М
О Т И
В И
към присъда по
НОХД № 273/2016 година
по описа на Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият М.М.А., роден на ***г. в
гр.Плевен, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, разведен, с
основно образование, работещ като шофьор на ТИР в Германия, неосъждан, с ЕГН **********,
е предаден на съд с обвинение за извършено
престъпление по чл.159б, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6,
пр.1 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК ,за това,че :
1. на неустановена дата от месец декември 2010г.
до месец август 2011 година
в гр.Б. в условията на продължавано престъпление е набрал, чрез обещаване на
материална облага - пари отделно лице - М.М.И. *** и
в посочения период е транспортирал и приел същото лице до гр.Т., република И. с
цел И. да бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от
съгласието и, както следва:
- през месец декември 2010г. в гр.Б. е набрал чрез
обещаване на материална облага - пари отделно лице - М.М.И.
*** и в посочения период е транспортирал с автобус от Автогара С. до гр.М. и
след това с влак до гр.Т. и приел същото лице с цел да бъде използвана за
развратни действия - проституция, независимо от съгласието и;
- през месец януари 2011г. в гр.Б. е набрал чрез
обещаване на материална облага - пари отделно лице - М.М.И.
*** и в посочения период е транспортирал с автобус от Автогара С. до гр.М. и
след това с влак до гр.Т. и приел същото лице с цел да бъде използвана за
развратни действия - проституция, независимо от съгласието и;
- през
месец август 2011г. в гр.Б. е набрал чрез обещаване на материална облага - пари
отделно лице - М.М.И. *** и в посочения период е
транспортирал с автобус от Автогара С. до гр.М. и след това с влак до гр.Т. и
приел същото лице с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция,
независимо от съгласието и.
2. на неустановена дата от месец декември 2010г. до месец
август 2011 година
в гр.Б. в условията на продължавано престъпление е набрал чрез обещаване на материална облага - пари отделно лице - Н.П.Б.
*** и в посочения период е транспортирал и приел същото лице до гр.Т.,
република И. с цел Б. да бъде използвана за развратни действия - проституция,
независимо от съгласието и, както следва:
- през
месец декември 2010г. в гр.Б. е набрал чрез обещаване на материална облага -
пари отделно лице - Н.П.Б. *** и в посочения период е транспортирал с автобус
от Автогара С. до гр.М. и след това с влак до гр.Т. и приел същото лице с цел
да бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от
съгласието и;
- през
месец януари 2011г. в гр. Б. е набрал чрез обещаване на материална облага -
пари отделно лице - Н.П.Б. *** и в посочения период е транспортирал с автобус от
Автогара С. до гр.М. и след това с влак до гр.Т. и приел същото лице с цел да
бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от съгласието и;
- през
месец август 2011г. в гр. Б. е набрал, чрез обещаване на материална облага -
пари отделно лице - Н.П.Б. *** и в посочения период е транспортирал с автобус
от Автогара С. до гр.М. и след това с влак до гр.Т. и приел същото лице с цел
да бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от
съгласието и
и за това, че през зимата
на 2010г. в гр.Б. е набрал чрез обещаване на материална облага - пари
транспортирал и приел в неустановен град /близо до
гр.Залцбург,Австрия/ отделно лице - М.С.Г. *** с цел да бъде
използвана за развратни действия - проституция, независимо от съгласието и .
В съдебно заседание на 12.03.2018г. по искане на прокурора съдът е
допуснал изменение на обвинението на основание чл.287,ал.1,пр.2 от НПК в
следния смисъл : „Обвинява М.М.А., с ЕГН **********,за това,че
- В периода от неустановена дата на месец
декември 2010г. до неустановена дата през месец август 2011г. в гр.Б. в
условията на продължавано престъпление е набрал чрез обещаване на материална
облага - пари отделно лице - М.М.И. *** и в посочения
период е транспортирал и приел същото лице до гр.Т., Република И. с цел И. да
бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от съгласието и, както следва:
- на неустановена дата през месец декември 2010г. в гр.Б. е набрал чрез обещаване на материална облага - пари
отделно лице - М.М.И. *** и в посочения период е
транспортирал с автобус от Автогара С. до гр.М. и след това с влак до гр.Т. и
приел същото лице с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция,
независимо от съгласието и;
-
на неустановена дата през месец януари 2011г.
в гр. Б. е набрал чрез обещаване на материална облага - пари отделно лице - М.М.И. *** и в посочения период е транспортирал с автобус от
Автогара С. до гр. М. и след това с влак до гр.Т. и приел същото лице с цел да
бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от съгласието и;
-
на
неустановена дата през месец август 2011г. в гр.Б. е набрал чрез обещаване на
материална облага - пари отделно лице - М.М.И. *** и
в посочения период е транспортирал с автобус от Автогара С. до гр.М. и след
това с влак до гр.Т. и приел същото лице с цел да бъде използвана за развратни
действия - проституция, независимо от съгласието и -
престъпление по чл.159б,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2,т.6,пр.1 вр. ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК;
- За
това че в периода от неустановена дата на месец декември 2010 г. до
неустановена дата на месец август 2011г. в гр.Б. в условията на продължавано
престъпление е набрал чрез обещаване на материална облага - пари отделно лице -
Н.П.Б. *** и в посочения период е транспортирал и приел същото лице до гр.Т., република И. с цел Б. да бъде използвана за
развратни действия - проституция, независимо от съгласието и, както следва:
- на
неустановена дата през месен декември 2010г. в гр.Б.
е набрал чрез обещаване на материална облага - пари отделно лице - Н.П.Б. *** и
в посочения период е транспортирал с автобус от Автогара С. до гр.М. и след
това с влак до гр.Т. и приел
същото лице с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция,
независимо от съгласието и;
-
на
неустановена дата през месец януари 2011г. в гр.Б. е набрал чрез обещаване на
материална облага - пари отделно лице - Н.П.Б. *** и в посочения период е
транспортирал с автобус от Автогара С. до гр. М. и след това с влак до гр.Т. и
приел същото лице с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция,
независимо от съгласието и;
- на
неустановена дата през месец август 2011г. в гр. Б. е набрал чрез обещаване на
материална облага - пари отделно лице - Н.П.Б. *** и в посочения период е
транспортирал с автобус от Автогара С. до гр.М. и след това с влак до гр.Т. и
приел същото лице с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция,
независимо от съгласието и - престъпление по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2,т.6,пр.1 вр. ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК
и за това, че на неустановена дата през зимата
на 2010г. в гр.Б. е набрал чрез обещаване на материална облага - пари
транспортирал и приел в неустановен
град /близо до гр.Залцбург,Австрия/ отделно лице - М.С.Г. *** с цел да бъде използвана за
развратни действия - проституция, независимо от съгласието и - престъпление по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6, пр.1 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителя на Б.ска
районна прокуратура поддържа обвиненията срещу подсъдимия М.М.А. за
престъпление по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2,т.6 пр.1 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, за престъпление по
чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2,т.6 пр.1 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК и за престъпление по чл.159б, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6,
пр.1 вр. ал.1 от НК и счита, че от събраните в
хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства се установява по категоричен начин описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка, поради което не желае да я повтаря. Прокурорът моли съда да кредитира изцяло показанията на свидетелите М.М.И., Н.П.Б. и Г.К.М., доколкото същите са последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви,като отбелязва, че именно свидетелката М.И. и свидетелката Н.Б. са и
единствените свидетели-очевидци на това, което се е случило между тях и
подсъдимия М.А.. Прокурорът
моли
съда да кредитира изцяло показанията на свидетелката М.С.Г., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание, тъй като същите са
логични, последователни и кореспондират с показанията на останалите пострадали
по делото. Прокурорът счита, че не следва да се
кредитират показанията на свидетелката Г. дадени пред съда в хода на
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд първия път, тъй като смята за съвсем нормално
свидетелката стоейки до лицето, което е извършило престъпление спрямо
нея да се уплаши и да промени показанията си, като по този начин да се опита да
защити себе си. Прокурорът
моли да
не се кредитират
показанията на свидетеля С.Г.С., тъй като същите са нелогични, непоследователни
и по-скоро представляват емоционален изблик на един изоставен от съпругата си
мъж,а също, че самите показания не кореспондират с
показанията на пострадалите по делото. Прокурорът отбелязва,че не без значение е и фактът, че свидетелят С. не е присъствал лично на случилото се
между Н.П. и М.И. от една страна и подсъдимия М.А. от друга. Прокурорът моли да не се кредитират и
показанията на свидетелката С.П.Н.,тъй като от
една страна, ги
смята за вътрешно противоречиви и
не кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал, а
и свидетелката всеки път в разпитите си доукрасява събитията, които уж са и
добре известни и от друга, защото свидетелката е в роднински и приятелски
взаимоотношения с подсъдимия и е нормално същата да се опитва да му изгради
защитна версия относно случилото се. Прокурорът е на становище,че не следва да се кредитират и показанията на А.В.А. и на
свидетеля И.П.Н., тъй като същите са роднини на подсъдимия М.А. и е нормално
двамата да дават такива показания, че да подкрепят защитната версия на
подсъдимия,а по отношение обясненията на подсъдимия М.М.А. счита, че въобще не следва да се вземат предвид,тъй като същите
представляват някакъв вид защита на подсъдимия по така повдигнатите му и
предявени обвинения, а и поради факта, че те представляват нелогични,
непоследователни словоизлияния, без никакъв смисъл, без очертания за време и
място и по никакъв начин не кореспондират с действителната фактическа
обстановка и с показанията на пострадалите по делото жени. Прокурорът счита,че от така установената фактическа обстановка може да се
направи извод, че за периода от месец декември 2010г. до месец август 2011г. в
гр.Б., в условията на продължавано престъпление подсъдимия М.М.А. е набрал чрез обещаване за
материална облага-пари М.М.И. и Н.П.Б. *** и в
посочения период е транспортирал и приел същите лица в гр.Т., Република И. с
цел И. и Б. да бъдат използвани за развратни действия-проституция, независимо
от съгласието им, като по този начин подсъдимия е осъществил два пъти
престъплението по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6 пр.1 вр. ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК по отношение на всяка една от посочените жени и затова,
че на неустановена дата през зимата на 2010г. в гр.Б. е набрал, чрез обещаване
на материална облага - пари транспортирал и приел внеустановен град в близост до гр.Залцбург, Австрия отделно
лице - М.С.Г. *** с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция,
независимо от съгласието и, като по този начин
подсъдимият е осъществил от обективна страна престъпление по чл.159б, ал.2, вр.
ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6, пр.1 вр. ал.1
от НК. Прокурорът
изразява становище,че от
субективна страна подсъдимият е извършил трите престъпления с пряк умисъл и поради гореизложеното, а и съобразявайки, че по
делото е налице превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства,
каквито са механизмът на извършване на престъпленията, фактът, че
престъпленията са осъществени в условията на съвкупност по смисъла на чл.23 от НК и че две от тях са осъществени при условията на продължавано престъпление, предлага на подсъдимия М.М.А. да му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” към средния размер предвиден в
съответната норма от специалната част на НК за всяко едно от осъществените от
него престъпления, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг
режим”. Прокурорът моли съда да
постанови своя акт в тази насока.
Защитникът на подсъдимия М.М.А. – адвокат Г.Д. в съдебно заседание моли да бъде постановена присъда, с която да бъде
признат подзащитния му за невиновен и бъде оправдан
по повдигнатите му обвинения на следните основания: за да се отговори на
въпроса виновен ли е или не е един подсъдим, смята че винаги трябва да се започне от обвинителния акт, а производството
вече веднъж е връщано от СОС, именно защото обвинението е било негодно.Адвокат Д.
изразява становище, че обвинителният акт определя рамките на обвинението и
оттук и рамките на процеса и подсъдимия може да бъде осъден само за нещо, за
което му е повдигнато обвинение и съответно не може и категорично е изключено
да бъде осъден за нещо, за което не му е повдигнато обвинение. Адвокат Д.
изтъква,че въпреки указанията на Окръжния съд в отменителното
решение и сега е налице едно негодно обвинение, по което подсъдимия няма как да
бъде осъден, за това за което се претендира, че е обвинен. Адвокат Д. излага
доводи,че по тежко квалифициращия признак по чл.159б, ал.2 вр.
ал.1 от НК се носи отговорност, когато лицето, което набира, транспортира,
укрива или приема отделни лица или групи от хора ги преведе през границата на
страната,но нито в диспозитива на старото обвинение ,а
също и в диспозитива
на новото обвинение няма текст, че подсъдимият е превел някого през границите
на страната,а също и в обстоятелствената част на обвинителния акт няма такова
твърдение изрично, въпреки че в случая по-важен е диспозитива.
Адвокат Д. счита,че няма как да бъде осъден подсъдимия по чл.159б ал.2 вр. ал.1 от НК, след като никъде в обвинението няма
отразено, че той е превел някого през границите на страната. Относно транспортирането
от еди-къде си до еди-къде си, даже без да е посочено, до гр.М. и след това с
влак до гр.Т.. адвокат Д. отбелязва,че не е уточнено къде е гр.Месте, къде е гр.Т.. Адвокат Д. счита, че няма как обвинението по чл.159б от НК да бъде прието за доказано, тъй като то по същество липсва. Адвокат Д.
изтъква,че едната от основните форми на изпълнителното деяние е
транспортирането, като за всички деяния, за двете лица пострадалите М.И. и Н.Б.
е формулирано по един и същи начин, че подсъдимият е транспортирал лицата с
автобус от Автогара С. до гр.М. и след това с влак до гр.Т.. Адвокат Д.
изтъква,че от свидетелските показания не
се установява,че подсъдимия е осъществил сам това транспортиране, тъй като не
се е возил нито на автобуса, нито на влака. Адвокат Д. отбелязва,че в съдебната
практика и в частност тълкувателно решение №2 от 2009г. на ВКС, което е
основополагащо във връзка с прилагането на правния институт за трафика на хора,
се приема, че обвиненото лице може и да не извърши само транспортирането, но са
посочени примери, от които може да се приеме, че той участва в това
транспортиране без лично да превозва или по друг начин транспортира хората и
това са закупуването на билети, изпращане до автогарата, снабдяване с документи
и прочие,но в случая няма нито една такава, нито каквато и да било друга
подобна форма на участие в транспортирането от страна на подсъдимия и свидетелите
казват ясно и категорично - сами са си се качили първо на автобуса, после пък
на влака, сами са си купили билетите и по никакъв начин в това транспортиране
не е участвал подсъдимия. Адвокат Д. отбелязва също,че в обстоятелствената част
на обвинителния акт има вмъкнато че докато пътували говорили няколко пъти по
телефона с подсъдимия и не знае дали това има предвид прокуратурата под участие
в транспортирането. Адвокат Д. счита, че няма как това да бъде прието сериозно
като форма, че подзащитния му по този начин ги е
транспортирал, като са говорили по телефона, още повече, че това твърдение е
обосновано в обвинителния акт, че свидетелите - Б. и И. не били ходили и друг
път в И. и затова му звънели на него, а много ясно и в техните показания и на
свидетеля И.Н. и особено пък на свидетеля Г.К.М., той категорично е казал: „М.
и Н. доста пъти ходиха навън. И до ден днешен пътуват, и сега са там”,а
свидетелката Н.Б. признава, че е била преди това в И., в Римини,
работила е като камериерка, така че това твърдение, че по този повод са
контактували с подсъдимия, защото не им било познато пътуването за И. също не
намира място в доказателствата по делото. Адвокат Д. счита за по-важно, че така
и не се установява от фактическа страна да е участвал по някакъв начин в това
транспортиране,като единият път пътуването се е осъществило с кола, със
свидетелят А.А.,като той ги е карал с неговата кола,но те не могат
да уточнят от къде,като едната казва: „От България”, другата казва: „Взе ни от Месте”, но до Т. ги кара той с колата. Адвокат Д. твърди,че
такова обвинение също няма и се твърди , че януари те пак са пътували с автобус
до гр.М. и оттам с влак,при което и на това основание, относно това обвинение
за месец януари също остава недоказано,а относно третото ходене, месец август
2011г., този случай е по-лесно да се
изключи изобщо от обвинението, защото там свидетелите са категорични и сега при
разпита им в съдебно заседание и в хода на цялото производство, че те отиват
там тайно от М. умишлено, твърдят, че отиват там без да му казват,като сами си
организират пътуването, сами стигат, работят 10 дни и когато той разбира,
такова е тяхното твърдение се появява, според тях започва да им иска пари и
дори се стига до този побой с неговата съпруга, за който е сезирана и полицията
в И. и по този начин той няма как да участва в транспортирането, след като те
са се скрили от него за да отидат и той не е знаел, че са там до момента, в
който вече са работили повече от една седмица. Адвокат Д. е на становище,че транспортиране
няма нито декември 2010г., нито януари 2011г., нито август 2011г. ,а също
транспортиране няма така, както е формулирано в обвинението до гр.М. и от гр.Месте, защото такъв град М. няма нито в И., нито в
Швейцария, нито в Австрия и няма как да бъде осъден подсъдимият по обвинение,
че е транспортирал някого от С. до един несъществуващ град и оттам, от
несъществуващия град до друг град, гр.Т.. Адвокат Д. отбелязва,че не става
въпрос за някаква техническа или каквато и да е друга грешка, защото този гр.М.
се повтаря сигурно 30 пъти в обвинителния акт и потвърждава,че има наистина гр.Местре в И., близо до община Венеция, но тук не става
въпрос и за този град за да се твърди, че е някаква грешка, защото в
показанията на двете свидетелки същите говорят навсякъде за гр.Триесте, както е чуждо езиковата транскрипция на български
повече се говори за гр.Триест,но Триест и М. не може да е фактическа грешка.Относно
другата форма на изпълнително деяние, т.нар. „набиране”, адвокат Д. счита, че
обвинението е недоказано, защото не може да са съставомерни
действията на подсъдимия така, както е формулирано в обвинителния акт, че
набирането се е изразило в обещаване или каквито и да е действия във връзка с
намиране на работа на пострадалите лица като сервитьорки и барманки,т.е набирането
на лица като сервитьор, барман или каквото и да е друго си е една съвсем даже и
регламентирана, не само законово допустима, но и законово регламентирана
дейност и я осъществят фирми, посредници за търсене на работа, така че това
само по себе си не е престъпно деяние. Адвокат Д. пояснява,че може да е
престъпно деянието, ако подсъдимият им е обещал работа, като такива, а там по
някакъв начин ги принудил или ги е накарал да работят като проститутки,само че
тогава обвинението вече ще бъде по друг текст, то няма да бъде по чл.159а,
ал.2, а именно че е осъществено, чрез „убеждаване, даване или получаване на
облаги” по т.6, а ще бъде по т.2 „въвеждане на лицето в заблуждение”, т.е. ако
той им е казал така, те така са се съгласили, а е станало нещо друго, това е
въвеждане в заблуждение, но такова обвинение няма. Адвокат Д. счита, че
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на диспозитива на акта и за да бъде съставомерно
по т.6 „даване или получаване на облага” в тълкувателното решение ясно е казано,че
склоняването към проституция може да се осъществи, с което и да е от действията
и способите по ал.2 на чл.159а, но това означава да е говорено още поначало в
България, както се твърди, преди заминаването на лицата, че става въпрос именно
за проституция, да е казано, че тази дейност ще е доходоносна, да са обещани
пари и тогава вече може да се приеме,че лицето е склонено за противозаконната
дейност, чрез обещаване на облага. Адвокат Д. отбелязва също, че пострадалия може
да съдейства и може дори да е активна страна, но все пак трябва да има някакви
активни действия за набирането от страна на лицето, което е обвинено,но в
случая счита, че такива действия няма доказани по делото, защото и тук свидетелите
във всичките си показания са категорични, че е ставало въпрос и то само в
първия разговор, за който се говори преди първото деяние, месец декември
единствено за някакво съдействие за работа като сервитьор, като барман и то
свидетелката Н.Б. казва изрично, че тогава не е ставало въпрос нито за
конкретен ресторант, нито за конкретно място, нито за конкретни пари,при което
в случая без тази конкретика няма как да се твърди,
че има някакво набиране по смисъла на закона,още повече, че в случая това се
твърди, че е станало именно чрез обещаването, даването или получаването на
облаги, а пак свидетелката Б. заявява: „Не сме уточнили име, ресторант,
длъжност, пари” , „Не сме имали уговорка за пари. Ние взехме решението” т.е тя
и дъщеря и, другата свидетелка : „Ние взехме решението за заминаване”,т.е. това
решение е едно тяхно лично решение, което в случая не е повлияно от някакви
конкретни действия или обещания на подсъдимия. Относно второто ходене през
месец януари адвокат Д. обръща внимание,че свидетелките заявяват категорично,
че са се върнали втори път в И., не за друго, а защото подсъдимият ги бил
заплашил, че щял да каже на техни близки, роднини какво са работили първия път
в И.,при което се сочи на съвсем друга хипотеза по чл.159а, ал.2 от НК- има
склоняване към извършването на развратните действия, чрез заплаха и това е
отделен текст, за който пак няма обвинение. Адвокат Д. отбелязва,че за третият
път, когато отиват тайно през месец август в И., няма как изобщо да се говори за някакво набиране, след като те
отиват тайно, с решението именно да се крият от подсъдимия, без да го
уведомяват предварително, така че там пък също няма как да има набиране. Адвокат
Д. изтъква,че в случая независимо от
общото обвинение за продължавано престъпление спрямо всяко от лицата, това
изпълнително деяние следва да касае и така е формулирано и обвинението, следва
да е налице и месец декември 2010г. и януари 2011г., за всеки отделен случай
който е посочен в рамките на продължаваното престъпление,и за този, който е
месец август, където изобщо го няма. Адвокат Д. изтъква,че това са въпросите от
чисто правна гледна точка свързани с обвинението и с квалификацията, които
счита, че дори само те са достатъчни да обусловят оправдаването на подсъдимия. Адвокат
Д. е на становище,че обвинението и фактическата обстановка, която е посочена в
обвинителния акт категорично се опровергават от някои от свидетелите, които
счита, че за разлика от пострадалите, първо са безпристрастни и второ, в чиито
показания няма тези съществени противоречия, които ги има при двете пострадали
свидетелки,а именно свидетелката С.Н. и в показанията на М.Г. и по отношение на
свидетелката М.Г. и прокуратурата признава, че поначало обвинението се гради
единствено и само общо взето на показанията на пострадалите, а специално за М.Г.
са точно, изключително само на нейните показания,но показанията, които е дала в
досъдебното производство и показанията, дадени пред другия състав на съда
съществено се различават и въпросът не е в това кои да бъдат кредитирани, а че
при такива разминавания в показанията и при положение, че това са единствените
годни доказателства във връзка с това обвинение, спрямо това лице няма как да се
приеме за доказано, на едно лице, което явно, че единият път е излъгало и този
факт поставя под съмнение достоверността на тези показания и те не могат да
служат като основа на признаването на подсъдимия за виновен,още повече, че
показанията в досъдебната фаза не са дадени пред съдия. Свидетелката е разпитвана
пред състав на съда и е заявила, че знае и е готова да понесе отговорност за
лъжесвидетелстване, така че нейните показания не могат да служат за доказване
на обвинението в тази част. Адвокат Д.
счита,че обвинението относно М. е недостатъчно формулирано,тъй като освен
неустановената дата, която има и за всички останали, тук е транспортирана в
неустановен град, само че как е транспортирана не става ясно,дали е извършено
пак с автобус, с влак, дали някой я е
возил с кола, по какъв начин. Адвокат Д. твърди,че обвинението е съвсем непрецизирано
и съвсем неподкрепено с доказателства и счита, че подзащитния
му следва да бъде оправдан по това обвинение,тъй като не се установява и
специалната цел, която е необходима деянието да е извършено с цел ползване на
лицата за развратни действия, тъй като до момента, в който вече би трябвало
тези деяния да са извършени, т.е. лицата да са набрани, да са транспортирани,
да са приети вече в гр.Т., тази цел трябва да я е имало. Адвокат Д. изтъква,че
това, че им е съдействал по някакъв начин и дори, че им е предоставил някакви
пари, които са им липсвали не означава приемане във връзка с трафик на лица,
защото приемането за да е във връзка с трафик той трябва да има съзнанието, че
тези лица в момента на приемането ще осъществяват такава дейност и при първото
ходене го няма и едва впоследствие свидетелките признават, те казват: „Когато
свършихме парите той ни каза, че повече не може да ни плаща и да се оправяме
сами” и като им е казал: „Оправяте се сами” не им е въздействал по някакъв
начин за да се осъществяват тези развратни действия. Адвокат Д. моли по всички
тези съображения да бъде оправдан подсъдимия по обвиненията със съответните
последици.
Защитникът
на подсъдимия М.М.А. –
адвокат Б.М. в съдебно заседание
заявява,че в съдебното производство не се доказва по категоричен начин вината
на подзащитния му в извършването на предвидените в
обвинителния акт обвинения.Съгласно чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а,ал.2,т.6,пр.1 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за да бъде осъществен престъпният състав подзащитният
му трябва да е извършил набиране, транспортиране, укриване и да е превел през
граница, както и да е давал и да е получавал облаги и обещаване за такива. Адвокат
М. счита,че по никакъв начин подсъдимия не е осъществявал набирането на
въпросните жени,тъй като видно от доказателствата по делото те са го търсили,
защото са знаели, че живее в И., живее добре и евентуално може да им помогне и никъде
в свидетелските показания, нито една от свидетелките не установява,да и е било
указвано и да е била карана да идва в И., всичките те са молели подзащитния му да им осъществи помощ, но помощта в никакъв
случай не е ставало въпрос те да проституират или да извършват други неморални
действия,а е трябвало да работят в заведения, като сервитьорки, барманки и тем подобни. Адвокат М. твърди,че никоя от тях не е била
карана от подзащитния му да извършва неморални действия,
да и бъде обещавано облаги и суми. Адвокат М. отбелязва,че следващата точка за
да бъде осъществен престъпния състав е транспортирането и видно от всички
свидетелски показания и писменни доказателства М.А.
по никакъв начин не е осъществил това транспортиране. Адвокат М. пояснява,че за
да бъде осъществено транспортирането законодателят изисква той по някакъв начин
да е създал възможността за тяхното пътуване, а такава възможност той не е
създал освен, че им е обещал, че ще ги чака те като пристигнат в И.- нито им е
купувал билети, нито е осигурявал автобус, нито им е казвал разписанията дори,
или пък им е предоставял автомобил. Адвокат М. отбелязва също,че законодателят
предвижда при транспортирането същият да е използвал свои или наети от него
хора или той лично да осъществява някакъв контрол върху транспорта,но в случая
освен че са провеждали някакви разговори, което е съмнително дали наистина е така, което не може да бъде сметнато като контрол от негова
страна, не е осъществил никакъв контрол върху тяхното пътуване и те просто са
отишли при него и там той съответно отново за да има състав на престъпление
трябва да ги е укрил евентуално, а както се вижда от доказателствата по делото
те са били настанени в хотел, разхождали са се свободно, работили са 10 дни,
като са свършили парите започнали да си намират работа вече като проститутки. Адвокат
М. установява,че от доказателствата е видно, че някои от тях са работили от
2000 година, знаели са добре италиански, пътували са многократно дотам, така че
се съмнява, че биха използвали М. той да им намери работа и евентуално, което е
той да им е указал къде могат да
работят, но пак и при това положение той не ги е наемал да работят за него,
нито е получавал средства от това нещо и дори, както те твърдят, че той им е
искал някакви пари, то това осъществява друг състав на престъпление по НК,за
което в случая той не е обвинен. Адвокат М. отбелязва,че законодателят е
предвидил по чл.159б, ал.2 от НК превеждане през граница,но макар че те минават
около 4 или 5 граници, няма данни да им е осигурил тяхното превеждане през граница,тъй
като те съвсем доброволно са минали тези границите. Адвокат М. твърди,че всички
свидетели в показанията си твърдят, че той им е помогнал, но за каква помощ
става на въпрос? Осигуряване на работа, която те са работили предварително, но
той не им е осигурявал тази работа, той им е казвал може да застанете там и там
или нещо подобно. Адвокат М. заявява,че всеки знае къде са местата на момичетата
и в случая той по никакъв начин не ги е въвеждал в някакво заблуждение какво
искат да работят и какво ще работят. Адвокат М. счита,че свидетелските
показания на свидетелките Н.П.Б., Мирослава Ангелова И., М.М.И.
и М.С.Г., се разминават като версии,като Н.П.Б. и М.М.И.,
които са майка и дъщеря заявяват, че те дори не са знаели една от друга, че
работят като проститутки и че никога не са работили като проститутки,но категорично
в делото се доказва, че те са работили повече от 10 години и двете като
проститутки, дори почти всичките им познати са знаели, че това работят и това
доказва, че няма как М.А. да е заплашвал въпросните дами, че ще каже с какво са
се занимавали в И., тъй като всичките им познати са знаели, че те от години
това работят. Адвокат М. моли да бъде постановена присъда и по трите обвинения,
с която да бъде признат М.А. за невинен.
Подсъдимият М.М.А. в съдебно заседание не се признава за виновен по
повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2,т.6
пр.1 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК, по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2,т.6
пр.1 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК и по чл.159б, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6, пр.1 вр.
ал.1 от НК,дава обяснение по делото като излага своя защитна версия и в
последната си дума заявява,че не е виновен.
Съдът след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие
за установено следното от фактическа страна :
Свидетелките
Н.П.Б. и М.М.И. са майка и дъщеря и живеят в гр.Б.. Същите познават подсъдимия М.М.А.,***.
На неустановена дата през 2010г. св.Н.Б. и св. М.И. се
срещнали с подсъдимия М.А.. Двете го потърсили, тъй като знаели, че работи в
чужбина и разполага с доста пари, за да го помолят да им намери работа.
Свидетелките Н.Б. и М.И. *** с подсъдимия и той им обещал, че може да им намери
хубава работа в И., като не уточнил точно каква ще бъде. Подсъдимият обяснил
на свидетелките как да отидат до гр.Т., И. и през месец декември 2010г. св. Б. и св. И. се качили на автобус от автогара С.,който да
ги транспортира до гр.М. И., като сами платили билетите си и пристигайки в гр.М. хванали влак за гр.Т., като отново те
заплатили цената на билетите. През цялото пътуване от България до гр. Т.
свидетелките Б. и И. подържали телефонен разговор с подсъдимия А., който ги насочвал как да се придвижат до И. и пристигайки на гарата в гр.Т.
били посрещнати от подсъдимия
А., който ги чакал с лек автомобил неустановен по делото и ги закарал в малък
хотел тип „пансион", където се настанили. Престоят им в хотела бил заплатен от подсъдимия, след което последния взел от свидетелките
личните им документи и им казал, че ще им потърси работа и ще им се обади. На
следващият ден подсъдимия
А. отишъл при св. Б. и св. И. и им казал, че е намерил работа само за
последната и двамата тръгнали с лек автомобил, като подсъдимия и казал, че
не може да и намери работа като барманка или сервитьорка в
заведение, но може да работи като проститутка на пътя, както и че жена му също
работи като такава и нямало никакви проблеми. Подсъдимият М.А. и свидетелката М.И. се уговорили да не казват какво
работи последната на св.Б. и подсъдимия и дал 10 броя презервативи и и казал, че трябва да иска от
клиентите си по 50 евро на човека, след което я завел на паркинг и и показал къде трябва да застане. Подсъдимият обяснил
на св.И., че не трябва да се притеснява, тъй като той
ще обикаля наблизо с колата и ще я пази. Св. И. работила на паркинга като
предлагала сексуални услуги, а подсъдимия А. я чакал в близост и същата вечер я
взел с автомобил от мястото, където я оставил да проституира и и казал, че трябва да му плаща по 50 евро на ден, за
това,че и е намерил място където да „работи", като тя му дала исканата сума пари. На
следващият ден св.И. казала на подсъдимия А., че не
желае повече да проституира, но той я убедил, че никой няма да разбере,че няма
страшно и че по този начин ще изкара повече пари. Подсъдимият А.
завел св. И. до гарата в гр.Т., от където
тя да си вземе такси,като и обяснил да казва на
таксиметровите шофьори, които я возят израза „Брент център", и и казал, че там ще работи като проститутка, след което
и дал кутия с презервативи.
След като качил св.И. на такси, подсъдимият А.
взел св.Б., като и обяснил,
че трябва да работи като проститутка, тъй като е по - възрастна и не може да и намери друга работа. Подсъдимият завел св.Б. на паркинг в гр.Т., където имало други
момичета,предлагащи сексуални услуги срещу заплащане и и обяснил, че трябва да взема от клиентите по 30-50 евро в зависимост от
услугата, която предлага. Подсъдимият не оставил св.Б. първия ден на паркинга, тъй като тя се страхувала,
на следващият ден я завел отново на
паркинга, където трябвало да проституира, като и
казал, че няма да я чака, а да се прибере с такси. Подсъдимият обяснил
на св. Б. какво да каже на таксиметровите шофьори, за да я докарат до хотела,
където живеела.
В продължение на две седмици свидетелките Б. и
И. предлагали сексуални услуги на мъже срещу заплащане. Св. И. давала на подсъдимия А. сумата в размер на 50 евро на ден, а
св. Б. му давала всичките си изкарани пари на ден - около 100 евро, като си
оставяла пари само за цигари.
Св.И. и св.Б. решили да се приберат в
България и помолили подсъдимия
А. да им даде пари за билети, но той отказал,при което двете успели в рамките на две седмици да съберат пари
за билети за влак до гр.М. и за билети за автобус от гр.М. до гр.С. и се
прибрали в България.
През месец януари 2011г. подсъдимия А. пристигнал от И. в България и се
прибрал в гр.Б.,като се срещнал със св.И. и и
предложил да се върне в И.
и да продължи да проституира. Св. И. отказала, но подсъдимия и се заканил, че хората в гр.Б. ще
разберат, че е била проститутка в И.. Св. И. заявила на подсъдимия да я остави на мира или ще разкаже в
полицията какво се е случило, но последния и казал, че
има приятели както в полицията в гр.Б., така и в полицията в гр.Т. и не могат
да му направят нищо. След проведения разговор с подсъдимия, св.И.
разговаряла с майка си св.Б. и всяка разбрала, че другата е проституирала в гр.Т.
и е плащала пари на подсъдимия
А. за това.
Свидетелките Б. и И. решили отново да отидат
при подсъдимия А. в гр.Т.,
където да работят като проститутки и на неустановена дата през месец януари 2011г. двете с
автобус от гр.С. стигнали до гр.Месте, а от там с влак до гр.Т.. В гр.Т. двете
свидетелки били посрещнати от св.А.В.А. племенник на подсъдимия А. и същия с
автомобил ги закарал в същият хотел тип
"пансион". В този хотел била настанена св.С.Н., която също предлагала
в гр.Т. сексуални услуги срещу заплащане. Свидетелките Б. и И. два дни отново
ходили на същите места - „паркинги" като първият път и проституирали.
Двете плащали за това на подсъдимия
А. по 50 евро на ден. На третия ден от престоя им в И., подсъдимия А. им предложил да ги заведе в бар - хотел,
намиращ се в Швейцария, където да предлагат сексуални услуги. Св. Б. и св. И.
се съгласили и заедно със св.Н. били заведени от подсъдимия с автомобил до гр.Лозоне в Швейцария
намиращ се в близост до границата с И.. Подсъдимият А.
завел трите свидетелки до хотел и им казал, че трябва да работят в бара му,
като работата им се състои в това, да седят и когато дойдат клиенти те да ги
прелъстяват и предлагат сексуални услуги, след което да ги водят в стаите на
хотела. Подсъдимият
им обяснил, че следва да плащат по 120 швейцарски франка на ден за спането в
хотела, а на него сумата от 50 евро, независимо дали са имали или не клиенти.
Свидетелките Б. и И. останали в хотела около една седмица, но тъй като нямали
много клиенти подсъдимия
А. им предложил отново да се върнат в гр.Т. и да
продължат да проституират на „улицата", като им се похвалил, че собственика на хотела и бара в гр.Лозоне му дал
пари, за това, че ги е завел да „работят" там.
Св. И. дала на подсъдимия
сумата в размер на 600 франка, за престоя си в гр.Лозоне и последния заедно със
св.Б. ги закарал с автомобил в гр.Т., И..
В продължение на около три - четири месеца св.Б. и св.И. предлагали сексуални услуги в гр.Т. срещу
заплащане, като продължили да плащат на подсъдимия А. по 50 евро на ден, след което се
прибрали в България.
През месец август 2011г. св.И. се обадила от България на подсъдимия А. и го попитала дали може да отиде в гр.Т. и да работи отново като проститутка и след съгласието му
отново с автобус от България до гр.М. и с влак до гр.Т. пристигнала в И. при подсъдимия А.. Св. И. започнала да проституира, като
плащала на подсъдимия по 50 евро
на ден. След известно време св.И. спряла да дава
пари на подсъдимия А., при
което последния започнал да я заплашва, че ще и се
случи нещо лошо, ако не му два по 50 евро на ден,при което същата се уплашила и си тръгнала за България.
След като стояла в гр. Б. около месец, св. И.
предложила на св. Б. отново да отидат в гр.Т. И., където да проституират, но
без да казват на подсъдимия
А., за да не му плащат пари и двете
пристигнали в гр.Т. и започнали да предлагат сексуални услуги срещу заплащане. Подсъдимият А. разбрал, че двете са се върнали в И. и
проституират и отишъл на паркинга, където „работели" и започнал да ги заплашва, че ще им се случи нещо лошо,
ако не му плащат по 50 евро на ден, тъй като той ги е завел в гр.Т. и им е показал къде да работят. Свидетелките Б. и И. отказали
на подсъдимия да му
плащат и продължили да проституират. Няколко дни след заплахите от страна на подсъдимия А., при свидетелките Б. и И. на паркинга
където проституирали отишли Костадинка Димитрова и Цонка Данцфус - съпруга и
майка на подсъдимия и започнали да нанасят удари на св. И., в резултат на
което тя паднала на земята. В това време св. Б. се
опитала да ги разтърве, но не успяла, след което взела намиращи се на земята
стъклени бутилки и заплашила Димитрова и Данцфус с тях. Св. И. успяла да стане
от земята и позвънила на полицията, като Димитрова и Данцфус избягали. На място
пристигнали полицейски служители, които отвели св.И. и св.Б. и те дали показания за случая.
След това двете свидетелки били настанени в приют за бездомни, където стояли
няколко дни, след което били изпратени в България. Пристигайки в гр.Б. св.И.
разказала на съпруга си св.М. какво се е случило в И., за периода от месец
декември 2010г. до месец август 2011г., тъй като
същия знаел, че съпругата му работи като барманка или сервитьорка в И.. По повод на сигнала до полицията от страна на св.Б. и св.И. и техните показания в И. в съда в гр.Т. е
внесен обвинителен акт срещу М.М.А. за
престъпление по чл.3 ал.8 от Закон от 20 февруари 1958г. номер 75 и чл. 629 от Наказателния кодекс на И. и за
престъпления по чл.56-629 от Наказателния кодекс, срещу Костадинка Димитрова за
престъпление предвидено от членове 110 от Наказателния кодекс и чл.3, ал.2, т.5 от Закон от 20 февруари
1958г.номер 75 от Наказателния кодекс на И. и за
престъпления по чл. 56-629 от Наказателния кодекс и срещу Цонка Анкова Данцфус
за престъпление предвидено от членове 110 от Наказателния кодекс и чл. 56-629
от Наказателния кодекс.
Св. М.С.Г. се запознала с подсъдимия А., чрез своя познат св.И.П.Н. *** и през зимата на 2010г. разбрала, че същият живее в Австрия в жилище под
наем. При
запознанството подсъдимия обещал на св.Г., че ще и помогне да започне да проституира в Австрия, като
може св. Н. да я докара с автомобил. Също през зимата на 2010г. св.Н. закарал св.Г. с лек автомобил до
неустановен град намиращ се в близост до гр.Залцбург, Австрия, като преди това
тя му заплатила сумата в размер на 400 евро за пътя. Тогава св.Г. отишла в дома
на подсъдимия А. в
Австрия, но последният и казал, че не може да остане
там, поради което я настанил в хотел, намиращ се в близост до жилището му. Св.Г. заплатила на подсъдимия сумата в размер на 40 евро за хотела, като
той казал, че и търси „работа" като проститутка. На
третия ден от престоя при св.Г. отишъл подсъдимия А. и и казал, че
може да си избере къде да проституира в И.
или Швейцария. Подсъдимият
А. обяснил на св.Г., че в
И. трябва да проституира на „улицата", а в Швейцария в „клуб", като и
на двете места ще изкарва около 600 евро на седмица, а на него ще дава
определена сума, но без да уточнява каква. Св. Г. решила да предлага сексуални
услуги в Швейцария, тъй като там в този момент работела св. Н. сестра на св.Н..
Подсъдимият А. обяснил на св. Н. къде в Швейцария
трябва да заведе св. Г., последния я закарал с лек автомобил, след което се
прибрал в Австрия. В продължение на седмица св. Г. предлагала сексуални услуги
срещу заплащане, като подържала телефонен контакт с подсъдимия А.. Подсъдимият казал на св. Г., че за начало на седмица
трябва да му плаща по 100-200 евро в зависимост от броя на клиентите, като
оставил на нея преценката.След като не успявала да изкара достатъчно пари, св.Г. се обадила по телефона на св. И.Н. и поискала
да я заведе до И.. Св.Н. отишъл до Швейцария с лек автомобил, взел св.Г. и вместо в И. я закарал в Австрия, като тя
се настанила отново в хотела в близост до апартамента на подсъдимия А.. Подсъдимият платил в
хотела две нощувки за св.Г.,след което двамата тръгнали с автомобил, управляван от св. Н. от Австрия за гр.Т., И.. Пристигайки в гр.Т. подсъдимия А. показал на св. Г. местата където трябвало да проституира и и казал да излиза на „работа" само от 17.00 часа до 22.00 часа. Подсъдимият дал
на св.Г. сумата в размер на около 100-150 евро за да си купи дрехи и да отиде
на фризьор, с цел да изглежда по - добре и да има по - добър външен вид и същият ден св. Г. предлагала сексуални услуги
срещу заплащане и изкарала сумата в размер на 280 евро, от които на подсъдимия А. дала 250 евро. По - късно вечерта подсъдимия, св.Г. и св.Н.
се прибрали в Австрия. В следващите дни св. Г. пътувала до И. с автомобил, управляван от св.Н.. В гр.Т. св.Г. проституирала, като половината от изкараните пари
давала на св.Н., който от своя страна ги давал на подсъдимия А.. Св. Г. решила да си тръгва за
България, тъй като не успявала да спести пари от проституирането. Подсъдимият А. и св.Н.
я убедили да остане още няколко дни, тъй като дължала пари на първия и св. Г. отишла още един ден в
гр.Т., където проституирала и изкарала сумата от 150 евро, след което заявила
на св. Н., че повече няма да „работи" като проститутка и желае да се
прибере в България. Св. Н. закарал св.Г. с автомобил в Австрия при подсъдимия А.,който и
предложил да остане в хотела или да живее при него и съпругата му, като той щял
да и намери по - хубаво място, където да проституира,
като за това следвало да му заплаща определена сума пари. Св.Г. не се съгласила, за което двамата с подсъдимия се скарали. На следващият ден подсъдимия А. и св.Н. закарали с автомобил,
управляван от последния св. Г. да автогарата, откъдето хванала автобус за
България.
Въз основа на изложените фактически
обстоятелства,съдът приема от правна
страна,че от обективна страна не са осъществени всички обективни признаци
на състава на престъпленията по чл.159б, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.159а, ал.2,т.6 пр.1 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК; по чл.159б, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.159а, ал.2,т.6 пр.1 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.159б, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6,
пр.1 вр. ал.1 от НК от подсъдимия М.М.А.,при което не следва да
се ангажира наказателната му отговорност за същите.
По делото не се установи
безспорно първото обвинение на
подсъдимия за извършено престъпление по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а,
ал.2, т.6, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,за това, че в периода от неустановена дата на месец
декември 2010 г. до неустановена дата през месец август 2011 г. в гр.Б. в
условията на продължавано престъпление е набрал чрез обещаване на материална
облага - пари отделно лице - М.М.И. *** и в посочения
период е транспортирал и приел същото лице до гр.Т., Република И. с цел И. да
бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от съгласието и, както следва:
- на
неустановена дата през месец декември 2010 г. в гр. Б. е набрал, чрез обещаване
на материална облага - пари отделно лице - М.М.И. ***
и в посочения период е транспортирал с автобус от автогара С. до гр. М. и след това с влак до гр. Т. и приел
същото лице с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция,
независимо от съгласието и;
- на
неустановена дата през месец януари 2011 г. в гр. Б. е набрал чрез обещаване на
материална облага - пари отделно лице - М.М.И. *** и
в посочения период е транспортирал с автобус от автогара С. до гр.М. и след това с влак до гр.Т. и приел същото лице с цел да
бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от съгласието и;
- на
неустановена дата през месец август 2011 г. в гр. Б. е набрал чрез обещаване на
материална облага - пари отделно лице - М.М.И. *** и
в посочения период е транспортирал с автобус от автогара С. до гр.М. и след
това с влак до гр.Т. и приел същото лице с цел да бъде използвана за развратни
действия - проституция, независимо от съгласието и. За съставомерността на деянието по чл.159б,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а,
ал.2, т.6, пр.1 вр. ал.1 от НК се изисква да се
докаже,че подсъдимия е набирал,транспортирал,укривал или приемал отделни лица
или група от хора и ги е превел през границата на страната с цел да бъдат
използвани за развратни действия чрез обещаване на облаги.В случая не се доказва
безспорно подсъдимия А. да е набирал отделно лице - М.М.И.
*** чрез обещаване на материална облага – пари, с цел да бъде използвана за
развратни действия – проституция.Понятието „набиране” се изразява в
привличане,вербуване,уговаряне или склоняване на лице и мотивирането му за
участие за постигане на целите ,предвидени в чл.159а,ал.1 и ал.3 от НК/в този
смисъл тълкувателно решение №2 от 16.07.2009г. на ВКС/. ”Набирането” като
изпълнително деяние предполага активни действия от подсъдимия чрез психическо
въздействие върху волята на лицето за мотивирането му към развратни действия и
в тази връзка обещаване и получаване на материална облага – пари.Както от
показанията на св. М.М.И.,така и от показанията на
майка и св.Н.П.Б. и св.Г.К.М.,а също св.А.В.А. не се установява подсъдимия да е
набрал чрез обещаване на материална облага - пари отделно лице - М.М.И. *** с цел да бъде използвана за развратни действия –
проституция, както на неустановена дата през месец декември 2010 г. в гр. Б.,така
и на неустановена дата през месец януари
2011г. в гр.Б.,а също на неустановена дата през месец август 2011г. в гр.Б..Свидетелките
И. и Б. сами потърсили подсъдимия на неустановена дата през месец декември
2010г. в гр.Б., тъй като знаели,че работи в чужбина и печели добре,с молба да
им съдейства за работа като сервитьорки или барманки и същият им обещал,но не
договорили точната работа и възнаграждението,което ще получат.Св.М.И.
установява в показанията си,че с М. се запознала през 2010г. чрез бившият и мъж
и знаела,че води добър начин на живот, имал скъпа кола, часовници, играел по
казината и същият и казал,че има бизнес - ресторант в И. и че познава много
хора и може да и намери работа като сервитьорка, а на майка и - като чистачка в
кухня. Свидетелката заявява,че била в много тежко финансово положение, тъй като
теглила кредит от банка и била без работа от 5 месеца,което я мотивирало да се
съгласи на офертата за работа в И. като сервитьорка и била спокойна, че не е
сама, а с майка си. Св.И. установява,че заминали за И. с автобус, като пътували
до Триесте и оттам с влака до Т.,където на ЖП гарата ги чакал М. и ги взел със
собствения му автомобил „Мерцедес“ и ги закарал в един пансион, платил им стая
на двете с майка и и ги оставил там. Свидетелката твърди,че М. отишъл при тях
на другия ден и ги оставил да обиколят и опознаят града, тъй като нямало къде
да ги заведе,а се оказало,че няма и никакъв ресторант. Св.И. установява,че след
няколко дни майка и и казала, че М. и е намерил работа в някакъв ресторант да
чисти или да мие чинии, и било само вечер за няколко часа.Свидетелката твърди
също,че след като минало известно време и те нямали пари да си плащат хотела, в
който отседнали, подсъдимия им казал, че не може да им плаща повече и трябва сами
да се оправят и за нея имало работа като излезе и проституира на пътя, като я успокоил,че няма
никой да разбере и че жена му и майка му също са работили това и в това нямало
нищо лошо. Свидетелката заявява,че се принудила да проституира, тъй като той отказал да им плаща
хотела. Св.И. установява също,че в И. били няколко седмици, след това се прибрали
и за това време подсъдимия искал по 50 евро на ден и му давали по 350 евро на седмица.
Свидетелката разказва,че след като се прибрали в България и М. се прибрал и я уговарял да се върнат с майка и в И. и да
продължат да проституират,като и казал, че майка и е работила същото като нея и
я заплашил,че ако не се върнат,ще разкаже на хората и на мъжа и,а също на
семейството и, какво е правила в И..Св.И. установява,че с майка и отново се върнали
в И.,като живеели в същия хотел и започнали да дават на Миро по 50 евро на ден
като проституирали. Св.И. твърди,че тъй като не изкарвали много пари, М. им
предложил да ги закара в Швейцария, като обещал,че ще изкарва повече пари и ги
настанил в един клуб, в близост до гр.Логано,на който
познавал шефа, като ги посещавал в края
на седмицата,за да си вземе парите, но нямало достатъчно пари и се върнали пак
в гр.Т.,където продължили да работят. Свидетелката установява,че отново се върнали
в България и след известно време понеже дядо и бил много болен и се нуждаел от спешна операция, решили с
майка и да заминат отново за Т. в И., без да казват на Миро, че са там, за да
помогнат с пари за операцията на дядо и. Свидетелката твърди, че след три дни М.
отишъл при майка и, тъй като я видял на пътя и я заплашил, че ако не си тръгнат ще им направи
нещо лошо или ще изпрати хора или следва да продължат да му дават пари.Свидетелката
установява,че два дни след идването на М. и разговора с майка и, дошли майката
на М. и жена му и започнали да ги бият, като майка му и казала: „Хей, хубавице,
ти какво си мислиш, че няма да даваш на сина ми пари? Той те доведе тук да ти
даде хляб…“ и започнали да я бият,при което тя се обадила на карабинери и отишла
същата вечер в полицията и дала показания срещу М., майка му и жена му,а след
това били настанени в пансион от полицията и се прибрали в България.В същата
насока са и показанията на св.Н.П.Б.,която установява,че се срещнали с М. ***
на центъра на кв.”Север”,където живее и той и обещал,че ще и помогне да си
намери работа в чужбина и решили с дъщеря и да отидат заедно в И.,в гр.Т.,като
уговорката била да хванат автобус от Централна автогара С. до гр.Местре в И. и от там да се качат на влак за Т. където М.
трябвало да ги чака.Свидетелката твърди,че разходите по пътуването си поели
самите те и поддържали връзка по телефона с М.,тъй като отивали за първи път и
като стигнали до Т. М. ги чакал с кола и ги закарал до евтин пансион,като
заплатил за престоя им и ги оставил да си почиват.На другия ден ги посетил и
разговарял първо с М.,след което тя и казала,че работи като барманка в един
бар.Св.Б. установява,че М. разговарял с нея,като и предложил да работи като
проститутка,тъй като нямало друга работа за нея и че няма страшно и ще изкарва
достатъчно,за да си оправи нещата.Свидетелката твърди,че М. и дал две кутии
презервативи и и указал да работи за 30-50 евро в зависимост от
услугата.Подсъдимият не я оставил на улицата първата вечер защото се
страхувала,а на следващата вечер я оставил да работи като проституира и така
изкарала две седмици,през което време М. идвал и и вземал изкараните пари-повече
от 100 евро на ден,като за нея оставали пари само за цигари. Свидетелката
твърди,че се прибрали в България без пари,като сами си закупили
билетите.Свидетелката установява,че в България се видяла с М. и същия я
убеждавал да се върнат с дъщеря и в И. и ще им намери по-хубава работа,като
разбрала,че и дъщеря и е работила като проститутка.Тъй като М. и казал,че ще
разкаже на познатите им какво са работили в И.,те решили отново да се върнат
там,като заминали за И. с племенник на Миро,който ги закарал с кола в същия
хотел в гр.Т.. След като поработили известно време в гр.Т. като
проститутки,подсъдимия ги закарал в Швейцария в гр.Лозоне,близо
до границата с И. и ги оставил в един локал да работят там,като следвало да си
плащат по 120 франка на ден за нощуването.Св.Б. установява,че там не останали
дълго,тъй като не изкарвали пари и отново М. ги върнал в гр.Т.,където
продължили да проституират на улицата,като следвало да му дават по 50 евро на
вечер или за седмицата по 700 евро за двете и след три-четири месеца се върнали
в България.През лятото на 2011г. отново се върнали в И. без знанието на М. и
отишли в същия гр.Т. за да проституират на улицата и след три-четири дни М.
научил,че са там и отишъл при нея и започнал да я заплашва,че следва да му дава
пари,тъй като той им е показал мястото и че ще изпрати хора да ги
бият.Свидетелката твърди,че след два дни при тях дошли майката и жената на М. и
налетяли да бият М.,като тя се опитала да я
предпази,след което се обадили на полицията в И. и като дошли полицаите дали
показания и били настанени в приют за бездомни,след което отпътували за
България.В показанията си св.Г.К.М. – съпруг на св.М.И. установява,че през
2008г. жена му работила в „Епик Електроник” и теглила
кредит за закупуване на жилище и тъй като изплащането на вноските ставало все
по-трудно,М. и майка и се видели с М. и говорили да им намери работа в
Европа,тъй като е там от много години и той им обещал да им помогне,като
казал,че има познати в И.-един арабин и друг италианец,при които могат да започнат
работа,като М. да работи като сервитьорка в ресторант,а Н.-при арабина за
дюнери.Свидетелят твърди,че през зимата на 2010г. А.-племенник на М. ги взел и
отпътували с лек автомобил „Ауди-А6” за И.,където в гр.Т. ги посрещнал М. и ги
закарал и настанил в пансион,за който заплатил.Свидетелят твърди,че от М.,която
поддържала телефонна връзка с него, разбрал,че М. им взел паспортите и ги
задържал,като два-три дни не им давал информация за работата и когато го
попитали първоначално разговарял с М. и казал,че не може да и осигури обещаната
работа,но може да работи като проститутка и да не се притеснява,че никой няма
да разбере.Първоначално жена му не се съгласила ,но тъй като и казал,че следва да му върне парите за
пътя и за хотела и тя приела.Свидетелят твърди,че М. разговарял и с Н. и и
предложил работа като проститутка,като следвало да му дава по 50 евро на ден. Двете
работили в И. два месеца,след което се прибрали в България с А. с автомобила
му.Свидетелят установява,че попитал М. какви пари носи от И. и тя му показала
400 евро и той и казал,че за тези пари няма смисъл да стои там и се разбрали да
не ходи на работа в И.. Свидетелят твърди,че М. отново идвал в тях и разговарял
с М. и Н.,като впоследствие от М. разбрал,че я е заплашвал,че ще разгласи в
целия квартал какво е работила,а също ще каже на него и ще запали къщата
им.Свидетелят установява,че отново М. и Н.
се върнали да работят в И.,при
същите условия като заплащали на М. по 50 евро на вечер,но той не бил уведомен
че работят като проститутки.През лятото на 2011г. М. поканил него и М. на гости
в Австрия и те заминали с А.,като не платили за пътуването и след като
гостували на М. в Австрия отишли в гр.Т.,където се настанили в малък хотел и
вечер жена му излизала на работа,като той не разбрал какво работи и след
престои от около 13 дни се върнали в България.Свидетелят твърди,че М. се
върнала отново с майка си Н. в И. през лятото на 2011г. и една вечер М. му се
обадила и му казала,че е бита от Костадинка – съпругата на М. и неговата майка
Цонка,тъй като спрели да плащат,като за побоя подали жалба в полицията.След
като се прибрала в България,му разказала какво е работила и при какви условия.В
показанията си св.А.В.А. потвърждава факта,че е пътувал през 2011г. с Г.М. и М.И.
с лек автомобил „БМВ” до Австрия,където посетили вуйчо му М.,след което и до И.
до гр.Т.,но не знае какво са правили там,а с М.И. и майка и Н. е пътувал от И.
за България с лек автомобил „Ауди А4”,тъй като пожелали да се приберат с него.В
показанията си св.И.П.Н. установява,че не знае М. да е принуждавал М. –жената
на Г. да извършва развратни действия и да му дава пари и доколкото знае Г. и М.
са добри приятели.Свидетелят твърди,че сестра му С. никога не е била
принуждавана от М. или някой друг да извършва развратни действия и да дава пари
на някого.Не се установява подсъдимия да е набрал чрез обещаване на материална
облага - пари отделно лице - М.М.И. *** с цел да бъде
използвана за развратни действия – проституция и на неустановена дата през
месец януари 2011г. в гр.Б.,а за неустановена дата през месец август 2011г. в
гр.Б. също не може да се говори за набиране на св.И. от подсъдимия,тъй като той
не е знаел за посещението и в гр.Т. И.,което тя сама организирала,а
впоследствие научил за това.
Относно
изпълнителното деяние „транспортиране” за да е осъществено от подсъдимия,същия
е следвало да организира лично или чрез друго лице превозването на М.М.И. от България до гр.Т.,което не се доказва да е
извършено – същият нито е изпращал св.И. на автогарата,нито и е закупувал
билети,нито е осигурил превозно средство с водач за транспортирането и,нито я е
снабдил с документи за осъществяване на пътуването.И в този случай се
установява от показанията на св. М.М.И. и св.Н.П.Б.,че
сами си закупили билети от автогара С. до гр.М. и оттам за влак до гр.Т. И.,като
в организиране на транспорта им подсъдимия не е взел никакво участие.В случая
без значение е факта,че свидетелките И. и Б. му се обаждали при първото си
пътуване и той ги насочвал как да стигнат до гр.Т..При второто си пътуване св.И.
ползвала също автобус и влак,при което подсъдимия нямал отношение за
осигуряване на транспорта лично или чрез другиго,а за третото пътуване
подсъдимия не знаел,тъй като свидетелката не пожелала да го уведоми,за да не му
плаща пари за проституирането си.
По отношение и на трите деяния
не е изяснено къде е осъществено пътуването и дали лицето е преведено през
границата на страната с целта по чл.159а,ал.1 от НК.
В предвид недоказване на
обвинението,съдът призна подсъдимия М.М.А. за невинен на основание чл.304 от НПК, за това,
че в
периода от неустановена дата на месец декември 2010г. до неустановена дата през
месец август 2011г. в гр.Б. в условията на продължавано престъпление е набрал,
чрез обещаване на материална облага - пари отделно лице - М.М.И.
*** и в посочения период е транспортирал и приел същото лице до гр.Т.,
Република И. с цел И. да бъде използвана за развратни действия - проституция,
независимо от съгласието и, както следва: - на неустановена дата през месец
декември 2010 г. в гр. Б. е набрал чрез обещаване на материална облага - пари
отделно лице - М.М.И. *** и в посочения период е
транспортирал с автобус от Автогара С. до гр.М. и след това с влак до гр. Т. и
приел същото лице с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция,
независимо от съгласието и; - на неустановена дата през месец януари 2011г. в
гр.Б. е набрал чрез обещаване на материална облага - пари отделно лице - М.М.И. *** и в посочения период е транспортирал с автобус от автогара
С. до гр.М. и след това с влак до гр.Т. и приел същото лице с цел да бъде
използвана за развратни действия - проституция, независимо от съгласието и; -
на неустановена дата през месец август 2011г. в гр.Б. е набрал чрез обещаване
на материална облага - пари отделно лице - М.М.И. ***
и в посочения период е транспортирал с автобус от автогара С. до гр.М. и след
това с влак до гр.Т. и приел същото лице с цел да бъде използвана за развратни
действия - проституция, независимо от съгласието и, като го оправда по обвинението за
извършено от него престъпление по чл.159б, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6, пр.1 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
По делото не се установи
безспорно и второто обвинение на
подсъдимия М.М.А. за извършено
престъпление по чл.159б, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6, пр.1 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в
периода от неустановена дата на месец декември 2010 г. до неустановена дата на
месец август 2011г. в гр.Б. в условията на продължавано престъпление е набрал
чрез обещаване на материална облага - пари отделно лице - Н.П.Б. *** и в
посочения период е транспортирал и приел същото лице до гр.Т., република И. с
цел Б. да бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от
съгласието и, както следва: - на неустановена дата през месец декември 2010 г.
в гр. Б. е набрал чрез обещаване на материална облага - пари отделно лице - Н.П.Б.
*** и в посочения период е транспортирал с автобус от автогара С. до гр.М. и
след това с влак до гр. Т. и приел същото лице с цел да бъде използвана за
развратни действия - проституция, независимо от съгласието и; - на неустановена
дата през месец януари 2011г. в гр. Б. е набрал, чрез обещаване на материална
облага - пари отделно лице - Н.П.Б. *** и в посочения период е транспортирал с
автобус от автогара С. до гр.М. и след това с влак до гр.Т. и приел същото лице
с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от
съгласието и; - на неустановена дата през месец август 2011г. в гр.Б. е набрал
чрез обещаване на материална облага - пари отделно лице - Н.П.Б. *** и в
посочения период е транспортирал с автобус от автогара С. до гр.М. и след това
с влак до гр.Т. и приел същото лице с цел да бъде използвана за развратни
действия - проституция, независимо от съгласието и. За съставомерността на деянието по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6,
пр.1 вр. ал.1 от НК се изисква да се докаже,че
подсъдимия е набирал,транспортирал,укривал или приемал отделни лица или група
от хора и ги е превел през границата на страната с цел да бъдат използвани за
развратни действия чрез обещаване на облаги.В случая не се доказа безспорно
подсъдимия А. да е набирал отделно лице - Н.П.Б.
***
чрез обещаване на материална облага – пари, с цел да бъде използвана за
развратни действия – проституция. Понятието „набиране” се изразява в
привличане,вербуване, уговаряне или склоняване на лице и мотивирането му за
участие за постигане на целите,предвидени в чл.159а,ал.1 и ал.3 от НК/в този
смисъл тълкувателно решение №2 от 16.07.2009г. на ВКС/.”Набирането” като
изпълнително деяние предполага активни действия от подсъдимия чрез психическо
въздействие върху волята на лицето за мотивирането му към развратни действия и
в тази връзка обещаване и получаване на материална облага – пари.Както от
показанията на св. Н.П.Б.,така и от показанията на дъщеря
и св. М.М.И. и св.Г.К.М.,а също св.А.В.А. не се
установява подсъдимия да е набрал чрез обещаване на материална облага - пари
отделно лице - Н.П.Б. *** с цел да бъде използвана за
развратни действия – проституция, както на неустановена дата през месец
декември 2010 г. в гр. Б.,така и на
неустановена дата през месец януари 2011г. в гр.Б.,а също на неустановена
дата през месец август 2011г. в гр.Б..Свидетелките И. и Б. сами потърсили
подсъдимия на неустановена дата през месец декември 2010 г. в гр. Б.,тъй като
знаели,че работи в чужбина и печели добре,с молба да им съдейства за работа като
сервитьорки или барманки и същият им обещал,но не договорили точната работа и
възнаграждението,което ще получат. Св.М.И. установява в показанията си,че с М.
се запознала през 2010г. чрез бившият и мъж и знаела,че води добър начин на живот,
имал скъпа кола, часовници, играел по казината и същият и казал,че има бизнес -
ресторант в И. и че познава много хора и може да и намери работа като
сервитьорка, а на майка и - като чистачка в кухня. Свидетелката заявява,че била
в много тежко финансово положение, тъй като теглила кредит от банка и била без
работа от 5 месеца,което я мотивирало да се съгласи на офертата за работа в И.
като сервитьорка и била спокойна, че не е сама, а с майка си. Св.И.
установява,че заминали за И. с автобус, като пътували до Триесте
и оттам с влака до Т.,където на ЖП
гарата ги чакал М. и ги взел със собствения му автомобил „Мерцедес“ и ги закарал
в един пансион, платил им стая на двете с майка и и ги оставил там. Свидетелката
твърди,че М. отишъл при тях на другия ден и ги оставил да обиколят и опознаят града,
тъй като нямало къде да ги заведе,а се оказало,че няма и никакъв ресторант. Св.И.
установява,че след няколко дни майка и и казала, че М. и е намерил работа в
някакъв ресторант да чисти или да мие чинии, и било само вечер за няколко часа.Свидетелката
твърди също,че след като минало известно време и те нямали пари да си плащат
хотела, в който отседнали, подсъдимия им казал, че не може да им плаща повече и
трябва сами да се оправят и за нея имало работа като излезе и проституира на пътя, като я успокоил,че няма
никой да разбере и че жена му и майка му също са работили това и в това нямало
нищо лошо. Свидетелката заявява,че се принудила да проституира, тъй като той отказал да им плаща
хотела. Св.И. установява също,че в И. били няколко седмици, след това се прибрали
и за това време подсъдимия искал по 50 евро на ден и му давали по 350 евро на седмица.
Свидетелката разказва,че след като се прибрали в България и М. се прибрал и я уговарял да се върнат с майка и в И. и да
продължат да проституират,като и казал, че майка и е работила същото като нея и
я заплашил,че ако не се върнат,ще разкаже на хората и на мъжа и,а също на
семейството и, какво е правила в И..Св.И. установява,че с майка и отново се
върнали в И.,като живеели в същия хотел и започнали да дават на Миро по 50 евро
на ден като проституирали. Св.И. твърди,че тъй като не изкарвали много пари, М.
им предложил да ги закара в Швейцария, като обещал,че ще изкарва повече пари и
ги настанил в един клуб, в близост до гр.Логано,на
който познавал шефа, като ги посещавал в
края на седмицата,за да си вземе парите, но нямало достатъчно пари и се върнали
пак в гр.Т.,където продължили да работят. Свидетелката установява,че отново се върнали
в България и след известно време понеже дядо и бил много болен и се нуждаел от спешна операция, решили с
майка и да заминат отново за Т. в И., без да казват на Миро, че са там, за да
помогнат с пари за операцията на дядо и. Свидетелката твърди, че след три дни М.
отишъл при майка и, тъй като я видял на пътя и я заплашил, че ако не си тръгнат ще им направи
нещо лошо или ще изпрати хора или следва да продължат да му дават пари.Свидетелката
установява,че два дни след идването на М. и разговора с майка и, дошли майката
на М. и жена му и започнали да ги бият, като майка му и казала: „Хей, хубавице,
ти какво си мислиш, че няма да даваш на сина ми пари? Той те доведе тук да ти
даде хляб…“ и започнали да я бият,при което тя се обадила на карабинери и отишла
същата вечер в полицията и дала показания срещу М., майка му и жена му,а след
това били настанени в пансион от полицията и се прибрали в България.В същата
насока са и показанията на св.Н.П.Б.,която установява,че се срещнали с М. ***
на центъра на кв.”Север”,където живее и той и обещал,че ще и помогне да си
намери работа в чужбина и решили с дъщеря и да отидат заедно в И.,в гр.Т.,като
уговорката била да хванат автобус от Централна автогара С. до гр.Местре в И. и от там да се качат на влак за Т. където М.
трябвало да ги чака.Свидетелката твърди,че разходите по пътуването си поели
самите те и поддържали връзка по телефона с М.,тъй като отивали за първи път и
като стигнали до Т. М. ги чакал с кола и ги закарал до евтин пансион,като
заплатил за престоя им и ги оставил да си почиват.На другия ден ги посетил и
разговарял първо с М.,след което тя и казала,че работи като барманка в един
бар.Св.Б. установява,че М. разговарял с нея,като и предложил да работи като
проститутка,тъй като нямало друга работа за нея и че няма страшно и ще изкарва
достатъчно,за да си оправи нещата.Свидетелката твърди,че М. и дал две кутии
презервативи и и указал да работи за 30-50 евро в зависимост от
услугата.Подсъдимият не я оставил на улицата първата вечер защото се
страхувала,а на следващата вечер я оставил да работи като проституира и така
изкарала две седмици,през което време М. идвал и и вземал изкараните
пари-повече от 100 евро на ден,като за нея оставали пари само за цигари.
Свидетелката твърди,че се прибрали в България без пари,като сами си закупили
билетите.Свидетелката установява,че в България се видяла с М. и същия я
убеждавал да се върнат с дъщеря и в И. и ще им намери по-хубава работа,като
разбрала,че и дъщеря и е работила като проститутка.Тъй като М. и казал,че ще
разкаже на познатите им какво са работили в И.,те решили отново да се върнат
там,като заминали за И. с племенник на Миро,който ги закарал с кола в същия
хотел в гр.Т.. След като поработили известно време в гр.Т. като
проститутки,подсъдимия ги закарал в Швейцария в гр.Лозоне,близо
до границата с И. и ги оставил в един локал да работят там,като следвало да си
плащат по 120 франка на ден за нощуването.Св.Б. установява,че там не останали
дълго,тъй като не изкарвали пари и отново М. ги върнал в гр.Т.,където
продължили да проституират на улицата,като следвало да му дават по 50 евро на
вечер или за седмицата по 700 евро за двете и след три-четири месеца се върнали
в България.През лятото на 2011г. отново се върнали в И. без знанието на М. и
отишли в същия гр.Т. за да проституират на улицата и след три-четири дни М.
научил,че са там и отишъл при нея и започнал да я заплашва,че следва да му дава
пари,тъй като той им е показал мястото и че ще изпрати хора да ги
бият.Свидетелката твърди,че след два дни при тях дошли майката и жената на М. и
налетяли да бият М.,като тя се опитала да я
предпази,след което се обадили на полицията в И. и като дошли полицаите дали
показания и били настанени в приют за бездомни,след което отпътували за
България.В показанията си св.Г.К.М. – съпруг на св.М.И. установява,че през
2008г. жена му работила в „Епик Електроник” и теглила
кредит за закупуване на жилище и тъй като изплащането на вноските ставало все
по-трудно,М. и майка и се видели с М. и говорили да им намери работа в
Европа,тъй като е там от много години и той им обещал да им помогне,като
казал,че има познати в И.-един арабин и друг италианец,при които могат да
започнат работа,като М. да работи като сервитьорка в ресторант,а Н.-при арабина
за дюнери.Свидетелят твърди,че през зимата на 2010г. А.-племенник на М. ги взел
и отпътували с лек автомобил „Ауди-А6” за И.,където в гр.Т. ги посрещнал М. и
ги закарал и настанил в пансион,за който заплатил.Свидетелят твърди,че от М.,която
поддържала телефонна връзка с него, разбрал,че М. им взел паспортите и ги
задържал,като два-три дни не им давал информация за работата и когато го
попитали първоначално разговарял с М. и казал,че не може да и осигури обещаната
работа,но може да работи като проститутка и да не се притеснява,че никой няма
да разбере.Първоначално жена му не се съгласила ,но тъй като и казал,че следва да му върне парите за
пътя и за хотела и тя приела.Свидетелят твърди,че М. разговарял и с Н. и и предложил
работа като проститутка,като следвало да му дава по 50 евро на ден. Двете
работили в И. два месеца,след което се прибрали в България с А. с автомобила
му.Свидетелят установява,че попитал М. какви пари носи от И. и тя му показала
400 евро и той и казал,че за тези пари няма смисъл да стои там и се разбрали да
не ходи на работа в И.. Свидетелят твърди,че М. отново идвал в тях и разговарял
с М. и Н.,като впоследствие от М. разбрал,че я е заплашвал,че ще разгласи в
целия квартал какво е работила,а също ще каже на него и ще запали къщата
им.Свидетелят установява,че отново М. и Н.
се върнали да работят в И.,при
същите условия като заплащали на М. по 50 евро на вечер,но той не бил уведомен
че работят като проститутки.През лятото на 2011г. М. поканил него и М. на гости
в Австрия и те заминали с А.,като не платили за пътуването и след като
гостували на М. в Австрия отишли в гр.Т.,където се настанили в малък хотел и
вечер жена му излизала на работа,като той не разбрал какво работи и след
престои от около 13 дни се върнали в България.Свидетелят твърди,че М. се
върнала отново с майка си Н. в И. през лятото на 2011г. и една вечер М. му се
обадила и му казала,че е бита от Костадинка – съпругата на М. и неговата майка
Цонка,тъй като спрели да плащат,като за побоя подали жалба в полицията.След
като се прибрала в България,му разказала какво е работила и при какви условия.В
показанията си св.А.В.А. потвърждава факта,че е пътувал през 2011г. с Г.М. и М.И.
с лек автомобил „БМВ” до Австрия,където посетили вуйчо му М.,след което и до И.
до гр.Т.,но не знае какво са правили там,а с М.И. и майка и Н. е пътувал от И.
за България с лек автомобил „Ауди А4”,тъй като пожелали да се приберат с него.Не
се установява подсъдимия да е набрал чрез обещаване на материална облага - пари
отделно лице - Н.П.Б. *** с цел да бъде използвана за
развратни действия – проституция и на неустановена дата през месец януари
2011г. в гр. Б.,а за неустановена дата през месец август 2011г. в гр.Б. също не
може да се говори за набиране на св.Б. от подсъдимия,тъй като той не е знаел за
посещението и в гр.Т. И.,което тя сама организирала,а впоследствие научил за
това.
Относно изпълнителното деяние
„транспортиране” за да е осъществено от подсъдимия,същия е следвало да
организира лично или чрез друго лице превозването на Н.П.Б. от България до гр.Т.,което не се доказва да е
извършено – същият нито е изпращал св.Б. на автогарата, нито и е закупувал
билети,нито е осигурил превозно средство с водач за транспортирането и,нито я е
снабдил с документи за осъществяване на пътуването.И в този случай се
установява от показанията на св.Н.П.Б. и св. М.М.И.,че
сами си закупили билети от автогара С. до гр.М. и оттам за влак до гр.Т. И.,като
в организиране на транспорта им подсъдимия не е взел никакво участие.В случая
без значение е факта,че свидетелките Б. и И. му се обаждали при първото си
пътуване и той ги насочвал как да стигнат до гр.Т..При второто си пътуване св.Б.
ползвала също автобус и влак за придвижването си до гр.Т. И.,като подсъдимия не
е участвал лично или чрез другиго за осъществяване на транспорта и ,а за
третото пътуване подсъдимия не е знаел,тъй като свидетелката не пожелала да го
уведоми,за да не му плаща пари за проституирането си.
По отношение и на трите деяния
не е изяснено къде е осъществено пътуването и дали лицето е преведено през
границата на страната с целта по чл.159а,ал.1 от НК.
В предвид недоказване на
обвинението,съдът призна подсъдимия М.М.А. за невинен на основание чл.304 от НПК, за това,
че в периода от неустановена дата на
месец декември 2010 г. до неустановена дата на месец август 2011г. в гр.Б. в
условията на продължавано престъпление е набрал чрез обещаване на материална
облага - пари отделно лице - Н.П.Б. *** и в посочения период е транспортирал и
приел същото лице до гр.Т., република И. с цел Б. да бъде използвана за
развратни действия - проституция, независимо от съгласието и, както следва: -
на неустановена дата през месец декември 2010 г. в гр. Б. е набрал чрез
обещаване на материална облага - пари отделно лице - Н.П.Б. *** и в посочения
период е транспортирал с автобус от автогара С. до гр.М. и след това с влак до
гр. Т. и приел същото лице с цел да бъде използвана за развратни действия -
проституция, независимо от съгласието и; - на неустановена дата през месец
януари 2011г. в гр.Б. е набрал чрез обещаване на материална облага - пари
отделно лице - Н.П.Б. *** и в посочения период е транспортирал с автобус от автогара
С. до гр.М. и след това с влак до гр.Т. и приел същото лице с цел да бъде
използвана за развратни действия - проституция, независимо от съгласието и;- на
неустановена дата през месец август 2011г. в гр.Б. е набрал чрез обещаване на
материална облага - пари отделно лице - Н.П.Б. *** и в посочения период е
транспортирал с автобус от автогара С. до гр.М. и след това с влак до гр.Т. и
приел същото лице с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция,
независимо от съгласието и, като го
оправда по обвинението за извършено от него престъпление по чл.159б,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а,
ал.2, т.6, пр.1 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК.
По делото не се установи
безспорно и третото обвинение на
подсъдимия М.М.А. за извършено
престъпление по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 159а, ал.2, т.6, пр.1 вр.
ал.1 от НК, за това, че на
неустановена дата през зимата на 2010г. в гр.Б. е набрал чрез обещаване на
материална облага – пари, транспортирал и приел в неустановен град
/близо до гр.Залцбург, Австрия/ отделно лице - М.С.Г. от гр.Б.
с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от
съгласието и. За съставомерността
на деянието по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а, ал.2, т.6, пр.1 вр.
ал.1 от НК се изисква да се докаже,че подсъдимия е
набирал,транспортирал,укривал или приемал отделни лица или група от хора и ги е
превел през границата на страната с цел да бъдат използвани за развратни
действия чрез обещаване на облаги.В случая не се доказва безспорно подсъдимия А.
да е набирал отделно лице - М.С.Г. *** чрез обещаване
на материална облага – пари, с цел да бъде използвана за развратни действия –
проституция.Понятието „набиране” се изразява в привличане,вербуване, уговаряне
или склоняване на лице и мотивирането му за участие за постигане на
целите,предвидени в чл.159а,ал.1 и ал.3 от НК/в този смисъл тълкувателно
решение №2 от 16.07.2009г. на ВКС/.”Набирането” като изпълнително деяние
предполага активни действия от подсъдимия чрез психическо въздействие върху
волята на лицето за мотивирането му към развратни действия и в тази връзка
обещаване и получаване на материална облага – пари.От показанията на св. М.С.Г.
не се установява подсъдимия да я е набирал чрез обещаване на материална облага
– пари, с цел да бъде използвана за развратни действия – проституция.В
показанията си св.Г. установява,че през 2010г. се свързала с М. чрез зет му св.И.Н.
и той обещал да и намери работа в чужбина като проститутка и тъй като бил в
Австрия,казал,че ако иска да работи,да тръгне с И..Св.Г. заплатила около 400
евро за транспорта-за горивото и И. я закарал до Австрия/някъде около Швейцария
и Австрия,близо до Залцбург/ и била настанена в хотел близо до апартамента на
подсъдимия.Св.Г. твърди,че на третия ден от престоя си М. отишъл при нея и и
предложил да си избере къде да работи – в Швейцария в клуб или в И.-на улицата
и тя избрала да пробва в Швейцария,тъй като там работела като проститутка С. –
сестрата на И..До клуба я отвел И.,като я оставил там и се върнал при М..Свидетелката
установява,че М. и поискал по 100-200 евро на седмица,но тъй като не
заработвала пари,поискала да я преместят в И. и отново И. я взел и я откарал в
гр.Т.. Първоначално изкарала 280 евро,като от тях си оставила 50 евро и
останалите ги дала на М.,тъй като и казал,че трябва да върне парите,които е
плащал за нея.Свидетелката твърди,че излизала само три-четири вечери с И. до
указаното и място и повече от 50% от изкараното давала на И.,който обещал да
предаде на М..Свидетелката видяла,че не остава почти никаква сума за нея и
пожелала да си тръгне за България,но М. я разубеждавал да остане още време, тъй
като няма автобус и по този повод се скарала с него и на следващия ден си
тръгнала за България.
Относно изпълнителното деяние
„транспортиране” за да е осъществено от подсъдимия,същия е следвало да
организира лично или чрез друго лице превозването на М.С.Г. от България до неустановен град
/близо до гр.Залцбург, Австрия/,което не се доказва да е извършено – същият
нито е изпращал св.Г. на автогарата,нито и е закупувал билети,нито е осигурил
превозно средство с водач за транспортирането и/от показанията на св.Г. е
видно,че е заплатила 400 евро за транспортирането и до Австрия с лек автомобил
от св.И.Н./,нито я е снабдил с документи за осъществяване на пътуването.
Обвинението е неточно
формулирано и относно мястото на извършване на деянието - неустановен град /близо до гр.Залцбург, Австрия/, което
не се установява и от показанията на св.Г. и св.Н., а също не е изяснено къде е
осъществено пътуването и дали лицето е преведено през границата на страната с
целта по чл.159а,ал.1 от НК.
В предвид недоказване на обвинението,съдът
призна подсъдимия М.М.А. за невинен на основание чл.304 от НПК, за това,
че на неустановена дата през зимата на 2010г. в гр.Б. е набрал чрез обещаване
на материална облага – пари, транспортирал и приел в неустановен град /близо до
гр.Залцбург, Австрия/ отделно лице - М.С.Г. *** с
цел да бъде използвана за развратни действия - проституция, независимо от
съгласието и, като го оправда по обвинението за извършено
от него престъпление по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 159а, ал.2, т.6, пр.1
вр. ал.1 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК
разноските по делото остават за сметка на държавата.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си по НОХД №273/2016 година по описа на Б.ски районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :