Протокол по дело №130/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 143
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20225000600130
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 143
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на пети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Васил Ст. Гатов

ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Ив. Г. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600130 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем Н. З. К. се явява лично и със служебния си
защитник адв.А.Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Г.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване
ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.Г.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Нямам искания за отводи и доказателства.
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед изявленията на страните и тъй като
намира делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
1
Адв Г.: Уважаеми апелативни съдии, моля ви да отмените
определението, постановено от 22.03.2022 г. по ЧНД № 123/22 г. на ОС –
Пазарджик. Считам, че така определената мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ е крайно висока и нецелесъобразна мярка, която е наложена
спрямо Н.К.. Моля да отмените така постановеното определение и да
наложите по-лека мярка за неотклонение „Домашен арест“, алтернативно,
„Подписка“, по усмотрение на съда.
Съображенията ми в тази насока са същите, а именно, че ОС -
Пазарджик не взе под внимание нашите доводи, изложени в съдебно
заседание, че Н.К. е оказал пълно съдействие на разследващите органи,
същият има постоянен адрес. Също така, от ОП не бяха представени
доказателства, че същият се е укривал по предходни присъди, тъй като той
неоспоримо има съдебно минало, но същият не е оказвал съпротива при
предишни осъждания, изтърпявал е своите присъди. Тоест, не можем да
стигнем до заключението, че той ще възпрепятства изтърпяването на едно
наложено наказание или пък би извършил друго престъпление. Затова, моля
да наложите мярка за неотклонение „Домашен арест“, като вземете предвид,
че той има семейство, макар че живее на семейни начала с жена, има дете на
няколко месеца и считам, че тази мярка е по-съотносима към настоящия
случай. „Домашен арест“ ще изиграе същата роля, каквато би изиграла и
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
ОБВИНЯЕМИЯТ К. /за лична защита/: Нямам какво да кажа.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да приемете,
че жалбата е неоснователна и да потвърдите изцяло определението на ОС –
Пазарджик за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ спрямо обв.К..
Накратко мотивите ми са следните. В настоящия случай няма спор по
отношение на наличието на обосновано предположение за това дали е
извършил престъплението, поради което няма да се спирам в дълбочина на
този въпрос. Според мен са налице достатъчно доказателства, за които да се
направи обосновано предположение за това, че обвиняемият е извършител на
престъплението, за което е привлечен. В тази насока са и неговите
самопризнания и всички събрани доказателства до този момент на делото.
По отношение на другите предпоставки, необходими за вземане на
такава тежка мярка за неотклонение, ми се струва, че мотивите на ОС, макар
и кратки, са достатъчно добре изложени и следва да бъдат подкрепени. Видно
от протоколното определение, съдът не е приел наличие опасност от
укриване, няма да пледирам и пред вас в тази връзка.
Що се отнася за това, налице ли е опасност от извършване на
престъпление, ми се струва, че такава е налице и с оглед съдебното минало,
няма как. При краткия преглед на приложената справка съдимост, се
оказва,че от 2005 г. до момента К. е осъждан 14 пъти. Така че, при наличие на
2
това съдебно минало, не виждам гаранции, каквито и да било за това, че ако
не бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
той няма да извърши ново престъпление. Очевидно престоят в местата за
лишаване от свобода не му е въздействал по никакъв начин. В тази връзка,
моля да се потвърди определението на ОС.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ К.: Искам да ме
пуснете. Аз си се явявам на делото, като ми пращат призовки.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът прие за установено следното.
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
С обжалваното определение състав на Пазарджишкия окръжен съд е взел
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия по ДП №
74/22г. по описа на РУ на МВР гр. С. Н. З. К..
Срещу определението е постъпила жалба от служебния защитник на
обвиняемия с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност и
искане да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице
достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението и съдебното му минало очертава
опасност да извърши престъпление.
Защитата предлага спрямо обвиняемия да бъде взета по – лека мярка за
неотклонение като сочи, че същият е демонстрирал добросъвестно
процесуално поведение и има малко дете, за което следва да полага грижи.
Обвиняемият моли за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира,
че същото следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без
уважение.
Правилно първата инстанция е достигнала до извода, че е налице
обосновано предположение обвиняемият да е осъществил престъпния състав
по чл.244, ал.1 НК, по който му е повдигнато обвинение. Този извод се налага
от анализа на събраните доказателства, в частност от обясненията на
обвиняемия, от показанията на свидетелите Д.Г. и Д. З., както и от
приложената експертна справка за изследване на инкриминираната банкнота,
които удовлетворяват в пълна степен и обхващат изцяло хипотезиса на чл.63,
ал.1, пр.1 НПК.
Обоснован е и изводът на Окръжния съд, че е налице реална опасност
обвиняемият да извърши престъпление. Правилно решаващият съд е
преценил, че е налице тази опасност, като е съобразил многобройните му
предходни осъждания и приложената характеристична справка, които
3
очертават К. като лице с утвърдени престъпни навици и проявяващо упорита
престъпна воля.
Обобщено, наличието на обосновано предположение за неговата
съпричастност към деянието, за което е обвинен и съществуващата опасност
да извърши престъпление очертават наличност на предпоставките, визирани в
чл.63, ал.1 НК и пред първата инстанция не е оставала друга процесуална
възможност освен да задържи обвиняемия, както и правилно е сторила.
Това диктува обоснованост и законосъобразност на обжалваното
определение и налага потвърждаването му.
Добросъвестното процесуално поведение и семейното положение на
обвиняемия безспорно намаляват обществената му опасност, но не до такава
степен, че да бъде взета по – лека мярка за неотклонение.
Ето защо Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №85/22.03.2022г. по ЧНД № 123/22 г.
на Окръжен съд гр. Пазарджик.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.21 часа.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4