Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260003 Година 2023, 09.03 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд .………………….....….…
граждански състав ……….……………
На втори ноември …………...............……….… Година две хиляди двадесет
и втора
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………….………………
Съдебни заседатели: ……………….………………
Секретар …………………………….…… Жана Кметска ………..……………………………
Прокурор ……….....……………………………….........……………........……………….………
като разгледа докладваното от …………..………
Р. Калиманова ……………....…………
гражданско дело номер ……… 1623 …… по
описа за …... 2017 …..….. година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД, чл. 26, ал. 1 предл. 1-во и предл. 2-ро от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл.
2-ро и предл. 3-то от ЗЗД, чл. 29, ал. 1 от ЗЗДС, чл.
87, ал. 3 от ЗЗД.
Образувано е по повод
исковите претенции на Д.Г.И., ЕГН **********,***, чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Позитано“
№ 8, ет. 6, кант. 10 против С.Х.Ч., ЕГН **********,*** за приемане на
установено, че договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 156, том XVII, peг. №
15464, дело № 3276 от 30.10.2012 година на нотариус с район на действие
Несебърския районен съд, по силата на който Д.Г.И. е продал на С.Х.Ч. недвижим
имот - апартамент № 2, на първи етаж, състоящ се от дневна, стая, бокс, баня,
тоалетна, антре и тераси, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№51500.502.387.2.2 по кадастрална карта и кадастралните регистри на град
Несебър, с адрес на имота: град Несебър, п.к. 8230, ул. „Любен Каравелов” №44,
етаж 1, ап. 2, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: №№ 51500.502.387.2.21,
51500.502.387.2.1 и
51500.502.387.2.20; под обекта №51500.502.387.2.22; над обекта: №№
51500.502.387.2.5 и 51500.502.387.2.4, със застроена площ от 75.35 кв. м.,
ведно с 48.19 кв. м. - открита тераса или общо площта на апартамента възлиза на
123.54 кв. м., ведно с 5. 656 % идеални части от общите части на сграда 2 и същия
процент идеални части от правото на строеж върху гореописаното дворно място, заедно
с избено помещение № 7, на площ от 8.48 кв. м., при граници
за избата: изток - външна стена; запад - коридор; север - изба № 6, юг - изба №
8, както и находящия се в същата сграда самостоятелен обект
с идентификатор № 51500.502.387.2.27, с адрес на имота: град Несебър, ул.
„Любен Каравелов” №44, ап. тав. 6, преназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, състоящ се от стая, баня с WC, брой нива на
обекта: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: №№ 51500.502.387.2.29,
51500.502.387.2.26 и 51500.502.387.2.28;
под обекта: № 51500.502.387.2.16, над обекта няма, на площ от 9.74 кв. м.,
ведно със съответния процент идеални части от общите части на сграда 2, както и
ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху
гореописаното дворно място, а също и сграда с идентификатор №51500.502.384.14
по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Несебър, с адрес на
сградата: град Несебър, ул. „Любен Каравелов” № 1, бл. Г27А, преназначение: хангар,
депо, гараж, брой етаж: 1, застроена площ от 17 кв.
м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху
поземления имот с идентификатор №51500.502.384, върху които е разположена
описаната сграда е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради накърняване
на добрите нрави, противоречие със закона и заобикаляне на закона. Поддържа се
при условията на евентуалност нищожност на този договор поради липса на форма
на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3-то от ЗЗД, както и поради нищожност на нотариалното
действие и поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. При условията на
евентуалност се претендира сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 156, том XVII, peг.
№ 15464, дело № 3276 от
30.10.2012 година на нотариус с район на действие Несебърския районен съд да
бъде унищожена на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД като сключена при измама.
Отправено е искане в случай, че бъде прогласена нищожността или бъде унищожена сделката,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 156, том XVII, peг. № 15464, дело № 3276 от 30.10.2012 година на нотариус с
район на действие Несебърския районен съд да бъде обезсилен и на ищеца бъде
възстановена собствеността на имотите. В условията на евентуалност е предявен и
иск за разваляне на договора, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № 156, том XVII, peг.
№ 15464, дело № 3276 от
30.10.2012 година на нотариус с район на действие Несебърския районен съд
поради неплащане на цената по договора или да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца сумата от 160 000 лева, представляваща стойността на имота по пазарни
цени към момента на сделката, както и сумата от 65 000 лева, представляваща
мораторна лихва от момента на сделката, а също така и сумата от 60 000 лева,
както и мораторна лихва в размер на 25 000 лева за обекта кафе-експресо.
Предявен е и иск за установяване на нищожността на нотариален акт, касаещ имот, представляващ кафе-експресо
на площ от 82 кв. м., заемащо сутерена на жилищния блок, намиращ се в град Несебър, ж. к. „Младост
- 2”, бл. 44, парцел II, кв. 90 по плана на град Несебър поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона и липса на съгласие на основание чл. 26, ал.
1 и ал. 2 предл. 2-ро от ЗЗД при узаконяване на
имота.
В хода на
съдебното производство с протоколно определение от проведеното на 13.10.2021 година
съдебно заседание, във връзка с направено изявление за оттегляне, съдът е
прекратил производството по делото по предявените в условията на евентуалност
претенции на ищеца да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 160 000
лева, представляваща стойността на имота по пазарни цени към момента на
сделката, както и сумата от 65 000 лева, представляваща мораторна лихва от
момента на сделката, а също така и сумата от 60 000 лева, както и мораторна
лихва в размер на 25 000 лева за обекта кафе-експресо.
Ищецът
твърди, че живял на семейни начала с ответницата от 1990 година до 2013 година,
когато се разделили окончателно. При напускането на жилището им, ответницата
взела всички документи, касаещи движими и недвижими вещи. По време на
съвместното им съжителство, ответницата полагала грижи за него и семейството и
го уговаряла да сключат граждански брак, но поради многобройни ангажименти на
двамата, постоянно отлагали. През периода на съвместното им съжителство,
ответницата проявявала привързаност към ищеца, което личало от всичките й действия
и обноски, както и от показността в обществото. Ищецът бил гласувал пълно
доверие на ответницата, която оперирала със собствените му средства и с тях
заплащала сметки и закупувала нужните вещи, храна, облекло и заплащала
ремонтите по жилището. Ищецът й бил делегирал генерални пълномощни за всичко.
Нейното дете живеело с тях, като ищецът бил поел цялата издръжка за него. Той
се грижел и за нейните родители до смъртта им, като при необходимост им давал
пари. Бил заплатил дори и лечението на сестра й, която била тежко болна.
През
този период ищецът разполагал с добри доходи. В края на 2000 година двамата с
ответницата придобили жилище в к. к. „Слънчев бряг“, както и право на строеж в
ж. к. „Младост” № 44, където построили два апартамента с обособени тавански
помещения, мазета и гараж. Единият апартамент бил записан на името на
родителите й, а другият на ищеца. След смъртта на родителите й, ответницата
придобила изцяло собствеността върху този апартамент. Впоследствие към
апартаментите под терасите изградили допълнително луксозен бар и още едно
помещение. Последното било имот, принадлежащ към апартамента, който тогава бил
негова собственост. Ищецът разбрал наскоро, че това помещение било записано на
името на ответницата още през 1998
година. През 2016 година тя обединила двете помещения под терасите и те
получили един общ идентификационен номер. Твърди се, че обзавеждането на тези
два апартамента, таванските и бара било закупено основно със средства на ищеца,
тъй като през този период ответницата нямала добри доходи и разчитала изцяло и
за всичко на него. Ищецът останал собственик само на апартамента, находящ се в
град Несебър, ж. к. „Младост” № 44, ет. 1, ап. 2, в който живеел към настоящия
момент.
През
2012 година ответницата започнала да уговаря ищеца да й прехвърли неговия имот;
накрая му заявила, че ако иска да живее с нея, то следва да й прехвърли
собствеността върху неговия апартамент. Страните се разбрали да прехвърлят
имота чрез покупко-продажба, като заявили на нотариуса, че сумата е платена
през 2006 година, но всъщност тя не била платена. Веднага след сделката
страните се уговорили да сключат граждански брак, като по този начин ищецът щял
да си осигури грижи от страна на ответницата. Такъв, обаче не бил сключен.
Ищецът
твърди, че сключеният между него и ответницата процесен договор за
покупко-продажба на недвижим имот бил нищожен на няколко основания, а именно:
нищожност поради накърняване на добрите нрави; поради противоречие със закона;
поради заобикаляне на закона и поради липса на съгласие.
Изтъква
се във връзка със същите, че посочената в нотариалния акт цена не била получена
от ищеца. Той бил въведен в заблуждение, че ответницата ще сключи с него
граждански брак, ще живеят съвместно и ще има кой да се грижи за него в случай
на нужда. Към момента на сделката бил изпаднал в депресия, а ответницата го
била изолирала от всичките му роднини и ограничила социалните му контакти
изобщо. В резултат на това, той станал силно внушаем
и зависим от нея. Тя обещала да му приведе сумата по сделката, за да бъдел ищецът
спокоен за бъдещето си, но вместо това, внезапно след сключване на сделката,
ответницата го напуснала. Заявява в тази връзка, че при прехвърляне на
собствеността не бил получил насрещна престация. Излагат се съображения за
значението на понятието „накърняване на добрите нрави“.
На
следващо място се изтъква, че сделката била изповядана при липса на представена
от ищеца данъчна оценка на имота, което било задължителен реквизит при сделки с
имоти. Твърди, че отбелязването в нотариалния акт за представянето и наличието
на такава било невярно, а истинската сума по данъчна оценка към момента на
изповядване на сделката не била вписана в нотариалния акт.
Въведеното
основание за нищожност на сделката поради сключването й в противоречие на
закона е обосновано със записа в нотариалния акт, че „посочената сума продавача
заявява, че е получил напълно от купувача преди сключване на настоящия
нотариален акт, през 2006 година“. В тази връзка се твърди, че сумата не била
платена, а ищецът бил въведен в заблуждение. Със същите твърдения е
аргументирано и наличието на поддържаното основание нищожност поради
заобикаляне на закона.
По
отношение на твърдението за нищожност на сделката поради липса на съгласие, се
излагат твърдения за наличието на това основание, тъй като към момента на
сключването й, ищецът бил изпаднал в депресивно състояние, което било
предизвикано от ищцата - тя го изолирала от най-близките му хора. Вследствие на
това, той бил силно манипулируем и внушаем. Ищецът не бил съгласен с прехвърлителната
сделка, но поради множеството уговорки и обещания, бил принуден от
обстоятелствата да прехвърли имотите, като изявлението за това било направено
несериозно, без намерение за обвързване. Той се намирал в състояние на
„съзнателна липса на съгласие“, поради упражнено насилие или други причини. В
тази връзка отново се сочи, че ищецът се надявал за в бъдеще ответницата да се
грижи за него, тъй като обещала да му преведе сумата по сделката, за да бъдел
той спокоен за бъдещето си, но вместо това, тя внезапно го напуснала,
вследствие на което той заболял и здравословното му състояние се влошило.
На
следващо място е отправено искане до съда за прогласяване на нищожността на
сделката поради липса на форма и поради нищожност на нотариалното действие. Във
връзка с това основание са изтъкнати съображения за липса на посочени в
нотариалния акт съседи на имота; били посочени единствено идентификатори.
Твърди се липса на описание на отделните самостоятелни обекти и липса на
описана цена по данъчна оценка на имотите, както и че посочената сборна сума от
29 000 лева не отговаряла на актуалната данъчна оценка към датата на
сключване на сделката. Ищецът не бил представил данъчна оценка за имотите и
отразяването в нотариалния акт за представена такава било невярно. На нотариуса
не бил представен и писмен документ за извършено плащане по сделката, каквото
било изискването на закона, поради което той нямал право да изповяда сделката.
Описанието на имотите в нотариалния акт било неясно, неточно и непълно и не
можело да с разбере какво точно се продава, на каква цена и при какви съседи.
На
следващо място е отправено искане до съда за прогласяване на нищожността на
сделката поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Фактическите твърдения на ищеца за наличието на това основание са същите както
и за другите твърдени основания, а именно, че с ответницата живеели на семейни
начала; тя го изолирала от близките му хора и той бил изпаднал в депресивно
състояние; вследствие на това станал манипулируем и внушаем; той не бил съгласен с прехвърлителна сделка, но
поради множество уговорки и обещания бил
принуден да прехвърли имотите, като изявлението за това било направено
несериозно, без намерение за обвързване, когато лицето се е намирало в състояние
на „съзнателна липса на съгласие“ поради упражнено насилие или поради други
причини.
По
отношение на евентуално предявения иск за
обявяване за унищожаем на основание чл. 29,
ал. 1 от ЗЗД поради измама на процесния договор се сочи, че ищецът бил въведен
в заблуждение от ответницата, че ще сключат граждански брак и тя щяла да се
грижи за него, както и че щяла да му върне парите по пазарни цени, за да бъдел
спокоен за бъдещето си. И по отношение на това основание се сочат същите
фактически твърдения за депресивното състояние на ищеца и действията на
ответницата, които го били довели до състояние на силна внушаемост
и зависимост от нея. След радялата им, ищецът няколкократно правел опити да
разговаря с нея, но те били безуспешни. Започнали заплахи за убийство и побой
от страна на сина й Г. К.. Първоначално ищецът бил много стресиран и уплашен за
живота си, докато през 2016 година се осмелил да сигнализира полицията и подал
жалба до Началника на РПУ- Несебър.
Все
във връзка с предявения иск за унищожаемост ищецът
заявява, че от отправена към него нотариална покана бил разбрал, че обекта кафе-експресо бил изцяло узаконен в полза на ответницата
без негово знание и съгласие, независимо, че ½ от площта му се намирала
под неговата тераса и той лично бил изградил помещенията. Твърди, че бил
въвеждан в заблуждение през цялото време на съвместното му съжителство с
ответницата, с цел лично облагодетелстване от нейна страна. Счита, че сделката
била сключена при измама и въвеждане в заблуждение на истинския собственик, а
ответницата нямала право да запише имота на свое име, тъй като не е била негов
собственик.
Като
се позовава на гореизложените фактически твърдения, ищецът е заявил и
евентуален иск за разваляне на процесния договор поради неплащане на цената по
него.
Ответната
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен
отговор, с който е изразила становище по така предявените против нея искови
претенции. Счита същите за недопустими, респективно неоснователни.
Не
се отрича обстоятелството, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти акт 63, том 34, дело 6295, вх. peг. 9947 от 30.10.2012 година по
описа на СВ - Несебър е придобила собствеността върху самостоятелен обект с
идентификатор №51500.502.387.2.2; апартамент 6, с административен адрес: град
Несебър, ул. „Любен Каравелов“ №44, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №51500.502.387.2.27 и на сграда с идентификатор №51500.502.384.14
срещу заплатена обща сума в размер на 26 000 лева. Посоченият документ материализирал удостоверителните
волеизявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Сочи
се от ответницата, че в частта, в
която нотариусът удостоверил, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите
се изявления са техни, нотариалният акт представлявал официален свидетелстващ
документ, а в частта, в която купувачът бил заявил, че е платил, а продавачът,
че е получил цената, същият бил частен свидетелстващ документ за знание и
материализирал удостоверителното изявление на своя издател за даден факт -
плащането на цената. В тази връзка се излагат съображения, че в частта, в която
страните били направили изявление за заплащане, респективно получаване на
продажната цена, нотариалният акт имал характер на разписка за плащане. В
случая продажната цена била заплатена през 2006
година, т. е. преди влизане в
сила на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Същата не била заплатена
по банков път.
Оспорени
са твърденията на ищеца за измама от страна на ответницата при сключване на
процесния договор за покупко-продажба, изразяваща се във въвеждане на ищеца в
заблуждение за сключване на граждански брак и поемане на бъдещи грижи за него.
В тази връзка се заявява, че твърдените от ищеца факти и обстоятелства не
съвпадали нито времево, нито обстоятелствено.
За
неоснователни са счетени и твърденията по искова молба за нарушение на формата
на нотариалния акт, водещи до нищожност на нотариалното действие. Посочени са
условията за валидност на сделка, като се твърди, че в случая при съставянето
на конкретния акт била представена данъчна оценка, а границите на имота били
описани с идентификаторите на съседните имоти, съгласно Закона за кадастъра и
имотния регистър. По отношение на продажната цена, отново е посочено, че била
заплатена през 2006 година, а в тази част нотариалният акт бил с характер на
разписка и за нотариуса не възниквало задължение да изисква и прилага
доказателства за платената продажна цена. Излагат се и съображения, че нямало законово изискване при продажбата на
няколко отделни обекта да се посочва продажна цена за всеки един от тях
поотделно, нито такова общата продажна цена да е на стойност не по-ниска от
данъчната оценка на продаваните имоти. Ответницата счита, че след като не се
нарушавали императивни разпоредби и законът изрично предвиждал възможност да се
договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не била налице
значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна,
изначална, непоправима нищожност поради накърняване на добрите нрави.
Оспорва се и твърдяната от
ищеца нищожност на акта поради заобикаляне на закона, предвид отразеното в него
обстоятелство, че продажната цена била получена преди 2006 година. В тази
връзка отново се подчертава, че задължение на нотариуса било да отрази в акта точно и
коректно волеизявленията и на двете страни за цена на сделката и начин на
плащане и да се увери, че те съвпадат, не и да извършва други проверки или
изисква допълнителни доказателства. Разгледани са предпоставките за прилагането
на това основание за нищожност на договора и е направен извод, че в случая то
не е налице. Подчертава се, че към момента на сключване на сделката, целеният
от страните резултат бил прехвърлянето на правото на собственост върху процесните
имоти, а не непозволен или забранен от закона такъв. В случая сключената сделка
била една и с последици, които не били забранени от закона.
По-нататък се излагат
съображения, че не била налице и твърдяната нищожност на нотариалния акт
поради противоречие със закона. При това основание трябвало да има
несъответствие между договора и императивни правни норми, които в случая ищецът
не бил посочил. В тази връзка се сочи, че дори продажната цена по сделката да
не била платена, това щяло да породи само облигационни сметки между страните и
право на ищеца да търси договорената цена, такава каквато тя била записана в
нотариалния акт, а не пазарната.
Оспорени са твърденията на
ищеца за нищожност на процесната сделка поради липса на съгласие. В тази връзка
се излагат съображения за нелогичност на твърденията на ищеца с доводи, че били
противоположни и противоречиви.
Бургаският
окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По предявените искове за
обявяване нищожността на сделката, обективирана
в нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 156, том XVII, peг. № 15464, дело № 3276 от 30.10.2012 година на нотариус с
район на действие Несебърския районен съд, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради накърняване
на добрите нрави, противоречие със закона и заобикаляне на закона:
Видно от представеният по делото нотариален акт № 156, том XVII, peг. № 15464, дело № 3276 от 30.10.2012 година,
на 30.10.2012 година страните в настоящото производство са сключили договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който ищецът Д.И. е продал на
ответницата С.Ч. три недвижими имота, а именно: апартамент № 2, на първи етаж, състоящ
се от дневна, стая, бокс, баня, тоалетна, антре и тераси, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор №51500.502.387.2.2 по кадастрална карта и
кадастралните регистри на град Несебър, с адрес на имота: град Несебър, п. к.
8230, ул. „Любен Каравелов” №44, етаж 1, ап. 2, с преназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: №№ 51500.502.387.2.21, 51500.502.387.2.1 и 51500.502.387.2.20; под
обекта №51500.502.387.2.22; над обекта: №№ 51500.502.387.2.5 и
51500.502.387.2.4, със застроена площ от 75.35 кв. м., ведно с 48.19 кв. м. -
открита тераса или общо площта на апартамента възлиза на 123.54 кв. м., ведно с
5. 656 % идеални части от общите части на
сграда 2 и същия процент идеални части от правото на строеж върху гореописаното
дворно място, заедно с избено помещение №
7, на площ от 8.48 кв. м. граници за избата: изток - външна стена; запад -
коридор; север - изба № 6, юг - изба № 8, както и находящия
се в същата сграда самостоятелен обект с идентификатор №
51500.502.387.2.27, с адрес на имота: град Несебър, ул. „Любен Каравелов” №44, ап. тав. 6, преназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящ се от стая, баня с WC, брой нива на
обекта: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: №№ 51500.502.387.2.29,
51500.502.387.2.26 и 51500.502.387.2.28; под обекта: № 51500.502.387.2.16, над
обекта няма, на площ от 9.74 кв. м., ведно със съответния процент идеални части
от общите части на сграда 2, както и ведно със съответния процент идеални части
от правото на строеж върху гореописаното дворно място, а също и сграда с
идентификатор №51500.502.384.14 по кадастрална карта и кадастралните регистри
на град Несебър, с адрес на сградата: град Несебър, ул. „Любен Каравелов” № 1,
бл. Г27А, преназначение: хангар, депо, гараж, брой
етаж: 1, застроена площ от 17 кв. м., ведно със съответния процент идеални
части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор
№51500.502.384, върху които е разположена описаната сграда. Имотите са
продадени за сумата от 29 000 лева, като данъчната оценка на същите е
посочена в нотариалния акт и е в общ размер на 28 927.30 лева. Видно е още
от нотариалния акт, че ищецът си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху апартамент № 2,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №51500.502.387.2.2. Страните са декларирали, че цената на сделката е
действително уговореното плащане, което е извършено напълно и изцяло.
Съобразно разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона
или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства.
Преценката
за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Те са
критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това,
че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат договорки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва
се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от най-съществените от тях е принципът на
справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се защитава
всеки признат от законовите разпоредби интерес /така и в определение № 326 от 3.04.2009 година на ВКС по гражд.
дело № 4588/2008 година, IV г. о./. Съставът на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД е бланкетен,
т. е. при прилагането му следва да се конкретизира неписано правило, което се
нарушава и да се прецени дали то се включва в тесния обхват на понятието „добри
нрави“ по смисъла на закона. Не е допустимо общо позоваване на накърняването на
добрите нрави без конкретизация. По делото се твърди нарушаване на писано
правило, а не неписано такова, а именно, че купувачът не е заплатил продажната
цена, поради което не е налице твърдяната от ищеца нищожност на договора на
това основание. В конкретния случай не би могло да се приеме, че със
сключването на процесната сделка, страните са нарушили добрите нрави, тъй като
цената по него не е получена от ищеца. От една страна, в съдебната практика е
застъпено становището, че неплащането на продажната цена не е основание за
нищожност на договора, а би могло да бъде основание за неговото разваляне или
пораждането на облигационни отношения между страните. От друга страна, в нотариалния акт е посочено, че продажната цена е в размер
на 29 000 лева, която сума участниците в нотариалното производство са
заявили, че представлява действително уговореното плащане, което плащане е
извършено напълно и изцяло преди неговото подписване. Нотариалният акт има
удостоверяващата функция на официален документ относно изявленията на страните
пред нотариуса и за извършените от него и пред него действия. Той удостоверява
с формална доказателствена сила факта, че страните са заявили пред нотариуса,
че са се съгласили имотите да се продадат срещу продажната цена от общо 29 000
лева. Относно факта на действително платената цена, нотариалният акт има
качеството на частен документ. Тежестта на доказване на неговата неистинност в
тази му част се носи от ищцовата страна. В тази връзка по делото са събрани доказателства,
от които се установява какви за били наличните средства на ответницата в нейни
банкови сметки, както и какви трудови възнаграждения е получавала същата към
релевантния период. Тези доказателства, обаче сами по себе си не доказват, че
продажната цена не е платена, тъй като не е изключено купувачът да е имал други
източници на доходи или да е взел заем. В тази връзка неоснователно се явява и
твърдението на ищеца, че единствения възможен начин за доказване на
действително платена по договора продажна цена е тя да е заплатена по банков
път. Дори да се приеме, че е нарушен Закона за ограничаване на платежните
средства в брой, това би довело до налагане на санкция на виновната страна, но
не доказва, че липсва плащане по сделката.
Недоказани са и твърденията
на ищеца, че към момента на сключване на сделката е бил изпаднал в депресия и е
бил въведен в заблуждение от ответницата, чрез внушение, че ще сключи с него
граждански брак. От свидетелските показания по делото
се установява, че страните в производството дълги години (повече от 20 години)
са живеели на съпружески начала и са работили заедно. През този период те многократно са имали намерение
да сключат граждански брак, но не са го направили. При това положение не може
да се приеме, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба
ищецът е бил въведен в заблуждение от ответницата, че ще сключи с него
граждански брак и именно поради тази
причина същият да сторил това. Също от гласните доказателства явства, че връзката на ищеца с ответницата е променила
взаимоотношенията му с неговите родители и брат му, но това не е основание да
се приеме, че е налице измама от нейна страна, с цел да го мотивира да сключи
процесния договор. Съдът не кредитира част от показанията на свидетеля И. (брат
на ищеца) за факти, които не са лично възприети от него - относно напускането
на ищеца от ответницата и вземането на документи за имоти, прибирането на други
вещи, незнание у ищеца по какъв начин дава апартамента, гаража и тавана, за всички
сочени факти след влошаване на взаимоотношенията между ищеца и свидетеля, тъй
като именно поради тази причина той не е имал преки наблюдения върху взаимоотношенията
между страните по делото и не е придобил лични и преки впечатления за сочените
факти. Показанията на свидетелите се отнасят за периода 1990-1992 година, а
сделката е изповядана години по-късно - през 2012 година. От доказателствата по
делото не се установява Д.И. да е бил в депресивно състояние и да не е бил в
състояние да прави реална и трезва преценка. Свидетелката Й.Й. заявява, че при изслушване на сделката ищецът е бил в
напълно нормално състояние, двете страни по нея са направили изявленията,
записани в нотариалния акт, като след прочитането му на същите, не е имало
несъгласие със съдържанието му. Всичко това сочи на
липсата на убедителни доказателства за въведеното твърдение, че цена по
процесния договор за покупко-продажба не е действително платена, както и че
ищецът е бил депресия и въведен в заблуждение от ищцата при изповядване на сделката.
Неоснователни са
твърденията на ищеца, че процесната сделка е била изповядана при липса на
данъчна оценка, което я опорочава. По делото е приложено писмо от нотариус
Стоян Ангелов, в което е посочено, че документите по нотариално дело №
3276/30.10.2012 година са унищожени по установения за това ред. В тази връзка като
свидетел е разпитана Й.Й., при която е сключена
процесната сделка в качеството й на помощник-нотариус по заместване на нотариус
Стоян Ангелов. От показанията на същата се установява, че доказателствата
описани в нотариалния акт се тези, които са били приложени и които са послужили
за издаването му, а от съдържанието на нотариалния акт се установява, че при
сключване на договора са представени данъчни оценки за продаваните имоти, като
е посочена и съответната стойност. В тази връзка ирелевантни
се явяват твърденията на ищеца, че вписаната като продажна цена сума от
29 000 лева не отговаря на актуалната данъчна оценка към датата на
изповядване на сделката. Данъчната оценка на всеки от имотите е вписана в акта,
така както е издадена от общинската администрация, като нотариусът няма
правомощията да проверява достоверността на този документ, тъй като той е
издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Наред с посоченото, по
делото е налично писмо от община Несебър, отдел „Местни данъци и такси“, от
което е видно, че до общината са подадени искания за издаване на удостоверения
за данъчни оценки за процесните имоти, като след издаването им те са получени
от страните - участници в нотариалното производство преди изповядване на
сделката по нотариален акт № 156/2021 година. Представени са и данъчните оценки
на два от обектите, предмет на нотариалния акт, издадени към 2012 година.
Размера на данъчните оценки в издадените за това удостоверения от общината и
размера им посочен в нотариалния акт е един и същ. От друга страна следва да се
има предвид, че автономията на волята и свободата на договарянето са
прокламирани като основни конституционни свободи, чието зачитане е задължително
както за частноправните субекти, така и за държавните органи. Приложното им
поле е ограничено от законодателя с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, според която
страните могат да определят свободно съдържанието на договорите само дотолкова,
доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Страните по процесния
договор са договорили продажна цена в размер на 29 000 лева, като в
практиката е възприето становището, че няма пречка продажната цена да е
по-ниска дори от данъчната оценка на имота. В случая не може да се приеме, че
ищецът е получил нулева престация, за да е налице накърняване на добрите нрави.
Освен това, от значение е и обстоятелството, че страните са били в много близки
лични отношения, което обяснява и договорената цена на сделката.
Неоснователни се явяват
и другите искове за нищожност на процесната сделка, а именно за нищожност поради
противоречие със закона и заобикаляне на закона. Противоречието
със закона представлява несъответствие между съдържанието на сделката и
повелителни разпоредби на нормативен акт. Както бе посочено по-горе, такива не
са налице. За разлика от противоречието със закона, при заобикаляне на закона
съдържанието на сделката е в съответствие с повелителните разпоредби на
нормативните актове, като онова, което влиза в разрез с императивните
изисквания е целения правен резултат. В случая не се твърди страните по
договора да са целели различен, непозволен от закона правен
резултат. Неплащането на цената е основание за разваляне на договора за покупко-продажба, по аргумент
от чл.87, ал. 3 във връзка с чл. 87,
ал. 1 ЗЗД, но не води до нищожност на разпоредителната сделка. От така казаното
се налага извода, че исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и предл. 2-ро от ЗЗД следва
да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения, съдът намира исковете за обявяване на нищожността на
процесната сделка поради накърняване на добрите нрави, поради противоречие със
закона и заобикаляне на закона за неоснователни.
По предявеният иск за установяване на нищожността на
нотариален акт, касаещ имот, представляващ кафе-експресо на площ от 82 кв. м., заемащо сутерена на жилищния блок, намиращ се в град
Несебър, ж. к. „Младост - 2”, бл. 44, парцел II, кв. 90 по плана на град
Несебър поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и липса на
съгласие на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 предл.
2-ро от ЗЗД при узаконяване на имота, както и за отмяна на посочения нотариален
акт, съдът намира следното:
Този иск е недопустим,
което налага прекратяване на производството по него. От представеният по делото
нотариален акт № 42, том I, вх. рег. № 348, дело № 245/30.03.2001 година е
видно, че с него ответницата е призната за собственик на основание чл. 483, ал.
1 от ГПК (отм.) на недвижим имот, представляващ кафе-еспресо
на площ от 82 кв. м., заемащо сутерена от жилищния блок, намиращ се в град
Несебър, ж.к. „Младост - 2“ блок 44, парцел II, квартал 90 по плана на град
Несебър, състоящо се от търговска зала, бар-бюфет, складови помещения и
санитарен възел за посетители, както и открита тераса на площ от 30 кв. м. Съгласно
разясненията в Тълкувателно решение № 11/2011 година на ОСГК и в Тълкувателно
решение № 3/2012 година на ОСГК на ВКС, констативните нотариални актове
удостоверяват съществуването на правото на собственост, а нотариалните актове
за правни сделки, удостоверяват насрещните волеизявления на страни по договор,
целящи прехвърлянето на правото на собственост. С оглед на това различие между
двата вида нотариални актове, защитата срещу констативен нотариален акт се
извършва чрез предявяване на иск за собственост, при уважаването на който
констативният нотариален акт се отменя, а не чрез нищожност на нотариалното
действие и на самия нотариален акт като сделка. В обобщение, констативният
нотариален акт не удостоверява правна сделка и е недопустимо да бъде атакуван
като нищожен на основанията по чл. 26 от ЗЗД, които важат за сделките (така и в решение № 75 от 16.07.2015
година по гражд. дело № 6599/2014 година, ІІ г. о., определение
№ 200 от 14.02.2023 година на ВКС по частно касационно гражд.
дело № 4542/2022 година).
По отношение на
предявените при условията на евентуалност искове за прогласяване на нищожността
на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 156, том XVII, peг. № 15464, дело № 3276 от 30.10.2012 година на нотариус с
район на действие Несебърския районен съд, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3-то от ЗЗД - липса на форма, поради нищожност на нотариалното
действие, както и
поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД:
Във връзка със същите
следва да се отбележи, че нищожното нотариално удостоверяване влече нищожност
на договора поради липса на предписаната от закона форма. Предвидените в закона
основания за нищожност са нарушения на
процедурата по издаване на нотариалния акт - нотариусът не е прочел
на участващите лица съдържанието на проекта за нотариален акт, те не са
изписали името и подписа си, проекта за нотариален акт не е бил прочетен на
страните, лицата не са запитани дали са съгласни с прочетения текст и акта да
не е подписан. Спазването на процедурата
по издаване на акта създава сигурност, че съдържанието на акта съответства на
изразената от страните воля. В чл. 578, ал. 4 ГПК е уредено основание за
нищожност във връзка с формата на нотариалния акт - неспазване на изискването
за лично явяване на страните, при което нотариусът трябва да се убеди, че
изявленията действително са на съответните лица и че те са способни да направят
съответните изявления. Налице е нищожност и поради нарушение на чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6 от ГПК, когато липсват елементи от съдържанието на нотариалния акт - актът не съдържа точната дата
и място на издаването му, пълното име и единен граждански номер на участващите
в производството лица, както и номер, дата, място и орган на издаване на
документа им за самоличност, съдържание на акта и подпис на нотариуса, както и
подписи и пълни имена на страните.
От
събраните по делото доказателства не се установява процесният нотариален акт да
е нищожен на някое от сочените основания. Нотариалният акт е съставен от оправомощено за това лице, в необходимата форма, с
необходимото съдържание и при спазване на процедурата по издаването му.
Недоказани останаха твърденията на ищеца, че описанието на имотите в нотариалния акт е неясно, неточно
и непълно и не може да се разбере какво точно се продава, на каква цена и при
какви съседи. От самият нотариален акт се установява, че той съдържа всички
задължителни реквизити по чл. 580, т.
1, 3, 4 и 6 от ГПК, необходими за неговата действителност. Имотите, предмет на сделката
са описани с техните кадастрални идентификатори, чрез
който недвижимите имоти са посочени еднозначно за територията на страната. Имотите
са посочени с площ, прилежащи помещения и предназначение. Посочени са с
идентификатори и съседите на имотите, като е спазено и правилото да са посочени
съседи поне от три страни, тъй като тяхното установяване дава точното му
местоположение в пространството. В случая посочването на собствениците на
съседните имоти не води до неяснота кои са съседите на процесните имоти. От
акта става ясно какво се продава и при какви съседи, а и между страните не е
налице спор относно това обстоятелство. Свидетелката Й. заявява, че е прочела
на страните нотариалния акт и ги е попитала дали са съгласни с него, като никоя
от страните не е изразила несъгласие с него. По отношение на данъчните оценки,
свидетелката заявява, че не е в правомощията й да ги проверя, тъй като те са
официални документи, с които е длъжна да се съобрази. Посочва също, че няма
задължение да извършва проверка за извършени предварителни плащания между
страните, а само удостоверява техните изявления в тази насока. По отношение на
твърденията за липса на представени данъчни оценки и цената на продаваните
имоти, следва да се има предвид изложеното по-горе.
Не могат да бъдат
споделени и твърденията на ищеца, че процесната сделка е сключена при липса на
съгласие от негова страна. Липсата на съгласие
следва да се преценява към момента на сключване на договора, като тя трябва да
се съдържа в самото волеизявление. Предварителната и последващата липса на съгласие е правно ирелевантна. ВКС трайно в практиката си приема, че липсата
на съгласие винаги се свързва със съзнателната липса на воля, като едната или
двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално осъществяват
фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване. Липсата на воля при двустранните сделки е основание за нищожност,
когато е съзнавано. От посоченото се установява, че липса на волеизявление или
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато обективираното изявление не отговаря на вътрешното намерение,
че липса на волеизявление или съгласие е налице, когато изявлението е направено
несериозно, като шега или като учебен пример, като мислена уговорка без
намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение или при
насилие, но във всички случаи при съзнавана липса на волеизявление, както и
когато е направено в състояние, изключващо въобще формирането на воля като
малолетие, поставяне под пълно запрещение и други. В
конкретния случай не е налице липса на изявена воля или съгласие на ищеца. От
представения договор за покупко-продажба, обективиран в процесния нотариален
акт е видно уговореното от страните съществено съдържание на договора,
като с подписването му те са се съгласили със същото. Самият ищец твърди, че е
сключил договора, като е имал очаквания да сключи брак с ответницата и тя да се
грижи за него. Към
датата на подписване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот, Д.И. е дееспособно лице, положил е
подписа си под съдържанието на договора за продажба, като изявлението му за
прехвърляне на собствеността на недвижимия имот и за запазване на
правото на ползване на същия е било направено сериозно и с намерение за
пораждане на такива права в полза на приобретателя. Запазването на правото
на ползване върху един от обектите на продажбата сочи, че към момента на
покупко-продажбата, продавачът е бил наясно и е искал правните последици от
сключване на договора. За липса на воля, на съгласие у страните не може да се
съди само от факта, че в нотариалния акт е посочена продажна цена близка до
данъчната оценка. В практиката са познати множество случаи, в които сделките се
сключват на цена на или близка до данъчната оценка, като в случая следва да
вземат предвид и близките отношения, в които са били страните към този момент.
От друга страна, твърденията на ищеца, че цената не е платена са недоказани. Събраните
по делото гласни доказателства също не сочат на наличието на порок в сделката
покупко-продажба . Нещо повече, в нотариалния акт, съставен по надлежния ред и
форма, пред нотариус продавач и купувач са се явили лично, подписали са го и са
заявили, че продажната цена на имота, приблизително равна на данъчната оценка е
била предварително платена от купувача на продавача.
По отношение на
предявеният при условията на евентуалност иск за унищожаване на процесния
договор на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, като сключен при измама, тъй като
бил въведен в заблуждение от ответницата, съдът намира следното:
Съгласно чл. 29, ал. 1
от ЗЗД, измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е
била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Измамата
е основание за унищожаване на договори, когато лицето умишлено е било заблудено
относно качествата на субекта, с когото договаря или предмета на договора и
правните му последици, като грешната представа може да бъде предизвикана чрез
твърдения за неистински или премълчаване на истински факти, а договорът трябва
да е сключен именно поради заблуждението. Въвеждането
в заблуждение, трябва да се отнася до фактическия състав на сделката, т. е.
само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за
неговото унищожаване. Това е така, тъй като предметът, основанието, формата,
клаузите за условие, срок, тежест, са елементи от съдържанието на сделката,
които се определят от волевия акт, обхващат се от съдържанието на волята, която
може да бъде опорочена. В случая ищецът не е бил заблуден нито за предмета на
сделката, нито за последиците й, нито за субекта-купувач. Знаел е, че с
подписването на нотариалният акт прехвърля правото на собственост на описаните
в него недвижими имоти на ответницата възмездно - срещу определена парична
сума. Нереализирането на очакванията поради които е сключена сделката, в случая
твърдяно обещание за сключване на брак, полагане на грижи за него, както и
връщане на пари, за да бъдел ищецът спокоен за бъдещето си, не е основание за унищожаемостта й поради измама. Както бе посочено по горе, освен
това, по делото останаха недоказани твърденията на ищеца, че към момента на
сключване на сделката е бил в депресивно състояние и силно манипулируем.
Неоснователен е и
предявеният в условията на евентуалност иск за разваляне на процесния договор
поради неплащане на цената по него, тъй като твърдението на ищеца, че
договорената продажна цена не е била платена от купувача остана недоказано.
Както бе посочено по-горе, в нотариалния акт е
посочено, че продажната цена в размер на 29 000 лева е получена от
продавача напълно и изцяло, преди подписване на нотариалния акт. Изявлението е
направено от самия ищец, като в настоящото производство не се събраха
доказателства, които да го опровергават. Ето защо, този иск също следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на
делото, направеното в тази насока искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват сторените от нея съдебно-деловодни разноски.
В настоящото производство, обаче не се установява да са направени такива от нея.
В тази връзка следва да се посочи, че липсва представен списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, а в наличното по делото пълномощно (л. 137 от делото) липсва
записан размер на уговореното адвокатско възнаграждение, а още по-малко има
доказателства, сочещи на извършени плащания в тази насока от ответницата. При
това положение, разноски в полза на последната не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, чл.
26, ал. 1 предл. 1-во и предл.
2-ро от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро и предл. 3-то от ЗЗД, чл. 29, ал. 1 от ЗЗДС, чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, чл. 130 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции на Д.Г.И., ЕГН **********,***, чрез процесуалния му пълномощник, със
съдебен адрес град София, ул. „Позитано“ № 8, ет. 6,
кант. 10 против С.Х.Ч., ЕГН **********,*** за приемане на установено, че
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № 156, том XVII, peг.
№ 15464, дело № 3276 от
30.10.2012 година на нотариус с район на действие Несебърския районен съд, по
силата на който Д.Г.И. е продал на С.Х.Ч. недвижим имот - апартамент № 2, на
първи етаж, състоящ се от дневна, стая, бокс, баня, тоалетна, антре и тераси,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №51500.502.387.2.2 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на град Несебър, с адрес на имота:
град Несебър, п.к. 8230, ул. „Любен Каравелов” №44, етаж 1, ап. 2, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: №№ 51500.502.387.2.21, 51500.502.387.2.1 и 51500.502.387.2.20; под обекта №51500.502.387.2.22; над обекта:
№№ 51500.502.387.2.5 и 51500.502.387.2.4, със застроена площ от 75.35 кв. м.,
ведно с 48.19 кв. м. - открита тераса или общо площта на апартамента възлиза на
123.54 кв. м., ведно с 5. 656 %
идеални части от общите части на сграда 2 и същия процент идеални части от
правото на строеж върху гореописаното дворно място, заедно с избено помещение №
7, на площ от 8.48 кв. м., при граници за избата: изток - външна стена; запад -
коридор; север - изба № 6, юг - изба № 8, както и находящия
се в същата сграда самостоятелен
обект с
идентификатор № 51500.502.387.2.27, с адрес на имота: град Несебър, ул. „Любен
Каравелов” №44, ап. тав. 6, преназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, състоящ се от стая, баня с WC, брой нива на обекта: 1, съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: №№ 51500.502.387.2.29,
51500.502.387.2.26 и 51500.502.387.2.28;
под обекта: № 51500.502.387.2.16, над обекта няма, на площ от 9.74 кв. м.,
ведно със съответния процент идеални части от общите части на сграда 2, както и
ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху
гореописаното дворно място, а също и сграда с идентификатор №51500.502.384.14
по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Несебър, с адрес на
сградата: град Несебър, ул. „Любен Каравелов” № 1, бл. Г27А, преназначение: хангар,
депо, гараж, брой етаж: 1, застроена площ от 17 кв.
м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху
поземления имот с идентификатор №51500.502.384, върху които е разположена
описаната сграда е нищожен поради накърняване на добрите нрави,
противоречие със закона и заобикаляне на закона, както и предявените такива при
условията на евентуалност за нищожност на този договор поради липса на форма,
поради нищожност на нотариалното действие и поради липса на съгласие; предявения
при условията на евентуалност иска сделката, обективирана
в нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 156, том XVII, peг. № 15464, дело № 3276 от 30.10.2012 година на нотариус с
район на действие Несебърския районен съд да бъде унищожена на основание чл.
29, ал. 1 от ЗЗД като сключена при измама; искането в случай, че бъде
прогласена нищожността или бъде унищожена сделката, нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 156, том XVII, peг. №
15464, дело № 3276 от 30.10.2012 година на нотариус с район на действие
Несебърския районен съд да бъде обезсилен и на ищеца бъде възстановена
собствеността на имотите; предявения при условията на евентуалност иск за
разваляне на договора, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 156, том XVII, peг.
№ 15464, дело № 3276 от
30.10.2012 година на нотариус с район на действие Несебърския районен съд
поради неплащане на цената по договора.
ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото гражданско дело № 1623/2017 година по описа на
Бургаския окръжен съд по исковете на Д.Г.И., ЕГН **********,***, чрез
процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Позитано“ № 8, ет. 6, кант. 10 против С.Х.Ч., ЕГН **********,***
за установяване на нищожността на нотариален акт, касаещ
имот, представляващ кафе-експресо на площ от 82 кв.
м., заемащо сутерена на
жилищния блок, намиращ се в град Несебър, ж. к. „Младост - 2”, бл. 44, парцел
II, кв. 90 по плана на град Несебър поради противоречие със закона, заобикаляне
на закона и липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 предл. 2-ро от ЗЗД при узаконяване на имота.
В частта, в която
производството по делото е прекратено настоящият съдебен акт подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския апелативен съд.
В останалата част настоящото
решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: