Решение по дело №217/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], депозирана чрез юрисконсулт С. С., против Решение № 132/17.04.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1649/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменен Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на „Синг Транс“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 187а ал. 2, т. 3 вр. ал. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че давностните срокове, визирани в ЗАНН, са неприложими в хипотезата на издаване на електронен фиш и доколкото не са изтекли давностните срокове, регламентирани в НК, то не е налице основание за отмяна на фиша. Сочи също, че са били налице основанията за ангажиране на отговорността на собственика на превозното средство. По изложените съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложената имуществена санкция на ответника. Претендира присъждане на съдебни разноски, като и възразява спрямо размера на претендираното от насрещната страна възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт С..

Ответната страна, „Синг Транс“ ЕООД, ЕИК *********, депозира писмен отговор посредством адвокат Й. Л. от Адвокатска колегия – Хасково, в който излага подробни аргументи за неоснователност на оспорването. Претендира и присъждане на разноски съобразно представения списък. Впоследствие представя и молба, в която доразвива изложените съображения. В съдебно заседание ответната страна, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 04.03.2022г. в 20.21ч. било установено нарушение №:D9756310 FBE638D0E053011F160 AFDC8. С ППС влекач „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ с рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2 екологична категория „Евро 6С“ в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима техническа маса на състава 44000 в Община Шумен за движение по път А -2, отсечка 340+293 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, като нарушението е установено с устройство № 10061, намиращо се на път № А -2, км. 340+293.

След установяване, че ППС е собственост на „Синг Транс“ ЕООД, ЕИК *********, за регистрираното нарушение от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден процесният Електронен фиш № **********, посредством който на дружеството, на основание на основание чл. 187а ал. 2, т. 3, вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

При тази фактическа обстановка, съдът приел, че процесният електронен фиш подлежи на отмяна. Този си извод съдебният състав аргументирал с обстоятелството, че фишът е изготвен след указаните срокове в чл. 34 от ЗАНН. Съдът е приел, че с оглед събраните доказателства е установена датата на издаването му, а именно 06.07.2023г., като от извършване на нарушението до връчване на ЕФ, осъществено на 13.07.2023г., е изминал период повече от една година и четири месеца. По тези съображения съдебният състав отменил атакувания пред него фиш за налагане на имуществена санкция.

Настоящият състав намира, че въззивният съд е формирал правилен и законосъобразен извод за наличие на изначален порок, налагащ отмяната на ЕФ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, макар и по съображения, различни от изложените от предходната инстанция.

Съобразявайки становищата на страните и относимата правна уредба, касационната инстанция достига до извод, че правната регулация в ЗДвП в редакцията ѝ към момента на извършване на нарушението, не е допускала възможност за ангажиране отговорността на собственик на превозно средство по чл. 179, ал. 3б, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП с електронен фиш.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер [рег. номер]., каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП (в приложимата редакция) урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Такава възможност не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо цитираната разпоредба би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

За пълнота на изложението следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. Според първо посочената норма при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения.

Констатираната незаконосъобразност на развилото се административно наказателно производство налага отмяна на приключващия го електронен фиш, до какъвто краен извод е достигнал и районният съд.

Доколкото в настоящия случай процесният ЕФ се отменя на процесуално основание, неотносими към предмета на делото се явяват въпроситеq които са относими към материалната законосъобразност на фиша.

Искането на ответника за спиране на настоящото производство поради наличие на отправено преюдициално запитване до приключване на дело С-61/2023 г. на СЕС, с оглед преценката на касационната жалба за неоснователна, следва да се остави без уважение.

При този изход на делото, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева. Възнаграждението е определено в размер над минималния, изчислен въз основа на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на договора за правна помощ, но не се явява прекомерен с оглед предмета на делото и предвид извършената от страна на процесуалния представител на ответника дейност, изразяваща се в изготвяне на отговор на касационната жалба и депозиране на уточняваща писмена молба, в която са доразвити основанията на отхвърляне на оспорването. Поради изложеното и възражението за неговото намаляване следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132/17.04.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1649/2023г. по описа на съда

ОСЪЖДА Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], да заплати на „Синг Транс“ ЕООД, ЕИК *********, разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.