Р Е Ш Е Н И Е
№
01.09.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 състав, в публично заседание на пети март
две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: АНЕЛИЯ ЯНЕВА
при секретаря Йорданка Петрова, като разгледа търговско дело № 154/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл.
216, т. 1 т. 6 ДОПК.
Ищецът Национална агенция по проходите твърди, че със заповед № P-02000217003314-020-001/31.05.2017 г. била възложена ревизия на ответника „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД, връчена му на 05.06.2017 г. чрез електронно съобщение. С ревизионен акт № 02000217003314-091-001/23.11.2017 г., връчен на длъжника на 23.11.2017 г., били установени данъчни задължения в общ размер на 203 005,18 лева. Ревизионният акт бил обжалван от „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД, като жалбата била отхвърлена с влязло в сила решение № 1683/15.10.2019 г., постановено по административно дело № 1039/2018 г. на Административен съд - Бургас. На 14.08.2017 г. – след датата на връчване на заповедта за ревизия, „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД, представлявано от управителя М.А.В., сключило с „Б.И.2." АД, представлявано от изпълнителния директор М.А.В., договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 24, том II-1, рег. № 3429, дело № 159/2017 г. на нотариус Ж.Б., вписан в служба по вписванията-София акт № 76, том CXX, дело № 38205, вх. per. № 53171 от 14.08.2017 г. По силата на сделката „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД се разпоредило в полза на свързано с него лице - „Б.И.2.“ АД, с правото на собственост върху два недвижими имота, находящи се на адрес гр. София, район Витоша, ул. **********, в сграда с идентификатор 68134.1974.39, а именно: ГАРАЖ № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1974.39.2.29 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, площ 20,19 кв.м, при съседи: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1974.39.2.33, под обекта – няма; над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1974.39.2.1; ГАРАЖ № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1974.39.2.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, площ 17,54 кв.м, при съседи: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1974.39.2.29, под обекта – няма; над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1974.39.2.1. Задълженията, установени с ревизионния акт, не били погасени. Доколкото сделката била извършена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, между свързани лица и с нея се увреждали интересите на кредитора, ищецът счита, че били налице предпоставките на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК. Моли съда да обяви в отношенията между държавата и ответниците „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД и „Б.И.2.“ АД за недействителна сделката, обективирана в описания нотариален акт. Претендира разноски.
Ответникът „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД оспорва иска
при твърдения, че заповедта за възлагане на ревизия не му була редовно връчена - била изпратена не на електронен адрес на
дружеството, а на такъв дрес на лице, което не било снабдено с представителна
спрямо него власт да я получи. Ревизионният акт бил обжалван по административен
ред, като с решение № 74/03.04.20218 г.
на директора на дирекция ОДОП-Бургас бил отменен по отношение на по-голямата
част от установените публични задължения. Както „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД,
така и вторият ответник – „Б.И.2.“ АД, поддържат, че сделката била сключена
преди установяване на задълженията по ревизионния акт, че към момента на
извършването не съществували публичните задължения. Сделката не била сключена
във вреда на публичния взискател – такава вреда не била налице, доколкото била
възмездна и цената била платена, нито сделката била сключена с такава цел. В
становище, представено в съдебното заседание от 05.03.2025 г., „МОНОЛИТСТРОЙ -
3" ЕООД навежда възражение за погасяване на публичните задължение поради
изтекла погасителна давност по чл. 171 ДОПК. Предвид изложеното ответниците молят
съда да отхвърли иска. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По допустимостта на иска и легитимацията на страните:
Съгласно чл. 216, ал. 2 ДОПК публичният взискател
/НАП/ е активно процесуално легитимиран да предяви иска. Надлежни ответници са
страните по сделката – в случая продавачът и купувачът, срещу които е и насочен
/виж исковата молба/. С влязло в сила протоколно определение от 06.04.2022 г.,
постановено по делото, производството е прекратено по отношение на ответника
„МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД поради липса на правосубектност - същият е бил заличен от търговския регистър с
вписване № 20220311132338. С решение № 142/10.05.2023 г., постановено по
търговско дело № 195/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, влязло в сила на
10.02.2023 г. /л. 188 и сл. от делото/, е уважен предявеният от НАП срещу
„МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД иск по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, като е прогласено
за несъществуващо вписаното заличаване на „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД. На
основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ вписването е
било заличено. Ето защо, по разпореждане на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК, с молба
от 17.10.2024 г. /л. 227/ ищецът отново е насочил иска и срещу ответника
„МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД. От това следва, че е допустим.
По основателността на иска:
Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 6. ДОПК /в редакцията, приложима към момента на извършване на сделката - ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г./ недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да
докаже, че на ответника-продавач е връчена заповед за възлагане на ревизия; че
е извършена ревизия по отношение на това лице, в резултат на която са били
установени публични задължения; че след датата на връчването на заповедта за
ревизия длъжникът е извършил сделка със свързано лице; че сделката е във вреда
на публичния взискател. С оглед наведеното възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на публичните задължения в тежест на ищеца е да докаже и
наличие на основания за спиране или прекъсване на давността по чл. 172 ДОПК.
При така разпределена доказателствена тежест съдът
намира иска за основателен.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства /писмени и заключения на СТЕ и ССчЕ/ и общоизвестните обстоятелства, вписани в търговския регистър по партидите на ответниците, се установяват следните обстоятелства: 1/ със заповед № P-02000217003314-020-001/31.05.2017 г. е възложена ревизия на ответника „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД; 2/ заповедта е връчена по електронен път на следния адрес на електронна поща: skorionrg#gmail.com, като електронната препратка е била изтеглена на 05.06.2017 г.; 3/ посоченият адрес на електронна поща към 05.06.2017 г. принадлежи на Счетоводна къща „Орион РГ“ /виж СТЕ/, която счетоводна къща обслужва ответника „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД /виж заключението на ССчЕ – констативно-съобразителната част/; 4/ с ревизионен акт № 02000217003314-091-001/23.11.2017 г., връчен на длъжника на 23.11.2017 г., са установени данъчни задължения в общ размер на 203 005,18 лева; 5/ същият е обжалван по административен ред, като с решение № 74/03.04.20218 г. на директора на дирекция ОДОП-Бургас е частично отменен и потвърден в частта, с която са установени задължения за ДДС в общ размер на 47 244,68 лева за периода 01.04.2015 г. 30.04.2016 г. и задължения за 10 110,36 лева – лихва; 6/ актът в потвърдената част е обжалван по съдебен ред, като с влязло в сила решение № 1683/15.10.2019 г., постановено по административно дело № 1039/2018 г. на Административен съд – Бургас, жалбата е отхвърлена и ревизионният акт е влязъл в сила; 7/ на 14.08.2017 г. между „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД, представлявано от управителя М.А.В., и „Б.И.2." АД, представлявано от изпълнителния директор М.А.В., е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 24, том II-1, рег. № 3429, дело № 159/2017 г. на нотариус Ж.Б., вписан в служба по вписванията-София акт № 76, том CXX, дело № 38205, вх. per. № 53171 от 14.08.2017 г., по силата на който „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД прехвърля на „Б.И.2.“ АД правото на собственост върху описаните по-горе два недвижими имота - ГАРАЖ № 1 с идентификатор и ГАРАЖ № 2 с идентификатор 68134.1974.39.2.33.
Относно връчването на заповедта за възлагане на
ревизия:
Константна е практиката на ВАС, която настоящият състав на съда съобразява, по въпроса за порока на ревизионния акт при невръчване на заповедта за възлагане на ревизията. Според решение № 4748/14.04.2021 г. по адм. д. № 13484/2020 на ВАС: „При невръчена ЗВР не е завършен фактическият състав, обуславящ надлежното образуване на ревизионното производство, а този порок пряко рефлектира върху действителността на обжалвания РА и обуславя извод за неговата нищожност. /така и Решение № 6863 от 08.06.2020г. на ВАС по адм. дело № 2509/2020г., VIII отд., Решение № 13712 от 17.11.2014г. на ВАС по адм. дело № 16463/2013г., VIII отд. и Решение № 2380/04.03.2008г. на ВАС по адм. дело № 10871/2007г., I отд./.“ В решението на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу процесния ревизионен акт, е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия и е „надлежно връчена по електронен път на 05.06.2017 г.“ Ответникът „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД релевира пред гражданския съд възражение за нищожност на акта, като поддържа, че заповедта за възлагане на ревизия не му била връчена. Такова възражение обаче е преклудирано от силата на постановеното от административния съд решение. Съгласно чл. 177 , ал. 3 АПК решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Според чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Ето защо и доколкото по отношение на ревизионния акт е проведен пряк съдебен контрол с участието на „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД, в настоящото производство не може да се разглежда възражение за невръчване на заповедта, защото това означава гражданският съд да осъществи косвен контрол върху валидността на акт, върху който е осъществен пряк такъв. Предвид изложеното съдът намира за установено, че на 05.06.2017 г. на „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД е била връчена заповедта за възлагане на ревизия.
Относно наличието на публични задължения:
След като с влязъл в сила ревизионен акт са установени
публични задължения, то ирелевантно е дали част от него е била отменена –
размерът им не е факт, релевантен към основателността на иска, а само наличието
на такива. Поради това не следва да бъде обсъждано възражението на ответниците
във връзка с частичната отмяна. Няма твърдения, а и доказателства за плащане на
задълженията, като ответникът „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД навежда възражение
за погасяването им по давност.
Първо следва да се отговори на въпроса следва ли същото да бъде разгледано. Възражението е своевременно наведено със становището от 05.03.2025 г., доколкото се касае за новонастъпил факт, който към изтичане на срока за отговор на исковата молба не е бил налице. Според мотивите към т. 2 на ТР № 2//09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС сезираният с иск по чл. 135 ЗЗД съд изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, като предмет на делото не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Съдът може да приеме, че задължение не съществува, само ако е отречено със сила на пресъдено нещо. Вземането е предмет на делото, само ако Павловият иск е обективно съединен с иск за това вземане.
Константна
е практика на ВКС, че даденото разрешение в ТР не се прилага при разглеждане на
иск по чл. 216 ДОПК – така решение № 60122/29.10.2021 г. по т. д. № 1256/2020
г. на 2 ТО, определение № 3284/06.12.2024 г. по т. д. № 257/2024 г. на ВКС, 1
ТО, решение № 59/27.05.2022 г. по гр. д. № 1465/2021 г. на ВКС, 3 ГО. В същата се приема, че целта на иска по чл.
216 ДОПК е обезпечаване събирането на
публичните задължения по ревизионния акт и именно наличието на конкретните
такива задължения /а не на публични задължения изобщо/ е предпоставка за
уважаването му. ВКС приема, че „С тази цел е и употребата на определителния
член в израза „установяване на публичното задължение“, а не на публично или
публични задължения изобщо. Този извод следва и от систематичното тълкуване на
разпоредбата на чл. 216 ал. 1 ДОПК - в раздел Трети на глава 25 - Принудително
изпълнение, в която глава, още в първите разпоредби на чл. 209 ДОПК се уреждат
като изпълнителни основания по ДОПК конкретни актове за установяване на
конкретни, публични по своя характер, вземания.“
Предвид изложеното съдът следва да разгледа възражението за погасяване на установените с процесния ревизионен акт задължения за ДДС в общ размер на 47 244,68 лева за периода 01.04.2015 г. - 30.04.2016 г. Същите се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят /чл. 171, ал. 1 ДОПК, доколкото в закон не е предвиден друг срок/. За най-късните срокът е започнал да тече на 01.01.2017 г. Давността е прекъсната с издаването на ревизионния акт /чл. 172, ал. 2, пр. 1 ДОПК/ - 23.11.2017 г. Новият срок е спрял да тече в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. на основание § 29, т. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно който, освен в случаите по чл. 172, ал. 1 ДОПК, давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение. Следователно започналият да тече на 23.11.2017 г. давностен срок, ако не е спиран или прекъсван на друго основание, би изтекъл на 30.01.2023 г.
В чл. 172, ал. 2, пр. 2 ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва и с предприемане на действия по изпълнението. Според мотивите на ТР № 7/15.04.2021 г. по т. д. № 8/2019 г. на ВАС това са действия, сведени до знанието на длъжника, с които се предприемат конкретни действия по принудително изпълнение чрез изпълнителните способи, каквито са посочените в чл. 215, ал. 1 ДОПК. Макар в мотивите на тълкувателното решение предявяването на иска по чл. 216 да не е конкретно посочено като действие по изпълнението, то не е и отречено това му качество. Съдът намира, че с оглед спецификите на публичното изпълнение отменителният иск несъмнено представлява изпълнително действие, годно да прекъсне давността. Това е така, защото: 1/ то е и сведено до знанието на длъжника и е способ за обезпечаване на имущество, върху което да се упражнят действията по чл. 215, ал. 1 ДОПК; 2/ систематичното му място е в глава двадесет и пета „ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ“, раздел III „Способи“; 3/ предявяването му е допустимо само при наличие на изпълнително основание – ревизионен акт, независимо дали е обжалван; декларация – след измененията на ДОПК /чл. 209, ал. 2, т. 1 и 2 ДОПК /искът по чл. 135 ЗЗД не е предпоставен от такова/; 4/ може да се предяви и от публичния изпълнител, а не само от взискателя /иск по чл. 135 ЗЗД може да предяви само кредиторът/. Такова тълкуване следва и от друга специфика на публичното изпълнение - при липса на друго имущество /освен отчужденото/ - какъвто е и процесният случай, способите по чл. 215 ДОПК не могат да бъдат предприети, защото няма спрямо какво да се осъществят. Ако длъжникът се е разпоредил с имуществото си, единственият способ за изпълнение е предявяване на иск по чл. 216 ДОПК. При изпълнението по ГПК кредиторът може да иска осъществяването на изпълнителни действия от съдебния изпълнител, с които прекъсва давността, дори и при липса на имущество /според мотивите на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК това са всички действия по изграждане на изпълнителния способ/. При публичното изпълнение не може да се пристъпи прилагането на способите по чл. 215, ал. 1 ДОПК, ако няма имущество. Ако се приеме, че искът по чл. 216 ДОПК не е действие по изпълнението – т.е., че с предявяването му давността не се прекъсва, би се стигнало до положение, при което при липса на друго имущество публичният взискател не разполага с действие, с което да прекъсне давността, което несъмнено не е целта на закона.
От
горното следва, че в процесния случай давността е прекъсната веднъж с подаване
на исковата молба на 25.01.2021 г., и след това – с уточнителната молба от
17.10.2024 г., с която искът отново е насочен срещу „МОНОЛИТСТРОЙ - 3"
ЕООД. Доколкото първият път искът е бил надлежно предявен и прекратяването на
делото не е по причини, свързани с ненадлежно упражняване правото на иск, то не
може да се приеме, е прекратяването на производството е заличило с обратна сила
действието по предявяването – действието по изпълнението. Предвид изложеното
съдът намира, че доколкото не е изтекла предвидената в чл. 171, ал. 2 ГПК
абсолютна давност, са налице непогасени задължения за ДДС.
По въпроса сключена ли е сделка
между свързани лица във вреда на публичния взискател:
Предвид удостоверената в нотариалния акт дата – 14.08.2017 г., сделката е извършена след връчване на заповедта за ревизия. Към този момент дружеството-продавач се управлява от управителя М.А.В., което лице е и член на съвета на директорите на купувача. Дружествата - страни оп сделката - са свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б „д“ ДР на ДОПК.
В хипотезата на отменителен иск увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора /в който смисъл е и константната практика на ВКС по приложението на чл. 135 ЗЗД, приложима и към иска по чл. 216 ДОПК, доколкото последният е частен случай именно на този иск/. В случая „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД се е лишил от недвижимо имущество. Не е релвантен въпросът относно уговорената и платена цена, доколкото несъмнено не е послужила за погасяване на публичните задължения /виж ССчЕ/.
За да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК не е необходимо сделката да е извършена с намерение да се увреди публичният взискател, поради което възражението за липса на такова не следва да бъде обсъждано.
Предвид изложеното дотук съдът
намира, че са налице всички предпоставки по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, поради
което искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват своевременно поисканите
разноски в размер на 200 лева – за юрисконсутско възнаграждение. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
Софийски градски съд сумата 317,81 лева – за държавна такса.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК по отношение на държавата сделката, сключена между „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД, ЕИК ********* и „Б.И.2." АД, ЕИК *********, обективирана в нотариален акт № 24, том II-1, рег. № 3429, дело № 159/2017 г. на нотариус Ж.Б., вписан в служба по вписванията-София акт № 76, том CXX, дело № 38205, вх. per. № 53171 от 14.08.2017 г., с която „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД прехвърля на „Б.И.2.“ АД правото на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се на адрес гр. София, район Витоша, ул. ***********, в сграда с идентификатор 68134.1974.39, а именно: ГАРАЖ № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1974.39.2.29 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, площ 20,19 кв.м, при съседи: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1974.39.2.33, под обекта – няма; над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1974.39.2.1; ГАРАЖ № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1974.39.2.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, площ 17,54 кв.м, при съседи: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1974.39.2.29, под обекта – няма; над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1974.39.2.1.
ОСЪЖДА „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД, ЕИК ********* и „Б.И.2." АД, ЕИК ********* да заплатят на Национална агенция по приходите, адрес гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „МОНОЛИТСТРОЙ - 3" ЕООД, ЕИК ********* и „Б.И.2." АД, ЕИК ********* да заплатят по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 317,81 лева, представляваща дължимата държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
СЪДИЯ: