Решение по дело №8741/2017 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 674

гр. Перник,06.07.2018 г.

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА

 

при секретаря Даниела Асенова, като разгледа гр. дело №8741  по за 2017 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са при условията на обективно съединение искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 183 вр с чл. 200 ЗЗД и  чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

            Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Перник срещу Р.Д.В. ***, с която при условията на обективно съединение са предявени искове за установяване съществуването на вземания за стойността на доставени ВиК услуги и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните  е налице облгационно правоотношение, съдържанието на което е установено в Общи условия. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си,  като доставил до и отвел от имота на ответника количество вода, отчитано редовно. Твърди, че цената за потребената и отведена вода била изчислена на база на действащите към мометна на предоставяне на услугата цени, утвърдени от ДКЕВР и обявени от управителя на дружеството. Сочи, че ответникът не му платил цената за доставената и отведена  вода. Твърди, че за вземанията била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил в срока за това.

При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да бъде признато за установено по отношение на ответника Р.Д.В., че същата дължи на ищеца сумите 946,26 лв.,  представляваща стойност за доставени ВиК услуги за периода от 20.10.2014 г. до 22.06.2017г. до обект с адрес ***и партида №13611099 и за сумата от  сумата от 103,02  лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 05.01.2015 г. до 17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се извършените в хода на заповедното и исковото производството разноски.

В срока за отговор ответникът  оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение, че не се намира в облигационно правоотношение с ищеца, доколкото не е собственик или ползвател на имота, за който са начислени сумите. Поддържа, че по делото не се установява коректността на отчитането на потребените ВиК услуги, като в тази връзка оспорва доказателствената стойност на извлечението от счетоводните записвания на ищеца. Оспорва твърденията на ищеца, че представените към исковата молба общи условия са разгласени по надлежния ред.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето ч.гр.дело №7094/2017г. по описа на Районен съд-Перник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумите 946,26 лв.,  представляваща стойност за доставени ВиК услуги за периода от 20.10.2014 г. до 22.06.2017г. до обект с адрес ***и партида №13611099 и за сумата от  сумата от 103,02  лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 05.01.2015 г. до 17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.

 С възражение, подадено в срока по чл.414, ал.1 ГПК, длъжникът Р.Д.В. е оспорил вземането.

От приетите като писмени доказателства общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между „В и К“ оператора и потребителя на ВиК услуги.

В представеното от ищцовото дружество извлечение от сметка  са отразени данни за размера на задълженията по партидата с титуляр Р.Д.В., вкл. за номерата и датите на издадените фактури по отчетни периоди.

По делото за изслушани заключения по изготвени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, които съдът кредитира като обосновани и обективни. От първото заключение се установява размерът на начислените в счетоводството на ищеца суми по периоди. От второто заключение се установява методологията, по която са изичслени процесните вземания и изправността на измервателните уреди.

Други относими доказателства не са ангажирани по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

По допустимостта на исковете:

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 183 вр с чл. 200 ЗЗД и  чл. 415, ал. 1 вр. с. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на част от сумите в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните взмеания и че исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК  поради което и производството се явява процесуално допустимо.

           По основателността на исковете съдът намира следното:

Въпреки изрично дадените му указания с доклада по реда на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК и чл.146, ал.2 от ГПК ищецът не ангажира доказателства, с които при условията на пълно и главно доказване да установи релевантните за спора обстоятелства, на които основава исковете си и които ответникът е оспорил с възражението срещу заповедта за изпълнение. Ищецът не установява основанието за възникване на твърдяното облигационно правоотношение с ответника, а именно – същият да е собственик или ползвателн на водоснабдения имот. При този извод без значение е обстоятелството, че ищецът е провел успешно доказване на наличието на основанията за изчисляване стойността на дължимите се ВиК услугии  по предвидения в приложимата нормативан уредба ред.   

Това налага извод за недоказаност на предявените искове, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.

При недоказаност на предявените искове не се налага обсъждане на възражението за недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност.

 

По разноските:

           В заповедното производство:Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

             С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 25лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на установителния иск дължимата се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство остават в тежест на ищцовото дружество.

Ответникът има право на сумите от 150 лв. за направени разноски в заповедното производство и 400 лв. в настоящето за платен адвокатски хонорар.

             

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

              ОТХВЪРЛЯ исковете на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК ********** за признаване за установено по отношение на           Р.Д.В. с ЕГН **********, че същият дължи на ищцовото дружество сумите от  946,26 лв., представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 20.10.2014 г. до 22.06.2017 г. за имот, находящ се в ***и  сумата от 103,02 лв. представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 05.01.2015 г. до 17.07.2017 г., за които е издадена заповед № 5865 за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№7094/2017г. на РС-Перник, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.Д.В. с ЕГН ********** да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК ********** сумите от 150 лв. за разноски в заповедното производство, и 400 лв. за разноски в настоящето производство.

            След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати за сведение по  частно гражданско дело № 7094//2017г. по описа на РС-Перник, при което и с оглед отпадане нуждата от посулжване   последното  да се върне на съответния състав.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: