РЕШЕНИЕ
№ 2298
Варна, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ДАРИНА РАЧЕВА |
| Членове: | ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА ИВАНКА ИВАНОВА |
При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА канд № 20257050700036 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по касационната жалба на П. П. Б. [ЕГН] от [населено място], [улица], ***, чрез адв. А. Д. от АК – Варна със съдебен адрес: [населено място], [улица], *** против Решение № 1364/ 20.11.2024 г., постановено по АНД 3659/ 2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 24-0436-000577/ 17.09.2024 г. на началник сектор при ОД на МВР – Варна, II РУ, с което на касатора са наложени адм. наказания „глоба“ [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата като основание за оспорване е посочено, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В съдебно заседание по делото касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор в ОД на МВР – Варна II РУ - Варна, редовно призована не изпраща представител, чрез своя процесуален представител, заявява в писмени бележки, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира и за присъждане на деловодни разноски.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Варна.
Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 17.09.2023г. в 03:19 часа в [населено място], [улица]до бензиностанция "ЕКО" посока [улица], касаторът е управлявал собствения си лек автомобил Ауди ** с peг.номер [рег. номер] под въздействието на алкохол, установено в издишания от водача въздух с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARDM 0231, като уредът е отчел 1,52 промила алкохол. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с номер 0172314. Проба с номер- 06353. Образувано е било ДП №1205/18.09.2023г.г. по описа на Второ РУ- ОДМВР Варна за престъпление по чл. 343б, ап.1 от НК и материалите по преписката са изпратени в РП. С постановление №13254/2023г. от 09.01.2024г. по описа на РП - Варна, районен прокурор е прекратил наказателното производство по ДП №********* г. по описа на Второ РУ - ОД на МВР - Варна за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и е върнал преписката във Второ РУ-Варна за налагане на адм. наказание, тъй като първоначално от назначената съдебно-химическа експертиза на предоставените проби с протокол №1067/18.09.2023г. е било видно, че в кръвната проба на касатора са били отчетени 1,25 промила алкохол, последствие е извършена втора съдебно-химическа експертиза на контролната кръвна проба по искане на защитника на касатора. От заключението и в протокол №1345/21.11.2023г. е видно, че в кръвната проба на касатора са отчетени 1,16 промила алкохол.
От правна страна въззивният съд е приел, че подадената жалба е депозирана в законовия срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. НП е издадено от компетентен орган- от Началникът на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в 6-месечния преклузивен срок. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно АНО е приложил материалния закон след като е констатирал нарушението по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма и на основание чл.174 ал.1 т. от ЗДП е наложил наказание. Съдът е счел, че АНО се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка. АНО е събрал доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че фактическата обстановка описана в АУАН и НП отговаря на обективната действителност. Управлението на ППС под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества е въздигнато в нарушение. Видно от НП и АУАН в текста конкретно е било описано нарушението и става ясно, че касаторът е наказан за това, че е управлявал МПС под въздействието на алкохол -1,18 промила. Касаторът е санкциониран по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, като правилно е била определена санкционната норма. Същият е научил в какво е обвинен и срещу какво да се защитава като по никакъв начин не е било нарушено правото му на защита. Съдът е намерил, че при индивидуализацията на адм. наказания, наложени на касатора, АНО се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя, който видно от приложената справка и писмените доказателства има и други нарушения по ЗДвП. Съдът е счел, че размера на наказанията – „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ е императивно предвиден в ЗДвП и не е налице законова възможност за намаляването му. Наложените наказания са справедливи и съответстващи на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. При издаване на НП е била приложена разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, съобразно която административно-наказателната преписка се образува без съставен АУАН когато производството е прекратено от прокурора.
Настоящата касационна инстанция намира, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касационната жалба е основателна.
Съдебният състав намира за основателно възражението на касатора за неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. НП е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН – въз основа на Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна от 09.01.2024 г с което е прекратено ДП № 1205 г., което е получено в АНО 10.01.2024 г. Смятано от датата на прекратяване на досъдебното производство, наказателното постановление е издадено след 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН /17.09.2024 г./ Независимо, че не е изтекла и давността за преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, т. к. нарушението е извършено на 17.09.2023 г., а НП е издадено на 17.09.2024 г. – преди изтичане на [възраст] срок /в [възраст] срок/. Не е изтекла и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК – четири години и половина.
Срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на НП е преклузивен и погасява правото за наказателно преследване на нарушителя. Срокът е създаден в полза на нарушителя с цел дисциплиниране на АНО.
Налице е съществено процесуално нарушение, което е следвало да бъде отчетено от въззивния съд като такова.
Поради това постановения съдебен акт следва да бъде отменен, като бъде отменено и процесното НП
С оглед изхода на делото и липсата на претенция от страна на касатора за присъждането на разноски съдът приема, че такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Варненският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1364/20.11.2024 г., постановено по АНД № 3659/2024 г. по описа на РС – Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 24-0436-000577/ 17.09.2024 г. на началник сектор при ОД на МВР – Варна, II РУ, с което на П. П. Б. [ЕГН] от [населено място], [улица], **** са наложени адм. наказания „глоба“ [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
| Председател: | |
| Членове: |