№ 1759
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512002 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20127769 от 31.05.2021г. по гр.д.№ 52161 по описа за
2020 г. на СРС, Второ Го, 74-ти състав се: ОТХЪРЛЯ предявения от „А.А.“
ЕООД против ЗД „Б.И.“ , иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата
от сумата 301,84 лв., дължимо застрахователно обезщетение по щета №
********** от 06.08.2018 г. по Договор за застраховка „Автокаско“,
обективиран със застрахователна полица № Е17990012001 за щети на лек
автомобил „Рено Клио” с рег. **** от застрахователно събитие - ПТП
настъпило на 06.08.2018 г. и 30 лева – разходи по остойностяване на щетите.
В тежест на ищеца/в полза на ответника са присъдени разноските по
делото.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца пред СРС- ЗАД „А.А.“ ЕООД.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение и
постановяването му в разрез със събраните по делото доказателства. Сочи, че
са изпълнени предпоставките за уважаване на иска по чл.405 КЗ. Неправилен
и необоснован бил извода на СРС, че спора се концентрирал до наличието на
1
предпоставките на клаузата на чл.3.7.2 от ОУ към договора за застраховка.
Неправилно СРС бил приел, че репарацията на вредите е изключена с оглед
ограничителната клауза на т.3.7.2 от ОУ и факта, че процесната щета е пета
по декларация във връзка с чл.3.7.1 от ОУ към договора. Действително, по
делото били приложени още четири декларации, образувани от
застрахователя, но той не бил ангажирал доказателства за изплащане или за
отремонтиране на нито една от тях. Самият застраховател бил завел щета №
********** от 06.08.2018 г., която била процесната и за която се
претендирало от ищеца застрахователно обезщетение.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго с което претенцията му да бъде уважена. Претендира
разноски.
Въззиваемият – ЗД „Б.И.“ АД, ответник пред СРС е подал отговор по
въззивната жалба, в който излага становище за неоснователност на същата и
правилност на така постановеното решение. Счита, че претенцията на ищеца
по чл.405 КЗ правилно не е била уважена. Същата била в противоречие с ОУ
на ищцовото дружество. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 15.06. 2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 29.06.2021 г., т.е. същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че не са
2
налице предпоставките за уважаване на иска по чл.405 КЗ. За да достигне до
този извод СРС се е позовал на договорната свобода предвидена в чл.9 ЗЗД. В
случая в ОУ, представляващи неразделна част от застрахователния договор –
чл.3.7.2 била ограничена отговорността на застрахователя. В случая щетата
била пета поред заявена по реда на чл.3.7.1, а именно чрез заявления на
застрахования без да са изпълнени изискванията за регистриране на
събитието, т.е. без документ, удостоверяващ действителната причина на
настъпването на събитието. С отговора по исковата молба били представени 4
претенции, 3 от които били за щети на паркинг. Счетено, е че с тези клаузи е
въведен баланс между правата и задълженията на страните по договора.
Налице бил изключен риск. След като били налице предпоставките на чл.3.7.2
от ОУ, то правилно застрахователят бил отказал заплащане на обезщетение.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Страните не спорят, че са обвързани от застрахователно
правоотношение.
Противно на соченото от въззивника, спорът се съсредоточава именно
до това дали е налице ограничителната клауза на чл.3.7.2 от ОУ:
Видно от отговора по исковата молба, предявен в срока по чл.131 ГПК,
л.39 пред СРС, ответникът се е позовал именно на изключващата клауза на
чл.3.7.2 от ОУ. Посочил е, че заявената претенция е пета. Именно това е
мотивирало застрахователя да откаже плащане на претендираното от
застрахования, обезщетение, виж писмото на л.42 по делото пред СРС.
Съгласно чл.3.7 от ОУ при невъзможност на застрахования да представи
необходимите документи, застрахователят може да приеме претенцията на
база писмена декларация на застрахования относно обстоятелствата по
настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл.3.7.1 от ОУ при щети,
настъпили вследствие на ПТП или в паркирано състояние, които съгласно
действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото
на събитието, застрахователят приема заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение в случай, че са изпълнени инструкциите,
дадени при регистриране на събитието на посочения там телефон. В тези
случаи застрахователят обезщетява както следва: щети по основните външни
детайли до два пъти през срока на действие на застраховката, но не повече от
3
осем външни основни корпусни детайли и тела сумарно по двете претенции.
С отговора по исковата молба са представени 4 уведомления от ищеца с
дата на подаване 06.08.2018 г. всички за щети при паркиране. Настоящата с №
********** от 06.08.2018 г.,действително, е пета по пореден номер. Всички
уведомления за щета касаят един и същ автомобил – марка Рено модел Клио с
рег.№ ****.
Видно от отразеното в протокола за публичното съдебно заседание,
състояло се на 23.03.2021 г. представените с отговора по исковата молба
доказателства са приети; същите не са оспорени от ищеца. Липсва
волеизявление на ищеца, че по представените с отговора на исковата молба
уведомления за щети не е било сторено плащане от страна на ответника.
Следователно този довод е преклудиран и като направен за първи път пред
въззивната инстанция не подлежи на разглеждане.
Пред СРС ищецът не е оспорил, че правоотношението се развива по
други ОУ с различни клаузи, а не по тези, представени с отговора по исковата
молба поради което доводите в този смисъл, направени в хода на устните
състезания пред въззивната инстанция не подлежат на обсъждане.
Въззивната инстанция споделя извода на СРС, че с клаузите на
чл.3.7., т.1 и 2 от ОУ е въведен баланс между правата и задълженията на
страните по договора- предвидена е възможност застрахования да не доказва
с предвидените по закон документи за регистрация на ПТП, настъпването на
застрахователно събитие, т.е. налице е един облекчен режим за
застрахования. А застрахователят е поел риска да обезщети застрахования до
два пъти през срока на действие на застраховката, но не повече от осем
външни основни корпусни детайли и тела сумарно по двете претенции.
Следва да отбележим, че страните са търговци поради което правилно
СРС се е позовал на предвидената в чл.9 от ЗЗД договорна свобода.
На основание гореизложеното първоинстанционното решение ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
4
Във въззивното обжалване:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК
в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20127769 от 31.05.2021г. по гр.д.№ 52161 по
описа за 2020 г. на СРС, Второ Го, 74-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА „А.А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“****, съдебен адрес: гр.София, бул.“****, офис
сграда „Т.Х.У.“, ет.1, офис 1-03- адв.Ч. и адв.Т., да заплати на ЗД „Б.И.“,
ЕИК ****, съдебен адрес:гр.София, бул.“****, сумата в размер на 100
лв.-юриск.възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5