договор с ответника К.И.Н. за управление и поддръжка на
жилищен комплекс „Марица Гардънс”. Ответникът бил собственик на недвижим имот,
находящ се на ***етаж в комплекса, а именно – апартамент № *, в блок ***, ведно
с ***. По силата на договора, ищцовото дружество се задължавало да предоставя
услуги, подробно описани в чл. 2 от договора, свързани с поддръжката и управлението
на общите части на комплекса и блоковете, разположени в него, а ответникът – да
заплаща договореното възнаграждение и съответните разходи за поддържане на
общите части, съобразно раздел III от съглашението. Ответникът не изпълнявал
задълженията по договора. Дължимото възнаграждение за периода от 01.08.2017 г.
– 30.06.2018 г., включително, било в размер 40 лв. на месец в общ размер на 440
лв., което не било погасено. В договора било предвидено, че ответникът следва
да заплаща разходи за електричество и вода, необходими за поддръжка на общите
части, в месечна сума, равна на 0,16 лв. с ДДС, умножена по квадратурата на
апартамента, съответно – 12,65 лева месечно, при квадратура от 79,09 кв.м. За
периода 01.08.2017 г. – 30.06.2018 г. дължимите разходи били в общ размер
139,15 лв. С оглед забавата на
плащанията, съгласно чл. 20 от договора ответникът дължал и еднократна
неустойка за забава плащането на задължението с повече от 10 дни в размер на
1158,30 лв. В изпълнение на задълженията си, ищецът предприел действия по
осигуряване почистване, охрана, застраховки, поддръжка на зелените площи,
заплащане на задължения за електричество и консумирана вода и за предоставените
услуги по отвеждане на вода за общите части на комплекса. Ответникът, обаче, не
изпълнил задълженията си по договора за горепосочения период. Поради това,
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По
образуваното производство по ч.гр.д. № 10063/2018 г. по описа на ПРС, XIX
гр.с., била издадена заповед за незабавно изпълнение № ***/19.06.2018 г. за
посочените по-горе неплатени суми, ведно с изпълнителен лист. В срока по чл.
414, ал.2 ГПК, било подадено възражение за недължимост, поради което за ищеца
се породил правен интерес да предяви настоящите претенции. Моли за уважаване на
исковете в пълен размер. Претендира законна лихва върху сумите, считано от
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 18.06.2018 г. до окончателното
им погасяване, ведно с разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощник адв. Т.Б., с който се оспорва иска и се моли за отхвърлянето му
като неоснователен. Не се спори, че между страните бил сключен процесният
договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Марица Гардънс“ от
22.03.2016 г. Не се спори и, че К.Н. е ползвал предоставените услуги от ищеца
за процесния период. Твърди се, че претендираните суми от ищцовото дружество
били погасени чрез плащане. В тази връзка сочи, че едновременно със закупуване
на жилището бил сключил и процесния договор от 22.03.2016 г., като на
23,03,2016 г. заплатил и авансово сумата
от 620 лв. за поддръжка на комплекса за 12 месеца. Посочва, че на 01.02.2017 г.
платил авансово сумата от 620 лв., а на 05.12.2018 г. – 624 лв. Тъй като сумите
били платени наведнъж, то съгласно уговореното между страните ответникът имал
право на отстъпка. Налице било пълно неизпълнение на задълженията от страна
ищеца, тъй като последният не бил спазил разпоредбите чл. 14, ал. 2 и чл. 16,
раздел 4 от договора за управление и поддръжка. На следващо място прави
възражение за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречието ѝ с добрите на нрави на
основание на осн. 26, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се и, че ищцовото дружество
извършвало дейност в противоречие с разпоредбите на ЗУЕС.
Твърди се, че въз основа на
издадения изпълнителен лист на 20.06.2018 г. на основание заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10063/2018 г. било образувано изп. дело
№ ***по описа на ***, с район на действие ОС-Пловдив. Посочва се, че общо
дължимата сума в размер на 3352,97 лв. по изп. дело била изцяло погасена от
ответника.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 10063/2018 г. на
ПдРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта
за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния
срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Установява се от приложения договор за управление и
поддръжка на жилищен комплекс “Марица Гардънс”, че на 22.03.2016 г. между
страните по делото е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество, в
качеството на изпълнител, се е задължило да осъществява цялостна поддръжка и
управление на общите части на комплекса и блок *** от същия, като поддържа
чистотата на общите части, полага грижи за зелените площи, осигурява 24-часова
физическа охрана, извозва редовно сметта, осигурява поддръжка на съоръженията
за електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, асансьорите и други, срещу
възнаграждение, което ответникът като възложител се е задължил да заплаща.
Съгласно чл.6, ал.1 от договора, възнаграждението е в размер 40 лв. на месец с
ДДС за всеки от закупените от възложителя апартаменти – в случая – един такъв.
В чл.7 и чл.8 от договора е предвидено, че възнаграждението не включва
разходите за електричество и вода, необходими за поддръжка на общите части, за
компенсиране на които възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя
месечно сума, равна на 0,16 лв. с ДДС на квадратен метър за всеки апартамент.
Според чл.15, ал.1 от договора дължимите от възложителя суми се заплащат веднъж
на три месеца, до 10-то число на първия месец от всяко тримесечие, за което се
дължат.
Ответникът не оспорва, че е подписал договора, както
и, че е собственик на недвижимия имот в комплекса. Последното обстоятелство се
установява и от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ *, том *, дело № ***на СВ - *, видно от който ответникът е собственик на
апартамент № *, находящ се на етаж * на блок *** в жилищния комплекс в гр.*.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От него се
установява, че размерът на задълженията на ответника, съгласно сключения
договор от 22.03.2016 г. възлизат на: 440 лева – възнаграждение за периода
01.08.2017 г. – 30.06.2018 г., на 139,15 лева – разходи за поддръжка на общите
части за същия период и 1158,30 лв. - неустойка. Експертът сочи, че ищецът е
извършвал плащания за ел. енергията в размер на 21 848,48 лв. за
доставчик „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и водата в размер на 991,87
лв. - за доставчик „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. За процесния период няма извършвани плащания,
който да покриват задълженията на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими,
тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение
от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
След анализа на приетите и събрани писмени
доказателства и доказателствени средства, разгледани в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено по несъмнен начин, че между страните са възникнали
валидни правоотношения по силата на договор за поддържане и управление на
жилищния комплекс “Марица Гардънс”, част от който е притежаваният от ответника
апартамент в блок ***. Установява се също, че ищецът е изправна страна по
договора, като за посочения в исковата молба период от време, е изпълнил
надлежно задълженията си да поддържа и управлява комплекса, чрез осигуряване на
охрана, доставяне на вода и електроенергия, сервизно обслужване, поддържане на
общи части и съоръжения, охрана и озеленяване, в резултат на което е възникнало
насрещното задължение на ответника да заплати договореното възнаграждение.
Освен това ответникът не оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по така
сключения договор за поддържане и управление на жилищния комплекс “Марица
Гардънс”.
От събраните по делото доказателства – писмени
/фактури / и доказателствени средства – ССЕ, която съдът кредитира като
обективна, пълна и обоснована се установява, че са били направени разходи за
електричество и вода, необходими за поддържането на общите части, поради което
е възникнало и задължението за тяхното плащане, съгласно чл.7 от договора.
Съгласно чл. 20а ЗЗД, договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили. След като не се оспорва наличието на договор с конкретни параметри,
то следва, че ответникът е изразил воля и е поел задължения да осъществява
насрещните си престации така, както същите са обективирани в него. Нещо повече,
по делото с категоричност се доказва, че ответникът е изпълнявал поетите
задължения да заплаща възнаграждение на ищеца, както и направените от последния
разходи за поддръжка и изразходвани ток и вода за периоди, преди и след
процесните. От това следва, че ответникът сам признава, че е обвързан от
договорните клаузи и приема същите за кореспондиращи на уговореното между
страните. Ето защо и съдът приема, че за ответника е възникнало задължението да
плати търсените суми.
Както се установи от заключението на ССЕ, което съдът
изцяло кредитира, като неоспорено от страните, дължимите възнаграждения и
разходи за процесния период от време съответстват на исковите претенции по
размер.
Дали за извършвани плащания по образуваното
изпълнителното дело, въз основа на издадения изпълнителен лист е ирелевантно за
спора. Съдът не трябва на основание чл. 235, ал.3 ГПК, да взема предвид
извършените погашения, като факти настъпили в хода на процеса, които са от
значение за спорното право, тъй като извършените плащания са осъществени в
изпълнителния процес, образуван въз основа на изп. титул за процесните
вземания, поради което за ищеца е налице правен интерес от установяване на
вземанията в пълен размер /арг. от т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Неоснователни са възраженията на ответника за
неиздаване на фактури от „ТИЯ МЕНИДЖМЪНТ' ООД във връзка със задълженията на
ответника по процесния договор. Вещото лице К. по приетата ССЕ се установи, че
са издавани приходни касови ордери от счетоводството на "ТИЯ МЕНИДЖМЪНТ'
ООД. Вещото лице е проверявало квитанции, а ПКО тъй като в счетоводството на
ищеца няма как да има квитанции, тъй като издателят на ордера запазва за себе
си ордера, а издава квитанцията, която излиза под индиго. Квитанциите не би
трябвало да са в счетоводството, тъй като те се дават на този, който плаща. ПКО
не трябва да има печат, нито подпис на издател, а трябва да съдържа само
имената на лицето, което плаща. ЕГН също не трябва да има, тъй като в
счетоводството съществува принцип -съдържание пред форма, т.е. ако някоя част
не е записана, но има достатъчно данни за какво се отнася, то издадения
документ не е опорочен.
Досежно
възражението от страна на ответника, наведено в отговора на ИМ, че по делото не
са представени никакви платежни документи, както и не са издавани фактури и не
е направена калкулация на разходите за електричество и вода от счетоводството
на "ТИЯ МЕНИДЖМЪНТ' ООД, съдът го намира за неоснователно. Неиздаването на
фактури не е нарушение на закона, защото има издадени ПКО, който е първичен
счетоводен документ и е достатъчен за осчетоводяване на плащането.Всички,
издадени ПКО са налични и в счетоводната система на дружеството. В ордерите се
съдържа информация относно блока, апартамента и името на собственика. Вещото
лице К. е установило, че ответникът К.Н. няма други сключени договори за същия
апартамент, находящ се в ж.к. "Марица Гардънс".
Сумите от 440
лева с ДДС, представляваща неизплатенo възнаграждение по договор за управление
и поддръжка на жилищен комплекс „Марица Гардънс“ от 22.03.2016 г., за периода
от 01.08.2017 г. до 30.06.2018 г., дължимо съгл. чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 15
и 139,15 лева с ДДС ,
представляваща дължима за покриване на разходите за електричество и
вода, необходима за поддръжка на общите части, за периода 01.08.2017 г. до
30.06.2018 г. са дължими ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК –18.06.2018
г. до окончателното погасяване, към който момент е настъпила изискуемостта им,
тъй като съгласно чл.15, ал.1 от договора, ответникът изпада в забава след
10-то число от първия месец на всеки тримесечен период.
Страните
в чл. 20 от
договора са уговорили, че при забава в плащането на дължимата от възложителя
сума по договора с повече от десет дни, възложителят дължи на изпълнителя
еднократна неустойка , равна на двойния размер на неплатената сума. Съгласно
чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Страните, доколкото обективно са в състояние да съобразяват поведението
си единствено с действащите към момента на сключването правни норми, определят
съдържанието му при спазване на законовите изисквания. Със сключването на
договора, респ. с неговото изпълнение, страните целят да задоволят свои
правнозначими и защитени интереси. Именно с оглед последните всяка от страните
преценява свободно дали и при какви условия да встъпи или не в определено
договорно правоотношение, съответно какво да бъде съдържанието на последното.
Тъй като договорът е израз на съвпаднали насрещни воли, съгласно чл. 20а ал. 1 ЗЗД, той има силата на закон за тези, които са го
сключили, респ. същия следва да бъде изпълняван. Ал. 2 на същия член гласи, че
договорите могат да бъдат изменяни, прекратявани, разваляни или отменяни само
по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В
процесния случай няма данни сключения между страните по делото договор да е
изменен, развален, прекратен, поради което следва да се приеме, че договора и
инкорпорираните в него клаузи са в резултат от съзнателния и свободен избор на
договарящите , поради което следва да бъде прието, че правоотношението има
такова съдържание, каквото са договорили страните.
Неустойката съгласно чл.92,
ал.1 от ЗЗД обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да възникне
отговорността за заплащане на договорна неустойка трябва да са налице следните
три предпоставки, които са елементи на сложния фактически състав: - валидно
договорно задължение; неизпълнение на задължението; уговорка за плащане на
неустойка поради неизпълнение на договорното задължение.
Както бе посочено по-горе между страните по делото е
възникнала валидна облигационна връзка по силата, на която ответникът е
следвало да заплаща дължимото от него възнаграждение. Съгласно чл. 14 от
процесния договор за управление и поддръжка възложителят заплаща месечната
такса от 40 лв. на месец и припадащата му се част от консумативи, изчислени
съгласно чл. 7 и 8 от Договора, за срок от 6 месеца, т.е. при подписване на
договора са заплатени задължения за месеците април, май, юни, юли, август и
септември 2016г. т.е. съответните тримесечия за една година от сключване на
договора на 22.03.2016г. са както следва:
- до 10-то число на м. април на съответната година се
заплащат задължения за месеците април, май, юни;
- до 10-то число на м. юли на съответната година се
заплащат задължения за месец юли, август, септември;
- до 10-то число на м. октомври на съответната година
се заплащат задължения за месеците октомври, ноември, декември;
- до 10-то число на м. януари на съответната година се
заплащат задължения за месеците януари, февруари, март;
Съгласно чл. 15 от договора възложителят - К.И.Н. е
следвало да заплати съответните възнаграждения и суми за разноски до 10-то
число на първия месец от всяко тримесечие от срока на договора. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства за това да е
изпълнил в срок своите задължения по сключения договор.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността за
заплащане на договорната неустойка, а именно: валидно договорно задължение;
ответникът е нарушил поетото от него договорно задължение, включено в договора
като основание за възникване на отговорност за неустойка- не е изпълнил
задължението си в уговорения срок.
Налице е забава на плащанията по чл. 15 от договора с повече от 10 дни.
Ето защо възложителят дължи еднократна
неустойка по чл. 20 от договора. Конкретният размер на дължимата
неустойка е в размер на 1158,30 лв., изчислен от вещото лице по приетата
ССЕ.
Неоснователно е възражението за нищожност на
неустойката за забава. Предпоставките и случаите, при които уговорената в
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в
т.4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е
нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния
случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например
естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на
неустойката (компесаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на
задължението (съществено или за незначителна негова част), съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата
за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл.26, ал.1 ЗЗД)
във всички случаи, когато още към момента на уговарянето й същата излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на една от страните за сметка на
другата. (В този смисъл решение №228/21.01.2013г. по т.д.№995/2011г. на ВКС, ІІ
т.о.) В тази връзка, въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на
уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на
съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на
неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера
на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване. Като ориентир за вероятната нищожност на подобна клауза при
хипотеза на противоречие с добрите нрави се визира единствено възможността, при
която неустойката е била уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. /Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 911/2009 г., I т. о., ТК, докладчик председателя ***/.
В конкретния случай обезпеченото задължение е парично
и е в размер от 579,15 лв. Неустойката е мораторна и това дали такава ще се
дължи и как същата ще нараства зависи изцяло от поведението на самия длъжник и
от това колко дълго и колко често същият изпада в забава (решение
№16/16.06.2009г. по т.д.№430/2008г. на ВКС, ІІ т.о). Съдът намира, че
уговорената в процесния договор неустойка в размер на двойния размер на
неплатената сума не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Така
уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции, включително и
санкционната такава.
Законна лихва не следва да се присъжда върху
неустойката за забава, тъй като законът не допуска едновременно кумулиране на
неустойка за забава и лихва за забава.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, на основание чл.
78, ал.1 ГПК. Направено е съответно искане, представени са списък по чл. 80 ГПК
/л.279/ и доказателства за сторени такива в размер на: 117,25 лева – платена
държавна такса, 120 лева – депозит за ССЕ и 1000 лева – платено адвокатско
възнаграждение. Дължимите разноски за исковия процес от общо 1237,25 лева ще се
поставят в тежест на ответника.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. Следва да се осъди ответникът да заплати и
разноските в заповедното производство в общ размер от 634,75 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че К.И.Н., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на “Тия Мениджмънт”ООД, ЕИК *********, следните суми:
440 лева с ДДС, представляваща неизплатенo възнаграждение по договор за
управление и поддръжка на жилищен комплекс „Марица Гардънс“ от 22.03.2016 г.,
за периода от 01.08.2017 г. до 30.06.2018 г., дължимо съгл. чл. 6, ал. 1 във
вр. с чл. 15; 139,15 лева с ДДС,
дължима за покриване на разходите
за електричество и вода, необходима за поддръжка на общите части, за периода
01.08.2017 г. до 30.06.2018 г., съгл. чл. 7 и 8 във вр. с чл. 15 от договора,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от подаване на
заявлението в съда – 18.06.2018 г. до окончателното погасяване и сумата от 1158,30 лева – еднократно начислена неустойка за
забава, съгласно чл. 20 от договора, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ***/19.06.2018
г. по ч.гр.д. № 10063/2018 г. по описа на ПдРС, XIX-ти гр. състав и изпълнителен
лист от 20.06.2018 г.
ОСЪЖДА К.И.Н.,
ЕГН ********** да заплати на “Тия Мениджмънт”ООД, ЕИК *********, сумата от общо
634,75 лева – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 10063/2018 г. по описа на ПдРС и сумата от общо 1237,25 лева – разноски за
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Н. Стоянов
Вярно с оригинала:
Ц.В.