Р Е Ш Е Н И Е
№ 261026/ 5.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести октомври,
две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4282 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба с вх. № 25927/
05.05.2020 г. от В.Д.В., ЕГН **********, с
адрес:
***, чрез пълномощник срещу З. „Б.и.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 99.40 лева, представляваща
обезщетение за забава, дължимо върху главницата от 2840.72 лева, за периода
26.02.2018 год. – 01.07.2018 год. Претендират се и
разноски.
В
исковата молба се излага, че на 25.08.2018
год. ищецът предоставя
личния си автомобил рег. № * на лицето Б. Б.. На 26.02.2018 г. този автомобил
настъпва ПТП – автомобилът на ищеца е ударен отзад от л. а. рег. № *,
управляван от лицето Б. Б.. В резултат на удара, първото МПС се отклонява
наляво и напред и се удря в контейнер за смет. За настъпилото произшествие са
уведомени контролните органи. Съставен е двустранен протокол, регистриран под №
13143/ 26.02.2018 г. Към момента на ПТП, автомобилът на виновния водач е със
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с период на
валидност 19.12.2017 г. – 18.12.2018 г. Застрахователят е уведомен на
произшествието на 26.02.2018 г. На същата дата са извършени оглед на автомобила
и опис на щетите. Срещу застрахователя е предявен иск за изплащане на дължимото
обезщетение, предявен на 02.07.2018 г. С решение по гр. д. № 10384 по описа на
ВРС за 2018 г., ответникът е осъден да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 2840.72 лв. Твърди се, че поради забава при изплащане
на обезщетение, застрахователя дължи на увреденото лице и обезщетение за
забава, считано от датата на уведомяването до деня, преди предявяване на иска.
Ответникът
– З. „Б.и.“ АД, не депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 429, ал. 3 КЗ.
Съобразно
разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД деликвента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане и без
покана. Отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена
от деликтната отговорност на причинителя на вредата, поради което същият ще
отговаря и за онези вреди и при същите условия, за които би отговарял
деликвента, включително и за лихвите за забава. С нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ (в сила от 01.01.2016г.) отговорността на
застрахователя по договора за ГО за дължимите от деликвента лихви върху
обезщетението е лимитирана като началото на периода на забава се поставя с
уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за
настъпилото застрахователно събитие.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
успешното провеждане на иска с правно основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ за
заплащане на обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение,
ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на главен дълг към датата
на претендираната лихва, както и че задължението за заплащане на такава
произтича от деликт, покрит от застрахователя риск по задължителна застраховка
ГО, причинен на ищеца, както и поставяне в
забава на ответното дружество за заплащане на застрахователното обезщетение.
В
настоящата хипотеза, не е спорно между страните, а и от приобщеното гр.д. №10384 /2018 г. по описа на ВРС, 31
състав, се установява следното:
На
26.02.2018 г. е настъпило ПТП между л. а. „* *“ ДК № * и л.а. “* *“ ДК № *С, в
резултат на което по първия автомобил са причинени щети.
За
настъпилото произшествие застрахователя е уведомен на 26.02.2018 год.
С Решение
№ 284/ 24.01.2019 г., поправено с Решение № 1301/ 28.03.2019 год., постановени
по гр. д. № 10384 по описа на ВРС за 2018 год., ответното дружество е осъдено
да заплати сумата в размер на 2840.72 лв. -
обезщетение за претърпени имуществени по л. а. „* *“ ДК № * от ПТП настъпило на
26.02.2018 г. причинено с л.а.“* *“ ДК № *С застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, при което са увредени десен стоп,
облицовка задна броня, панел заден десен, задна врата лява и предна врата лява
на собствения на ищеца л.а., заедно със законната лихва върху сумата от датата
на сезиране на съда – 09.07.2018 г. до окончателното им изплащане, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума
по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя,
респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и
от момента на увреждането (в този смисъл Решение №128/ 04.02.2020 г. по т.д. №
2466/ 2018 г. на ВКС, I т.о., Решение №167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г.
на ВКС, II т.о.). Следва да се отбележи, че хипотезата на чл. 497, т. 1 и т. 2 КЗ касае собствената забава на застрахователя да определи и заплати дължимото
обезщетение по предявената пред него претенция и не е обвързана от забавата, в
която изпада деликвента за заплащане на обезщетение от непозволено увреждане,
заради което и
законодателят е предвидил, че всички дължими от
застрахователя лихви по ал.1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за
забава и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по
чл.492 КЗ.
В
случая не е спорно между страните, че ищецът е заявил претенция за обезвреда
пред застрахователя на 26.02.2018 г. В контекста на коментираното по-горе разрешение, следва да се приеме, че
от момента на уведомяване на застрахователя от пострадалото лице, в т. ч.
предявяване на претенцията пред него на същата дата, а именно от 26.02.2018 г.
ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва от тази дата на основание
чл. 429, ал. 3 от КЗ. Липсват данни за извършено плащане от застрахователя. Искът
по чл. 432 КЗ е предявен на 02.07.2018 г., поради което стойността
на дължимото обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение от 2870.72 лв. в размер на
законната лихва за периода от 26.02.2018
г. до
01.07.2018г. (деня преди предявяване на исковата молба) възлиза на сумата от 99.40 лева (изчислено посредством програмен продукт „Апис – финанси“).
По
изложените съображения се налага извод за основателност на предявения иск, като
същия следва да бъде уважен изцяло, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 410.00 лв.,
от които 50.00 лв. заплатена държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Д.В.,
ЕГН **********, с
адрес:
*** сумата от 99.40 лв. (деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки),
представляваща обезщетение за забава, дължимо върху главницата от 2840.72 лева,
обезщетение
за претърпени имуществени по л. а. „* *“ ДК № * от ПТП настъпило на 26.02.2018
г. причинено с л.а.“* *“ ДК № * застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, при което са увредени десен стоп, облицовка задна
броня, панел заден десен, задна врата лява и предна врата лява на собствения на
ищеца л.а., предмет на решение по гр. д. № 10384 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., начислева за периода 26.02.2018 год. –
01.07.2018 год., на основание чл. 429, ал. 3 КЗ.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Д.В.,
ЕГН **********, с
адрес:
*** от 410. 00 (четиристотин
и десет) лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: