№ 544
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000502474 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3555 от 14.06.2024 год., постановено по гр.д.№ 1929/2023 год. по описа на
СГС, I-2 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на С. В. Е. сумата от 8 000 лева, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за
извършено престъпление, във връзка с което е образувано НОХД № 21719/17 год. по описа
на СРС, заедно със законната лихва върху тази сума от 27.01.2021 год. до окончателното
плащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 90 000 лева. С решението са
разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищецът С. В. Е. в частта с която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата от 8 000 лева до пълния размер от 90 000 лева. Правят се оплаквания,
че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД и
при несъобразяване с всички доказани по делото обстоятелства, относими към размера на
обезщетението, което е занижено и не е в състояние да обезщети в цялост преживените от
ищеца вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска до
посочения размер. Претендира разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителната
част, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД досежно
присъдените неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен, не е съобразен
1
както с практиката и икономическия стандарт в страната, така и със събраните по делото
доказателства. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и постанови ново, с
което иска да бъде изцяло отхвърлен.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбите предмет на въззивен контрол, намира следното:
Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът С. В. Е. излага в исковата си молба, че през 2016 г. бил привлечен като обвиняем по
ДП № 3383 ЗМК 512/16 год. По описа на 08 РПУ-СДВР, пр.пр.8751/16 по описа на СРП,
като спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, изпълнявана за
периода от 19.04.2016 год. До 09.06.2016 год. Твърди се, че Прокуратурата внесла в
Софийския районен съд обвинителен акт по повдигнато обвинение за извършено
престъпление чл.198, ал.4, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, където било образувано
НОХД № 21719/2017 г. по описа на СРС, НК, 96 състав, по което с присъда от 12.09.2019 г.
ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. По протест на
ответника било образувано ВНОХД № 2184/2020 г. по описа на СГС, по което с окончателно
решение от 27.01.2021 год. постановената първоинстанционна присъда била изцяло
потвърдена. Ищецът твърди, че през времето в което се е водело наказателното
производство се е родила дъщеря му, на която той не е могъл да обръща необходимото
внимание поради незаконното му обвинение. Той е бил и състезател по културизъм, който се
е стремял да бъде пример за младите хора, интересуващи се от спорта, а наказателното
производство е накърнило неговия положителен образ. Предизвикало е у него тревожност,
уплаха, стрес и депресия, ограничил и кръга на приятелите и близките си. Моли съда да
постанови съдебно решение с което ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 90 000
лева, представляващи притърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил иска, като твърди, че е
действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.
Отделно от това предявената претенция е силно завишена. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отхвърли иска.
Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният
съд и е следната:
Не се спори, че на 09.04.2016 г. Е. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 3383 ЗМК 512/16
год. по описа на 08 РПУ-СДВР, пр.пр.8751/16 по описа на СРП, за извършването на
престъпление по чл. 198, ал. 4, пр. 2, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК, като в същия
ден той е бил задържан за срок от 72 часа, а на 19.04.2016 г. СГС е взел спрямо него мярка за
неотклонение задържане под стража, продължила до 09.06.2016 г. Прокуратурата внесла в
2
Софийския районен съд обвинителен акт по повдигнато обвинение за извършено
престъпление чл.198, ал.4, пр.2, вр. ал.1, вр. Чл.20, ал.2 от НК, където било образувано
НОХД № 21719/2017 г. по описа на СРС, НК, 96 състав, по което били проведени 16 открити
съдебни заседания, по което с присъда от 12.09.2019 г. ищецът бил признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. По протест на ответника било образувано ВНОХД
№ 2184/2020 г. по описа на СГС, по което с окончателно решение от 27.01.2021 год.
постановената първоинстанционна присъда била изцяло потвърдена.
Пред първоинстанционният съд са разпитани свидетелите Н. и М., с която ищецът живее на
семейни начала и чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК. От техните
показания се установява, че ищеца бил борбен, много амбициозен, жизнерадостен,
лъчезарен и позитивен; работил е като охранител в „СОТ-161“ и като фитнес инструктор,
както и че активно е спортувал – първоначално силов трибой, а след това бодибилдинг, като
е имал значими спортни успехи, но всичко това се сринало след повдигнатото му незаконно
обвинение. По време на съвместното си съжителство с втората свидетелка се родила дъщеря
им. Поддържат, че наказателното производство, водено срещу ищеца му се отразило
изключително негативно. Бил притеснен, трудно спял, станал е по-затворен, загубил е
мотивация да тренира, поради задържането му е спаднала спортната му форма, приятели,
съседи и клиенти са се отдръпнали от него, отказвал е участие в състезания. Все още
изпитва притеснения, когато пътни полицаи го спират, докато управлява автомобил.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с
иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл.2 от
ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че лицето бъде
оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни
органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване
властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са
възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ.
Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-горе
разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това
обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищеца в извършване на
престъпление по чл.198, ал.4, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като е изготвила
обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е постановил
оправдателна присъда спрямо обвиняемия, която било протестирана пред въззивния съд. С
оглед на това съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение
противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека,
ратифицирана от българската държава. Въз основа на изложеното съдът приема, че в
настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради което
следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатото срещу ищецът
3
обвинение и постановените оправдателни присъди от съдилищата.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и
непосредствена последици от увреждането. Съгласно константната практика на ВКС
критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен и при определяне
размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на
ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на
увредения, общественото му положение и т.н..
В настоящият случай се установи, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно
производство по повдигнатото обвинение, същият като пряка и непосредствена последица е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно
безпокойство. Безспорно също така това се е отразило на личните му и професионални
контакти, на самочувствието му. Затворил се в себе си, променил поведението си. В тази
насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, които следва да се ценят тъй
като са придобити въз основа на лични впечатления. Съдът приема за неоснователни
доводите на ищеца, че вследствие на повдигнатото обвинение същия е загубил работата си,
като инструктор и охранител, тъй като доказателства за наличие на такива трудови
правоотношения не бяха събрани. При определяне на обезщетението също така следва да
бъде взето впредвид и обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета лека мярка за
неотклонение, предвидена в закона, както и че производството е приключило в сравнително
разумен срок. В този смисъл съдът приема, че ищеца не е търпял болки и страдания с по-
голям интензитет от нормалните в такива ситуации.
Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето
през което се е водило наказателното производство /около 3 години и половина/, както и
времето което ищеца е прекарал с мярка за неотклонение „задържане под стража“, социално-
икономическата обстановка в страната към 2019 год., счита че за обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 8 000 лева. За тази
сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението,
решението ще следва да се потвърди.
При този изход на спора въззиваемия има право на разноски, но такива не са поискани,
поради което и не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3555 от 14.06.2024 год., постановено по гр.д.№ 1929/2023 год.
4
по описа на СГС, I-2 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5